№ 302
гр. Перник, 07.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Капка Сп. Станчева
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20201720105065 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Теленор България“ ЕАД, чрез
пълномощника адв. В.Г., срещу ОЛ. Й. Д., с която се иска да бъде признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на общо 268,92 лева,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги и допълнителни далекосъобщителни услуги- кратки текстови съобщения (SMS)
и разговор „грижа за клиента“, дължими за периода от 05.07.2018 г. до 04.10.2018 г. по
договор за мобилни услуги от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 29.05.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед № 1295/03.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2358/2020 г. на Пернишкия районен съд.
В исковата молба се твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество-
доставчик на мобилни услуги по сключен между страните договор от 31.07.2018 г. с
предпочетен мобилен номер ********** и избран абонаментен план Тотал 20,99 с
уговорен срок на действие до 31.07.2020 г- 24 месеца и клиентски № *********. За
ползваните от ответника услуги за периода от 05.07.2018 г. до 04.10.2018 г. ищецът е
издал три броя фактури с № **********/05.08.2018 г., №**********/05.09.2018 г. и №
**********/05.10.2018 г. на стойност общо 268,92 лева, задълженията по които не са
заплатени. Поради неизпълнението на ответника, ищецът е прекратил договора между
тях на основание т. 11 от същия и чл. 75, вр. чл. 19б, в) от ОУ, за което е издал крайна
фактура № **********/05.12.2018 г. По изложените съображения ищецът моли
исковете му да бъдат уважени. Претендира и разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ОЛ. Й. Д., чрез назначения му особен
1
представител адв. С.И., е подал отговор на исковата молба с който оспорва исковете
като неоснователни. Твърди, че приложените по делото Общо условия не са влезли в
сила, а издадените фактури не са получени от ответника и не са му известни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приетия по делото като писмено доказателство договор за мобилни услуги №
********* от 31.07.2018 г., заедно с декларация-съгласие на потребителя, приложение-
ценова листа за абонаменти планове за частни и корпоративни клиенти от 31.07.2018 г.
и общи условия към него, се установява, че същият е сключен между ОЛ. Й. Д. и
„Теленор България“ ЕАД и се отнася за мобилен номер +359*********. По силата на
този договор ответната страна е поела задължение да заплаща за срока на договора
стандарния месечен абонамент от 20,99 лева с ДДС. Срокът на договора е 24 месеца,
считано от датата на сключването му и изтича на 31.07.2020 г.
По договора за мобилни услуги е постигната уговорка ищцовото дружество да
издава фактура на 5-то число на месеца, което води до извод, че отчетният период е от
5-то число на съответния месец до 4-то число на следващия месец. Последното се
установява и от приложените фактури по делото, в които са отразени съответните
отчетни периоди, с изключение на първата издадена фактура № ********** от
05.08.2018 г., на която отчетният период започва на 31.07.2018 г. предвид сключването
на договора за мобилни услуги на тази дата.
От приетото по делото като неоспорено заключение на вещото лице по
съдебнотехническата експертиза се установява, че за процесния период за потребление
от 05.07.2018 г. до 04.1.02018 г. е предоставено потребление на ползвания от ответника
мобилен номер ********** е обем, както следва: неограничени минути към всички
национални мрежи, 24000.00 МВ мобилен интернет на максимална скорост в България
и 9600.00 МВ мобилен интернет на максимална скорост в Зона ЕС. Установява се още,
че за същия период разходваното потребление за посочения телефонен номер е в
следния обем: 226.35 МВ мобилен интернет, 1:00 минута разговори с „грижа за
клиента“ и 35 бр. кратки текстови съобщения/SMS/- услуги с добавена стойност извън
пакета, от които за периода от 31.07.2018 г. до 04.08.2018 г. от потребителя са
използвани 121.92 МВ мобилен интернет, и 5 бр. кратки текстови съобщения/SMS/, за
периода от 05.08.2018 г. до 04.09.2018 г.- 104.43 МВ мобилен интернет, 1:00 минута
разговори с „грижа за клиента“ и 30 бр. кратки текстови съобщения/SMS/, а за периода
от 05.09.2018 г. до 04.10.2018 г. няма данни за използвани услуги.
От заключението на изслушаната съдебносчетоводна експертиза се установява,
че неплатените суми за мобилни услуги за периода на процесните фактури от
31.07.2018 г. до 04.10.2018 г., предоставени на мобилен номер **********, са в размер
на 268,92 лева, от които пакет месечна абонаментна такса в размер на 58,90 лева и
суми извън пакета на стойност 210,02 лева. Вещото лице е посочило, че при
прекратяването на договора по фактура № **********/05.08.2018 г., с период на
отчитане 31.07.2018 г.-04.08.2018 г., е извършено преизчисляване, като е приспадната
сумата от 7,45 лева от таксата по пакет, като по този начин остава неплатена сума по
тази фактура от 46,92 лева, включваща услуги извън пакета на стойност 30 лева.
Фактура №**********/05.09.2018 г. е с период на отчитане 05.08.2018 г.-04.09.2018 г.
и е издадена за сумата от 201,01 лева, от които абонаментна месечна такса в размер на
20,99 лева и услуги извън пакета на стойност 180,02 лева. Фактура №
**********/05.10.2018 г. е с период на отчитане 05.09.2018 г.-04.10.2018 г. и е
издадена за сумата от 20,99 лева- абонаментна месечна такса.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
2
Предявени са искове по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна
кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 2358/2020 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на „Теленор България“ ЕАД с вх. № 10762/26.05.2020 г., е издадена
заповед № 1295/03.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника ОЛ. Й. Д. за вземанията, предмет на предявените искове. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като връчителят е събрал данни, че
длъжникът не живее на адреса, което е удостоверено по надлежния ред. Поради това
на заявителя са дадени указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви
установителни искове за вземанията си срещу длъжника ОЛ. Й. Д.. Същите са
предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред
заповедния съд, и са процесуално допустими.
Съгласно правилата на чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по тези искове е да
докаже наличието на валидна облигационна връзка между страните - твърдените
договори за предоставяне на мобилни (далекосъобщителни) услуги, както и
съдържанието на това облигационно правоотношение- цена на предоставяните услуги.
В негова тежест е и да докаже, че по силата на договорите далекосъобщителните
услуги, за които са издадени процесните фактури, действително са доставени на
ответника.
По делото се представиха доказателства за сключен между страните договор за
мобилни услуги от 31.07.2018 г., който е бил действащ към момента на исковия
период.
Цената за месечните абонаментни планове се дължи независимо от реалното
потребление на услугите, включени в абонамента, тъй като възникването на
задължението за заплащането му е обусловено от самото предоставяне от мобилния
оператора на достъп на потребителя до мрежата му. Ирелевантно е и обстоятелството
дали ответникът е ползвал мобилни услуги, които са извън абонаментния план, тъй
като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на оператора.
Месечният абонамент осигурява достъп до услугите при определени цени, за които е
сключен индивидуален договор и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
Съдът намира, че за периода от 05.07.2018 г. до 30.07.2018 г. между страните не
е имало сключен договор за ползване на мобилни услуги, тъй като процесният договор
№ ********* е сключен на 31.07.2018 г., поради което и за този период отвеникът не
дължи заплащането на никакви услуги по договора. За периода от 31.07.2018 г. до
04.10.2018 г. има два пълни месечни периода- от 05.08.2018 г. до 04.09.2018 г. и от
05.09.2018 г. до 04.10.2018 г., за които се дължат и две абонаментни месечни такси по
20,99 лева на обща стойност 41,98 лева. За периода от 31.07.2018 г. до 04.08.2018 г.
месечният период е непълен, поради което се дължи преизчислената съгласно
заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза месечна
абонаментна такса, намалена със сумата от 7,45 лева или иначе казано на стойност
16,92 лева. Поради това исковете за сумите за абонаментна месечна такса са
основателни и следва да бъдат уважени.
С приетата по делото съдебнотехническа експертиза се доказа и използването на
далекосъобщителни услуги (извън стойността на абонаментния план), за 1:00 минута
разговори с „грижа за клиента“ и 35 бр. кратки текстови съобщения/SMS/- услуги с
добавена стойност извън пакета, от които за периода от 31.07.2018 г. до 04.08.2018 г. от
потребителя са използвани 5 бр. кратки текстови съобщения/SMS/, а за периода от
05.08.2018 г. до 04.09.2018 г.- 1:00 минута разговори с „грижа за клиента“ и 30 бр.
кратки текстови съобщения/SMS/.
3
Съдът намира, че изпратените от ответника кратки текстови съобщения не са с
претендираната от ищеца единична стойност от 6 лева, както е посочено в описанието
към процесните фактури. Издадената фактура сама по себе си не е основание за
плащане, тъй като такова основание е извършената доставка на далекосъобщителни
услуги. Доказателствената стойност на счетоводните книги е производна, което следва
от изискването, установено в чл. 182 ГПК, те да бъдат редовни, т.е. всяко вписване в
тях да бъде въз основа на документи, които доказват извършеното вписване и се
преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото,
тъй като доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на
материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ /в този
смисъл - Решение № 413/ 16.08.2005 г. на ВКС по т. д. № 964/ 2004 г., ТК/. Редовността
на счетоводните книги не се предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която
се позовава на тях. Едва след като се установи, че счетоводните записвания се
основават на документи, които носят подписа на страната, на която се
противопоставят, или пък на официални и други документи, които я задължават, ще
бъде в нейна тежест да докаже оспорването на тези документи.
В случая ищецът не е ангажирал доказателства, че счетоводството му е водено
редовно при спазване на изискванията на Закона за счетоводството, а е налице
оспорване на описаните във фактурите вземания и същите не са подписани от
ответника, поради което съдът приема, че фактурите не съставляват доказателство за
предоставени конкретни допълнителни услуги на ответника, чиято стойност се
претендира по делото.
Видно от приложената към процесния договор ценова листа за абонаменти
планове за частни и корпоративни клиенти от 31.07.2018 г., цената на кратко текстово
съобщение (SMS) варира от 0,10 лева до 0,23 лева към мобилни номера от мрежата на
оператора и други национални мрежа, както и от 0,22 до 0,38 лева към мобилни номера
от международни мрежи. Доколкото ищецът не твърди какъв вид кратки текстови
съобщения са изпращани от ответника, нито са представени доказателства в този
смисъл, съдът следва да определи размера на дължимите суми за тези услуги по реда на
чл. 162 ГПК, като приема, че стойността на един SMS е 0,24 лева, изчислена като
средно артиметично между най-ниската и най-високата стойност на услугата. Поради
това за ползваните в периода от 31.07.2018 г. до 04.08.2018 г. 5 бр. кратки текстови
съобщения/SMS/ ответникът дължи сумата от 1,2 лева, а за ползваните в периода от
05.08.2018 г. до 04.09.2018 г.- 30 бр. кратки текстови съобщения/SMS/- сумата от 7,2
лева. Дължи се също така и стойността на 1:00 минута разговори с „грижа за клиента“-
0,02 лева. За тези суми на обща стойност от 8,42 лева исковете за ползвани
допълнителни услуги извън абонаментния план се явяват основателни и следва да
бъдат уважени, както и да бъдат отхвърлени за разликата над тях до целия претендиран
размер от 210,02 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в
размер на 25 лева, възнаграждение за особен представител на ответника в размер на
200 лева, 350 лева- възнаграждения за вещи лица, както и 180 лева- адвокатско
възнаграждение, или общо 755 лева, от които следва да му се присъдят 189 лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в
размер на 25 лева и 180 лева- адвокатско възнаграждение, или общо 205 лева, от които
4
следва да му се присъдят 51,32 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК искове, че ОЛ. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ******,
ул. „**** *******“, бл. **, ап. ***, ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда № 6, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 67,32
/шестдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ лева, представляваща
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и
допълнителни далекосъобщителни услуги- кратки текстови съобщения (SMS) и
разговор „грижа за клиента“, дължими за периода от 31.07.2018 г. до 04.10.2018 г. по
договор за мобилни услуги от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 29.05.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед № 1295/03.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2358/2020 г. на Пернишкия районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 срещу ОЛ. Й. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. ******, ул. „**** *******“, бл. **, ап. ***, искове за
признаване за установено, че ОЛ. Й. Д. дължи на „Теленор България” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД разликата над сумата от 67,32 /шестдесет и седем лева и
тридесет и две стотинки/ лева до целия предявен размер от 268,92 /двеста
шестдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/ лева, представляващи
незаплатени месечни допълнителни далекосъобщителни услуги- кратки текстови
съобщения (SMS), дължими за периода от 05.07.2018 г. до 04.10.2018 г. по договор за
мобилни услуги от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
29.05.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №
1295/03.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2358/2020 г. на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА ОЛ. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ******, ул. „****
*******“, бл. **, ап. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда № 6, сумата от 189 /сто осемдесет и девет/ лева, представляваща
направени разноски в исковото производство и сумата от 51,32 /петдесет и един лева
и тридесет и две стотинки/ лева - направени разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, изисканото ч.гр.д. № 2358/2020 г. на
Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5
6