Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 02.03.2022 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 675/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

Делото е образувано по искова молба на И.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу С.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***(впоследствие на установен адрес: гр. София, ул. „И. Асен II“ № 79, вх. 1, ет. 1, ап. 1), с която на основание чл. 127, ал. 2 СК се иска: предоставянето на бащата на родителските права по отношение на детето Любослав Иванов С., определяне на режим на лични отношения на майката, определяне на местоживеене на детето на адреса на бащата, осъждане на майката да плаща месечна издръжка от 150 лева от завеждане на исковата молба. Иска се определяне на привременни мерки на основание чл. 127, ал. 3 СК до влизане в сила на съдебния акт. Твърди се, че страните живеели съвместно на адреса на ищеца в с. Гара Елин Пелин до ноември 2009 г., а на 29.07.2009 г. се родил синът им Любослав Иванов С.. След раздялата им детето живеело при майката. Ищецът в периода от 2016 г. до май 2019 г. живеел и работил в Англия. Твърди се, че детето Любослав Иванов С. се оплаквало от грубо отношение от майка му – постоянно му крещяла, удряла го и му оказвала психически тормоз. По тази причина Любослав не искал да се върне при майка си. Твърди се, че детето Любослав Иванов С. нямало изградени хигиенни навици, избягвало да контактува с връстниците си и се затваряло в себе си. При опит за разговор с майката за оказване на помощ същата отправяла само упреци. На  18.07.2019 г. ищецът завел детето в АСП, отдел Закрила на детето, където подал сигнал, но до подаване на исковата молба нямало изготвено становище или доклад.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който оспорва твърденията на ищеца. Ответницата твърди, че  живее на адрес: гр. София, бул. „Шипченски проход“ № 17, бл. 230, ет. 8, ап. 3. Твърди се, че след раздялата им ищецът не се интересувал от детето и не го виждал, като давал само по 100 лева месечно със забавяне. Майката заживяла с Димитър Величков, а на 05.04.2019 г. им се родило дете Велизар. Ищецът проявил желание да вижда детето си Любослав, но не го връщал навреме и го настройвал срещу тях, а след това взел Любослав при себе си в с. Гара Елин Пелин. Детето учило в 42 ОУ и се справяло отлично. Твърди се, че бащата ограничавал достъпа на майката до детето й и я заплашвал, че го запише на училище в с. Гара Елин Пелин. На 16.08.2019 г. домът им бил посетен от служител на ДСП Слатина по сигнал на бащата. Оказало се, че детето било записано и на психолог в Център за обществен подкрепа „Бъдеще“ в кв. Горна баня. Твърди се, че детето не ходило на занималня, а баща му го чакал всеки ден пред училище, за да не го вземе майка му. Детето се държало враждебно към майка си, а след среща с психолога се потвърдили съмненията на майката, че бащата и бабата го отчуждават от нея, като го настройвали по особено жесток начин. Майката била подала искова молба пред СРС, след което разбрала за настоящата пред РС Елин Пелин.

С определение от 24.03.2020 г. по делото са постановени на основание чл. 127, ал. 3 СК следните привременни мерки: упражняването на родителските права по отношение на детето Любослав Иванов С., ЕГН **********, се предоставя на бащата И.Ц.С., ЕГН **********; местоживеенето  на детето Любослав Иванов С., ЕГН **********, да бъде при бащата И.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: ***; определен е режим на лични контакти на майката С.К.И., ЕГН ********** с детето Любослав Иванов С., ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца – за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.

В съдебно заседание ищецът И.Ц.С. лично и чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа исковете и моли за уважаването им. Сочи се, че детето следва да живее при баща си, като с оглед установените обстоятелства съдът следва да определи лични отношения между детето и майка му. Моли се за уважаване на иска за издръжка в претендирания размер. Претендират се съдебни разноски.

В съдебно заседание ответницата С.К.И. чрез процесуалния си представител адв. Д. оспорва исковете и се моли за отхвърлянето им.  Претендират се съдебни разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от удостоверение за раждане от *** г. (дубликат), че на 29.07.2009 г. в гр. София е родено детето Любослав Иванов С., ЕГН **********, за което е съставен акт за раждане № 0544/14.08.2009 г., а негови родители са: С.К.И. и И.Ц.С..

Според писмо от ДСП Слатина от 07.02.2020 г. С.К.И. не  е открита на посочения адрес:  гр. София, бул. „Шипченски проход“ № 17, бл. 230, вх. А, а по телефон ги е информирала, че вече не живее там, а на адрес: гр. София, ул. И. Асен II № 79. С оглед това компетентен да изготви доклад по делото е ДСП Лозенец.

Според представен договор за наем от 01.12.2019 г. Димитър Величков Величков е наел апартамент на адрес: гр. София, ул. И. Асен II № 79, вх. 1, ет. 1, ап. 1, състоящ се от две спални, трапезария, кухненски бокс, баня и тоалетна срещу месечен наем от 840 лева.

Представен е трудов договор № 163/ 31.08.2020 г., сключен между Инвекс Секюрити ООД и И.Ц.С., с които последният приел да изпълнява длъжност охранител за пълно работни време 8 часа, седмично 40 часа при условията на сумиране отчитане на работното време с основно месечно възнаграждение от 610 лева и допълнителни възнаграждения с постоянен характер по 0.6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит.

Представени са справки от НАП за С.К.И., според които същата работила в Ремикс Глобъл АД като сортировач от 13.01.2017 г. с начислен месечен облагаем доход около 1000 лева, в Петър Йорданов Комерс Груп ЕООД като интернет анализатор от 01.09.2018 г. с начислен месечен облагаем доход около 1500 лева и в С Консулт Н ЕООД от 05.03.2019 г. Представени са справки от НАП за Димитър Величков Величков (живеещ на семейни начала с ответницата С.К.И.) с начислен месечен облагаем доход около 2000 лева в Итема В ЕООД за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.

Издаден е амбулаторен лист от 09.07.2020 г. за посещение на Любослав Иванов С. при д-р Емил Дръжков с отбелязана основна диагноза – изследване за оценка на състоянието на развитие на юношата и придружаващи заболявания и усложнения – затлъстяване, дължащо се на излишък от калории.

Според изисканите социалните доклади от 06.02.2020 г. и 05.11.2021 г. на ДСП Елин Пелин след посещение на адреса в с. Гара Елин Пелин и социална анкета е установено, че страните живеели съвместно около една година от 2008 г. до ноември 2009 г., след което са разделени. Детето Любослав Иванов С. било отглеждано от майката С.К.И., която първоначално живеела при родителите си в гр. София. След юни 2019 г. Любослав останал да живее при баща си И.Ц.С., като отказвал да се върне при майката, като твърдял, че се страхува от нея. От проведената беседа с малолетния същият твърдял, че рядко общува с майка си, само когато тя го потърси или когато баща му го накара да й звънне по повод на някои празници. През лятото на 2020 г. детето е прекарало един месец при майка си, а през 2021 г. два пъти майка му го взела за два дни с преспиване, от които едната нощ е било при баба си по майчина линия в друго жилище. По данни на ищеца Любослав познава роднините си както по бащина, така и по майчина линия, като особено близък бил с бабата по майчина линия, с която имат изградена емоционална връзка и поддържат контакти по телефона или я посещава, когато го покани. Малолетният споделял, че при баща си се чувства добре, приема жилището му за свой дом, има собствена стая и може да кани приятелите си. Ищецът твърдял, че познава приятелския кръг на сина си и поддържа връзка с родителите на другите деца. Баща и син имат общи занимания, играят футбол или електронни игри. Детето споделило, че с баща си посещават различни развлекателни центрове за деца в гр. София, познавал приятелката му и се разбират добре с нея. Ищецът твърди, че откакто детето е при него си е подобрил значително успеха в училище. За отличен успех детето получило награда - компютър от Община Елин Пелин и е сред 30-те отличници. Родителят и детето са консултирани за значимостта от връзката с майката и са консултирани за необходимостта от ползване на социална услуга „Психологическо консултиране“. Детето посещавало психолог към ЦСРИ „Таланти и иновации“-гр. Елин Пелин. Основни грижи за детето се полагат от бащата. Любослав има избран личен лекар и редовен имунизационен статус. Няма данни за здравословни проблеми. Жилището е триетажна масивна къща съвместна собственост. Семейството притежавало третия етаж, който се състои от кухня, хол, спалня, детска стая и санитарен възел. Обзавеждането е с нови и функционални мебели. Отоплението е с климатици и парно на газ. Налице са добри хигиенно-битови условия. Ищецът работил с трудов договор като охранител. Работната му заетост е един ден от 24-часова смяна последвана от три дни почивка. Семейството е обезпечено финансово. За учебната 2021/2022 г. Любослав е ученик в 6-ти клас. По данни на класния ръководител, за втора година е в колектива и много добре се вписва. Той е един от отличниците и децата го възприемат като лидер. Общува добре с връстниците си. Няма поведенчески проблеми. Сочи се, че е налице силна връзка между детето и бащата. Извършва се психологическа подкрепа за съхраняване на връзката с майката. Изразява се становище, че ищецът има добър потенциал за отглеждане на детето, осигурява адекватни грижи в семейна среда, притежава финансова възможност, среща подкрепа от разширеното си семейство и разполага с добри жилищни условия. Сочи се, че бащата добре разбира потребността на детето от връзка с другия родител и е депозирал заявление за ползване на социална услуга „Психологическо консултиране“ и осигурявал присъствие на детето при психолога.

Според изготвения социален доклад от ДСП Лозенец от 19.11.2020 г. след проведена среща и разговор с майката се установило, че страните съжителствали са на семейни начала до 2010 г., а детето Любослав родено на *** г. Майката твърдяла, че детето е било отглеждано от нея до май 2020 г., заедно с приятеля й Димитър Величков, с който съжителствали без брак от 2011 г., като всички разходи са поемани от тях. От съвместното им съжителство имат едно дете Велизар родено на *** г. Майката твърдяла, че никога не е възпрепятствала контактите на бащата с Любослав, н, бащата не е участвал в отглеждането и възпитанието на детето, заплащал е около 50 лв. на месец за детето от раждането му, но не се е включвал при закупуване на лекарства, дрехи, обувки, обучение, екскурзии и др.. Родителите на майката са участвали активно в отглеждането и възпитанието на Любослав, но от юли 2020 г. нямали контакт с него. Майката твърдяла, че бащата е работил две години във Великобритания, през май 2019 г. се е върнал в България, тогава е взел детето и й е отказвал контакти с детето. По информация на г-жа И., имало постановен режим на контакти с детето, всяка втора и четвърта седмица от месеца, от  10.00 ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с преспиваме, но майката споделяла, че не се вижда с Любослав и режима на контакти не се спазва, защото Любослав й отговарял, че няма смисъл да се виждат, а бащата му обяснявал, че майка му има ново семейство, бил психически и физически тормозен от нея и майка му щяла до го отвлече. Майката твърдяла, че заедно с Любослав са почивали на море за 12 дни - Варвара, с братчето му Велизар, приятеля й и неговото дете от друга връзка. По нейни данни, до този момент бащата не е водил детето на почивки. Майката заявила, че желае да упражнява родителските права, емоционално е силно привързана, отгледала е Любомир до навършването му на 10 години без участието на бащата.  Майката твърдяла, че живее в жилище на свободен наем, намиращо се в престижен район, за което заплащали наем в размер на 840 лв., а жилището се състояло от две спални, хол с трапезария, кухня, баня и тоалетна. Майката заявила, че има средно специално образование в ПГФК, специалност фризьорство. Декларира, че работи в „Клийн” ООД - София, като продавач-консултант месечен доход в размер на около 1000 лв. Любослав бил на 11 години, учи в 5 клас на ОУ „Стефан Стефанов” - Елин Пелин, като според майката бащата го е записал в това училище без нейното съгласие. По нейни данни, когато Любослав е учил в 42 ОУ „Хаджи Димитър” до 3 клас, успеха му е бил много добър, но към настоящия момент няма информация, относно обучението му. Майката споделила, че Любослав имал личен лекар д-р Емил Дръжков - педиатър, практикуващ в ДКЦ, кв. Хаджи Димитър, бл.55. Майката твърдяла, че през м. юли е завела детето на преглед, поради факта, че за една година теглото на Любослав се е качило с 30 кг и има опасност от заболяването – диабет, а такъв имал дядо му по майчина линия. Майката категорично заявила, че желае да упражнява родителските права, била емоционално силно привързана, като отглеждала без участието на бащата Любомир до навършването му на 10 години. С оглед това ДСП Лозенец изразяваме становището, че в интерес на малолетният Любослав Иванов С. е родителите да поемат своите отговорности и да постигнат споразумение, относно отглеждането и възпитанието му, както и за месечната издръжка. За цялостното му развитие е необходимо родителите да постигнат съгласие помежду си и да се съобразяват с възрастовите му специфики и поведението им да не предизвиква в него усещане за несигурност и невъзможност за изграждане на базово доверие и формиране на умения за социална адаптация и личностно утвърждаване. За правилното личностно развитие на детето е необходимо то да има контакти и с двамата си родители и останалите им близки. Сочи се, че евентуалното нарушаване и драстичното прекъсване на връзката „родител-дете” не е в интерес на Любослав и в бъдеще това би рефлектирало пряко на емоционалното му състояние, би се отразило негативно върху психическото му и физическо развитие. С оглед защита интересите на детето по най-добър начин, препоръчват детето да не бъде въвличано в конфликт на лоялност между родителите и да бъдат насочени към лицензиран доставчик на социални услуги. ДСП - Лозенец изразява становището си, че майката е в състояние да упражнява родителски права, а контактите на детето с другия родител, с оглед съхраняване на връзката „родител-дете”, а не отчуждаването му, следва да бъдат осъществявани съобразно режим, постановен от съда.

Установява се от показанията на свидетелката Лиляна И. Станкова, майка на ищеца, че Любослав и майка му живеели в гр. София, кв. Хаджи Димитър при нейната майка и баща. Свидетелката Станкова сочи, че почти всяка седмица вземали Любослав при тях. Любослав се оплаквал, че майка му го биела, но последната твърдяла, че детето лъже. Свидетелката Станкова сочи, че при вземане Любослав бил неподходящо облечен и със скъсани дрехи. Любослав дошъл със синини по краката и разказал, че майка му го свалили от леглото с ритници, докато спял. Ответницата не готвила домашна храна, а Любослав не се хранил правилно. По телефона на майката на С. – Вени казала на свидетелката Станкова, че било по добре да живее при тях, а не при майка си. Свидетелката Станкова сочи, че Любослав и казал, че със С. и Димитър живеели в една таванска стая. Свидетелката Станкова казала на сина си И. да се прибира от Англия. Свидетелката Станкова сочи, че Любослав се чувствал спокоен при тях, бил умен и не боледувал. След като И. се върнал от Англия Любослав не искал да се връща при майка си. След анализ на показанията на свидетелката Лиляна И. Станкова според изискванията на чл. 172 ГПК, съдът намира, че следва да кредитира показанията, тъй като са логични, последователни и няма доказателства, които да им противоречат.

Установява се от показанията на свидетеля Димитър Величков Величков, живеещ на семейни начала с ответницата, преди десет години се запознал със С., а после той ги прибрал в къщата си.  Свидетелят Димитър Величков Величков сочи, че Любослав започнал да му вика „тате“, но той му казал, че му е баща и да уважава баща си. Свидетелят Димитър Величков Величков имал друг син Емилиян, който се гледал от майка си. Свидетелят Димитър Величков Величков сочи, че не бил виждал С. да бие Любослав, но всяко дете, като направи беля се „пошляпва по дупето“. Сега С. и Димитър имали малко дете на година и половина. След анализ на показанията на свидетеля Димитър Величков Величков според изискванията на чл. 172 ГПК, съдът намира, че следва да кредитирани частично показанията в горните части, тъй като са правдоподобни и няма доказателства, които да им противоречат. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Димитър Величков Величков, че бабата на Любослав му готвила баници и пици, тъй като същият не разказва непосредствени възприятия, а предположения. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Димитър Величков Величков, че строял фабрика за тухли, тъй като го намира за неправдоподобно  при липсата на доказателства за последното и с оглед обстоятелството, че живеят под наем. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Димитър Величков Величков, че когато се връщал имал въшки и му бръснели главата, тъй като са нелогични и неправдоподобни.

При изслушване на детето Любослав Иванов С. в присъствието на социален работник Филка Войнова същият сочи, през 2021 г. (до 13.10.2021 г.) майка му се обадила два пъти, както и дошла при психолога един или два пъти. Любослав Иванов С. твърди, че баща му го карал да се обажда на майка си. Любослав Иванов С. твърди, че го е страх от майка му, защото тя го биела, а мъжът с когото тя живеела го защитавал. Любослав Иванов С. твърди, че при баща му е по-добре, като живеели с баба му, дядо му и понякога идвала приятелка на баща му.

При изслушване на бащата И.Ц.С. същият изразява желание да поеме грижите за детето. Сочи, че детето няма контакти с майка си, като се чули за рождения ден на майката и продължавали да ходи на срещи с психолог.

Майката С.К.И. не се явява за изслушване по делото.

Видно е приетото заключение на съдебно-психологичната експертиза на вещото лице Н.Г.И., което съдът изцяло кредитира като компетентно и обосновано, че Любослав има изградена топла връзка с бащата, емоционално наситена, предпочита го и се идентифицира с него, но детето е отчуждено от майката по механизма на синдрома на родителско отчуждение (СРО) - не желае да я посещава и дори да я види, страхува се от нея заради до стенен на панически кризи. Родителите на Любослав са разделени от кърмаческата му възраст, така, че същият няма спомен за раздялата. Той я възприема като неоспорим факт. Емоционалното, психическо и интелектуално развитие и социална зрялост на Любослав отговарят на календарната му възраст - предпубертет. Все още мисленето е несамостоятелно с наченки на такова, интересите са предимно към процеса на обучение, а не към сексуалната идентичност. Все още за него авторитет е семейството, като започва да отдава все по - голямо значение на мнението на връстниците. На този етап е със зависими форми на поведение, семейството все още е авторитет за него. Синдромът на родителско отчуждение означава безкомпромисното обръщане на детето към единия - „добрия родител”, това е този, който полага грижи, обикновено този, комуто са присъдени родителските права и също толкова безкомпромисното отвръщане от другия - „лошия, мразения” - родител, в контекста на конфликтите за родителските права и правото на лични отношения на родителите с децата. При детето Любомир са налице критериите за СРО, в случая абсурдни рационализации. Детето твърди, че майката го е малтретирала физически 10 години, като първите му спомени са на 2 годишен (като малък аз съм се хванал за оградата и не искам да ходя при майка ми). Детето отказва да вижда родителя, комуто не са присъдени родителските права. Въпреки съществуващото право на виждане изглежда, че “нищо не може да се направи“. Често в подобни случай децата развиват психофизически симптоми на реална/въображаема болка, а в случая детето е развило „панически кризи“ . От разговора е бащата е видно, че той не осъзнава какво причинява на детето си и е воден от своята мисия да го защити от майката, която определя като негоден родител е “неподходящо поведение, няма подход към децата” и да не й се предостави възможност за упражняване на родителски права. Предвид възрастовото развитие на детето, бащата е по - успешен, тъй като самото дете се идентифицира е него, бащата го напътства и управлява действията му, отговаря на неговите потребности, успял е да създаде „приятелски”-доверителни контакти е детето си, за когото е предпочитан родител. Това би го предпазило от рисково поведение, вземане на импулсивни решения и неприемлив стил на живот, провокиран от влиянието на авторитети и референтни групи, значими за малко по -късна възраст. Бащата е игнорирал необходимостта от продължаване на взаимовръзката на детето с двамата си родители. Като отчуждаващ родител той е отхвърлил волно или неволно значимостта на най-добрите интереси на децата - осигуряване на условия за нормално психическо и емоционално развитие. Майката разбира необходимостта от двамата родители при отглеждането на децата и до момента на раздялата с детето не е създавала проблеми за лични контакти с бащата. Най-добър интерес за детето е да има връзка с двамата си родители, защото насилственото изтриване на създадена топла връзка с родителя поради манипулации на другия родител води до тежко натоварване на психиката и в крайна сметка до емоционално разстройство. Мерките, които би следвало да се предприемат, са по посока на възстановяване на връзката майка - дете, изграждана в продължение на години и прекъсната от около две години, като се предлага в Центровете за обществена подкрепа/ ЦОП/София ( може и ЦОП “Бъдеще”, където вече са работили с детето), като бащата бива задължен да подпомага работата на центровете при провеждане на психологичните интервенции събота и неделя с цел възстановяване на връзката.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Относно упражняването на родителските права по отношение на детето и неговото местоживеене:

Между страните по делото не е бил сключван граждански брак, с оглед на което претенцията е с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно чл. 127, ал. 1, изр. първо СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Правилото на чл. 59 СК, към което препраща чл. 127, ал. 2 СК визира ненавършилите пълнолетие деца, родени от брака, а по реда на препращането и тези, родени от фактическо съжителство. Страните по делото не постигат съгласие за упражняването на родителските права по отношение на детето. Раздялата на родителите неминуемо води до промяна в ситуацията за децата - независимо дали са родени в брак или не. Тяхното отглеждане и възпитание не може да продължи занапред по същия начин, както при съвместното живеене на родителите. Разпределянето на родителските функции зависи най-вече от самите родители. Именно родителите знаят най-добре по какъв начин да организират след раздялата отглеждането и възпитанието на техните деца.

Според чл. 59, ал. 4 СК съдът преценява всички обстоятелства като: възпитателски качества на родителите, полагани грижи, привързаност на детето към родителите, полът и възрастта на детето, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот.  Според Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др. Посочено е, че с предоставяне упражнението на родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при този родител. Отделното живеене на децата е допустимо само когато важни причини налагат това. В понятието интереси на децата се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на децата, любовта им към труда и включването им в строителството на новия живот. Правилното възпитание на децата зависи преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите. Желанието на родителите и това на децата не са задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на децата.

В установената практика на ВКС (намерила израз и в решение № 222/24.06.2015 г. по гр. дело № 6894/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 111/28.05.2018 г. по гр. дело № 4185/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 244/15.07.2015 г. по гр. дело № 7234/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) се приема, че съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК, при наличие на данни по делото за родителско отчуждение, съдът не може да постанови решение по мерките относно упражняването на родителките права и личните отношения на детето с другия родител, без да изслуша вещо лице – психолог. Изслушването на експертиза в тези случаи е наложително, тъй като действителното състояние на детето не може да бъде установено без помощта на експерт по детска психология, който да извърши личен преглед на детето и разговаря с родителите и другите лица, които полагат грижи за детето. Съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода на производството по делото, особено ако такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител. Съдът е длъжен да съобрази отсъствието на тези качества у единия или у двамата родители, за да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат разширени или ограничени. Родителското отчуждение накърнява в най-голяма степен интереса на детето и съдът е длъжен при определянето на режима на лични отношения да вземе адекватни (според състоянието на детето, степента на осъзнаване на проблема от двамата родители и готовността им да се включат в разрешаването му) мерки за преодоляването му. Затова в чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК законът, при наличието на данни за родителско отчуждение, задължава съда служебно да назначи експертиза и изслуша заключението на вещо лице – психолог. В същия смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето.

В случая от приетата по делото съдебно-психологичната експертиза се установи, че при детето Любослав Иванов С. е налице синдром на родителско отчуждение от неговата майка С.К.И., а отчуждаващ родител е баща му И.Ц.С.. След констатирането на това обстоятелство ищецът е предприел активни действия чрез ЦСРИ „Таланти и иновации“ за преодоляването на синдрома на родителско отчуждение, за разлика от липсата на активност в тази насока от страна на майката. Съдът намира, че в интерес на детето е предоставянето на упражняването на родителските права на бащата, съобразявайки всички правнозначими горепосочени обстоятелства в съответствие със задължителните разрешения на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и решенията на ВКС по чл. 290 ГПК: възпитателски качества и морален облик на бащата; действително предприетите родителски грижи като вид, продължителност и ефективност; възрастта и пола на детето - момче на 12 г.; привързаността към бащата, обусловена от сигурността и спокойствието, които осигурява бащата с помощта на своите родители; социалното обкръжение на детето при бащата и учебната среда; отличните жилищно – битови и други материални условия на живот при бащата при липсата на потвърдени данни за тези при майката и категорично изразеното желание на детето да живее при баща, съчетано с категорично изразеното нежелание да заживее при майката. Родителските права следва да продължат да се упражняват от бащата, не защото майката не притежава необходимия родителски капацитет, а защото трябва да се вземе най-доброто решение за детето с оглед възрастта му и защото автоматичното изваждане на детето от сегашната среда и преместването му при майката би довело съществено влошаване на психологичното състояние на детето. Съдът, като взе предвид горепосочените обстоятелства и становищата на социалните доклади, представени от ДСП Елин Пелин и ДСП Лозенец, намира, че интересът на детето налага упражняването на родителските права да се предоставят на бащата И.Ц.С., като бъде постановено местоживеенето му при него.

Относно режима на лични отношения между детето и родителя, на който не се предоставят за упражняване родителските права:

Личните отношения между дете и родител са в интерес и на двете страни. При определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхожда от обстоятелствата по конкретния случай и трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Законодателят обаче посредством разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК определя точния вид на личните отношения между родител и дете. Това са дни или период от време, в които родителят може да вижда и взема детето, т.е. контактите са лични и преки. Решението относно определения режим на лични отношения между дете и родител е осъдително и подлежи на принудително изпълнение. Мерките относно личните отношения могат да се изпълняват принудително чрез фактическото предаване на детето по реда на чл. 528 ГПК.

Съдът не е обвързан от посочения от страните режим на лични отношения. Съдът намира, че в конкретния случай следва да се определи режим на лични контакти между бащата и детето, като е длъжен да изхожда винаги от интереса на последното. Според § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. „най-добър интерес на детето” означава да се преценят: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.

Към момента на съдебното решение детето е на 12 години и при изслушване изразява желание да живее при баща си. Възстановяване и развиване на връзките с майката, от значение за емоционалното и личностното развитие на детето, за неговото израстване, съзряване и осъзнаване като самостоятелен индивид – всичко това в интерес на детето, като определеният режим на лични отношения между майката и детето следва да бъде променен в посока на неговото разширяване, което следва да се осъществи постепенно, предвид констатирания синдром на родителско отчуждение. С оглед развитието и бъдещо формиране на пълноценна личност на детето същото следва да поддържа връзка с майка си, поради което следва да му бъде определен режим на лични контакти, както следва: За период от шест месеца от влизане в сила на решението: всяка първа и трета събота за времето от 12 часа до 17 часа по местоживеене на детето и в присъствието на бащата, а веднъж месечно - в присъствието на психолог и на бащата по местонахождение на психолога; След изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението: да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя с преспиване, а също и на вторият ден от коледните, новогодишните и великденски празници, както и три седмици през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

По съгласие на родителите личните контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда, а майката би могъл да осъществява лични контакти и извън определения от съда режим, още повече с израстването си детето тепърва ще става самостоятелно и ще изразява желание да използва свободното си време, както прецени. Тук следва да се отбележи, че ако бащата не съдейства за преодоляване на  синдрома на родителско отчуждение, майката може да поиска промяна на режима и съответно предоставяне на упражняване на родителските права.

Относно издръжката на детето по чл. 143, ал. 2 СК:

Разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК предвиждат, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и са длъжни съобразно своите възможности и материално състояние да осигурят условия на живот, необходим за развитието на детето. Размерът на издръжката на детето трябва да осигури условията на живот, които то е имало преди раздялата на родителите си. Този размер не е абсолютна величина и подлежи на преценка във всеки конкретен случай. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице“ по отношение на претендиращия издръжката, като размерът на издръжката, съгласно чл. 142 СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималният размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата. С Постановление № 331/26.11.2020 г. г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2021 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 650 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 162,50 лева. Пълният размер на издръжката нужна за детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности. Естествено на преценка подлежат и потребностите на детето, като се съобразят обичайните условия на живот. Възможностите на всеки от родителите се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя, който отглежда детето. С т. 18 от ППВС № 5/16.11.1970 г. са дадени задължителни за съдилищата указания, че при промяна на упражнението на родителските права по иск по чл. 29, ал. 2 от СК от 1968 г. (отм.) (разпоредбата е аналогична на чл. 59, ал. 9 от СК от 2009 г.) съдът служебно прекратява присъдената в тежест на ищеца издръжка и едновременно с това определя нова, като осъжда родителя, от когото се отнема детето, като началният момент на така определената издръжка започва от привеждането в изпълнение на решението. В мотивите към това ППВС е посочено, че цитираното по-горе становище, изразено в ТР № 11/03.03.1969 г. на ОСГК на ВС, се поддържа, но то следва да бъде допълнено в смисъл, че ако към момента на решението детето живее при родителя, на когото то не е предоставено за отглеждане и упражняване на родителските права, началният момент на служебно присъдената издръжка започва от привеждане на решението в изпълнение. В случая по делото няма данни за определена издръжка на детето Любослав Иванов С. до момента.

Към момента на съдебното решение детето Любослав Иванов С. е на 12 години и е в добро здравословно състояние. За осигуряване нормалното израстване и правилното физическо и психическо развитие на деца от тази възраст са необходими финансови средства, предвид нуждите от учебни пособия, здравословна храна, занимания, дрехи, обувки и медикаменти. Съдът намира, че за покриване ежедневните учебни, битови и социални нужди на детето са необходими средства около 350 лв. месечно. От необходимите средства за издръжката на детето Любослав Иванов С. в размер на 350 лв., майката С.К.И. следва да заплаща 180 лв. месечно, а бащата И.Ц.С. останалите 170 лв., като се отчете обстоятелството, че последният полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

С оглед изложеното майката С.К.И. следва да бъде осъдена да заплаща издръжка в полза на детето си Любослав Иванов С., чрез неговия баща и законен представител И.Ц.С., в размер на 180 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да заплати държавна такса в размер 259,20 лева, определена върху присъдената издръжка.

Неоснователно е исканията на страните за присъждане на разноски, тъй като правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение по делата по чл. 127, ал 2 СК. Когато предявяването на иска е законно необходимо, за да се постигне даден правен резултат, отговорността за разноски не се определя чл. 78 ГПК. По аналогичен начин се разпределят разноските и в други производства /например в производството по иск по чл. 127, ал. 2 СК, по брачните искове, по исковете по чл. 32, ал. 2 ЗС и чл. 329, ал. 1 ГПК/, при които правилата на чл. 78 ГПК за присъждане на разноски, не намират приложение. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила независимо от изхода на спора. В този смисъл - Определение № 6 от 15.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2132/2017 г., I г. о., ГК; Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК; Определение № 9 от 16.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7223/2014 г., III гр. отд. и Определение № 456 от 2.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 422/2012 г., II гр. отд.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Любослав Иванов С., ЕГН **********, на неговия баща И.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ детето Любослав Иванов С., ЕГН **********, да живее при неговия баща И.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката С.К.И., ЕГН **********, с детето Любослав Иванов С., ЕГН **********, като й дава възможност да се вижда с детето: За период от шест месеца от влизане в сила на решението: всяка първа и трета събота за времето от 12 часа до 17 часа по местоживеене на детето и в присъствието на бащата, а веднъж месечно - в присъствието на психолог и на бащата по местонахождение на психолога; След изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението: да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя с преспиване, а също и на вторият ден от коледните, новогодишните и великденски празници, както и три седмици през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА С.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА на детето си Любослав Иванов С., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител И.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева), считано от подаване на исковата молба, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причина правопогасяваща или правопроменяща присъдената сума.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА С.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 259,20 лева върху присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: