Р Е Ш Е Н И Е
№ 263
гр.Русе, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на единадесети октомври през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА
КАЛОЯНОВА
при секретаря Мария Станчева
и с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 255 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава
XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Еконт Бригада“ ЕООД, чрез процесуалния му
представител, против решение № 419/12.06.2023 г., постановено по АНД № 336/2023
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 18-2200094/16.01.2023
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - Русе. С
наказателното постановление, за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ и на основание
чл.414, ал.3 от КТ, на касатора е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева. Като касационно основание се сочи
неправилното приложение на материалния закон от въззивната инстанция и по-конкретно
на чл. 9, ал.2 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН във връзка с
твърдяната от касатора малозначителност
на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени въззивното
решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира направените
деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба -
директорът на ДИТ – Русе, чрез процесуалния си представител, счита същата
неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен
акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да потвърди обжалваното пред него
наказателно постановление районният съд е приел от фактическа страна, че на
22.11.2022 г. в ДИТ – Русе било получено писмо от ТП на НОИ – София град с
искане за извършване на проверка на дружеството касатор,
във връзка с подадена от бившия служител на същото - Данита
Георгиева Карталова молба за отпускане на обезщетение
за безработица. Карталова представила сключен трудов
договор с касатора, като работодател, и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение. В сградата на ДИТ – Русе била
извършена проверка, която установила, че „Еконт
Бригада“ ЕООД сключило трудов договор № 1891 от 22.07.2022 г. с Данита Карталова за длъжността
„стажант“, но пропуснало да изпрати уведомление за това до съответната ТД на
НАП, при условията и реда на чл. 62, ал. 5 от КТ, в тридневния срок по ал. 3 от
същата разпоредба. Трудовият договор бил прекратен със заповед № 16/25.08.2022
г. на управителя на дружеството по взаимно съгласие на страните. По отношение
на работодателя бил съставен АУАН за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ , тъй
като било установено, че до 25.07.2022 г. включително същият не бил изпратил
уведомление до ТД на НАП за сключения договор. Въз основа на АУАН било издадено
и обжалваното пред въззивната инстанция НП.
От правна страна въззивната инстанция
е счела, че АУАН и обжалваното НП притежават всички изискуеми от закона
реквизити и са издадени при спазване на процесуалните правила. Районният съд е
приел, че съставът на нарушението по чл.62, ал.3 от КТ е осъществен от
обективна страна като е посочил, че административнонаказателната отговорност на
едноличните търговци и юридическите лица е обективна и безвиновна.
Въззивната инстанция е изложила аргументи за неприложимостта
в конкретния случай на чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11
от ЗАНН, както и такива досежно липсата на основание
за приложение и на нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Настоящият касационен състав споделя
изцяло изводите на въззивната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
второ от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН препраща към тях.
По делото
няма спор по фактическата обстановка. Извършването на нарушението от обективна
страна не се оспорва от касатора. Единственото
възражение, релевирано в касационната жалба, е за
неправилното приложение на материалния закон от страна на контролираната
инстанция. Според касатора, макар в разглеждания
случай формално да са налице признаците на предвиденото в чл.414, ал. 3, вр. чл. 62, ал. 3 от КТ административно нарушение, неговата
обществена опасност е явно незначителна,
поради което то не представлява
административно нарушение и за него приложение следва да намери разпоредбата на
чл. 9, ал.2 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН. В тази връзка
касаторът се позовава на решение № 146/07.06.2021 г., постановено по КАНД №
114/2021 г. по описа на Административен съд – Русе.
Правилно въззивният съд е приел, че разпоредбата
на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично изключва маловажността по отношение на нарушения
по чл.62, ал. 3 от КТ, за каквото е ангажирана административнонаказателната
отговорност на работодателя. Специалният
състав на маловажно административно нарушение по чл.415в КТ изключва и приложимостта
на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН (в този смисъл вж. мотивите на Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК).
Вярно е, че чл.415в, ал.2 от КТ
принципно не дерогира приложението на нормата на
чл.9, ал.2 от НК, която се прилага и в административнонаказателното
производство по силата на препращането в чл.11 от ЗАНН към обстоятелствата,
изключващи отговорността, предвидени в НК (вж. мотивите към т.2 от Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС). По отношение на преценката на
понятието „малозначителност“ трайната съдебна
практика е еднозначна, че тя винаги следва да се основава на внимателна и точна
преценка на конкретните обстоятелства, които характеризират степента на
засягане на защитените със съответния състав на административно нарушение обществени
отношения.
Изложените
в касационната жалба доводи, че се касае за инцидентен пропуск на служител на
дружеството, на което е възложено счетоводното обслужване на касатора, и това обстоятелство обуславя приложението на чл.
9, ал. 2 от НК, не се споделят от настоящия съдебен състав. Обстоятелствата,
свързани със създадената от работодателя вътрешна организация за подаване на
уведомленията по чл. 62, ал. 5 от КТ не представляват извинителна причина,
поради която пропускът не е бил своевременно установен и отстранен и не водят
до малозначителност на случая. Малозначителност
би била налице, ако работодателят беше
създал такава организация, че всички подобни пропуски бъдат своевременно
идентифицирани и отстранявани по инициатива на последния, какъвто настоящият
случай не е. Нещо повече, съгласно нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави
на работника или служителя преди постъпването му на
работа и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП, като
съгласно ал. 2 на чл. 63, работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1.
Следователно ако дружеството касатор беше спазило
тези законови разпоредби, то щеше своевременно да установи допуснатия пропуск и
да предприеме действия за отстраняването
му, доколкото неминуемо щеше да констатира, че не разполага със заверено от НАП
копие на уведомление, което да връчи на работника/служителя. В този смисъл е и
практиката на Административен съд – Русе - в посоченото от касатора
решение № 146/07.06.2021 г.,
постановено по КАНД № 114/2021 г. по описа на Административен съд – Русе действително
е прието, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, но
в разгледания по това дело случай наказаното лице е констатирало само
допуснатия пропуск и само е предприело действия за отстраняването му като е
подало нарочно искане да му бъде издадено задължително предписание от
контролния орган за регистрация на посочения трудов договор. Както бе посочено
по-горе, по настоящото дело не е налице обстоятелство от такъв характер, което
би могло да доведе до извод за малозначителност на
случая.
По изложените причини, касационният
съд приема, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл.63д, ал. 1 и
ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в
касационното производство, чийто размер, съгласно чл. 63д, ал.5 от ЗАНН и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът определя на 80 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д.
№ 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т.е. в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2,
ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 419/12.06.2023
г., постановено по АНД № 336/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА „Еконт Бригада“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул. „Славянска“
№ 20, представлявано от управителя Евгени Руменов Тодоров, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул. "Княз
Александър Дондуков" № 3, сумата от 80 лева - юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: