Провадийският районен
съд, четвърти състав на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година,
в публично заседание в следния състав:
Секретар Мариана
Ангелова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 347 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Политическа
партия „Движение за права и свободи“ ЕИК по БУЛСТАТ ********* с адрес
гр.София-1000, район „Възраждане“, бул.“Ал. Стамболийски“ №45А, представлявана
от М. С. К., ЕГН ********** в качеството му на председател на ПП“ДПС“, против
Наказателно Постановление № РД-19-70003 / 30.09.2019 г. на Областния управител
на гр.Варна, с което за нарушение по чл.181, ал.2 от ИЗ му е наложено
административно наказание " имуществена санкция " в размер на 2 000
лева на основание чл. 495, ал.1 от Изборния кодекс.
С жалбата се иска отмяна
на наказателното постановление, като се навеждат множество доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила- некомпетентност на наказващия орган, липса
на описание на нарушението от фактическа страна, непосочване на мястото, на
неговото извършване, съставяне на акта извън срока по ИК и др. Поради тези и
други съображения се иска цялостна отмяна на постановлението.
В съдебно заседание,
въззивника редовно призован, не се явява, не се представлява.Постъпила е молба
- становище от адв.Д.Г. ***- надлежно упълномощен процесуален представител на
въззивника, в която е посочено че жалбата се поддържа на посочените в нея
основания, добавени са и нови такива, свързани с описаните в акта и
постановлението записи, и в заключение отново се иска цялостна отмяна на
постановлението като немотивирано, незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.Направено е и искане
за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна,
редовно призована, се представлява от експерт Иванова.
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 20.05.2019г.в ЦИК е регистриран
сигнал с вх.№ ЕП-10-79/20.05.2019г. от К. А.К., регистриран като кандидат за
член на Европейския парламент от Република България на 26.05.2019г. от кандидат
листата на ПП „ВМРО-БНД“, с решение № 194- ЕП/23.04.2019г. В сигнала са
наведени доводи, че на 18.05.2019г. в с. М.. общ.Дългопол, обл. Варна М. С. К.
води предизборна агитация на език различен от българския, за времето от 0:12
мин. до 5.15 мин. Аудио - визуалния материал е бил поместен в официалната
интернет страница на ПП „ДПС”, в секция “Европейски избори“ и подсекция
„Актуални новини", а също така и в официалния youtube канал, както и на
официалната фейсбук страница на 18.05.2019г.
След запознаване с
приложените към преписката доказателства - копие на електронен носител на
аудио-видеоматериала, дал повод за сигнала и разпространяването му на
територията на цялата страна чрез: фейсбук страницата на „ДПС Пресцентър“, на
официалния сайт на ПП“ДПС“ - http://www.dps.bg., както и в официалния youtube канал е установено,
че на 18.05.2019г. при публична проява от предизборната кампания, в свое обръщение
по време на агитация, ораторът М. С. К., в качеството му за кандидат за член на
Европейският парламент от Република България от кандидатската листа на партия
„Движение за права и свободи“ е използвал език, различен от българския.
На заседание от 21.05.2019 с Решение № 369-ЕП от
21.05.2019г. на Централна избирателна комисия (ЦИК) е установено нарушение на
забраната за водене на предизборна агитация на език, различен от българския,
предвидена в чл. 181, ал. 2 от Изборния кодекс, от страна на М. С. К. в
качеството, му на кандидат за член на Европейският парламент от Република
България от кандидатската листа на Политическа партия „Движение
за
права и свободи".
В тази връзка на 22.05.2019г. и в
изпълнение на Решение № 369-ЕП от
21.05.2019г. на Централна избирателна комисия по повод постъпил сигнал с вх.№
ЕП-10-79/20.05.2019г. от К. А. К., регистриран като кандидат за член на
Европейския парламент от Република България актосъставителят С.С.С. е съставила
АУАН № 30-ЕП. В него тя описала решението на ЦИК и посочила, че въззивника К. провежда
предизборна агитация на език различен от българския.Било прието, че с тези свои
действия той е нарушил разпоредбата на чл. 181, ал.2 от ИК.
Акта бил връчен на упълномощено от въззивника лице, което
го получило на 05.09.2019г. възражения по АУАН не били направени, като такива
не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На 30.09.2019г.
Областния управител на гр.Варна издал атакуваното постановление № РД-19-70003/30.09.2019г.,
с което приел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, както и правната
квалификация на нарушението по чл.181, ал.2 от ИК. За него, на основание чл. 495, ал.1 от ИК на възивника била наложена "имуществена
санкция" в размер на 2 000 лв.
В хода на съдебното следствие е
постъпила молба от Централна
избирателна комисия с председател С.С. – в качеството на свидетел и
актосъставител по настоящото производство с което заявяват, че с оглед
особеното производство при съставяне на АУАН, свидетелските показания не
пресъздават лично възприети обстоятелства, а такива от видеозапис, фотозапис,
разпечатка от интернет и др., поради което считат, че неявяването на
актосъставителя и на свидетелите няма да попречи за разкриване на обективната
истина.
Съдът се солидаризира с таза изразеното
становище, поради което не отложи делото за разпит на актосъставителя. Съдът
лично се запозна със съдържанието на видеото публикувано на официалния сайт на ПП“ДПС“ - http://www.dps.bg.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка и събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по
делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в срок и от легитимен субект, поради което се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.
Наказателното
постановление № РД-19-70003/30.09.2019г. е издадено от компетентен орган -
Областния управител на област с административен център - Варна.
По делото безспорно е
установено, че актът срещу въззивника е съставен в негово отсъствие, като няма
доказателства да е била спазена процедурата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, т.е. нарушителя да не може да се намери
или до него да е била изпратена покана, на който той да не се е отзовал.Това
съставлява нарушение на процесуалните правила, но то не е съществено, тъй като
с неговото допускане не е било нарушено правото на защита на наказаното
лице.Съставеният акт е бил предявен на упълномощено от въззивника лице, което е
имало възможност да направи възражения тогава или в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл съдът намира, че
съставянето на акта в нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗАНН с оглед последвалото предявяване на акта
на упълномощено лице, не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
постановление.
Съдът счита, че с
обжалваното постановление не са нарушени правата на въззивника по смисъла на чл. 10 от ЕКЗПЧОС или по чл. 9 от Рамковата конвенция за защита на националните
малцинства, по чл. 11, чл. 12 и чл. 22 от ХОПЕС или други подобни. Безспорно е, че
съгласно чл. 5, ал.4 от Конституцията, международните
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за
Република България, са част от вътрешното право на страната, като те имат
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат. Европейската конвенция за правата на човека и Рамковата
конвенция за защита на националните малцинства, представляват част от
националното законодателство и при противоречие между национален закон и тези
международни актове, съгласно чл. 5, ал.4 от Конституцията следва да се приложи
нормата на международния договор. Според разпоредбата на чл. 149, ал.1, т.4 от Конституцията обаче правомощието да
се произнася за съответствието на законите с общопризнатите норми на
международното право и с международните договори, по които България е страна, е
предоставено на Конституционния съд. По отношение съответствието на
разпоредбите на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и конкретно чл. 9 и 10 от нея с Конституцията, Конституционния съд на
РБ се е произнесъл с Решение № 2 от 18.02.1998 г. по конст. д. № 15/97 г.С него
е прието, че не е налице противоречие между текстовете на Конвенцията и Конституцията, а съобразно чл. 14, ал.6 от Закона за Конституционния съд, решенията на съда са
задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, включително
и за настоящия състав и за страните в производството. Поради това възраженията
в тази насока, изложени в жалбата, са неоснователни, доколкото разпоредбата на
чл. 181, ал.2 от ИК се основава на чл. 3 и чл. 36, ал.2 от Конституцията, за които Конституционният
съд е констатирал, че не противоречат на чл. 9 и чл. 10 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Не е налице противоречие
и на чл. 181, ал.2 от ИК с чл. 10 от ЕКЗПЧОС. На първо място, произнасяне в такава
насока от страна на Конституционния съд не е налице. На следващо място, според
втората алинея на чл. 10 от Конвенцията свободата на изразяване на мнение не е
абсолютна, а доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да
бъде обусловена от процедури, условия, ограничения или санкции, които са
предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за
предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и
морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на
изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността
на правосъдието. Подобно ограничение е допустимо и според чл. 19 §3 от МПГПП, когато такова е необходимо за зачитане
на правата или на доброто име на другите; за защита на националната сигурност,
на обществения ред, на народното здраве или морал. Задължението за провеждане
на предизборна агитация на български език е предвидено в закон - чл. 181, ал.2 от ИК. Изискването за
провеждане на предизборната кампания на български език също така съответства на
чл.3 от Конституцията на Република България, според който
официалният език в републиката е българският, както и на чл. 36, ал.3 от Конституцията, който сочи, че
случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона. Доколкото
по силата на чл. 36, ал.1 от Конституцията всички български
граждани са натоварени със задължението да изучават и ползват българския език е
очевидно, че изискването по чл. 181, ал.2 от ИК има за цел защитата на
правата на българските избиратели като гарантира равнопоставеност на всички
граждани при участието им в избори. По този начин се гарантира правото на
информация на лицата, които не владеят майчиният език на политическите лидери и
се изключва възможността за дискриминационно отношение към избирателите,
невладеещи съответния друг език.
Съобразно събраните по
делото писмени и гласни доказателства съдът намира обаче, че в хода на
административно- наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.Безспорно по делото се
установява, че на 18.05.2019г. в с.М., общ.Дългопол, обл.Варна, въззивника е
участвал в предизборно мероприятия на партия „ДПС“, като видно от съдържането
на видеото публикувано на официалния сайт
на ПП“ДПС“ - http://www.dps.bg той първоначално е
говорил на български език, а след това на език, различен от него, като какъв е
той е ирелевантно за спора.Нормата на чл. 181, ал.2 от ИК сочи, че предизборната
кампания се води на български език, т.е. за да е съставомерно вмененото във
вина на въззивника нарушение следва по безспорен и категоричен начин да се
докаже, че същият на език, различен от българския е провеждал предизборна
кампания. В случая обаче нито в акта, нито в постановлението е посочено какво
точно е казал въззивника на провежданото предизборно мероприятие, за да може да
се направи извод, че използваните от него думи, фрази или изрази, са послужили
за предизборна агитация. Не би могъл да се направи категоричен извод, че
въззивника е извършил нарушение на чл. 181, ал.2 от ИК само защото на
заснетите аудио-визуални записи се вижда автобус, на който е посочена
бюлетината, определена от ЦИК за партия "ДПС", както и защото в
период на предизборна кампания е говорил на език, различен от българския. При
липсата на яснота относно съдържанието на казаното може да се направи само
предположение и то основано на това, което обикновено става.
В конкретния случай, и при съставяне на
акта, и при издаване на постановлението, е била налице обективна възможност за
установяване на точните думи и изрази, използвани от въззивника на
предизборното мероприятие на език, различен от българския, чрез които
извършването на нарушението да бъде безспорно доказано, а не да е налице само
предположение за неговата обективна съставомерност. Следва да се отбележи и че
в административно- наказателното производство тежестта за доказване на
нарушението е върху наказващият орган. След като и в акта, и в постановлението
не са посочени съставомерни признаци на нарушението, то съдът не би могъл да
прецени извършено ли е деянието от обективна и субективна страна от въззивника.
С оглед на всичко
изложено до тук, съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
По отношение на
направеното в жалбата искане да се присъдят направените по делото деловодни
разноски, съдът намира същото за допустимо, но разгледано по същество за
неоснователно. На първо място сред доказателствата по делото липсват такива, от
които да се установи размер на извършените разноски. На следващо място в чл. 84 от ЗАНН са предвидени изрично установени отделни
случаи и въпроси, свързани с разглеждането на делата, по които се прилагат
субсидиарно правилата на НПК. Единствените разноски, които фигурират в текста
на цитираната норма, са тези на свидетелите и относно изплащането на
възнагражденията на вещите лица, за които са приложими правилата на НПК. Липсва
обаче хипотеза за изплащане на направени по делото разноски. Очевидно, че този
въпрос е извън приложното поле на НПК, защото е изключен от препращата норма на
чл. 84 от ЗАНН, поради което и съобразно трайно
установената съдебна практика, сторените разноски се дължат едва при
произнасяне от граждански съд в производство по общия исков ред на Закона
за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани. Ето защо и предвид
липсата на доказателства по делото за сторени от въззивника К. разноски по
смисъла на чл. 84 от ЗАНН, съдът намира, че направеното с жалбата
искане е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № РД-19-70003 /
30.09.2019 г. на Областния управител на гр.Варна, с което на Политическа партия
„Движение за права и свободи“ ЕИК по БУЛСТАТ ********* с адрес гр.София-1000,
район „Възраждане“, бул.“Ал. Стамболийски“ №45А, представлявана от М. С. К.,
ЕГН ********** в качеството му на председател на ПП“ДПС“за нарушение по чл.181,
ал.2 от ИЗ му е наложено административно наказание " имуществена санкция"
в размер на 2 000 лева на основание чл. 495, ал.1 от Изборния кодекс.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на
съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на
наказващия орган по компетентност.