Р Е Ш Е Н И Е
№ 41 / 12.3.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА.........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер......1027.......по
описа за............2017..................година
Ищецът Б.М.Х. чрез
процесуалния си представител и пълномощник
адв. Я.С. е предявил
срещу К.С.Х. иск за развод по чл. 49 ал.1 от СК с който
иска съдът да прекрати гражданския му брак с ответника К.Х. като съдът да не се произнася относно това кой от съпрузите има вина за това дълбоко и непоправимо разстройство на брака им , като същият е предявил и
свързания с него небрачен иск по чл. 53 от СК като моли съдът след прекратяването на брака им да постанови
съпругата Х. да възстанови предбрачното
си фамилно име – Рамадан и също на нея да й бъде предоставено правото за
ползване на семейното им жилище посочено
в исковата молба .
Съдът е приел, че така предявеният от ищецът бракоразводен
иск и свързаните с него други обективно съединени искове се явяват допустими за
разглеждане и на основание чл. 131 ал.1
от ГПК е изпратил препис на исковата
молба ведно с приложенията към нея на ответника К.Х. , като й е указал
да даде писмен отговор по нея , задължителното съдържание на отговора й
ако подаде такъв и последиците от
неподаване на отговора и неупражняването от нейна страна на указаните й права ,както и това , че
същата има право на правна помощ, ако има необходимост и право на това .
В законния едномесечен преклузивен срок по чл.
131 ал.1 от ГПК ответника по иска за
развод не е подал писмен отговор по
повод предявения срещу нея иск ,брачен такъв и свързаните с него горепосочени
искове в който отговор да изразява
становище по същите , като по този начин
не е изразил становище по тяхната
основателност.
В съдебно заседание ищецът
, редовно призован се явява лично като чрез
процесуалният си представител поддържа така предявените от него искове и моли за тяхното уважаване .
В
съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява лично ,като не се явява и негов
процесуален представител.
В тази
същата връзка съдът е приел всички събрани по делото доказателства, посочени от
страните по делото и след тяхната цялостна преценка приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, а е и видно от
приетото като доказателство по настоящото дело удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община Карнобат
,
обл. Бургаска, че страните по делото – ищецът
Б.М.Х. и ответникът
К.С. Х. са действително съпрузи, като са сключили
граждански брак на 27.03.2009 г. в населено място село гр. Карнобат , обл. Бургаска с акт за граждански брак № 0010 от 27.03.2009 година , който брак е първи поред за ищеца и
втори поред за ответника . Не се спори
между същите страни , а е видно от
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Несийбе Х. – майка на ищеца е че страните по делото след сключването на
гражданския брак помежду им са заживели заедно
в семейното им жилище находящо се
в гр. Карнобат , собственост на родителите на съпругата и вследствие на неразбирателства
помежду им предизвикани от парични проблеми , са се разделили около
5 години като след това не са се
събирали , като по този начин съдът
приема , че от 2013 година съпрузите живеят разделено , като всеки от съпрузите започнал да има свой
собствен личен живот и те се отчуждили духовно и физически поради тази фактическа раздяла , като по този начин оттогава е изчезнала
нужната духовна , емоционална и физическа връзка , както и съответното им
желание да живеят като едно семейство ,
като според мнението на настоящия съд след същата фактическата раздяла между
страните по делото те са прекъснали помежду си всякакви съпружески и
физически контакти, като брачната им връзка по този начин се изчерпала изцяло
от нужното й съдържание и същата се
явява дълбоко и непоправимо разстроена и не може да се санира, както според
мнението на страните по делото , така и според настоящия съд. Страните по делото
установявайки , че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен за тази цел не са направили към настоящия
момент и никакви опити да се съберат и
заживеят отново заедно нормално, като едно семейство, като и за в бъдеще същите
нямат такива намерения и поради тази причина ищецът е подал и настоящия им иск за развод. Горепосоченото
съдът приема за установено , както от твърденията за него обективирани в
исковата молба на ищецът , така и от дадената му за това възможност на ответника да
ги опровергае , а така също и от показанията на разпитания по делото горепосочен
свидетел, чиито показания като неоспорени от никакви други доказателства по делото
, съдът намира същите за напълно
достоверни и обективни. Ето защо съдът намира, че брака между страните по
делото следва да се прекрати чрез развод на основание чл. 49 ал.1 от СК поради
дълбокото и непоправимо разстройство на същия , без съдът да се произнася относно вината за разстройството на брака тъй
като никой от съпрузите не е поискал това.
В
тази връзка съобразно горепосочения изход на делото , следва да се добави от
настоящия съд , че същият е сезиран да
се произнася по реда на чл. 56 от СК и по
въпроса на кого да се предостави за ползване семейното жилище на съпрузите.
Това е жилището обитавано от двамата съпрузи по време на брака им , като е
ирелевантен въпроса за това чия собственост е жилището. Ищецът е направил искане затова в исковата си молба с оглед на това на съпругата
да бъде предоставено правото на ползване на семейното жилище на страните по делото , като ответникът също не е
направил искане съдът да му предостави
правото на ползване на семейното жилище въпреки факта, че само ответникът живее в
него и го ползва .Тука съдът намира, че макар страните да не спорят за семейното жилище , то те приемат, че е
собственост на родителите на съпругата собственост и макар да не са го
индивидуализирали със съответните писмени доказателства , то съдът
намира, че може да се произнесе
фактически за правото на ползване на семейното жилище само въз основа на
твърденията на ищеца в исковата молба , поради наличието на предмет по повод на това произнасяне и
искането на ищеца. Затова и съдът намира, че правото на ползване на семейното
жилище следва да се предостави на съпругата К.Х..
Ищецът Х. е направил искане по чл. 53 от СК съдът да
постанови след развода съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име
Рамадан което искане съдът намира, че следва да разгледа. По отношение на това
искане на ищеца , ответницата не е направила никакво становище. Съобразно
задължителната практика на съдилищата посочена в решение № 245 от 17.5.2012 г.
на ВКС по гр.д. № 1058 / 2011 г. по описа на 4 гр.отд. на ГК на ВКС което е
посочено в в определение № 261 от
3.4.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1772 / 2014 г. на 4 гр.отд. на ВКС ,
определение № 533 от 23.4.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1440 / 2012 г. по описа на
4 гр.отд. на ГК на ВКС и определение №
344 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6656/ 2014 г. по описа на 3 гр. отд. на
ГК на ВКС е че тази разпоредба на чл. 53 от СК
дава само право на съпруга в сслучая както е в настоящия правен казус ,
приел името на другия съпруг да заяви желание да възстанови предбрачното си
фамилно име , като същата разпоредба не отдава правно значение на искането на
съпруга , чието име е било прието при сключването на брака , да има такава
промяна. Същото горепосочено решение №
245 от 17.5.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1058 / 2011 г. по описа на 4
гр.отд. на ВКС е дало категоричен
отговор на тълкуването на разпоредбата на чл. 53 от СК и той е че ако съпругът
приел името на другия съпруг при сключването на брака не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно
име , то той запазва брачното си фамилно име. По този начин съгласието или противопоставянето на съпруга
който е бил първоначален
титуляр на името се явява
ирелевантно за възможността след развода другия съпруг да продължи да носи неговото фамилно име. По този начин
запазването на фамилното име след
развода не изиска съгласие на носещия я съпруг , а може да стане такава искана
промяна и възстановяване на предбрачно фамилно име само с волеизявление на
лицето ,което ще променя името си. Затова и така направеното искане следва да
бъде отхвърлено.
Съдът
намира, че съгласно хипотезата на чл. 329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела се възлагат върху виновния съпруг, а когато няма вина разноските
оставят в тежест на всеки , така както
са направени . Тъй като съдът не се е произнесъл кой е виновния съпруг за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака , то съдът намира, че разноските
на страните по делото следва да останат върху всяка от страните , така както те
са направени, още повече , че съпругът ищец и не претендира заплащане на
направените от него съдебни разноски по настоящото дело.
Съдът
намира, че страните следва да бъдат осъдени да заплатят на Държавата и
съответните държавни такси .
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският
районен съд
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския
брак сключен на 27.03.2009 година с акт за граждански брак № 0010 от 27.03.2009 година на Община Карнобат , обл. Бургаска между Б.М.Х. с ЕГН ********** *** същият със съдебен адрес *** офис № 3 – адв. Я.С.
и
К.С.Х. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес *** поради дълбокото и непоправимо разстройство на същия по реда
на чл. 49 ал.1 от СК.
Предоставя правото на ползване на
семейното жилище находящо се в гр. Карнобат
,обл. Бургаска на ул.Гоце Делчев
№ 64 на съпругата К.С.Х. с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** .
ОТХВЪРЛЯ искането на Б.М.Х. с ЕГН ********** *** същият
със съдебен адрес *** офис № 3 –
адв. Я.С. след прекратяването на брака
съпругата К.С.Х. да възстанови предбрачното си
фамилно име РАМАДАН .
ОСЪЖДА Б.М.Х. с ЕГН ********** *** същият
със съдебен адрес *** офис № 3 –
адв. Я.С. да заплати на Държавата държавна такса в
размер на 55 лв , както и такава в размер на по 5 лв. /пет лева/ за издаване на
всеки изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми следва да се
преведат по сметката на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА К.С.Х. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на Държавата държавна такса в размер
на 40 лв., както и такава в размер на по 5 лв. /пет лева/ за издаване на всеки изпълнителен
лист за горепосочената сума, които суми следва да се преведат по сметката на
Районен съд Карнобат.
Настоящото
решение може да се обжалва с жалба пред Бургаски Окръжен съд в 14-дневния
срок считано от датата на съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: