Р Е Ш Е Н И Е
№ 508
гр.Горна Оряховица, 05.12.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в публично заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря М.К. и на
прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1449/2018г. по
описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане
по: чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19
от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
В условията на евентуалност -
обективно предявени искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19
от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК
Ищецът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон
България с ЕИК****, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от Зам.управител Д.Д.(чрез юрисконсулт Н. Ан.М.), че „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.№****, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България (кредитор) е сключило с Е.А.Б.(кредитополучател)
Договор№CREX-14838784/08.05.2017г. за
потребителски кредит, по силата на който
дружеството е предоставило на лицето паричен кредит в размер на 1257.26лв. Усвояването на
посочената сума ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле
„удостоверение на изпълнението”. Въз основа на чл.1 от договора, за ответника
възникнало задължението да погаси заема на 18бр. месечни вноски(всяка по
84.93лв.), които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 29.37% и годишен
лихвен процент - 26.02%, посочени в параметрите по договора. Е.А.Б. преустановил плащането на вноските по договора на 05.06.2017г., като
към тази дата са погасени 0 месечни вноски. На основание чл.3 от договора
вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№****, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска. Така ответникът следвало да изплати
остатъка по заема в размер на 1528.74лв.,
представляващ оставащите 18бр. погасителни вноски към 05.07.2017г., към
която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на
втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си.
Кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането
си за изискуемо и го е поканил да го погаси.
С Разпореждане по подадено заявление от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК**** срещу Е.А.Б. е било образувано ч.гр.дело№1037/2018г. на
ГОРС, като е била издадена Заповед№1303/04.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за: сумата 1257.26лв.,
представляваща неизплатено задължение по Договор№CREX-*****. за револвиращ
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на депозиране на заявлението -
29.05.2018г. до окончателното и
изплащане; сумата 271.48лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода:
05.06.2017г.-05.11.2018г.; сумата
108.70лв., представляваща мораторна
лихва за периода: 05.07.2017г.-11.05.2018г.; сумата 82.75лв., представляваща
направените по делото разноски(ДТ и юриконсултско възнаграждение). Моли съда да
приеме за установено, че е налице
вземане от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
Р.Франция – Париж - рег.№****, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК****, по отношение на Е.А.Б. съгласно
Заповед№1303/04.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело№1037/2018г. ГОРС, за: сумата 1257.26лв., представляваща неизплатено задължение по
Договор№CREX-*****. за револвиращ
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на депозиране на заявлението -
29.05.2018г. до окончателното и
изплащане; сумата 271.48лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода:
05.06.2017г.-05.11.2018г.; сумата
108.70лв., представляваща мораторна
лихва за периода: 05.07.2017г.-11.05.2018г. В условията на евентуалност –
осъдителен иск за: сумата 1257.26лв.,
представляваща неизплатено задължение по Договор№CREX-*****. за револвиращ
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на депозиране на заявлението -
29.05.2018г. до окончателното и
изплащане; сумата 271.48лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода:
05.06.2017г.-05.11.2018г.; сумата
108.70лв., представляваща мораторна
лихва за периода: 05.07.2017г.-11.05.2018г. Претендира разноски в исковото и
заповедното производство.
Ответникът
Е.А.Б. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се
представлява от особен представител адв.М. Ив.Н. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6
от ГПК. Особеният представител оспорва предявените искове. Счита, че всички разпоредби на сключения договор са
нищожни. Представеният договор противоречал на добрите нрави и закона. Отделни
клаузи на договора се отличават с тяхната неравноправност по чл.143 ввр. чл.146
от ЗЗП, противоречие с чл.19, ал.4 от ЗПК при противоречие с добрите нрави
съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.143 т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В конкретния казус липсва яснота
за размера на кредита, който трябва да се възстанови, както и размера на
предоставената сума и от какво е предизвикано това несъответствие. Счита, че не
е налице установяване на индивидуално договаряне, поради което са налице
предпоставки за преценка неравноправносгга на клаузи от договора. Би следвало служебно да се подложи на преценка клаузата от
договора за съответствието и с добрите нрави и закона по арг. от чл.26 ал.1 от ЗЗД. От доказателствата по делото не се установявали признаците,
характеризиращи договор за потребителски кредит, а именно предоставена сума,
размер на главница и срокове за възстановяване. По делото не се установявало
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, Съгласно т.18 от Тълкувателно
решение по тълк.дело№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а
ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието
на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастьпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и. Следва да се
има предвид, че вземането, предмет на заявлението по следва да бъде изискуемо
към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в
хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422 от ГПК, тъй като за
кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението за
твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта
на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за
настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не
настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита (Решение №123/09.11.2015г.
по т.дело №2561/2014 - IIт.о. ВКС). В случая липсват твърдения и доказателства,
че уведомителното писмо-покана е получено от ответника-длъжник. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и
до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание. След като нямало данни за настъпила предсрочна изискуемост следвало
да се отхвърлят и претенциите за лихви, тъй като посочените периоди, за които
се претендира законна и мораторна лихва не са точно, ясно и конкретно
определени, както и техния размер. Моли да
бъдат отхвърлени предявените искове.
След като
обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
„БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.№****, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор)
е сключило с Е.А.Б.(кредитополучател) Договор№CREX-14838784/08.05.2017г.
за потребителски кредит, по силата на който дружеството е
предоставило на лицето паричен кредит в размер на 1257.26лв.
Усвояването на посочената сума ответникът удостоверил
с полагането на подписа си в поле „удостоверение на изпълнението”. Въз основа
на чл.1 от договора, за ответника възникнало задължението да погаси заема на
18бр. месечни вноски(всяка по 84.93лв.), които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на
разходите - 29.37% и годишен лихвен процент - 26.02%, посочени в параметрите по
договора. Е.А.Б. преустановил плащането на
вноските по договора на 05.06.2017г., като към тази дата не бил
погасил нито една месечна вноска. На основание чл.3 от договора вземането на
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№****, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска - 05.07.2017г. В чл.7 от договора страните са уговорили фингирано
връчване на съобщенията от кредитора до длъжника, като всички писмени изявления
на кредитора се считат получени, ако бъдат изпратени на адрес, факс, телефон
или електронна поща, посочени от длъжника и вписани в договора, като видно от
договора ответника е посочил единствено адрес за кореспонденцията по чл.7. Кредиторът изпратил
покана за доброволно изпълнение(именувана „последна покана”) от 16.11.2017г., в
която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси.
Няма доказателства относно нейното получаване от страна на Е.А.Б..
С Разпореждане по подадено заявление от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.” клон България с ЕИК****
срещу Е.А.Б. е било образувано ч.гр.дело№1037/2018г. на ГОРС, като е била
издадена Заповед№1303/04.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК за: сумата 1257.26лв.,
представляваща неизплатено задължение по Договор№CREX-*****. за револвиращ
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на депозиране на заявлението -
29.05.2018г. до окончателното и
изплащане; сумата 271.48лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода:
05.06.2017г.-05.11.2018г.; сумата
108.70лв., представляваща мораторна
лихва за периода: 05.07.2017г.-11.05.2018г.; сумата 82.75лв., представляваща
направените по делото разноски(ДТ и юриконсултско възнаграждение). С
Разпореждане ГОРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок от връчване на
препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника иск за
установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата
държавна такса.
По делото е допусната съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице установило, че кредитът е усвоен в пълният си размер от 1257.26лв.(сумата 1099.00лв.
за закупуване на телевизор „Samsung 49KV6172“; сумата 158.26лв. - застрахователна премия). По
кредита няма извършени плащания. Вещото лице изчислило задължението на Б., съответно: към дата 29.05.2018г.(датата
на депозиране на заявлението по ч.гр.дело№1037/2018г. на ГОРС): 1257.26лв. –
главница; 271.48лв. - възнаградителна
лихва; 125.28лв. - лихва за забава, или общо
1654.02лв.; към дата 16.11.2017г.(датата на т.нар „последна покана“ към Е.Б.):
1257.26лв. – главница; 271.48лв. -
възнаградителна лихва; 57.39лв. - лихва за забава. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като
обективно и обосновано. Същото не е оспорено от страните.
При
така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Съгласно т.11б от Тълкувателно
решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, приложението на правилата за
първоначално съединяване на исковете, за предявяване на насрещен и на
инцидентен установителен иск изисква преценка от съда на общите процесуални
условия за приемането им за съвместно разглеждане с установителния иск. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може
да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност,
от която процесуална възможност се е възползвал ищецът в настоящия случай
в производството по чл.415 от ГПК, респ.чл.422 от ГПК(Решение№141/06.11.2014г.
по т.дело№2706/2013г. на ВКС).
От
събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по делото
е налице валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което на ”БНП
Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД сключило с Е.А.Б. договор за потребителски паричен
кредит. Според характера това е договор за заем - чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като едната от страните по сделката е
търговец и договорът е сключен с оглед упражняването на търговската му дейност.
Относно
характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че договорът е неформален и реален. Заемът за
потребление е реален договор, който се
счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение:
едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато
въз основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени
на заемател. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1
от ГПК, който следва да установи възникването на
облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира
изпълнение. Установи се, че заемът за потребление реално е обективиран в
Договор за потребителски заем. От съдържанието на настоящия договор може да се
изведе изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателя Е.А.Б.,
което било удостоверено с подписа и в
самия договор, като заемомателят се е задължил да върне на заемодателя заетата сума. При договора за
заем за потребление с уговорени погасителни вноски, какъвто е настоящият
случай, отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо
задължение на отделни части. С оглед отрицателните факти, които се твърдят от
ищеца, а именно неизпълнение от страна на ответника на поетите задължения за
изплащане на договорените месечни погасителни вноски по сключения договор за
заем, се обръща доказателствената тежест и изцяло в тежест на ответника е да
установи изпълнение в срок на така поетите с договора задължения. Не се сочат
други доказателства, като съответно няма и твърдения за срочно и точно
изпълнение на договорните задължения на заемателя по отношение на
претендираните месечни вноски, поради което съдът приема, че процесните суми
остават неизплатени и към момента.
Всяко
задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен
фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това
задължение. Като правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който
едната от страните придобива субективното право да иска от другата страна
спазване на определено поведение, което право е гарантирано с по-нататъшната
възможност да се търси съдействието на държавната принуда за осъществяването
му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и
че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които
носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на задължението.
Включената в договора клауза за предсрочна изискуемост при настъпването на
определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на
заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането(не са осъществени действия iure
et facto - да се върне заетата сума) и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че предсрочната изискуемост представлява настъпила
автоматично на 05.07.2017г., като се обосновава
на приложението на чл.3 от ОУ за предоставяне на потребителски паричен кредит
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, с които кредитополучателят се съгласил при
подписване на Договора(кредиторът има право едностранно да прекрати кредитното
правоотношение и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит за
предсрочно изискуеми, при допуснато просрочие и/или неплащане на две
последователни погасителни вноски в пълен размер по кредита - главница и
лихви), т.е. предсрочната изискуемост
представлява настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и
кредиторът не е длъжен да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. Заемополучателят
въобще не е изплащал вноските по погасителния план към договора, а 05.07.2017г. е датата на втората пропусната месечна
вноска. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т.18 от Тълкувателно решение№4/18.06.2014г. по
тълк.дело№4/2013г. - ОСГТК на ВКС(в т.ч. и Решение№139/05.11.2014г.
по т.дело№57/2012г. на ВКС), които съдът счита, че намират приложение и
при финансовите институции съгласно ЗКр.И, предвидената в договора автоматична
предсрочна изискуемост ще породи действие, ако заемодателят е уведомил
ответника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Изрично в цитираното тълкувателно решение е посочено, че съдържащата се в
договора за кредит уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът
може да събере вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда действие,
ако банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, не е заявила, че упражнява
правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника. Предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, че прави кредитът
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за
кредит предпоставки, обуславящи настъпването и. Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение не представлява уведомление на
длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на
длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно.
Връчването на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, защото Заповедта за изпълнение на парично
задължение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска, предсрочната
изискуемост представлява се обявява на длъжника. С уговорката за
предсрочна изизкуемост, обаче, длъжникът изгубва преимуществото на срока, като
последиците следва да са аналогични на изгубването на това преимущество по силата
на настъпване на законовите предпоставки по чл.71 от ЗЗД. Изискуемостта на
задължението в резултат на изгубване преимуществото на срока предоставя
възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера,
който то би имало, ако срокът бе изтекъл. В настоящия случай ответницата, като
заемополучател по надлежно възникнало договорно правоотношение, е изпаднала в
забава по отношение изпълнението на задължението и да погасява предвидените
анюитетни вноски. Забавата на длъжника е породила потестативното право на
кредитора да превърне кредитното задължение в предсрочно изискуемо, съгласно
клаузата на чл.3 от ОУ от договора. Въз основа на събраните по делото
доказателства, обаче не се установява, а и липсват твърдения на ищеца в този
смисъл, кредиторът фактически да е
упражнил правото си на предсрочна изискуемост.
Субективно право на кредитора е да обяви или да не обяви даден кредит за
предсрочно изискуем, при настъпване на определени предпоставки. След като
ищецът се е позовал само на предсрочната изискуемост, настъпила автоматично по смисъла на клауза от договора, съдът не
разполага с възможността да изследва дали общо заявеното задължение за цялата
сума по договора, съществува на друго договорно основание и в различен размер,
тъй като би излязъл извън предмета на очертания спор/Решение№123/09.11.2015г.
по т.дело№2561/2014г. - IIт.о. ВКС/. В молбата си
кредиторът твърди, че е изпратил покана
за доброволно изпълнение(именувана „последна покана”) от 16.11.2017г. до
длъжника Е.А.Б., в която изрично е обявил вземането
си за изискуемо и го е поканил да го погаси. Не се
установява уведомителното писмо да е достигнало до адресата. Не се установява
поради липса на представени доказателства и изпращането му до длъжника. По този начин, не са налице доказателства за
достигане изявлението за обявената предсрочна изискуемост до длъжника. Отделно
от това, не може да се приеме дори фингирано връчване(фингирано връчване на
съобщението - опитът за предаване на съобщението се приравнява на фактическото
му получаване,без фактически то да е получено) по смисъла на чл.7 от
договора на посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция,
доколкото не са представени каквито и да е доказателства за изпращане на
уведомителното писмо до длъжника. От изложеното съдът намира, че ищецът не
доказа настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита, на
която се позовава в заповедното и в исковото производство относно установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение. Искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
По предявения осъдителен иск с
подадената искова молба кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, която искова молба съдържа и изявление в този смисъл.
Предсрочната изискуемост е изменение на договора, което настъпва по волята на
една от страните при кумулативното наличие на обективния факт и субективния -
упражненото от кредитора право да обяви вземането за предсрочно изискуемо -
чрез нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото на срока, което следва
да достигне до знанието на длъжника по аргумент на чл.60 ал.2 от ЗКр.И. За разлика от
установителното исково производство по чл.422 от ГПК - предмет на което е
съществуване на вземането към минал момент - към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, при
което субективното право на кредитора следва да е надлежно упражнено и да
предхожда по време подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и с оглед изискването за удостоверяване изискуемостта по чл.418 ал.3 от ГПК, то
в производство по осъдителен иск, исковата молба има характера на уведомление и
покана до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост. Ако заповедното
производство има характер на принудително изпълнение, като препис от
заявлението не се връчва на длъжника, то при предявен по общия ред осъдителен
иск и при неговото уважаване осъдителното решение ще подлежи на принудително
изпълнение. При образуваното по общия ред осъдително исково производство препис
от исковата молба се връчва на длъжника и предявяването на иска има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и същият се
обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, както и се посочи
по-горе в мотивите. Ето защо в настоящия случай и по така предявения осъдителен
иск, следва да се приеме, че нарочно волеизявление за отнемане на
преимуществото на срока е достигнало до знанието на длъжника чрез предявяване
на исковата молба и връчване на препис от същата на ответника.Когато се касае до задължение за връщане на определена
сума пари, получена в изпълнение на един договор, по който получателят на
същата сума не е изпълнил задължението
си, като момент на възникването на задължението трябва да се
счита онзи момент, в който е настъпил фактът, от който се съди за
неизпълнението на договора от получателя на сумата. В този смисъл
претенцията на ищеца относно дължимостта
на сумата 1257.26лв., представляваща
неизплатено задължение по Договор№CREX-*****. за
револвиращ потребителски кредит, е основателна и следва да бъде уважена, като Е.А.Б. бъде осъден да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК**** - сумата 1257.26лв.
-възражение от ответната страна във връзка
с клаузи на неравноправност по чл.143 ввр. чл.146 от ЗЗП, противоречие с чл.19
ал.4 от ЗПК при противоречие с добрите нрави съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД(за
възнаградителната и мораторната лихви).
Фактическият
състав на нормата на чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП, съгласно която неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение
по договор за потребителски кредит и длъжникът има качеството на „потребител”,
съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй
като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на чл.6
§.1 от Директва 93/13 ЕИО на Съвета. Като
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, нормата на чл.143
от ЗЗП(към която препраща изрично чл.24 от ЗПП) дефинира всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В чл.146 от ЗЗП е
предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл.146 от
ЗЗП закона, е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена
предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена
предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание,
доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. Подписването на договор
за потребителски кредит от потребителя не освобождава небанковата финансова
институция от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи,
оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с
него. В случая доказване на обстоятелството, че клаузите в процесния договор са
индивидуално уговорени, не е проведено от страна на ищеца, чиято тежест е, а
видно от съдържанието му се установява, че клаузите от т.1 до т.19(а и до т.27)
са типово и предварително изготвени от страна на кредитодателя. На следващо
място, макар клаузата да попада в обхвата на понятията основен предмет на
договора(отнася се до възнаградителната
лихва), и да е съставена на ясен и разбираем език, както и да съдържа
обективните критерии, които са извън контрола на търговеца, при изменението на
които възниква възможността за промяната на лихвата(изменение на размера на
инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия), като
информацията за тези критерии е публично достъпна, в клаузата липсва методика
за промяна на лихвата, като конкретна, ясна и конкретно разписана изчислителна
процедура(алгоритъм), която да посочва вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/или
индикатори, и/или други обективни величини или комбинация между тях. Когато
търговецът се позовава на такива обективни фактори, при липса на изчислителна
формула, тяхното влияние по отношение промяната на лихвата се поставя под негов
контрол, тъй като той може в свой интерес да използва като лихвообразуващи само
факторите, които към момента на изчисляване на промяната са на висока стойност.
Затова изброяването в договора на обективните фактори за промяна на лихвата,
без включването на методология не е достатъчно, за да бъде определено
поведението на търговеца като добросъвестно, тъй като в тези случаи те губят
характеристиката си на независещи от неговата воля. Именно обективните външни
причини, а не субективната власт на търговеца са основанието законодателят да допусне
запазването на сделката и обвързаността на страните от нея. В този смисъл в
решенията от 26.04.2012г. по дело С-472/2005, Invitel, решение от 21.03.2013г.
по дело С-92/2011г. RWE Vetrieb и решение от 26.02.2015г. по дело С-143/2013
Matei на СЕС, е изведено тълкуването, че механизмът и основанията за промяна на
възнаградителната лихва и другите разходи по кредита трябва да са съставени на
ясен и разбираем език, и да са включени в съдържанието на договора. Категорично,
така претендираната възнаградителна лихва, включена в месечните погасителни вноски, противоречи
на изискванията за добросъвестност и води до извод за значително неравновесие
между правата и задълженията на доставчика на услугата-кредитор и потребителя-кредитополучател. Доколкото
нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че възнаградителна
лихва не е уговорена между страните по договора и такова задължение не е
възникнало за ответника. В противен случай ще се стигне до нарушение, както на
разпоредбите на ЗПК, така и на разпоредбите на ЗЗП и на Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Предвид изложеното, следва
да се отхвърли претенцията относно сумата
271.48лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода:
05.06.2017г.-05.11.2018г.
В чл.3 от условия по договора и според чл.9 от ЗЗД страните са се споразумели, че при забава се дължи договорна лихва върху просрочената главница, както и законна лихва до окончателното изплащане на задължението(и по аргумент на чл.86 от ЗЗД). Формално, лихвата при договорите за заем, респ. договорите за потребителски кредит е тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане, представлява възнаграждение, което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените му парични средства. Съгласно чл.33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В този смисъл в полза на ищеца следва да се присъдят: сумата 108.70лв., представляваща мораторна лихва за периода: 05.07.2017г.-11.05.2018г.; законната лихва върху 1257.26лв., считано от датата на депозиране на заявлението(29.05.2018г.) по заповедното производство до окончателното и изплащане.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата 217.54лв.,
представляваща направени в производството по гр.дело№1449/2018г. на ГОРС
разноски/доказани: ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК; юрисконсултско
възнаграждение/, съразмерно на уважените искове. В полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за възнаграждение за особен представител – 300.00лв.
Разноските в заповедното производство са
законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за
заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите
на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия
процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало,
произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход
в производството в полза на ищеца-заявител не следва да бъдат присъдени разноски в заповедното
производство - ч.гр.дело№1037/2018г. на ГОРС.
Водим от изложените съображения и
на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д.,
против Е.А.Б. с ЕГН**********, с постоянен
и настоящ адрес:***, за приемане
за установено, че Е.А.Б. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№****, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.” клон България с ЕИК****, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София,
сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д., по Заповед№1303/04.06.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.дело№1037/2018г. на ГОРС: сумата 1257.26лв.,
представляваща неизплатено задължение по Договор№CREX-*****. за револвиращ
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на депозиране на заявлението -
29.05.2018г. до окончателното и
изплащане; сумата 271.48лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода: 05.06.2017г.-05.11.2018г.;
сумата 108.70лв., представляваща
мораторна лихва за периода: 05.07.2017г.-11.05.2018г.
ОСЪЖДА
Е.А.Б. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес:***, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон
България с ЕИК****, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано
от Зам.управител Д.Д.: сумата 1257.26лв./хиляда
двеста петдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
неизплатено задължение по Договор №CREX-*****. за
револвиращ потребителски кредит, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на заявлението - 29.05.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 108.70лв./сто и осем лева и седемдесет
стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода: 05.07.2017г.-11.05.2018г.; сумата 517.54лв./петстотин и
седемнадесет лева/, представляваща направени в производството по
гр.дело№1449/2018г. на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д. против Е.А.Б. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес:***, за сумата
271.48лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода:
05.06.2017г.-05.11.2018г.
ОТХВЪРЛЯ искането от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
Р.Франция – Париж - рег.№****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д.
за присъждане на разноски в
заповедното производство - ч.гр.дело№1037/2018г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на
страните.
Районен съдия: