Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - В въззивен
състав, в публично съдебно заседание на девети февруари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА -
ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Юлиана
Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в.
гр.
д. № 13208 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 465325 от 07.08.2018 г. по гр.
д. № 48961/2016 г. на Софийски районен
съд (СРС), 45 състав,
поправено с решение от 02.10.2020 г., е признато за установено в
отношенията между страните, по исковете с правно основание чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
срещу Р.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „******, че Р.А.Г. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 22,86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 53,18 лв. за периода от 31.05.2013 г. до
28.04.2016 г., сумата от 6,19 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 22,44 лв. за периода от
31.05.2013 г. до 28.04.2016 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 06.06.2016 г. в производството по ч. гр. д.
№ 26768/2016 г. по описа на СРС, 45 състав. Осъден е Р.А.Г. да заплати на „Т.С.“
ЕА сумата от 175,00 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от
126,00 лв., заплатени от ищеца разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД в качеството му на
трето лице - помагач, конституирано на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
В
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника
Р.А.Г., чрез адвокат С.Г., с оплаквания за неправилност на решението. Неправилно
районният съд е приел, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове, тъй като видно от приложеното решение от 20.09.2011 г. на
РС – Костинброд процесният имот е предоставен за ползване на трето лице, а от
приложения Протокол за обявяване на наддавателни предложения от 05.10.2012 г.
по изп. дело № 1244/2011 г. по описа на ЧСИ – М.П.процесното жилище е продадено
на трето лице чрез публична продан. Няма доказателства ответникът да е
уведомяван за процесното задължение – ежегодно по партидата на имота са
възстановявани суми при изравнителните сметки, вероятно от тях се е възползвал
новият собственик на имота, вместо с тях да бъде погасено това остатъчно
задължение. След подаване на заявлението по чл. 410 ГПК ответникът е заплатил
главницата, като интереса на ищеца очевидно не е събиране на вземанията, а
генериране на разноски, което е злоупотреба с право. Предвид изложеното се моли
за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не
е постъпил отговор от „Т.С.“ ЕАД. С молба вх. № 266650/07.02.2022 г. „Т.С.“ ЕАД
моли за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на решението като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не
е постъпил отговор от третото лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
По правилността на решението с оглед
конкретните оплаквания на въззивника съдът приема следното:
Предявени са по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за сумата от 22,86 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 53,18 лв. за периода от
31.05.2013 г. до 28.04.2016 г. и сумата от 6,19 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер от 22,44 лв. за периода от
31.05.2013 г. до 28.04.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 26768/2016 г. по описа на СРС, 45 състав.
Въз основа на заявление вх. №
3032019/19.05.2016 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „Т.С.“ ЕАД по ч. гр. д. № 26768/2016 г. по описа на СРС, 45 състав
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
06.06.2016 г., с която е разпоредено длъжникът Р.А.Г. да заплати на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 75,62 лв. – главница за дставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж. к. „******, аб. № 49256 за периода от
01.04.2013 г. до 30.05.2013 г., сумата от 29,05 лв. – лихва за забава за
периода от 31.05.2013 г. до 28.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 19.05.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата от 175 лв.
– разноски.
С възражение вх. № 3043983/07.07.2016 г. по
чл. 414 ГПК длъжникът е възразил, че имотът е предоставен за ползване на друго
лице, а освен това главницата от 75,62 лв. е заплатена, за което е приложена
вносна бележка от 04.07.2016 г. /след връчване на заповедта за изпълнение на
01.07.2016 г. на длъжника/.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. с чл.
422, ал. 1 ГПК „Т.С.“ ЕАД е депозирала искова молба, с която е поискано от съда
да признае за установено, че Р.А.Г. дължи на дружеството сумата от 29,05 лв. –
лихва за забава в размер на 22,86 лв. за периода 31.05.2013 г. – 28.04.2016 г. в
плащане на главницата за топлинна енергия и лихва за забава в размер на 6,19
лв. за периода 31.05.2013 г. – 28.04.2016 г. в плащането на главницата за
услуга дялово разпределение съгласно издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва
исковете. Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по тях, излага, че
титуляр на правото на собственост е трето за делото лице, поради което не
ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за процесния период.
Няма доказателства ответникът да е бил уведомяван за процесното задължение.
По делото е приет Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № 041, том II, рег. № 5627, дело № 041 от 26.09.2003 г., с който Р.А.Г. е
признат за собственик на процесния имот – апартамент № 24, находящ се в гр.
София, ж. к. „******.
По делото е прието Решение от 20.09.2011
г. по гр. д. № 666/2011 г. по описа на РС – Костинброд, постановено в
производство по чл. 50 и сл. СК, в което обаче страните са посочени само с
инициали, семейното жилище не е описано с индивидуализиращите си белези, както
и липсва подпис на съдията.
По делото е приет Протокол за обявяване на
наддавателни предложения по изп. дело № 20118510401244 по описа на ЧСИ М.П.от 05.10.2012 г., видно от който
процесният апартамент № 24 е изнесен на публична продан, като е обявен за
купувач по публичната продан „Г.“ ЕООД.
По
делото е прието Постановление от 17.10.2012 г. по изп. дело № 20118510401244 по
описа на ЧСИ М.П., влязло в сила на 29.05.2013
г., с което процесният недвижим имот е възложен на купувача „Г.“ ЕООД.
Не е спорно, че главницата за топлинна
енергия и за услуга дялово разпределение е заплатена от ответника на 04.07.2016
г. – след издаване на заповедта за изпълнение на 06.06.2016 г.
По така предявените искове, в тежест на
ищеца е да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В
тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
Въззивният съд споделя мотивите на първата
инстанция, че именно ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за
процесния период и имот. Понятието „потребител на топлинна енергия за
битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 153 ЗЕ -
в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители
на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в приложимата към процесния период
редакция на закона) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Посочените от законодателя в разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с
всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този
смисъл ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
При доказателствена тежест за ищеца
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК,
същият е доказал пълно и главно твърдението си, че ответникът
е
бил в процесния период собственик на топлоснабдения имот
и потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посоченото
обстоятелство се установява от приетия по делото Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № 041,
том II, рег. № 5627, дело № 041 от 26.09.2003 г.
Приложеното решение на РС – Костинброд не разколебава този извод, тъй като то не
съдържа данни за страните и за имота, а и предоставянето на семейното жилище
(процесния имот) за ползване на бившата съпруга на ответника не променя
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия, тъй като за тази
преценка е без значение кой фактически ползва имота (при липса на твърдения, че
не само ответникът следва да отговаря за задълженията). Безспорно е, че
процесният имот е бил изнесен на публична продан, но в случая е без значение
датата на обявяване на наддавателните предложения от 05.10.2012 г., тъй като
постановлението за възлагане е влязло в сила на 29.05.2013 г., от
която дата е породило и вещно – прехвърлителен ефект, т. е. в процесния период
(за който се претендира главницата – 01.04.2013 г. - 30.05.2013 г.) ответникът все още е бил
собственик на имота и съответно е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените искове. През
процесния период страните са били обвързани от договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието
съдържание е в Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008
г., приети без възражения от ответника, както и в действащата
към съответния момент нормативна уредба: Закона за енергетиката и Наредба №
16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 19.05.2016 г. са били налични вземания на „Т.С.“ ЕАД за главница
за топлинна енергия и за услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
Същите вземания са били заплатени на 04.07.2016 г., поради което ответникът
дължи лихва за забава съобразно уговореното между страните. В
случая главницата за топлинна енергия се дължи за периода 01.05.2013 г. –
30.04.2013 г. За процесния период страните в настоящото производство са били
обвързани от влезлите в сила Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с
решение № ОУ - 001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от тях, купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото тези задължения са уговорени да се
плащат в определен срок, то съдът приема, че длъжникът изпада в забава след
изтичане на определения между страните срок за изпълнение. Последица от
неплащане на задължението в срока е поставянето на длъжника в забава и
начисляването на законна лихва. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът
е изпаднал в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е
било необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията са били срочни.
В съответствие с тези разяснения районният съд е определил обезщетението за
забава върху главницата за топлинна енергия след собствени изчисления по реда
на чл. 162 ГПК, като въззивният съд приема, че искът за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия е основателен до присъдения размер от 22,86 лв.
(при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба относно размера на
лихвата за забава и предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК).
По отношение на лихвата за забава върху
главницата за дялово разпределение:
Във
въззивната жалба се твърди, че ответникът не е бил уведомен за процесните
задължения. По отношение цената за услугата дялово разпределение в ОУ
липсва срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора от дата, предхождаща предявяване на исковете (съответно на
заявлението по чл. 410 ГПК), поради което
претенцията за сумата 6,19 лв. - лихва за забава
в
издължаване на стойността на услугата
„дялово разпределение“ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ето защо първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е уважена исковата претенция за
сумата от 6,19 лв. и потвърдено в останалата част.
При този изход на спора, с оглед частичното отхвърляне на исковете,
решението следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното производство за разликата над 137,71
лв. до присъдените 175 лв. и разноски за исковото производство за разликата над
99,15 лв. до присъдените 126 лв. при съобразяване, че начинът на определяне на
разноските от първоинстанционния съд не е оспорен от страните. В полза на
адвоката на ответника на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се присъди
сумата от 63,92 лв. съобразно отхвърлената част от иска, при съобразяване на
минималното възнаграждение съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
За въззивното производство на въззивника
следва да се присъдят разноски за държавна такса от 10,65 лв., съобразно
уважената част от жалбата, а на процесуалния му представител,
представлявал го безплатно на основание на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
следва да се присъди възнаграждение от 63,92 лв. (от общо определеното в размер
на 300 лв.), което в в минималния предвиден в Наредбата размер.
На въззиваемия разноски не следва да се
присъждат. В случая отговор на въззивната жалба не е депозиран, в
публично съдебно заседание представител на въззиваемия не се е явил,
депозираната от въззиваемия молба непосредствено преди публичното съдебно
заседание е бланкетна и не може да послужи като основание
за присъждане на възнаграждение за представителство от юрисконсулт по делото.
С оглед цената на исковете настоящото
решение не подлежи на обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 465325 от 07.08.2018 г. по гр.
д. № 48961/2016 г. на Софийски районен
съд, 45 състав, поправено с решение от
02.10.2020 г., в частта, с която е признато за установено в отношенията
между страните, по исковете с правно основание чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД,
предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
срещу Р.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „******, че Р.А.Г. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 6,19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 22,44 лв. за периода от 31.05.2013 г. до
28.04.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 06.06.2016 г. в производството по ч. гр. д. № 26768/2016 г. по
описа на СРС, 45 състав, както и в частта, с която Р.А.Г. е осъден да заплати
на „Т.С.“ ЕАД сумата над 137,71 лв. до 175 лв., разноски в заповедното
производство, както и сумата над 99,15 лв. до 126 лв., разноски в исковото
производство, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86 ЗЗД на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:*** срещу Р.А.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, ж. к. „******, за признаване за установено, че Р.А.Г. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 6,19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 22,44 лв. за периода от 31.05.2013 г. до
28.04.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 06.06.2016 г. в производството по ч. гр. д. № 26768/2016 г. по
описа на СРС, 45 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 465325 от 07.08.2018 г. по гр.
д. № 48961/2016 г. на Софийски районен
съд, 45 състав, поправено с решение от 02.10.2020
г.,
в останалата обжалвана част, с която е признато за установено в отношенията
между страните, по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
срещу Р.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „******, че Р.А.Г. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 22,86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 53,18 лв. за периода от 31.05.2013 г. до
28.04.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 06.06.2016 г. в производството по ч. гр. д. № 26768/2016 г. по
описа на СРС, 45 състав, както и в частта, с която Р.А.Г. е осъден да заплати
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 137,71 лв., разноски в заповедното производство, както
и сумата от 99,15 лв., разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на адвокат С.Д.Г. от САК, ЕГН **********, на
основание на чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата сумата от 63,92 лв. (шестдесет и три
лева и деветдесет и две стотинки), представляващи възнаграждение за оказана на
основание на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата
безплатна правна помощ на ответника Р.А.Г.
ЕГН ********** в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на адвокат С.Д.Г. от САК, ЕГН **********, на
основание на чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата сумата от 63,92 лв. (шестдесет и три
лева и деветдесет и две стотинки), представляващи възнаграждение за оказана на
основание на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата безплатна правна помощ на ответника
Р.А.Г., ЕГН ********** в производството пред СГС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.А.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, ж. к. „******, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 ГПК
сумата от 10,65 лв. (десет лева и шестдесет и пет стотинки) – разноски за
държавна такса за въззивното производство съобразно уважената част от
въззивната жалба.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД в качеството му на
трето лице - помагач, конституирано на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване
по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.