№ 266
гр. Шумен, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630200211 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3468265, издаден от ОД на
МВР – Шумен, с който на ЯН. АНДР. АНДР., с ЕГН **********, с постоянен адрес в **** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДв.П. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени електронния фиш, като в жалбата са изложени подробните му доводи за
това.
В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител. В деловодството
на ШРС е постъпило становище по същество от процесуален представител на
жалбоподателя, в което изцяло поддържа жалбата.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-
наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли издадения
електронен фиш да бъде потвърден изцяло, като бъде определено юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
1
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.03.2020г., около 13,45 часа, лек автомобил марка “Тойота Селика 2000”, с рег.
№ В88 85РА, собственост на ЯН. АНДР. АНДР., се движел по главен път І-4, км.253+346,
посока на движение - към гр. Търговище, със скорост 84км/ч, при ограничение, въведено с
пътен знак В-26, с разрешена скорост 60 км/ч и отчетен толеранс от -3%.
Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM
S1“. Процесният автомобил се движел със скорост от 84 км/ч. Поради движението си с
превишена скорост, автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –
автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“.
Със Заповед № РД.11-39/16.01.2020г. на управителния съвет на Агенция «Пътна
инфраструктура» била въведена временна организация и безопасност на движението на път
І-4, в участъка „Търговище-Белокопитово“. В посочения пътен участък, допустимата
скорост на движение – 60 км/час била въведена с пътен знак В-26, като автоматизираното
техническо средство фиксирало скорост на движение на МПС - 84 км/ч. Приложена е
снимка № 11743С3/0152731.
За заснето с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, от ОДМВР
гр.Шумен бил издаден процесният електронен фиш, в който, при текстовото описание на
нарушението, е посочена установена скорост на движение от 81 км/ч, при отчитане на
допустимата грешка при измерването, съответно превишение от 21 км/ч, както и
разрешената скорост за движение. Същият бил връчен на жалбоподателя на 21.01.2022г.,
който в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДв.П депозирал писмена декларация с данни за лицето, на
което е предоставен за ползване лек автомобил „Тойота Селика 2000“ с рег. В88 85РА, но не
представил копие на свидетелството му за правоуправление.
С писмо рег.№ 869000-1807/07.02.2022г. собственика – Я.А. била уведомена, че
издаденият на нейно име електронен фиш няма да бъде анулиран. Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства и по.конкретно от разпита на свидетеля С. СТ. КР., както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение
извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
13.03.2020 г. в 13.45 часа лек автомобил марка „Тойота Селика 2000“ с рег.№ В88 85РА,
собственост на ЯН. АНДР. АНДР. от гр. Варна се движел по път I-4 в посока към гр.
Търговище, като в района на км.253+346 при ограничение на скоростта на движение,
2
въведено с пътен знак В-26 до 60 км/час, автомобилът се движел със скорост от 84 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДв.П, нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – преносима радарна система тип „ARH CAM S1”, с
№11743С3. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 84 км/ч.,
като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата
следва да се счита 81 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени
ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че
посочената скорост е била засечена на 13.03.2020 г. в 13.45 часа, както и че
регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост
е В88 85РА. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189,
ал.15 от ЗДв.П. Видно от представените като писмени доказателства по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка
№76-С-ИСИС/29.10.2019г., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена в периода
28.10.2019 г. - 29.10.2019 г. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до
100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч. В същия смисъл е и Писмо №20-00-95-
1/12.12.2019 г. на БИМ.
Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш
е била спазена предвидената в ЗДв.П процедура, като техническото средство, с което е
извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно
изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от
19.05.2015 год. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.7 от
същата, предвиждаща използването на пътен знак Е-24 за обозначаване системата за
автоматизирано измерване на скоростта, е отменена с ДВ, бр.6 от 2018 год., считано от
16.01.2018г. Следователно към датата на извършване, респективно на установяване на
нарушението не е имало изискване за използване на подобен пътен знак или друг начин за
обозначаване поставянето на мобилната радарна система. В същото време са били спазени
изискванията на чл.10, ал.3 от Наредбата, доколкото за поставянето на мобилната радарна
система е бил изготвен протокол и същият е бил съпроводен със снимка на разположението
на уреда.
По отношение съдържанието и реда за издаване на електронния фиш е налице
специална регламентация, уредена в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДв.П, която изключва
приложението на общите норми, касаещи съдържанието на наказателното постановление,
като в настоящия случай съдът намира, че са спазени всички нормативни изисквания по
3
установяване на нарушението и налагане на съответната санкция. Електронният фиш е
издаден при използване на образеца за издаване на електронен фиш, утвърден със Заповед №
Із-305 от 04.02.2011г.
Като неоснователни се преценяват възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя за неправилно ангажиране на административно наказателната отговорност.
В електронния фиш ЯН. АНДР. АНДР. е посочена като нарушител, в качеството му на
собственик на регистрираното моторно превозно средство. Същата попада в кръга лица по
чл.188, ал.1 от ЗДв.П и като такова лице може да бъде субект на административна
отговорност по наложеното административно наказание. С разпоредбата на чл.188, ал.1 от
ЗДв.П е установена оборима презумпция, че автомобилът се управлява от неговия
собственик, а тежестта за доказване, че водач е друго лице се носи от собственика на
моторното превозно средство. Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДв.П презумпцията
се оборва чрез предоставяне в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Относно
представената от ЯН. АНДР. АНДР., декларация, че е предоставила автомобила си на А.С.И.
на 01.08.2019г., съдът намира, че е само един от двата кумулативно изискуеми от
законодателя, елемента. Настъпването на търсената последица анулиране на издадения
срещу собственика на автомобила, ЕФ, законодателят е обусловил от задължение за
предоставяне на достатъчно данни за лицето, на което се твърди, че е било предоставено
превозното средство, за да е възможно ангажиране на неговата отговорност с издаване на
електронен фиш. Това изискване не е изпълнено в изискуемата се от нормата на чл.189, ал.
5 от ЗДв.П пълнота, тъй като не е представил и копие на СУМПС на лицето, поради което
законосъобразно е отказано анулиране на издадения електронен фиш. При тези
обстоятелства и при отсъствието на хипотезите в чл.186, ал.6 от ЗДвП, именно
жалбоподателката като собственик на превозното средство се явява наказателноотговорното
лице и следва да понесе отговорност за извършеното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДв.П.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални
нарушения при съставяне на електронния фиш. В този смисъл в същия нарушението е
описано пълно и ясно. В същото време от изисканата и приета като доказателства по делото
Схема на пътен участък по път I-4 „Търговище-Белокопитово“ от км.253+285 до км.253+955
се установява, че към датата 13.03.2020г. на посочения пътен участък, в който е извършено
нарушението е имало поставен пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта. С
оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, управляван от жалбоподателя се е
движел с посочената скорост от 81 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен
знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и
посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от
ЗДв.П. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДв.П предвижда “глоба” в размер от 100 лева за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в извъннаселено място и превишението е в границите от 21 до 30 км./ч.
4
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в
посочената по-горе разпоредба.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен
и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без
уважение.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административнонаказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от
ЗАНН /в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски
следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са
били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/. Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско
възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта,
представляващ административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер
на 80 /осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се
заплати от последния по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3468265, издаден от ОД на
МВР – Шумен, с който на ЯН. АНДР. АНДР., с ЕГН ********** от **** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 100 лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДв.П.
ОСЪЖДА ЯН. АНДР. АНДР., с ЕГН ********** от **** да заплати на ОД на МВР -
Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6