Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260049
19.11.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
дванадесети ноември 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 369
по
описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с материално правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора, срещу К.И.Х.. Ищецът
твърди, че на името на ответника има открита партида за имот, находящ се в гр.
Раднево, ****, партиден номер 10100. Твърди, че с откриване на партидата
страните били в облигационно отношение по доставка на питейна вода и отвеждане
на канални води. Твърди, че за периода от 10.05.2018 г. до 07.10.2019 г.
ответникът като титуляр на партидата дължи начислените суми за употребеното
количество вода на стойност 291,26 лв. по издадени 17 броя квитанции. Твърди,
че съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. при забава в плащането
на услугите се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва,
която за периода от 28.06.2018 г. до 05.03.2020 г. била в размер на 22,68 лв.
Твърди, че подали заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №
145/2020 г. на РС-Раднево, по което била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за вземането, но ответникът не бил открит на адресите и поради това на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК искат от съда да
постанови решение, с което да установи вземането по заповедта за изпълнение в
размер на 291,26 лв. главница за доставени услуги за периода от 10.05.2018 г.
до 07.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и
сумата от 22,68 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от
28.06.2018 г. до 05.03.2020 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответника К.И.Х..
Ответникът е редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до
същия призовка, ведно с определение по чл. 140 ГПК, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание на 12.11.2020 г. ищецът, чрез процесуалния пълномощник адв. С., е
поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение,
тъй като ответникът не се е явил в откритото съдебно
заседание, не е изпратил
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност
на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото
решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове да се уважат
изцяло.
По разноските:
С оглед разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските за производството, които са в размер на 25 лв. платена държавна
такса за заповедното производство, в размер на 75 лв. платена държавна такса в
исковото производство, в размер на 360 лв. платено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство /договор за правна помощ от 06.03.2020 г. на л.13 от
заповедното производство/ и в размер на 360 лв. платено адвокатско
възнаграждение в исковото производство /договор за правна помощ от 20.07.2020
г. на л.16/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че К.И. Христов, ЕГН **********, с адрес ***, дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК *********, с адрес
на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 291,26 лв.
(двеста деветдесет и един лева и 26 ст.) - главница, представляваща стойност на
консумирана питейна и отведена канална вода за имот, находящ се в гр. Раднево,
ул. ****, партида № 010100, за периода от 10.05.2018 г. до 07.10.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2020 г. до пълното й
погасяване, и сумата от 22,68 лв. (двадесет и два лева и 68 ст.),
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.06.2018
г. до 05.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 79/11.03.2020 г. по ч.гр.д. № 145/2020 г. по описа
на РС-Раднево.
ОСЪЖДА
К.И. Христов, ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК *********, с адрес
на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата от 820 лв. (осемстотин
и двадесет лева) разноски за производството.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване
съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК, като ответникът може да търси защита по реда на
чл. 240 от ГПК пред Окръжен съд – Стара Загора в едномесечен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: