Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
С присъда № 1 от 18.01.2012г. по НОХД № 539/2011 год.,Свищовски районен съд, е признал подсъдимата М. С. П. за виновна в това, че на 28.08.2011г. в гр.С., действайки при условията на опасен рецидив, отнела от владението и без съгласието на собственика П. И. П., чужда движима вещ – един брой детска количка, на стойност 189,50лв., с намерението противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 НК, във вр. с чл.194 ал.1 НК, във вр. с чл.58а ал.4, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 и чл.36 НК същата е осъдена на лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Срещу присъдата е постъпила жалба от М. П. чрез защитника си Станимир Т. –ВТАК. Излагат се съображения, че присъдата не е съобразена с многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. В съдебно заседание прокуратурата пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Излага, че е налице рецидив. Зашитата поддържа подадената жалба. Моли да се намали така определеното наказание, предвид семейното положение на подсъдимата и обстоятелството, че същата следва да се грижи за двете си малолетни деца. В. ОКРЪЖЕН СЪД като прецени наведените от страните доводи и сам служеßно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното: Свидетелят П. П. живеел със съпругата си и детето им в гр. С., ул. „33-ти Свищовки полк №2”. През месец февруари 2011 година свидетелят Петков закупил детска количка "НАUСК" за 189,50 лева. Тъй като количката била с големи размери на 27.08.2011 година я оставил на площадката в коридора на блока между третия и четвъртия етаж. На 28.08.2011 година сутринта съпругата му установила, че количката я няма. На 06.10.2011 година свидетелят Й. Й.-младши разузнавач в РУ „Полиция” - С. извършил проверка на подсъдимата, тъй като същата ползвала детска количка идентична с количката- предмет на кражбата. Подсъдимата пред служителя от РУ „Полиция”-С. признала, че е откраднала детската количка от коридора на блока срещу бившето военно поделение (ул.".. С. п.") като количката била на междуетажната площадка. С протокол за доброволно предаване подсъдимата е върнала количката, като при предаването и в протокола е записала, че количката, която предава е взела, преди около месец от междуетажна площадка,в жилищен блок “Д.”. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е минало по реда на съкратеното съдебно следствие. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото по съответния процесуален ред доказателства, имащи съществено значение за цялостното му решаване. Доказателствените материали по делото, събрани в хода на съдебното следствие, самопризнанията на подсъдимата, показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство /протокол за доброволно предаване/;, данни за подсъдимата и справка за съдимост – анализирани от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност, изясняват по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за решаването на делото Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което основава на тях фактическите си изводи. Доказателства, обосноваващи обвинителната теза и касаещи основният факт, подлежащ на доказване в настоящото производство, а именно факта на извършеното престъпление и участието на подсъдимата в него се съдържат в собствените й самопризнания, който факт не се отрича и от защитата. Предвид установената фактическа обстановка и въз основа на анализа на доказателствения материал съобразно разпоредбата на чл.14 НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, правилно и в съответствие с процесуалния закон, първоинстанционният съд е приел, че повдигнатото и поддържано обвинение срещу подсъдимата е установено по категоричен и несъмнен начин. Този извод на решаващия съд изцяло се споделя от въззивната инстанция. Изводите на съда по същество са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото. От обективна страна: На 28.08.2011г. в гр.С., действайки при условията на опасен рецидив, отнела от владението и без съгласието на собственика Пламен Петков, чужда движима вещ – един брой детска количка, на стойност 189,50лв., с намерението противозаконно да я присвои Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в отнемането на вещ, което представлява преустановяване на владението върху нея на досегашния владелец и установяване владението на дееца. Престъплението е довършено, тъй като подсъдимата е прекъснала владението върху вещите и е установила свое владение. Видно от приложената към делото справка за съдимост деянието е извършено от подсъдимата при условията на опасен рецидив. От субективна страна: Субект на престъплението е подсъдимата. Престъплението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата е имала представа за обстоятелства, визирани от обективните признаци на състава на престъплението. Съзнавала е, че лишава собствениците от вещта им, предвиждала е преминаването на вещта в своя фактическа власт и е целяла да установи такава власт. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и ги е искала – действала е с пряк умисъл. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се приемат самопризнанията на подсъдимата, което обстоятелство е отчетено от първоинстанционния съд, доколкото е определил наказанието към минимума и е приложил института на чл. 55 НК. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът е отчел предходната съдимост на подсъдимата. Предвид направеното оплакване в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание съдът намира, че такава не е налице. С оглед обстоятелството, че съдебното следствие е протекло по реда на Глава ХХVІІ НПК и задължението на съда да определи наказанието при условията на чл.58а НК, въззивният съд намира, че същото е правилно определено още повече и при условията на чл. 55 НК. Налице е направеното от подсъдимата самопризнание на фактите и обстоятелствата в обвинителния акт, което в предвид с другите обстоятелства по делото/ ниския размер на отнетата вещ/ е наложило при определяне на наказанието съдът да приложи чл.55 НК, т.е. наказанието под минималния предел, предвиден в закона. От мотивите на обжалваната присъда е видно, че съдът е определил наказанието на подсъдимата при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. При индивидуализиране на наказанието съдът правилно е изходил от високата обществена опасност на деянието и високата лична опасност на подсъдимата, отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. Въззивният съд намира, че като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъде отчетен невисокият размер на причинените имуществени вреди, както и недоброто материално и семейно състояние на дееца. Като отегчаващи такива основателно е прието, че предвид многобройните й осъждания на ефективни наказания лишаване от свобода за престъпления срещу собствеността, които не са дали резултат/ видно от свидетелството за съдимост деянията, за които е осъждана подсъдимата са през непродължителен период от време, като и по голямата част от тях, касаят престъпления против собствеността/, липсата на трудова ангажираност, наличието на все повече и повече квалифициращи обстоятелства, довели логично до характеристиката й на деец рецидивист, не следва жалбата да бъде уважена и наказанието да бъде намалено под присъдените единадесет месеца. С оглед на процедурата, по която е протекло съдебното следствие и с оглед действително осъществени целите на чл.36 НК след приложението и на чл. 55 НК , същото правилно определено в размер на единадесет месеца. Предвид предишните й осъждания и изтърпени от нея наказания, правилно е постановено изтърпяването на така определеното наказание да бъде при първоначален „строг” в затворническо заведение - тип затвор. Предвид горното въззивният съд намира, че така определеното наказание е съобразено изцяло с целите на наказанието по чл.36 НК и доводът за незаконосъобразност и явна несправедливост на присъдата се явява неоснователен. Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована, постановена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, и липса на явна несправедливост на наложеното наказание, поради което следва да бъде потвърдена изцяло. Водим от гореизложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т.6 НПК,съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда №1/18.01.2012г., постановена по НОХД № 539/ 2011г. по описа на С. районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |