№ 193
гр. гр. Добрич, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500499 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№267485/09.06.2021г. от „А. ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: Д.ж.к.Д.*”, б. „А. Груп”, представлявано от
А.Г. А., срещу решение №260355/17.0-5.2021г. по гр.д.№2869/2020г.на ДРС, в
частта на осъждането на дружеството да заплати на „Агрохол” ООД д. сумата
от 1668.00 лева по фактура №**********/20.09.2019г.; сумата от 1056.00 лева
по фактура №**********/20.09.2019г. и сумата от 170.64лева, част от вземане
по фактура №**********/20.07.2020г. на стойност 3183.82 лева, и сумата от
общо 411.47лева мораторни лихви върху главните парични вземания за
периода до 12.10.2020г..
Въззивникът намира решението за основателно, но неправилно и
неточно по отношение размера на задълженията. В резултат на дългогодишни
търговски отношения , включително в хода на процеса, постигнали с
ответника споразумение за прихващане на насрещни задължения,
обективирано в 5бр.споразумителни протоколи, при което погасени чрез
прихващане били изцяло сумите от 1668.00 лева по фактура
№**********/20.09.2019г.; сумата от 1056.00 лева по фактура
1
№**********/20.09.2019г. Частично погасена до размера на 170.64лева била
сумата по фактура №**********/20.07.2020г. на стойност 3183.82 лева. Иска
отмяна на решението в тези части.
По жалбата е подаден писмен отговор от „Агрохол” ООД д., със
становище, че обжалваното решение е правилно и постановено съобразно
представените по делото доказателства и иска потвърждаването му. Тезата си
аргументира с процесуалното поведение на ответника, дало основание на съда
да приложи правилото на чл.161 от ГПК
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
съобщено на 26.05.2021г., въззивната жалба, се явява подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Предмет на обжалване от ответника е решението в частта на осъждането
му за вземанията по Фактура №**********/20.09.2019г. за 1668.00 лева, по
Фактура №**********/20.09.2019г. за 1056.00 лева и по Фактура
№**********/20.07.2020г. за сумата от 170.64лева, част от сумата 3183.82
лева. Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие
с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната
част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право
на иск от „Агрохол” ООД, ЕИК *********, адрес на управление: Д., Зап. Кр.
З.О.**, представлявано от Й.К., срещу „А. ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: Д.ж.к.Д.*”, б. „А. Груп”, представлявано от
А.Г. А., за сумата от общо 7776.59лева, представляваща сбор от неизпълнени
2
задължения по договори за продажба на стоки и услуги, за които са издадени
фактури, както следва: - Фактура №**********/20.09.2019г. за 1668.00 лева;
Фактура №**********/20.09.2019г. за 1056.00 лева, Фактура
№**********/20.07.2020г. за 3183.82 лева и Фактура
№**********/20.07.2020г. за 1868.77 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
погасяване; за сумата от от 411.47лева, сбор от обезщетенията за забава при
изплащането на главните парични задължения, от които 179.77лева върху
главницата от 1668.00 лева за периода 21.09.2019г. – 12.10.2020г., 113.81лева
върху главницата от 1056лева за периода 21.09.2019г. – 12.10.2020г.,
74.29лева върху главницата от 3183.82лева за периода 21.07.2020г.-
12.10.2020г., 43.60лева върху главницата от 1868.77лева за периода
21.07.2020г.- 12.10.2020г.
С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил възникването и
дължимостта на процесните вземания, предложил е разсрочено плащане на
четири вноски, включително лихви и разноски по делото и спиране на
производството. В хода на производството отново е предложил спиране на
прозводството, съгласие за което ищецът не е изразил, при което ответникът е
заявил, че оспорва исковете по основание и размер, без да е навел конкретни
възражения съобразно оспорването.
И настоящата инстанция, обсъждайки същите доказателства, обсъдени
и от районния съд, приема за установени от фактическа страна, установените
и от районния съд обстоятелства за сключени по волята на страните правни
сделки-договори за продажба на стоки и услуги, за осъществяването на които
продъвачът-ищец е издал процесните четири фактури. Същите съдържат
достатъчно данни за конкретните продажбени отношения-вид, количество,
стойност на стоки и услути, страните по сделката, и не са оспорени от
ответника.
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на
25.02.2021г.с участието на двете страни, ищецът е заявил, че изменя по размер
предявения иск чрез намаляване на претенцията със сумата от 1484.78лева ,
част от вземането по фактура №**********/20.09.2019г., първоначално
предявено за пълната и стойност от 1668.00 лева, като е заявил и, че
претендира по същата фактура разликата от 183.22лева. Налице са били
3
процесуалните изисквания за допускане на изменението и съдът е постановил
протоколно определение от 25.02.2021г. с което го е допуснал.
Допуснатото изменение на размера на иска е довело до десезиране на
съда в обем на намалението и с решението си той е бил длъжен да се
произнесе по претенциите съобразно изменението. Произнасянето от първата
инстанция извън рамките на поддържания от ищеца размер на иска за
вземането му по фактура №**********/20.09.2019г. в частта на сумата от
1484.78лева се явява недопустимо, като постановено „свръхпетитум“. В тази
част решението следва да се обезсили. Вън от това, за пълнота, следва да се
отбележи и, че своевременно/в първото по делото открито съдебно заседание/,
са били представени и приобщени по делото доказателства за частично
погасяване на вземането по същата фактура, извършено в хода на
производстовото/исковата молба е депозирана на 20.10.2020г., ход по
същество е даден на 15.04.2021г./- протоколи за прихващане от 31.12.2020г. и
от 31.01.2021г., т.е. ако ищецът не се беше разпоредил с правото на иск за
сумата от 1484.78лева, с протоколите е било удостоверено погасяването чрез
извършеното извънсъдебно прихващане на част от сумата по фактура
№**********/20.09.2019г. , а именно в размер на 1484.78лева при което не са
били налице условията за осъждане на ответника в такъв обем.
Остатъкът от вземането по фактура №**********/20.09.2019г. в
размер на сумата от 183.22лева според изложените в жалбата твърдения е
било погасено чрез прихващане с протокол от 28.02.2021г.. Доказателства в
този смисъл не са ангажирани своевременно. Възможността за приемане на
представения с въззивната жалба протокол от 28.02.2021г.,т.е. съставен в хода
на първоинстанционното производство, устните състезания по което са
приключили на 15.04.2021г., е преклудирана, респ. същият не е приобщен към
доказателствата по делото и не следва да се цени при решаване на спора,
както и протокола от 31.03.2021г., също представен със въззивната жалба, т.е.
след настъпване на процесуалната преклузия относно правото на ответника да
го сочи като доказателство за погасяване на част от спорното вземане в хода
на производството.
В хода на производството, след приключване на съдебното дирене
пред първоинстанционния съд на 15.04.2021г., по данни от протокол за
прихващане от 30.04.2021г. е било погасено чрез прихващане и част от
4
вземането по фактура №**********/20.09.2019г. на стойност 1056.00 лева, а
именно за сумата от 110.26лева, и част от вземането по фактура
№**********/20.07.2020г. на стойност 3183.82 лева, а именно за сумата от
170.64лева.
Извършеното в хода на производството частично погасяване чрез
извънсъдебно прихващане на вземания по двете фактури трябва да бъде взето
предвид на основание нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, която намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след предявяване на иска.
Следователно, при липса на спор относно възникването и
съществуването на процесните вземания, източник на които са продажбени
отношения между двамата търговци, при съобразяване на установяването за
частичното им погасяване чрез извънсъдебно прихващане, липсата на
доказателства за пълно погасяване, претенцията на ищеца, предявена за
6291.81лева/след изменението/ се явява основателна и доказана в размера от
общо 6010.91лева, представляваща сбор от следните непогасени вземания: по
фактура №**********/20.09.2019г. в размер на 183.22лева; по фактура
№**********/20.09.2019г. в размер на 945.74лева/разликата между общата
сума по фактурата от 1056.00 лева и погасената чрез прихващане част от
110.26лева/; по фактура №**********/20.07.2020г. в размер на
3013.18лева/разликата между общата сума по фактурата от 3183.82 лева и
погасената част от 170.64лева/; по фактура №**********/20.07.2020г. за
1868.77 лева/в която част решението не се обжалва/.
Дължимостта на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД е последица от
забавата на длъжника, който не е изпълнил на падежа. Настъпването на
падежа прави вземането изискуемо и кредиторът може да иска изпълнение.
Тъй като частичните погасявания са извършени в хода на протеца, няма
основание да се откаже присъждането на претендираното от ищеца
обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето до подаване на
исковата молба. Във въззивната жалба не се съдържат и възражения по повод
възникването на акцесорното задължение по фактурите/по основание и
размер/, поради което това не подлежи на проверка.
Обжалваното решение следва да бъде частично потвърдено и частично
отменени съобразно установеното.
С оглед изхода от спора, право на съдебно деловодни разноски имат и
5
двете страни. В първоинстанционното производство ищецът е сторил разходи
за държавна такса от общо 361.06лева и за адвокатско възнаграждение от
750лева, които въпреки резултата по делото за него му се следват изцяло, тъй
като частичното отхвърляне на претенцията му е по причина на
новонастъпили след предявяването и и независещи от ищеца, а от ответника,
обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право. Ищецът не е
удостоверил разноски за вззивната инстанция. Ответникът не е удостоверил
извършването на разходи за първоинстанционното производство, за
въззивното е сторил такива само за държавна такса от общо 180.53лева. Тъй
като постигнатия за него резултат е поради новонастъпили след приключване
на първоинстанционното производство обстоятелства, погасяващи част от
присъденото вземане, разноски съразмерно на отхвърлената част не му се
следват.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260355/17.05.2021г. по гр.д.№2869/2020г.на
ДРС, в частта на осъждането на „А. ГРУП” ЕООД, д., да заплати на
„Агрохол” ООД д. сумата от 1484.78лева по Фактура
№**********/20.09.2019г. на стойност 1668.00 лева.
ОТМЕНЯ решение №260355/17.05.2021г. по гр.д.№2869/2020г.на ДРС,
в частта на осъждането на „А. ГРУП” ЕООД, д., да заплати на „Агрохол”
ООД д. сумата от 110.26лева по фактура №**********/20.09.2019г. на
стойност 1056.00 лева и сумата от 170.64лева по фактура
№**********/20.07.2020г. на стойност 3183.82 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агрохол” ООД д. срещу „А. ГРУП”
ЕООД, д. иск в частта на сумата от общо 280.90лева, представляваща сбор от
неизпълнени задължения по договори за продажба на стоки и услуги, а
именно от сумата 110.26лева по фактура №**********/20.09.2019г. на
стойност 1056.00 лева и сумата 170.64лева по фактура
№**********/20.07.2020г. на стойност 3183.82 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260355/17.0-5.2021г. по гр.д.
№2869/2020г.на ДРС в останалата обжалвана част /по Фактура
6
№**********/20.09.2019г. за частта от 183.22лева, по Фактура
№**********/20.09.2019г. за горницата над 110.26лева до 1056.00 лева, по
Фактура №**********/20.07.2020г. за горницата над 170.64лева до 3183.82
лева и за сумата от 411.47лева, сбор от обезщетенията за забава при
изплащането на главните парични задължения / както и в частта на
разноските.
Решението е окончателно на основание чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7