Р Е Ш
Е Н И Е
№ 186
гр. Перник, 02.11.2023
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при съдебния секретар А.М. и с
участието на прокурор Красимир Тренчев от Окръжна прокуратура – Перник, като
разгледа докладваното от съдия Цветелина Гоцова КАНД № 164/2023 година по описа
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „***“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „***“,
ул. „***“ № 2, ***, сграда ***, чрез адвокат Е.Д.,
пълномощник на управителя на дружеството Д.-С.Т. и прокуриста Е.У., срещу
съдебно решение № 230 от 12.06.2023 г., постановено по АНД № 638/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.
С
обжалваното решение е изменено наказателно постановление (НП) № 659492-F668314 от 31.08.2022 година, издадено от началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ (ДОД), ГД „Фискален
контрол“ (ГДФК), в Централно управление на Националната агенция за приходите“
(ЦУ на НАП), с което на „***“ ООД, гр. София, на основание 185, ал. 2 във вр. с
ал. 1 на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за вменено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба № Н-18/13.12.2006 г.) във вр. с чл.
118, ал. 4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 650 лв. (шестстотин
и петдесет лева), като е намален размера на така наложената имуществена санкция
на 500 лв. (петстотин лева).
Касаторът, по подробно изложени доводи твърди, че решението е незаконосъобразно поради неправилна преценка относно наличие на основания за маловажност на административното нарушение и поради нарушение на принципа на пропорционалност. Моли съда да отмени решението на районния съд, като издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява. С постъпила молба вх. № 2788/12.10.2023 година, от процесуалния
представител на касатора, адвокат Е.Д., същият заявява, че поддържа
касационната жалба по изложените в нея доводи. Моли съда да отмени решението на
районния съд като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на
разноски, съобразно приложен списък.
В проведеното съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София,
Дирекция „Оперативни дейности“ (ДОД), ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява
от старши юрисконсулт П.П., който оспорва касационната жалба, като
неоснователна. Моли съда да остави в сила първоистанционното решение, като
правилно, мотивирано и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен съд
– Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218
от АПК, след съвещание, намери следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и
от надлежна страна.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С НП №
659492-F668314 от 31.08.2022 година, началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, ДОД, ГДФК
в ЦУ на НАП, наложил на „***“ ООД, гр. София, на основание 185, ал. 2 във вр. с
ал. 1 на ЗДДС във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, имуществена санкция в размер на
650 лв., затова, че на 20.06.2022 г., в търговски обект – бензиностанция,
находящ се в гр. Перник, кв. „***“ № 6, стопанисвана от „***“ ООД, при извършена
от контролни органи на НАП проверка е установено фискално устройство /ФУ/ "Epson
TM-T81-KL" на ФУ RE003112 и ФП 45005161. Разчетената касова наличност от
фискалното устройство за дата 20.06.2022г.била в размер на 342,81лв., видно от
дневен финансов отчет № 0462624/20.06.2022г. Фактическата наличност в касата на
обекта била установена в размер на 778,42лв.,/ положителна разлика/ съгласно
изготвен опис на паричните средства. ФУ модел "Epson TM-T81-KL"
притежавало и са били активирани функциите „служебно въведени”. Установената
промяна в касовата наличност в размер на 435,61лв. представлявала въвеждане на
пари в касата, която не била отразена на фискалното устройство "Epson
TM-T81-KL" на ФУ RE003112 и ФП 45005161. Констатираното неизпълнение на
задължение към държавата е квалифицирано от административно-наказващия орган
като нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и е
санкционирано по разпоредбата на чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС.
С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е
изменил процесното наказателно постановление, като е намалил размера на
наложената санкция до законоустановения мимимум. За да постанови посочения
резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни
доказателства, че от страна на дружество е осъществен състава на визираното в
АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118,
ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи в предвидената форма и при
пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, и е дадена
правилна правна квалификация на нарушението, като при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Приел е, че случая не може да се
определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото деянието не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за
нарушения от същия вид. По отношение на вида и размера на наложеното наказание,
съдът е приел, че в конкретния случай административнонаказващият орган (АНО) е
определил имуществена санкция в размер на 650 лева без да мотивира това свое
решение. Посочил е, че така редуцираният размер на наказанието, намира за справедлив
с оглед правилата на чл. 27 от ЗАНН.
Решението е
правилно.
Съгласно чл.
218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в
жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема фактите, установени от Районен
съд – Перник в обжалваното решение, както и счита същите за изцяло кореспондиращи
с доказателствата по делото. Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 от приетата
на основание чл. 118 от ЗДДС Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, извън случаите
на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. От горната разпоредба е видно, че всяка промяна на касовата наличност,
когато не се касае за продажби, задължително следва да се регистрира във ФУ.
Тези разпоредби са част от установения ред за регистрация и отчетност, които са
задължителни за лицата, използващи ФУ. Нормата има за цел създаване на условия
за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното ФУ
суми от продажби и от извършени служебно отразяване на началното салдо, въвеждане
и извеждане на суми във всеки един момент.
Безспорно
е установено по делото, че при проверката, извършена на 20.06.2022 г. в
стопанисвания от дружеството обект, е установена разлика между фактическата
наличност в касата, и тази разчетена от ФУ. Тази стойност не е била отбелязана
във въпросното ФУ за деня на проверката като "служебно въведени"
суми, въпреки, че ФУ в търговския обект е притежавало операции "служебно
въведени" и служебно изведени" суми. По този начин е била нарушена
отчетността на касовата наличност, с което търговецът не е изпълнил фискалните
си задължения по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ.
Цитираната правна норма е императивна, като се регистрира и се отбелязва във ФУ
"... всяка промяна... ", без значение какво е основанието и на какво
се дължи същата. Нарушението е подробно, пълно и ясно описано. Следва се и
извод, че то е доказано, предвид съвкупната преценка на събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства. За същото
законосъобразно на "***" ООД е наложена имуществена санкция на
основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, редуцирана от първоинстанционния
съд към законоустановения минимален размер от 500 лв.
Без
основание са доводите в касационната жалба за маловажност на процесния случай. Съдът не
констатира наличието на основания и предпоставки за определянето на случая за
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради по- ниската степен на обществена
опасност на процесното деяние в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ е
формално и не изисква като елемент от състава настъпването на вредни последици,
т. е. липсата на такива също не представлява самостоятелно основание за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и не
разкрива по- ниска степен на опасност за установения ред на държавно
управление, в сравнение с други нарушения от същия вид. Като е достигнал до
същите изводи, с нарочно излагане на мотиви относно индивидуализирания размер
на наложената имуществена санкция и неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН,
районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.
При
тези съображения настоящата инстанция счита, че като е изменил процесното НП,
въззивният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
При
този изход от оспорването – оставяне в сила на въззивното решение, и с оглед
надлежно заявеното в съдебно заседание искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от ответника, настоящата инстанция приема, че на касационния
ответник следва да бъдат присъдени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., определено съгласно чл. 27е от НЗПП, във вр.
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН,
Административен съд – Перник, в касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 230
от 12.06.2023г., постановено по АНД № 638/2023
г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „***“
ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „***“, ул. „***“ №
2, ***, сграда *** представлявано от управителя Д.-С.Т. и прокуриста Е.У. да
заплати на Национална агенция за приходите съдебни разноски в размер на 80,00 /осемдесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/