Решение по дело №8291/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1957
Дата: 1 април 2025 г. (в сила от 1 април 2025 г.)
Съдия: Василена Дранчовска
Дело: 20241100508291
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1957
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска

Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100508291 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу решение № 7798 от 28.04.2024 г.,
постановено по гр. дело № 57844/2023 г. по описа на СРС, 77 състав, с което е отхвърлен
предявеният срещу Столична община осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. с
чл. 49 ЗЗД за сумата от 95,95 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение за нанесени щети на л.а. марка „Волво“, модел „ХС 90“, с рег.
№ СВ **** РХ, настъпили в резултат на ПТП на 26.05.2022 г. в гр. София, при движение в
дясното платно на кръговото движение на надлез „Надежда“.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и
превратно тълкуване на събраните доказателства, от които не се установявало наличие на
противоправно поведение на застрахования при ищеца водач на МПС, който се е движил в
най-дясната свободна пътна лента в съответствие с правилата за движение. Въззивникът
счита, че от събраните по делото доказателства се установявало настъпване на инцидента
поради наличие на необезопасено препятствие (неравност) на пътя, за чиято поддръжка
отговарял ответникът. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и
1
уважаване на предявения иск в цялост.
Въззиваемият Столична община счита, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че
претенцията на ищеца следва да се квалифицира по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, доколкото в случая регресното вземане в полза на застрахователя по
имуществена застраховка „Каско“ е предявено не срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния за ПТП водач (каквато е хипотезата на чл. 411 КЗ), а
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, чиято отговорност е
изрично регламентирана в разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. Погрешната правна
квалификация обаче не води до недопустимост на решението, тъй като основанието на един
иск не е правната му квалификация, а фактите, на които се основава и които в случая са били
прецени и обсъдени от първоинстанционния съд (следователно, в случая не е било
допуснато нарушение на диспозитивното начало в процеса).
Обжалваното първоинстанционно решение е правилно, като въззивният съд споделя
мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във
връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане по
иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в настоящия
случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането
и ремонтирането на общинските пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че на 26.05.2022 г. процесното МПС марка „Волво ХС 90“ с рег. № СВ **** РХ, е
2
претърпяло ПТП, в резултат от което са причинени щети, като за отстраняването им ищецът
като застраховател по застраховка „Каско“ е заплатил обезщетение в размер на 95,95 лв. (с
включени ликвидационни разноски). С оглед възраженията на ответната страна спорни по
делото са обстоятелствата какъв е бил действителният механизъм на ПТП и дали той е
свързан с противоправно бездействие на служител на ответника.
По делото е представено уведомление за щета 44012132213725, в което застрахованият
М.Д.А. е удостоверил данни за процесното застрахователно събитие – че на 26.05.2022 г.
около 8:00 ч. се е движил с посочения автомобил в гр. София, по бул. „История
Славянобългарска“ след надлез „Надежда“, в посока Военна рампа, като при излизане от
завоя след кръговото кръстовище е попаднал в канавка и е спукал задна дясна гума.
Разпитан като свидетел по делото, водачът А. потвърждава изложените от него в
уведомлението факти относно място и дата на произшествието, но уточнява, че инцидентът
се е случил при взимането на завоя, когато задната част на колата е ударила бордюра и задна
дясна гума се е спукала. Свидетелят допълва, че той се е движил много бавно, тъй като
предницата на автомобила му е била повредена. Ето защо всички други автомобили са го
задминавали и той се е движил плътно в дясно, при което задната част на автомобила се е
ударила в стърчащ бордюр.
От изложеното е видно, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на
твърдяното обстоятелство за виновно и противоправно бездействие на ответника (негови
служители) във връзка със задълженията му за стопанисване и поддържане на общинската
пътна мрежа, тъй като не се установява на процесния пътен участък да е имало
необезопасено препятствие, за чието отстраняване да отговаря ответникът – видно е, че
събитието е настъпило изцяло в резултат от поведението на самия водач на МПС, който се е
движил твърде вдясно по пътното платно и се е ударил в бордюра, очертаващ края на
пътното платно. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се отбележи, че в
случая не е налице неизпълнение на задълженията на служителите на Столична община, тъй
като не се установява пълно и главно наличието на неизправност на бордюра, която да е
причинила ПТП – свидетелят А. заявява, че бордюрът е стърчал по-напред , но тези
негови твърдения не отговарят на удостовереното от него в уведомлението за щета, където е
посочено, че автомобилът е попаднал в канавка. При наличието на посоченото противоречие
в събраните доказателства не може да се приеме за пълно и главно доказано
обстоятелството, че събитието е настъпило в причинна връзка с препятствие на пътното
платно, още повече че и от свидетелските показания не се установява колко напред е бил
издаден бордюрът, респ. дали е навлизал в платното за движение или е бил разположен в
рамките на разделителните линии и банкета.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал
настоящият въззивен състав намира, че в случая не е налице основание за ангажиране на
регресната отговорност на Столична община за възстановяване на платеното на
пострадалото от ПТП лице обезщетение, поради което предявеният иск е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид идентичните правни изводи, до които
3
достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на
направените във въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7798 от 28.04.2024 г., постановено по гр. дело № 57844/2023 г.
по описа на СРС, 77 състав, с което е отхвърлен предявеният от „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ
*********, осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 95,95 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение за нанесени щети на л.а. марка „Волво“, модел „ХС 90“, с рег.
№ СВ **** РХ, настъпили в резултат на ПТП на 26.05.2022 г. в гр. София, при движение в
дясното платно на кръговото движение на надлез „Надежда“.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 100 лв., разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4