О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
............/11.10.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито заседание,
проведено на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията
гр.дело №
1293 по описа за
2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Подадена е
искова молба от:
ИЩЦИ:
1/ Х.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***
2/ Х.Й.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***
срещу
ОТВЕТНИК: Комисията за противодействия на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, пл. Св.Неделя 6
Съдът, като
взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, намира, че на
основание чл.140, ал.3 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които
да се съобщи проект за доклад по делото.
По
предварителните въпроси:
В отговора
на исковата молба от страна на КПКОНПИ се правят възражения, че исковата молба
е нередовна, както и че исковете са недопустими.
Съдът
намира, че тези възражения са неоснователни:
С уточняваща
молба с вх. No 26775 /11.09.2019г. ищците са
уточнили размерите на претенциите си, като е допусната техническа грешка от тях
и същата е надлежно отстранена. По отношение на фактическите твърдения съдът
намира, че същите са точни и ясни и не се налага уточнение, като исковата молба
се явява редовна.
Възраженията
във връзка с допустимостта на производството по повод на процесуалната
легитимация на ответниците са неоснователни – в
исковата молба се твърди, че от незаконосъобразните действия на КПКОНПИ са
настъпили посочените вреди, като е посочено и в какво се изразяват
незаконосъобразните действия. В останалата част възраженията на ответника са по
основателността на претенциите, а не по тяхната допустимост, като съдът ще ги
обсъди при постановяване на решението си по делото.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
14.11.2019г. от 09:45 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание
чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ
ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ
твърди, че нa 19.09.2012 г. в Службата по вписванията
- Варна, а на 24.09.2012 г. в Службата по вписванията - Провадия, по искане на
Комисията за обезпечаване на неин бъдещ иск е вписана по партидата на ищеца Х.К.
възбрана върху недвижимите имоти, притежавани от ищците към него момент в СИО:
1/място - лозе в землището на гр. Варна, местността „Евксиноград",
поземлен имот пл. № 2023 в кв. 126 по КП „Траката"
ведно с построените в имота жилищна сграда и гараж; 2/два апартамента с номера
12 и 13, находящи се на 4-ти етаж в жилищна сграда в
гр. Варна, ул. „Княз Борис I" 76-78, ведно със съответните части от общите
части на сградата и от поземления имот; З/жилище в гр. Варна, кв.
„Възраждане", бл. 28, вх. 1, ет. 5, ап. 9; 4/поземлен имот - парцел XII с
площ 1485 кв. метра ведно с построената в имота комплексна сграда на два етажа
в с. Млада гвардия, община Ветрино, област Варна. На 09.04.2014 г. е вписана и
възбраната върху последния недвижим имот, притежаван от ищците - сграда с площ
15.00 кв.м., представляваща казан за изваряване на ракия, построена в УПИ I -
156 в кв. 42 по плана на село Млада гвардия, въпреки че обезпечението е било
допуснато със същото определение на съда, с което е допуснато да бъдат наложени
възбрани и върху останалите имоти.
Освен възбраните на
недвижимите имоти, за обезпечение на иска по искане на Комисията е поискан,
допуснат и наложен запор по сметките на ищците във всички банки, в които те са
имали такива, в това число и по сметките им в „Банка ДСК". Запориран е бил и притежаваният оттях
лек автомобил.
Възбраните
върху имотите в гр. Варна са заличени на 31.05.2017 г., а върху тези в с. Млада
гвардия, община Ветрино - на 01.06.2017 г. и 02.06.2017 г., съответно запорите
върху сметките в банките са вдигнати след като всички обезпечения са отменени
от съда, пред който се е развило производството по иска на Комисията за
отнемане на имущество, с определение на ВОС 170/15.01.2016 г., постановено по
гр.д. 589/2013 г. и влязло в сила на 31.01.2017 г.
Посочените
по - горе възбрани и запори са били наложени като обезпечение на бъдещия иск на
Комисията първоначално с определение 2600 от 07.09.2012 г., постановено по
ч.гр.д. 2822/2012 г.на Варненския окръжен съд. Впоследствие с определение
1387/14.05.2013 г., влязло в сила на 20.03.2014 г. след обжалването му и
потвърждаването му първо от Варненския апелативен съд и впоследствие с
определение на ВКС, IV гр. отд. № 218/20.03.2014 г.,
обезпечението е било отменено поради това, че ищецът не е представил пред съда
доказателства за предявяването на бъдещия иск.
Въпреки
това, тъй като на 18.02.2013 г. искът на ответната Комисия за отнемане на
имущество - недвижими имоти и парични суми на обща стойност 861 300 лв., бил
предявен пред Варненския окръжен съд и по него било образувано гр.д. 589/2013
г. на Варненския окръжен съд, след отмяната на обезпечението на бъдещия иск
ищецът веднага отправил искане към съда за обезпечаване на иска по висящото
производство и с определение 991/03.04.2014 г. по гр.д. 589/2013 г. всички
обезпечения, допуснати през месец септември 2012 г. и отменени с влязлото в
сила на 20.03.2014 г. определение по частното производство за обезпечение на
бъдещия иск, били допуснати отново без изключение за обезпечение на иска на
ответника по висящото производство. В периода между отмяната на обезпечението
на бъдещия иск и допускането на същото обезпечение по висящото производство и
вписване на възбраните на 08.04.2014 г. в Службата по вписванията - Варна и на
09.04.2014 г. в Службата по вписванията в гр. Провадия, възбраните за
обезпечение на бъдещия иск не са били заличавани.
С
влязло в сила на 24.11.2014 г. определение на Варненския окръжен съд,
постановено в съдебно заседание на 14.11.2014 г. по гр.д. 589/2013 г. на ВОС,
производството по иска на Комисията за отнемане на имущество било изцяло прекратено
поради отказ от иска.
Междувременно,
с определение № 237 от 26.03.2014 г., постановено по ч.гр.д. 1684/2014 г. на
ВКС, IV гр. отд., било допуснато и друго обезпечение
на иска на Комисията срещу ищците, а именно спиране на изпълнението по изп. дело 20138080401667 на ЧСИ № 808 Захари Димитров, с
район на действие Варненския окръжен съд, за което била издадена обезпечителна
заповед от 26.03.2014 г. Взискател по това
изпълнително дело била „Банка ДСК" ЕАД. Изпълнителното производство било
подновено едва през лятото на 2016 г., след като преди това, пак през 2016 г.,
обезпечението било отменено от ВКС поради това, че производството по
обезпечения иск е било прекратено.
Ищците
твърдят, че с действията си КПКОНПИ /действията на Комисията по обезпечаване на
иска, предявяването на този иск и, в крайна сметка, прекратяването на
производството поради отказ от иска с признанието от страна на Комисията, че не
се намира никаква връзка между придобиването на претендираното
с иска имущество и престъпната дейност/ им е причинила вреди, поради
незаконосъобразните си действия, като тези вреди подлежали на обезщетяване
именно по реда на ЗОДОВ – чл. 2а.
Твърдят,
че в резултат на действията на КПКОНПИ са претърпели имуществени вреди във
връзка с изпълнението на предварителен договор от 20.10.2010г. и във връзка с
изпълнението на договор за кредит от 26.09.2008г. и неимуществени вреди,
изразяващи се в невъзможността на ищците да водят нормален във финансово
отношение живот, както и във влошаване на имиджа им пред кредитните институции
и поставянето им в трайно положение на неизправни длъжници.
I.Относно претърпените
имуществени вреди във връзка с изпълнението на предварителен договор от
20.10.2010г. твърдят следното:
Към
момента на вписване на възбраните върху недвижимите имоти на ищците -19.09.2012
г. в Службата по вписванията - Варна и на 24.09.2012 г. в Службата по
вписванията - Провадия, е бил в действие сключен между тях и трето лице -
Виктор Георгиев Нейчев, предварителен договор за покупко
- продажба, по силата на който ищците са били длъжни на 01.10.2012 г. да
прехвърлят срещу договорената покупна цена с окончателен договор за продажба
следните недвижими имоти, притежавани от тях в СИО, а именно:
а/място
- лозе в землището на гр. Варна, местността „Евксиноград", съставляващо
имот пл. № 2023 в кв. 126 по КП „Траката", при
граници: имоти пл. №№: 2024, 2026, 1983, 1984 и 2022, както и построените в
имота жилищна сграда и гараж;
б/жилище,
находящо се в гр. Варна, бул. „Княз Борис I" №
76, представляващо апартамент № 13 на четвърти надпартерен
етаж с площ 105.35 кв. метра, състоящо се от две стаи, вестибюл, столова, баня
- тоалет и килер, при граници: ап. 12, вътрешен двор, стълбищна
площадка и стълбище за таванския етаж, прилежащото таванско помещение с площ
11.70 кв., избеното помещение № 8 с площ 12.00 кв. метра, както и 6.63 % ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терена, в който е построена, съставляващ поземлен имот № 3 в кв.
275 по плана на 3 микрорайон на гр. Варна.
Договорената
покупна цена за имотите по предварителния договор е била в размер на 250 000
лева, от които 180 000 лева за лозето и находящите се
в него сгради, а 70 000 лева за жилището в гр. Варна, бул. „Княз Борис I"
№ 76. С предварителния договор е било уговорено ищците да си запазят вещно
право на ползване върху имотите за 15 години, считано от датата на сключване на
окончателния договор, поради това и договорените цени са били много изгодни.
Част от покупната цена в размер на 150 000 лв. е била заплатена на ищците още
при сключване на предварителния договор на 20.12.2010 г. чрез прихващане с
тяхно задължение, произтичащо от договор за заем, а 100 000 лв. е следвало да
бъдат заплатени в деня на сключване на окончателния договор. На 01.10.2012 г.
ищците не са могли да изпълнят задължението си да прехвърлят собствеността
върху недвижимите имоти- предмет на предварителния договор, поради наложената
възбрана. Забавата за изпълнение на това им задължение е продължила повече от месец,
видно от данните за момента на вписването и заличаването на възбраните, поради
което съгласно с чл. 6 от предварителния договор е възникнало тяхно задължение
за заплащане на неустойка в размер на 15% от цената на имотите, което се
равнява на 37 500 лв. На 02.11.2012 г., един месец след настъпване на падежа на
задължението за сключване на окончателния договор, между ищците и купувача
Виктор Георгиев Нейчев била сключена спогодба, с която чрез взаимни отстъпки са
постигнали съгласие за следното:
Дължимата от
продавачите неустойка да бъде намалена със 7 500 лева и да се дължи в окончателен
размер на 30 000 лв.. С оглед на претенциите на държавата и наложената
възбрана, както и с оглед на обстоятелството, че значителна част от покупната
цена е била заплатена още при сключване на предварителния договор на 20.12.2010
г., страните са постигнали съгласие за намаление на покупната цена на имотите
общо с 50 000 лева, като след намалението цената на лозето в землището на гр.
Варна, местността „Евксиноград" ведно с построената в него сграда е предоговорена на 140 000 лева, а цената на жилището и
терасата в гр. Варна, бул. „Княз Борис I" № 76 - на 60 000 лева. Така,
вместо 100 000 лв., дължими от страна на купувача, по силата на спогодбата са
останали дължими само 50 000 лв.
Със
спогодбата страните били извършили прихващане на насрещните си задължения по
предварителния договор - това на купувача за заплащане на част от цената в
размер на 50 000 лева с това на Продавачите за заплащане на неустойка в размер
на 30 000 лева, до размера на по - малкото задължение. След извършеното
прихващане дължимата от купувача част от покупната цена е останала в размер на
20 000 лв.
Със
спогодбата страните са се договорили още за следното: Продавачите са поели ангажимент да представят
пред Комисията данни, че имуществото, предмет на предварителния договор, не е
придобито със средства от престъпна дейност. С оглед на Продавачите да бъде
осигурена възможност да извършват действия, насочени към заличаване на
възбраната върху имотите, страните със спогодбата са удължили срока за
сключване на окончателния договор до 22.04.2013 г., като са постигнали и
съгласие при условие, че до 22.04.2013 г. възбраната върху имотите не бъде
заличена, то покупната цена да се счита намалена с още 20 000 лева, а срокът за
правото на ползване на Продавачите да остане същият. Със спогодбата било
постигнато и съгласие в случай, че към 22.04.2013 г. бъде предявен обезпеченият
с възбрана иск на Комисията за отнемане на имущество, с това да се счита, че за
купувача е налице правото да предяви иска си по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване
на предварителния договор за цена 180 000 лева, заплатена изцяло, като ответниците /моите доверители/ си запазят правото на
ползване за срок от петнадесет години. Договорено било още в случай, че
Купувачът предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и този иск бъде отхвърлен поради
постановено решение, с което имотите по предварителния договор се отнемат от
държавата, то между страните да се смята, че предварителният договор е
прекратил действието си поради това, че Продавачите не са изпълнили
задължението си да прехвърлят собствеността, тъй като след решението за
отнемане не са собственици. При това положение страните са се договорили, че
ищците ще дължат да върнат платената цена в размер на 180 000 лева, както и да
заплатят общо неустойка за цялостно неизпълнение на договора в размер на 50 000
лева. Същевременно със спогодбата купувачът бил поел задължение при условие, че
предявеният от него иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се развивал успоредно с иска на
държавата за отнемане на имуществото, да поиска от съда спиране на
производството до постановяване на влязло в сила решение по иска на държавата.
В зависимост от изпълнението на това задължение на купувача страните са
поставили и евентуалното възникване на задължение на ищците за заплащане на
неустойка, а именно, че такова задължение няма да възникне, ако искът срещу тях
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД бъде отхвърлен, без да се съобрази решението по преюдициалния спор с държавата по иска за отнемане на
имущество.
Тъй
като на 15.02.2013 г. Комисията била предявила иска си за отнемане на
имущество, игнорирайки представените пред нея от ищците доказателства за липса
на каквато и да било връзка на придобитото имущество с престъпната дейност, и
въз основа на исковата молба било образувано гр.д. 589/2013 г. на Варненския
окръжен съд, купувачът Виктор Нейчев предявил на 25.07.2013 г. иск по чл. 19,
ал. 3 ЗЗД и по този иск било образувано гр.д. 2387/2013 г. по описа на
Варненския окръжен съд. Исковата молба е била вписана на 27.08.2013 г., дв. вх. per. 19197, том 9, пор. №
63 на Службата по вписванията -Варна. Производството по това дело е било спряно
до приключване на производството по иска на Комисията по гр.д. 589/2013 г. на
Варненския окръжен съд. След като производството по иска на Комисията по гр.д.
589/2013 г. на Варненския окръжен съд е било прекратено с влязлото в сила на
24.11.2014 г. определение на ВОС, производството по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД
било възобновено и с влязло в сила на 10.09.2015 г. решение по същото дело,
вписано в имотния регистър на 25.09.2015 г., том 8, акт пор. № 134, дв. вх. per. 22246 на Службата по
вписванията - Варна, предварителният договор бил обявен за окончателен.
Ищците
твърдят, че е налице пряка причинно - следствена връзка между наложените по
молба на Комисията възбрани върху имотите - предмет на предварителния договор,
и неизпълнението на падежа на задължението на ищците да прехвърлят срещу
договорената покупна цена собствеността върху имотите, необременена от тежести.
Това следвало пряко от естеството на възбраната - ограничаване именно на
правото на собственика да се разпорежда с имотите си.
Ето
защо, заплатената на купувача от ищците чрез прихващане на вземането им към
купувача за покупната цена, неустойка в размер на 30 000 лв., съставлявала
първото перо от нанесените с действията на Комисията вреди - ефективна вреда,
тъй като намалявала имуществото на ищците със същия размер. Пропуснатата полза
от страна на ищците, отново във връзка с този предварителен договор, била в
размер на 70 000 лв. - сумата, с която по спогодба с купувача, била намалена
дължимата от него покупна цена в общ размер на 250 000 лв. Във връзка с тази
част от нанесената вреда и това, че тя също била пряка последица на наложената
възбрана, следвало да се съобрази следното:
Спогодбата
от 02.11.2012 г., сключена между ищците и купувача по предварителния договор,
била изцяло обусловена от вписаната възбрана за обезпечение на исковете на
Комисията. Включително, именно предявяването на иска през месец февруари 2013
г., без да била налице каквато и да било връзка между престъпна дейност и
придобито имущество, както и без да се вземат предвид от Комисията представените
пред нея от ищците по реда на чл. 17 от ЗОПДИППД /отм./ доказателства и
обяснения, сочещи именно на липсата на такава връзка с престъпната дейност,
която да дава основания за предявяване на иск, била пряка причина за последващото развитие на отношенията им с кредитора по
предварителния договор. Друга причина за поставянето на ищците в положението на
неизправен длъжник по договора и обусловените от това положение отстъпки от
тяхна страна, нямало. Отстъпките били направени, както за да се предотврати
развалянето на договора и възникване в тази тежка за ищците житейска ситуация
на задължение за връщане на цялата заплатена до него момент цена в размер на
150 000 лв. наред със задължение за заплащане на цялата дължима неустойка в
размер на 37500 лв., така и за да запазят действието на договора, който с оглед
на клаузата за запазено право на ползване за период от 15 години напред към
него момент е придобил значението на спасение за тях от перспективата да
останат без дом и едновременно във финансова невъзможност да се сдобият с друг.
От значение било и обстоятелството, че изискванията на купувача към начина за
уреждане на отношенията му с ищците в създадената от възбраните и предявените
искове на Комисията ситуация, са били изключително твърди и по - тежки от това,
което ищците успели да договорят. Както
изискването ищците да заплатят неустойка за забава, така и да се съгласят на
намаление на цената като условие за запазване на действието на договора, е било
поставено към тях още на 25.10.2012 г. от купувача с предупреждението, че ако
съгласие за намаление на цената не бъде постигнато в кратък срок, то купувачът
ще пристъпи незабавно към разваляне на договора с всички произтичащи от това
последици за ищците.
От
съществено значение било, че освен неизпълнението по предварителния договор, в
което са били поставени от възбраната на имотите, ищците са били поставени от
същите тези обезпечения в момента, в който са сключили договора за спогодба -
02.11.2012 г., изведнъж в изключително тежка и безизходна ситуация във връзка с
техен кредит. Към него момент те са имали кредитно задължение към банка ДСК в
голям размер - 150 000 евро главница. Жилището, в което живеели -апартамент №
12 в гр. Варна, бул. „Княз Борис I" 76, било ипотекирано като обезпечение
на кредита, използван чрез погасяване на предходни кредити в голямата си част
за неговото закупуване, както и за ремонт и обзавеждане на апартамент № 13,
закупен през 2007 г. Същевременно сметките им са били запорирани
и те били поставени в невъзможност да обслужват кредита редовно, както го
правили неизменно от датата, на която са го усвоили, без да се забавят с
изплащането на нито една вноска до него момент. За последващото
обслужване на кредита ищците разчитали
както на това да разполагат с имотите си и свободно да оперират със сметките
си, така и на сумата в размер на 100 000 лв., която е следвало да постъпи от
продажбата на двата имота със запазено право на ползване по предварителния
договор.
Обстоятелството,
че в крайна сметка предварителният договор бил обявен за окончателен с влязло в
сила решение на ВОС било довело до отговорност на ищците за разноските на ищеца
за производството в размер на 9082 лв., които били платени. Ако не бе възбраната върху имота, ищците щели да изпълнят задължението си по
предварителния договор и до провеждане на съдебно производство по иска по чл.
19, ал. 3 ЗЗД не би се стигнало.
Ищците
сочат, че в тази връзка, нанесените с възбраната върху имотите вреди, са общо
109 082 лв., от които 39 082 лв. са ефективните вреди /заплатена неустойка и
заплатени съдебни разноски/, а 70 000 лв. са пропусната полза - нереализирано
поради възбраната вземане за покупна цена, намалена с тази сума.
II.Относно претърпените
имуществени вреди във връзка с неизпълнението на договор за кредит, сключен на
26.09.20008г. твърдят следното:
Ha 26.09.2008 г. ищцата Х.К. сключила с „Банка ДСК"
договор за кредит за сума в размер на 150 000 евро. Солидарно отговорен със
съпругата си за изплащане на кредита е бил и ищецът. Кредитът бил обезпечен с
ипотека върху жилището на ищците -ап. 12 в гр. Варна, бул. „Княз Борис I"
76, изцяло ремонтирано и обзаведено, като оценката му в този завършен вид била
около 300 000 лв. Ипотеката била учредена с договор по нот.
акт пор. № 70, том 24, вх. per. № 27966/29.09.2008 г.
Общият срок за изплащането на кредита е бил 360 месеца /или три години/,от
които с банката е бил договорен гратисен период от 84
месеца за връщане на главницата, което ще рече в продължение на 7 години да се
заплащат само дължимите договорни лихви.
Ищците
обслужвали редовно кредита си до 20.02.2013 г., но след като през месец
февруари срещу тях бил предявен иск на стойност над 800 000 лв., за тях е било
вече невъзможно да продължат с това обслужване, и то по една единствена причина
- наложените от Комисията възбрани и запори върху имотите им, вкл. и върху
ипотекирания за обезпечение на кредита имот-ап. 12 в гр. Варна, бул. „Княз
Борис I" 76, както и самите вещни претенции за отнемане на имоти, били
довели до невъзможност да оперират с имуществото си, вкл. и поради запор на
банковите им сметки, неизпълнение по предварителния договор и вредите във
връзка с това - ефективни и пропуснати ползи, към него момент в размер на 100
000 лв., невъзможност да ангажират други заемни средства поради възбраните и
претенциите към тях и следващата еднозначно от тези обстоятелства липса на
средства за обслужване на кредита.
Вследствие
на това се било стигнало до спиране на плащанията по кредита за повече от три
месеца и същият е бил обявен за предсрочно изискуем на 20.06.2013 г. След като
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, по искане на „Банка ДСК" ЕАД
бил издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр. д. 10458/2013 г. на BPC-XXXI състав. Впоследствие било образувано изп. дело 20138080401667 на ЧСИ № 808 Захари Димитров, с
район на действие Варненския окръжен съд. Именно това изпълнително производство
било спряно по искане на Комисията в обезпечение на предявените от нея искове,
а причината за това била, че взискателят поискал да бъде продадено ипотекираното за
обезпечение на кредита жилище на ищците, което е било предмет на претенция за
отнемане от страна на държавата чрез ответната Комисия.
Впоследствие
изпълнителното дело било преместено по искане на взискателя
при ЧСИ 719 Станислава Янкова, район на действие Варненския окръжен съд и по
описа на последната било образувано изп. д.
20177190400129. В изпълнителното производство били провеждани общо три търга -
първият при ЧСИ Захари Димитров при първоначална оценка около 280 000 лв. и
третият при ЧСИ Станислава Янкова. При този последен търг на 04.09.2017 г.
жилището на ищците било продадено за сума в размер на 192 100 лв. след
намаление на минималната продажна цена при приложение на чл. 485, ал. 4 и чл.
494, ал. 2 ГПК. По същото дело по възлагане от съдебния изпълнител била
изготвена пазарна оценка на жилището и същата експертът в това производство
определил като справедлива пазарна цена за жилището 320 000 лв.
След
продажбата на ипотекираното жилище дължими по договора за кредит към „Банка
ДСК" към дата 26.03.2019 г. са следните суми: - 93 928.44 евро - главница;
- 75 466.42 евро - законна /мораторна/ лихва; - 5
821.66 евро - договорни присъдени лихви; - заемни такси - 301.29 евро и съдебни
разноски - 9 087.46 евро.
По
изпълнителното дело за удовлетворяване на вземането на „Банка ДСК" по
договора за кредит били заплатени разноски по изпълнението в размер на 5132.13
лв., удържани от съдебния изпълнител при разпределението на сумата от
продажбата на жилището.
В
тази връзка и ищците сочат, че вредите, които са им причинени от действията на
КПКОНПИ във връзка с договора за кредит били следните:
1/Всички
мораторни лихви върху главницата в размер на 150 000
евро, дължими и/или платени на банката с оглед на предсрочната изискуемост на
целия кредит. Сочат, че това е левовата равностойност на 76 000 евро, което се
равнявало на 148 643 лв.;
2/
Общо 5132.13 лв. – разноски по изпълнението, платени на ЧСИ Станислава Янкова;
3/
Левовата равностойност на 9087.46 евро, дължими съдебни разноски - за
заповедното производство и заплатени от банката към ЧСИ Захари Димитров
разноски по изпълнението, която левова равностойност възлизала на 17 773.50 лв.
4/
127 500 лв., съставляващи разликата между пазарната цена при свободно
договаряне към момента на принудителната продан - 04.09.2017 г. /320 000 лв./ и
цената, на която жилището било продадено по изпълнителното дело след намаление
на тръжната цена, съставляваща дефинитивно процент от пазарната цена съобразно
с разпоредбата на чл. 485, ал. 4 и чл. 494, ал. 2 ГПК.
Твърдят,
че е налице причинно-следствена връзка между действията на КПКОНПИ и
настъпилите вреди, тъй като именно и единствено обезпеченията,
наложени по искане на Комисията, били довели ищците до практическа невъзможност
за неизпълнение на задълженията им по кредита и тези именно обезпечения довели
до неговата предсрочна изискуемост, а стова и до невъзможността
на ищците да погасят задълженията си, то и мораторните
лихви, които се начисляват след настъпване на предсрочната изискуемост, били
пряка последица на ограничаването на правната сфера на ищците, тъй като
обезщетението за забава се дължало само в случай на неизпълнение, което не би
изобщо настъпило, видно от това, че кредитът до налагане на обезпеченията
бил редовно обслужван, вкл. и шест месеца след налагане на предварителните
обезпечения до момента, в който исковете на стойност повече от 800 000 лв. били
предявени през месец февруари 2013 г. Същото важало за сторените разноски в
заповедното и изпълнителните производства.
Пряката
причина да се стигне до публична продан на жилището били именно действията на
Комисията по обезпечаване на неоснователните й искове, а вредата от публичната
продан била винаги налице, когато имотът се продаде за цена, съставляваща
процент от пазарната цена на подобни имоти, а и процент от пазарната цена на
самия имот - чл. 494 ГПК.
III.Относно претърпените неимуществени
вреди твърдят следното:
Пред
ищците всякаква перспектива за ползване на кредитен ресурс в бъдеще била
затворена. От благонадеждни платци и първокласни клиенти на кредитните
институции преди налагане на обезпечителните мерки от страна на Комисията,
ищците били поставени в положение на неизправни длъжници
по непосилно за тях кредитно задължение с оглед на неговия постоянно растящ с
продължаващото неизпълнение размер, както и с оглед на това, че жилището,
ипотекирано за обезпечение на този кредит, било вече продадено, а в резултат на
ограничението на тяхната правна сфера чрез обезпеченията,
задължението все още било в размер на 147 000 евро.
Твърдят,
че в резултат на наложените им обезпечения
ищците били поставени в невъзможност да водят нормален във финансово
отношение живот, както им се влошил имиджа пред кредитните институции и били
поставени в трайно положение на неизправни длъжници
без перспектива за приключване на това положение и възвръщане на нормален начин
на живот в тази насока. Всичко това представлявали за ищците неимуществени
вреди, които оценяват в размер на 150 000 лв.
Вредата
била именно неимуществена, доколкото лишаването от принципни възможности, до
което водело състоянието на свръхзадълженост на
ищците, предизвикано единствено от намесата на Комисията и цялостното
неоснователно ограничение на правната им сфера за дълъг период от време,
поначало нямало пряк имуществен израз, а следвало да се отнесе към
обстоятелствата, при които се намалява не размера на актива на патримониума на лицето, а принципната му възможност да го
развива и уголемява. Това било безусловно неимуществена вреда, тъй като засягала
името и самочувствието на личността в обществото и нейните принципни
възможности, поставяйки я в неравностойно положение.
Претенциите си ищците отправят в
условията на разделност – на всеки от ищците по
½ от посочените суми.
В
срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА
е постъпил отговор на исковата молба, в който заявява, че исковете
недопустими и/или неоснователни. Молят да бъдат отхвърлени.
КПКОНПИ
твърди, че в исковата молба не се съдържали конкретни фактически доводи,
подкрепени от съответни доказателства, които да обусловят нейната
отговорност. Нямало акт, действие или
бездействие от страна на органите на комисията, които да били в разрез със
законодателната рамка и по специално със ЗОПДИППД (отм.), по реда на който било
образувано производството срещу ищеца Х.К. и във връзка с което били предприети
действията по обезпечаване на негово имущество. Твърди, че не са налице актове,
които да са били отменени по съответния ред. В исковата молба не били наведени
никакви конкретни фактически доводи за причинени вреди като пряка и
непосредствена последица от действията на органите на комисията.
В
случая не бил налице незаконосъобразен акт на комисията, от който да са
възникнали вреди за ищците. Комисията била специален държавен орган, елемент от
системата на администрацията, но нейните актове и действия нямали пряко
въздействие върху правната сфера на лицата.
Твърди,
че комисията е изпълнявала задължения, вменени й със закон. В нито един момент
нито комисията, нито нейни органи били действали извън рамките на закона.
Органите на комисията нямали право да преценяват дали да образуват проверка или
не при получаването на годно уведомление. Комисията нямала право да преценява
дали да образува или не производства по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОПДИППД
/отм./ при установяване на имущество, за което липсват законни доходи, и
стойността на което имущество е оценена като значителна по смисъла на закона.
В
конкретния случай процедурата, довела до налагане на обезпечителните мерки,
била спазена при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Отправено било
мотивирано искане, до съответния окръжен съд, който бил преценил съобразно
представените доказателства, че са налице необходимите предпоставки за
допускане на исканите обезпечителни мерки. Искането на комисията в никакъв
случай не било обвързващо за съда. Преценката доколко комисията имала правен
интерес и доколко искането за налагане на обезпечителни мерки било основателно се
правела от съда. Освен това Определението на окръжния съд, с което били
наложени обезпечителните мерки подлежало на обжалване пред съответния
апелативен съд. В конкретния случай Х. и Х. Калчеви не се били възползвали от тази процесуална възможност.
По
отношение твърдините вреди нанесени във връзка с изпълнение на предварителен
договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 20.10.2010 г. твърди
следното:
За
сключения на 20.10.2010 г. предварителен договор за покупко-продажба на два
имота, предмет на иска за отнемане, комисията е нямало как да знае, тъй като
същият не бил вписан в регистрите на Службата по вписвания - гр. Варна. Нито с Декларацията по чл.17 от
ЗОГТДИПЦД/отм./, подадена в ТД- Варна с вх.№ ТД04-1383/06.02.2013 г., нито с
отговора по чл. 131, ал.1 от ГПК, ответниците по иска
за отнемане и ищци по настоящото дело
били посочили, че процесните два имота са
предмет на предварителен договор за покупко-продажба. За наличието на такъв
договор не се споменавало и в Молба - Уведомление, подадена едновременно до ТД
на КОНПИ- Варна с вх.№ ТД04-8370/29.10.2013 г. и до Централно управление на
КОНПИ с вх.№ 2987/05.11.2013 г., в която К. уведомява комисията и нейните
органи, че било налице образувано изп. производство
по изп. дело № 20138080401667 по описа на ЧСИ per. № 808, Захари Димитров, район на действие гр. Варна с
предмет парично вземане на кредитора Банка „ДСК" ЕАД, произтичащо от
договор за банков кредит. В тази молба ищецът представил доказателства за
изнасяне на публична продан на имота предмет на иска за отнемане, като
едновременно с това твърди правен интерес, както за себе си така и за комисията
от спиране на изпълнителното производство. Спиране, което след налагането му
като обезпечетелна мярка от КОНПИ, ищецът използва,
като аргумент за настъпили вреди и пропуснати ползи в иска си по ЗОДОВ.
Сочат,
че за да имат право на обезщетение за настъпили вреди и пропуснати ползи от
действия на комисията, ищците е следвало да са добросъвестни, каквито те не
били, съобразно изложеното по-горе.
По
отношение твърдените вреди, причинени от вписаните възбрани и запори на сметки
във връзка с изпълнение на договор за кредит, сключен на 26.09.2008 г. с Банка
ДСК:
Оспорва
твърденията в исковата молба, че запорирането на
банковите сметки с титуляри ищците по настоящото дело ги поставило в
невъзможност същите да обслужват кредита си в „Банка ДСК" редовно, както и
да оперират с имуществото си. Твърди, че
по запорираните сметки на ищците е нямало налични
парични средства. Запорирането на дадена сметка само
по себе си не може да е причина за невъзможност за внасяне на дължимите вноски
по кредит. Оспорва твърдението, че Оспорва твърдението в ИМ, че: „спирането на
изпълнението по изп. дело № 20138080401667 на ЧСИ №
808 Захари Димитров, с район на действие Варненския окръжен съд, по искане на
комисията в обезпечение на предявените от нея искове и невъзможността ипотекираният
имот да бъде продаден по-рано, също води, без друго, до увеличение на дължимото
обезщетение за забавата в размер на законната лихва за периода на неоснователното
спиране на производството".
Твъдри, че са налице взаимоизключващи се
твърдения на ищците - в ИМ по ЗОДОВ, че: „спирането на изпълнителното
производство е неоснователно", а в
Молбата - Уведомление до комисията с вх.№ ТД04-8370/29.10.2013 г., че е налице
„правен интерес от спиране на изпълнителните действия докато спорният въпрос на
коя от страните би принадлежала тази сума, не бъде решен". Това
компрометирало изцяло твърденията в ИМ за настъпили неблагоприятни последици от
спирането на изп. производство, което както станало
ясно е било желано в един момент от ищците, когато може би това е било изгодно
за самите тях пред банката.
Оспорва
твърдението в исковата молба, че: „комисията е предявила иска си за отнемане на
имущество, игнорирайки представените пред нея от ищците доказателства за липса
на каквато и да било връзка на придобитото имущество с престъпната
дейност". Преди внасянето на мотивираното искане за отнемане с правно
основание чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, комисията била преценила и обсъдила
всички правнорелевантни факти и относими
доказателства и била направила обосновано предположение, че имуществото било
придобито от престъпна дейност, доколкото не бил установен достатъчен по размер
законен източник за придобиване на процесно
имущество. Нямало норма, която да била нарушена от комисията към момента на
внасянето на искането за отнемане. Искът
за отнемане бил внесен преди постановявяне на TP № 7
от 30.06.2014 г. по т. д. № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което е
необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност на
проверяваното лице, по чл. 3 ал. 1, от ЗОПДИППД (отм.) и придобиване на
имуществото. След постановяване на посоченото тълкувателно решение и в съответствие
с постановеното в него била направена допълнителна преценка, при която било
установено, че не можело да се направи обосновано предположение за наличието на
пряка или косвена връзка между извършеното престъпление и придобиването на
имуществото предмет на иска, за да може да бъде то отнето по реда на чл. 28 от
ЗОПДИППД (отм.).Веднага след тази преценка с доклад с изх. №
ТД-04-2228/20.10.2014 г. от Директора на ТД на КОНПИ - Варна било направено
предложение до КОНПИ за вземане на решение за отказ от иск по гр. д. № 589/2013
г., по описа на Варненски окръжен съд, с ищец КОНПИ, образувано въз основа на
решение № 329/12.09.2012 г. на КОНПИ, по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД
(отм.). Ето защо, поради липса на връзка (пряка или косвена) между престъпната
дейност по чл. 3 ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) на проверяваното лице и придобитото
от него имущество през проверявания период, съдебното производство по гр. д. №
589/2013 г. на ВОС за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност,
срещу ответниците Х.И.К., и Х.Й.К., е било
прекратено, чрез отказ от иск по реда на чл. 233 от ГПК.
Твърди,
че в нито един момент нито комисията, нито нейни органи били действали извън
рамките на закона.
Претенцията
за заплащане на неимуществени вреди, Комисията твърди, че е изцяло неоснователна
и необоснована. Твърди, че претендираните суми от
150 000 лв. не са съобразени с разпоредбата на чл.52 ЗЗД във вр. чл.4 от ЗОДОВ и ги оспорва.
Посочените
от ищците обстоятелства, на които основават своите претенции, били
противоречиви, неотносими и недоказани, поради което
счита, че не рефлектират върху действителното им положение и състояние.
Липсвали данни ищците да се били възползвали от възможностите по чл. 23 и чл.
24 от ЗОПДИППД (отм.), за да твърдят, че производството по закона било
препятствало възможността да водят нормален финансов живот.
Оспорва
се и наличието на причинно-следствена връзка между действията на КПКОНПИ и
вредите.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И
ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА
Производството е образувано по предявени от ИЩЦИТЕ: 1/ Х.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***
и 2/ Х.Й.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу ОТВЕТНИКА: Комисията
за противодействия на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
/КПКОНПИ/, ЕИК *********, с адрес: гр. София, пл. Св.Неделя 6, обективно и субективно
кумулативно съединени искове, както
следва:
-с правно основание чл.2а ЗОДОВ да бъде
осъден ответникът да заплати на всеки един от ищците по ½ от сумата от общо 109 082 лв./ сто и девет хиляди осемдесет и два лева/, представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди, от които 39 082 лв. – претърпяна загуба, а 70 000
лв. – пропусната полза, във
връзка с изпълнение на сключен от ищците с трето лице предварителен договор от
20.10.2010г. за покупко-продажба на недвижими имоти, които са
пряка и непосредствена последица от неправомерно налагане на обезпечителни
мерки на предявените от КПКОНПИ искове за отнемане на незаконно придобито
имущество, по които е образувано гр.д. 589 / 2013г. по описа на ВОС, което
впоследствие е прекратено поради напрвавен отказ от
иска, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска – 10.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
-с правно основание чл.2а ЗОДОВ да бъде
осъден ответникът да заплати на всеки един от ищците по ½ от сумата от общо 299 048, 63 лв. / двеста деветдесет и девет хиляди четиридесет и
осем лева и шестдесет и три стотинки/, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, от
които171 548,63 лв.– претърпяна загуба, а 127 500 лв. – пропусната
полза, във връзка с изпълнение
на сключен от ищците с Банка „ДСК“ ЕАД договор за кредит от 26.09.2008г., които
са пряка и непосредствена последица от неправомерно налагане на обезпечителни
мерки на предявените от КПКОНПИ искове за отнемане на незаконно придобито
имущество, по които е образувано гр.д. 589 / 2013г. по описа на ВОС, което
впоследствие е прекратено поради напрвавен отказ от
иска, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска – 10.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
- с правно основание
чл.2а ЗОДОВ
да бъде осъден ответникът да заплати на всеки един от ищците сумата от по 75 000лв.
/ седемдесет и пет хиляди лева/ за причинените им неимуществени
вреди, изразяващи се в невъзможност да водят нормален във финансово
отношение живот, влошен имидж пред кредитните институции и трайно положение на
неизправни длъжници, които са пряка и непосредствена
последица от неправомерно налагане на обезпечителни мерки на предявените от
КПКОНПИ искове за отнемане на незаконно придобито имущество, по които е
образувано гр.д. 589 / 2013г. по описа на ВОС, което впоследствие е прекратено
поради напрвавен отказ от иска, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 10.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В
тежест на ищците е да установят в
условията на пълно и главно доказване всички факти и обстоятелства, от които
черпят изгодни за себе си последици. Във връзка с конкретните им твърдения: 1/ че КПКОНПИ е предявила иск за
отнемане на незаконно придобито имущество; че по иска е депозирана молба за
допускане на обезпечение,като по същата с определение на съда са допуснати
посочените в исковата молба обезпечителни мерки; че същите са били наложени; че
впоследствие производството е прекратено, поради направен отказ от иска; 2/ по претенцията за заплащане на имуществени вреди – да се установи, че
ищците са били в посочените в исковата молба облигационни отношения, като
установят всички конкретни факти по сключване на договорите, допълнителните
споразумения, водените производства; че
именно от действията на длъжностни лица на ответника за ищците са произлезли
конкретните вреди - претърпените загуби и пропуснатите ползи, като установи
конкретен размер, както и наличието на причинно-следствената връзка между тях и
воденото срещу ищците производство по ЗОПДИПДД /отм./; 3/ по претенцията за заплащане на неимуществени вреди –че
от тези действия на длъжностни лица на ответника за ищците са произлезли
конкретните вреди по вид и размер- невъзможност да водят нормален във финансово
отношение живот, влошен имидж пред кредитните институции и трайно положение на
неизправни длъжници, както и наличието на причинно-следствената
връзка между тях и между тях и воденото срещу ищците производство по ЗОПДИПДД
/отм./;
В тежест на ответника е да установи фактите по възраженията
си, от които
черпи изгодни за себе си последици. Ответникът следва да
докаже изпълнение на задължението си да репарира претърпените вреди, или
фактите и обстоятелствата по направените правоизключващи
възражения, включително и по направеното възражение за несъразмерност на претендираната сума за неимуществени вреди.
IV. УКАЗАНИЯ ДО СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ
ТВЪРДЯНИТЕ ОТ ТЯХ ФАКТИ НЕ СОЧАТ ДОКАЗАТЕЛСТВA:
УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства, че допуснатите обезпечителни мерки са реално наложени; за
събраните такси по изпълнителните производства; за конкретните дължими суми по
договора за кредит, за законната лихва върху главницата по договора за кредит;
за твърдяната невъзможност
да водят нормален във финансово отношение живот, влошен имидж пред кредитните
институции и трайно положение на неизправни длъжници.
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по
делото, представените с исковата молба писмени документи, надлежно заверени по
реда на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по
делото, представените с отговра на исковата молба
писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ
НА СЪДЕБНО-ОЦЕНИТЕЛНА ЕКСПЕРТИЗА със задача на
вещото лице след запознаване с характера на правния
спор и ангажираните по делото доказателства, да даде заключение по посочените
в исковата молба задачи:
1/
Да определи пазарната оценка на продаденото жилище в гр. Варна, бул. „Княз
Борис I" 76, ап. 12, към момента на извършване на публичната продан през
месец септември 2017 г.;
2/
Да определи пазарната оценка на имотите по предварителния договор, сключен от
ищците с третото лице Виктор Нейчев, като се вземе предвид обременяването им с
право на ползване за петнадесет години, считано от 02.11.2012 г., като оценката
да бъде отнесена към същата дата - 02.11.2012 г..
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението
в размер на 300 /триста/ лева, платими от ищците в тридневен
срок от получаване на съобщението за настоящото определение.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195,
ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача Живка Недева Бонева, което да бъде
уведомено за изготвяне на експертизата след внасяне на определения депозит.
УКАЗАНИЯ КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ
УКАЗВА на вещото лице в тридневен срок от
уведомяването за неговото назначаване да уведоми съда, в случай, че не може да
изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна
причина или в определения срок, както и да представи заключението си най-малко
една седмица преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2,
198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че
за определяне на окончателен размер на възнаграждението, е необходимо да
представи към заключението си справка – декларация, съгласно чл.23, ал. 2 и
чл.26, ал. 1 от Наредба №2/29.05.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията
на вещите лица.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на
страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който
е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на
ответника, че ако не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
или да оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не
е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане
на делото в негово отсъствие, при поискване от
страна на ответника съдът може да прекрати
делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените от ответника разноски или
да постанови неприсъствено решение срещу него,
на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане
на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане
на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща
в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване
на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона
за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може
да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им,
който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда.
Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други
свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния
спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде
осъществена в ЦЕНТЪР
ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев"
№ 12, ет.4 /сградата, в която
се помещава СИС при ВРС/, без заплащане
на такси.
За участие
в медиация страните могат да се
обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
За предприемане действия по започване на
процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят
съда преди насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни
процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се
връчи на страните по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания
отговор на исковата молба – на ищеца по делото,
с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за
утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: