Номер 147919.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Елина П. Карагьозова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502793 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №52200/03.08.2020г. по описа на
ВРС, на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ”
АД, ЕИК *********, гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт
Д.З., срещу решение №2852/06.07.2020г. на Варненски районен съд, 48-ми
състав, постановено по гр.д. №3108/2019г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение дружеството – жалбоподател „ЗАД АРМЕЕЦ”
АД е осъдено да заплати на ищеца Е. Д. Ц. , ЕГН **********, от гр. Варна
сумата 6 100 лева, представляваща част от дължимото обезщетение за
причинени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 12.08.2018г.
по вина на водача на л.а. „Рено Меган”, с peг. № РР 8392 АН застрахован при
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по
застрахователна полица BG/11/118001649582, ведно със законната лихва
върху главницата от деня на подаване на исковата молба-25.02.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 1 498 лева, представляваща
сторени разноски по делото.
Предварителните въпроси по чл.267 ГПК са разгледани и произнесени с
определение №3188/06.10.2020г. като са докладвани и основните оплаквания
1
и насрещни твърдения на страните в подадената въззивна жалба и отговора по
нея.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание страните
не са взели участие лично или чрез процесуален представител.
В молба, подадена преди заседанието, адвокат й. а. - пълномощник на
въззиваемата страна Е. Цанева, заявява, че поддържа подадения отговор на
въззивната жалба и моли обжалваното решение на първоинстанционния съд
да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за въззивното
производство като прилага списък по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е предявения от ищеца Е. Д. Ц. , ЕГН **********, от
гр. Варна, собственик на МПС, увредено при ПТП, настъпило на 12.08.2018г.
на път Е-70 (участък гр. Русе - гр. Варна) на км 76+347 в посока гр. Варна,
пряк иск срещу застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на виновния за ПТП водач на другото МПС – участник в
произшествието л.а. „Рено Меган” с ДК № РР 8392 АН.
Претенцията си ищецът обосновава с твърденията, че застрахователят
на виновния за ПТП водач дължи обезщетяване в пълен размер на
причинените му в резултат на това пътно произшествие имуществените
вреди, които счита, че са на стойност 9 500 лева. Искът е предявен като
частичен – само за сумата 6 100 лева (след допуснато изменение чрез
увеличаване на първоначално заявения размер от 1 000 лева).
Така предявеният иск намира своето правно основание в нормата на
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ).
В предмета на делото е включена и акцесорната претенция на ищеца за
осъждане на ответника да му заплати и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
датата на предявяване на иска – 25.02.2019г., до окончателното му плащане,
обоснована правно с нормата на чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
2
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно само по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а проверката относно законосъобразността и
правилността на обжалваното решение е ограничена от посоченото във
въззивната жалба.
В конкретния случай оплакванията на ответника за
незаконосъобразност и неправилност на решението, обосновани в подадената
въззивна жалба, се основават единствено на твърдения, че
първоинстанционният съд не е обсъдил правилно и в пълнота събраните по
делото доказателства и доводите на ответника, поради което е достигнал до
погрешни правни изводи относно липсата на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на собствения на ищцата л.а. „Мазда 3” с peг. №
В 2992 КМ. Конкретни твърдения за обосноваване на това оплакване не са
изложени във въззивната жалба.
Развитото в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат е обосновано с твърдения, че водача на пострадалия
автомобил на ищцата – л.а. Мазда 3” с peг. № В 2992 КМ, е допуснал
нарушения на чл.8, ал.1 (разпореждащ, че водачите на пътни превозни
средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си,
освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано
нещо друго) и чл.21, ал.1 ЗДвП (тъй като е навлязъл в кръстовището, където е
настъпило ПТП, с превишена скорост), с което, ако не сам и по своя
изключителната вина да е причинил процесното ПТП, то поне е допринесъл
съществено за неговото настъпване, съответно и вредите от него.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е извел
обосновани и законосъобразни изводи за механизма на пътното
произшествие, при което са причинени увреди на двата сблъскали се
автомобила, оплаквания спрямо които не са развити от въззивника. Прието е,
че на 12.08.2018г. управлявания от водача Димитър Димитров Белчев л.а.
„Рено Меган” с peг. № РР 8392 АН, при излизане от второстепенен път от
Селскостопански двор на с. Ушинци, обл. Разград към главен път Е-70, на
км.76+347, въпреки установените с пътни знаци забрани, предприел маневра
завой на ляво, при което отнел предимството на движещия се по пътя с
3
предимство л.а. „Мазда 3” с peг. № В 2992 КМ. Последвал сблъсък между
двата автомобила, в резултат на което на собствения на ищцата л.а. „Мазда 3”
били причинени множество увреждания, чието отстраняване е икономически
нецелесъобразно и следва да се приравнят на тотална щета.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключението на изслушаната съдебна автотехническа
експертиза (САТЕ), че въпреки задължителните регулации (пътни знаци Б2 –
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!” и Г2 – „Движение
само надясно след знака”; надлъжна пътна маркировка М1 – „Единична
непрекъсната линия, забраняваща на пътните превозни средства да я
застъпват и пресичат” и М15 – „площ, забранена за движение на пътни
превозни средства” между пътните ленти за движение в насрещни посоки)
при излизането от второстепенен път застрахованият при ответното
дружество водач на л.а. „Рено Меган”, с peг. № РР 8392 АН, Димитър
Христов е предприел недопустима маневра „завой наляво”, включвайки се в
пътните ленти, предназначени за движение в посока гр. Варна, като не е
осигурил предимство на движещия се по главния път в тази посока л.а.
„Мазда 3” с peг. № В 2992 КМ. Въз основа на приета за приложима спрямо
конкретните условия формула и начина на сблъсък между двата автомобила
(попътен, при който задното превозно средство е под малък ъгъл спрямо
посоката на движение на предното превозно средство) вещото лице по САТЕ
заключава, че скоростта на движение на л.а. „Мазда 3” преди и в момента на
удара е 88 км/ч. При липсата на данни за наличието на ограничение на
скоростта в този пътен участък и/или наличието на указателна табела за
приближаване към кръстовище не може обосновано да се приеме, че
движението с тази скорост нарушава установените с нормата на чл.21 от
ЗДвП правила, съобразно които максимално разрешената скорост за
движение на пътно превозно средство от категория В извън населено място е
90 км/ч. С оглед установените данни за състоянието на пътя (суха пътна
настилка без повреди и неравности, представляващи опасност за движение на
МПС), конкретните метеорологични условия (слънчево, сухо време, в
светлата част на денонощието) и липсата на интензивно движение не би
могло обосновано да се приеме и че водачът на този автомобил е допуснал
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Евентуалното нарушаване на правилата за
4
движение по пътищата от страна на излизащ от второстепенния път
автомобил не би могло да се приеме за „предвидимо препятствие” спрямо
което същият е бил длъжен да намали скоростта на движение, за да може да
избегне застигането на този автомобил при внезапното му включване в
движението по главния път и/или безопасно да спре.
Дори да се приеме, че водачът на л.а. „Мазда 3” е извършил маневри
между дясна и лява пътни ленти в посоката му на движение (факт, който не е
безспорно установен по делото), то обосновано с оглед и заключението на
вещото лице А. Василев по приетата САТЕ може да се приеме, че това е
обусловено от внезапното включване по главния път на л.а. „Рено Меган”.
Според експерта, обичайно при извършването завой наляво и включването по
път с предимство с две ленти за движение в една посока, водачът на това
превозно средство навлиза в лявата пътна лента, като насочва превозното
средство в посоката на движение, успоредно на оста на пътя, и след това
започва престрояване в дясната пътна лента за движение. При тази ситуация е
нормално водачът на движещия се по пътя с предимство л.а. „Мазда 3” да
предприеме първоначално престрояване в дясната лента за движение (с цел
избягване на включилия се в лявата лента автомобил), след което, при
навлизане на л.а. „Рено Меган” в дясната лента за движение, да предприеме
навлизане в лявата лента с цел заобикаляне на препречилото движението му
превозно средство.
При тези фактически констатации не би могло да се приеме, че с
поведението си на пътя водачът на л.а. „Мазда 3” е съпричинил вредоносното
деяние и/или вредите от него. Направеното в тази връзка възражение на
ответното застрахователно дружество се цени като неоснователно, поради
което правилно и обосновано е било оставено без уважение.
От въззивника – ответник по предявените искове не са развити други
оплаквания и доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл. 269,
изр.2 ГПК, в т.ч. и по отношение на размера на дължимото обезщетение,
поради което и с оглед уредбата на второинстанционното производство като
ограничен въззив, произнасяне от страна на въззивния съд не се дължи.
Въз основа на тези основни мотиви съставът на въззивния съд цени
предявената въззивна жалба като неоснователна, поради което я оставя без
5
уважение. Обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора във въззивната съдебна инстанция и по
аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК претенцията на ищеца –
въззиваема страна за осъждане на ответното дружество да му заплати
направените разноски за въззивното производство се приема за основателна.
Съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за тяхната
направа (л.31-33), разноските на ищеца са в размер на 762 лева (платено
адвокатско възнаграждение) и същите се възлагат в тежест на ответника -
въззивник.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2852/06.07.2020г. на Варненски районен
съд, 48-ми състав, постановено по гр.д. №3108/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Средец”, ул. „Стефан Караджа” №2, да заплати на Е. Д. Ц. ,
ЕГН **********, с адрес *****, сумата 762 лева (седемстотин шестдесет и
два лева), представляваща сторени разноски за въззивното производство, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6