Решение по дело №13483/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2437
Дата: 15 май 2023 г. (в сила от 11 май 2023 г.)
Съдия: Теменужка Симеонова
Дело: 20221100513483
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2437
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100513483 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.11.2022 г. по гр.дело № 64996/19 г., СРС, І ГО, 48 с-в е
осъдил ЗАД „ОЗК- З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 411, ал.
1 КЗ на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, сумата от 1743,07 лв., представляваща
изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 30.06.2020 г. в гр. Пазарджик, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска /15.11.2021 г./ до окончателното
плащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 198.52 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2020 г. - 14.11.2021 г., като
е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за горницата
над 198,52 лв. до пълния предявен размер от 199,5 лв. за периода от
30.09.2020 г.-15.11.2021г. Осъдил е ЗАД „ОЗК- З.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******,
разноски в размер от 828.90 лв. Осъдил е ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на основание чл.78,ал.З ГПК на ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******,
разноски в размер от 0.13 лв.
Решението в частта, в която са уважени предявените искове е
1
обжалвано с въззивна жалба от ответника ЗАД „ОЗК- З.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, представлявано
от Изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., чрез пълномощника юрисконсулт
Т.Т. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че основният спорен въпрос по
делото какво е било поведението на участниците в процесното ПТП и чия е
вината за настъпилото ПТП. Според жалбоподателят водачът на крана няма
вина за ПТП, спазвал е безопасно разстояние до електропроводите, успял е да
завърши движението на стрелата на крана без да настъпи процесното
събитие, причината за което е внезапно появилият се вятър, който
предизвикал движение в жиците и техният контакт със стрелата на крана.
Като е приел, че водачът на крана не е спазил необходимото разстояние, така
че кранът да е обезопасен срещу движение на части от неговата конструкция,
поради което е налице негова вина, съдът е постановил едно
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а исковата
претенция отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемото дружество/ищец ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, чрез
пълномощника по делото АД „А.Д., Р.Г. и съдружници“, адвокат С. М. от
САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.******* оспорва въззивната жалба.
Претендира разноски.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.410 във вр. с чл.411 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД от ЗАД „А.Б.“ АД срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД за заплащане на
2
сумата от 1743,07 лв., представляваща изплатено по застраховка „Каско на
МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 30.06.2020 г. в
гр. Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
/15.11.2021г./ до окончателното плащане, както и иск с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 199,5 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 30.09.2020 г. - 15.11.2021 г.
Ищецът ЗАД „А.Б.“ АД твърди, че на 30.06.2020 г., около 12,00 часа в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществено З. е
настъпило събитие - ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахованото имущество на стойност 1743,07 лв.; че е изплатил
застрахователно обезщетение в посочения размер. Ответникът е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за
увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното
обезщетение в размер от 1743,07 лв. Ищецът изпратил покана до ответника,
но същият не е извършил плащане.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати на ищеца сумата 1743,07 лева, представляваща
дължимото и незаплатено обезщетение, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й
изплащане; както и сумата от 199,5 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 30.09.2020 г. - 15.11.2021 г.
Ответникът ЗАД „ОЗК-З." АД е оспорил изцяло предявените искове.
По делото е безспорно, че между ищеца и увреденото лице е сключен
договор за имуществена застраховка спрямо л.а. „Мерцедес ГЛЕ 400“ с per. №
******* с период на валидност от 27.11.2019 г. до 26.11.2020 г., при покрити
рискове-пълно каско, че застрахователните премии са платени от
застрахования, поради което между ищеца и увреденото лице е възникнало
валидно застрахователно правоотношение, че ответникът е застраховател по
застраховка „Гражданка отговорност” към момента на настъпване на
събитието /30.06.2020 г./ спрямо товарен кран „Волво ФМ7“ с per. №
*******.
Приети са двустранен констативен протокол за ПТП от 30.06.2020г., в
който е отразено, че на посочената дата около 12:00 ч. в гр. Пазарджик, на ул.
„******* водачът на товарен кран „Волво ФМ 7”, с per. № ******* извършвал
разтоварни дейности, когато върху челното стъкло на паркирания в близост
л.а. „Мерцедес ГЛЕ 400“ с per. № ******* попаднала скъсана жица от
3
електрическата мрежа. Описаният в протокола механизъм е възприет и от
приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа
експертиза/САТЕ/, съгласно което водачът на товарен кран „Волво ФМ 7”, с
per. № *******, е спрял на ул. „Найчо Цанов“, където посредством крана
извършвал ремонтни дейности. При тези дейности със стрелата на крана се
скъсала жица от електропреносната мрежа, чийто край попаднал върху
паркирания в близост лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 400”, с per. № ******* и
увредил челното му стъкло. Експертът е посочил, че всички щети, които са
били описани от ищеца, са в пряка причинно - следствена връзка с
процесното ПТП. Свидетелят
С.В. твърди, че извършвал товарно-разтоварни работи с камион с кран в гр.
Пазарджик, на ул. „Найчо Цанов“ в близост до жици с високо напрежение,
когато внезапно се появил силен вятър. В близост имало дърво, на което се
разлюлели клоните и една от жиците се ударила в стрелата на крана,
впоследствие дало на късо и се скъсала стрелата, падайки върху две коли.
Щетите по единия автомобил били спукано предно стъкло, но тъй като
водачът имал имуществена застраховка „Каско“ с него съставили двустранен
протокол, а по отношение на другия водач поел щетите по автомобила,
въпреки че отрича да е имал вина за случилото се. Заявява, че в момента на
инцидента кранът бил в покой, с вдигната стрела, докато изчаквал работници
да извършват разтоварване. Поради инцидента по крана също имало щета -
теч на масло. Отрича да е видял съприкосновение между кабела и колата.
От правна страна:
Разпоредбата на чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ урежда право на
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на
деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото
определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на
правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/
наличие на валиден договор за имуществено З., сключен между ищеца като
застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/
заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност
4
на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане-деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Настоящата инстанция намира, че по делото са налице всички
предпоставки на цитираните норми.
Процесното застрахователно събитие е ПТП, при което е причинено на
застрахования при ищеца, непозволено увреждане.
Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството ,че СРС не е
възприел показанията на разпитаният свидетел, водачът на камиона с кран в
частта за причината за настъпването му, а именно внезатно настъпилият
силен вятър, който разлюлял клоните, като една от жиците се ударила в
стрелата на крана, която дала на късо, скъсала стрелата, падайки върху две
коли. Съдът е кредитирал отразения в двустранния протокол механизъм на
ПТП, потвърден и от приетата САТЕ, в които не се говори за възникнал
внезапен и силен вятър, който е бил толкова силен, че е скъсал жиците на
елетропровода, който е бил в близост с крана. Напротив, съдът
законосъобразно е приел, че процесното събитие е настъпило поради
нарушаване на правилата на Наредбата за безопасна експлоатация и
техническия надзор на повдигателни съоръжения, в т.ч. чл.75, т.18 от
Наредбата, съгласно който не се допуска разполагането или работата на
повдигателното съоръжение при условия или по начин, различни от
предвидените в проекта по чл. 5, ал. 1, а именно на безопасни разстояния от
крановете до въздушните електропроводи, до местата за движение на
превозни средства или пешеходци, до съществуващите сгради и съоръжения,
до строежа и до местата за складиране на товарите. По делото е установено,
че при настъпване на произшествието кранът е бил в състояние на покой и с
вдигната стрела, като същевременно не са взети необходимите безопасни
мерки и разстояния, така че кранът да е обезопасен срещу движение на части
от неговата конструкция, което е довело и до съприкосновение между жица
на електрическата мрежа и крана, респ. увреждане на застрахованото при
ищеца имущество.
5
Изводът е, че в срока на застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на товарен кран „Волво ФМ 7”, с рег.№ ******* е
извършил виновно противоправно деяние, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена застраховка
автомобил, като ищецът е платил обезщетение в размер на процесната сума,
чийто размер е правилно определен и не се оспорва. Размерът на мораторната
лихва също е определен правилно по реда на чл.162 ГПК, считано от
поканата, чийто срок е изтекъл на 30.09.2020 г., поради което мораторната
лихва е от 01.10.2020 г. до 14.11.2021 г.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанцинното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на .. лв.
Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.11.2022 г. по гр.дело № 64996/21г. на
СРС, І ГО, 48 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, представлявано от Изпълнителните
директори А.Л. и Р.Д., чрез пълномощника юрисконсулт Т.Т. да заплати на
ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, чрез пълномощника по делото АД „А.Д., Р.Г. и
съдружници“, адвокат С. М. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.*******
направените разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение
в размер на …лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7