№ 269
гр. Бургас, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. К.а
Членове:Галя В. Белева
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20252100500303 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. И. К., ищец в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв.
Янко Калпакчиев срещу Решение №2488/22.11.2024 г., постановено по гр. д.
№4492/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.
С обжалвания съдебен акт са отхвърлени предявените от настоящия
жалбоподател обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни
искове срещу П. П. Б., от които главен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. трето вр. чл. 87, ал. 1 вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 3500 лв., представляваща дадена парична сума по
извънсъдебно развален договор за изработка на кухня от 02.06.2022 г., и
евентуален иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 3500 лв., представляваща
дадена парична сума при изначална липса на правно основание, и двата иска
ведно със обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба- 19.04.2023 г..
Във въззивната жалба се развити доводи за неправилност на
постановеното решение, като се иска неговата отмяна и решаване на спора по
същество. Въззивникът поддържа, че още при приемане на изработеното е
отправил съответните забележки, което се установявало и от дадени показания
на разпитаните по делото свидетели. Твърди, че работата била приета, но
недостатъците били скрити, поради което не са могли да бъдат установени по
снимка. Твърди, че след установяването им многократно е отправял към
ответника искания кухнята да бъде преправената, така щото да е годна за
1
използване без затруднения. Поддържа, че недостатъците се установяват и от
приетите по делото заключения на назначените две съдебно-технически
експертизи, които обаче районният съд не обсъдил. Счита, че 6-месечният
срок за разваляне на договора не е изтекъл, тъй като от съдебно-техническата
експертиза се установявало, че ответникът е блокирал неговия номер във
„Вайбър“, но до последния възможен момент въззивникът е изразявал
неудовлетвореност от изработеното. Излага, че изводите на съда за
незначителност на неизпълнението по см. на чл. 87, ал. 4 ЗЗД са неправилни,
тъй като кухнята създавала такива пречки и неудоства, които я правят негодна
за нормалната й употреба. При тези фактически и правни доводи моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено по
съществото на спора, с което ответникът бъде осъден да му заплати сумата от
3500 лв., представляваща дадено при отпаднало основание, или в условията на
евентуалност- при изначална липса на основание.
Във въззивната жалба няма заявени доказателствени искания, няма
представени нови писмени доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от П. П. Б. чрез
адв. Димитрина Ройдева, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Сочи, че разпитаните по делото свидетели са дали показания за приемането на
работата от въззивника без забележки, като едва на по-късен етап последният
е започнал да му звъни и да иска промени по кухнята. Не било вярно
твърдението, че впоследствие са извършвани поправки по кухнята, тъй като
експертиза не установявала с категоричност кога са направени констатираните
при огледа на вещото лице промени. Поддържа, че кухнята е била предадена
лично на въззивника без забележки, което обстоятелство освен от
свидетелите, се установява и удостоверението, издадено от Гранична полиция,
видно от което за периода от 21.07.2022 г. до 06.08.2022 г. същият е бил на
територията на Република България. Оспорва твърдението К. да е изразявал
неудовлетвореност от извършената работа чрез електронно-съобщителното
приложение „Вайбър“ преди да бъде блокиран от него. Смята, че изводите на
съда относно незначителността на неизпълнението по договора са правилни,
тъй като от съдебно-техническа експертиза се установява, че изработената
кухня е годна за използване по предназначение. При тези доводи моли
въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение като правилно.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си. Въззиваемият
чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли решението на
районния съд да бъде потвърдено.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което
няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата
инстанция намира следното:
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по предявени в
условията на евентуалност осъдителни искове от Д. К. срещу П. Б., от които
главен с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. трето вр. чл. 265, ал. 2 вр.
чл. 87 ЗЗД с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 3500 лв.,
дадени от ищца по развален неформален договор за изработка на кухненско
2
обзавеждане, сключен между страните и евентуален с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД с искане за осъждане на ответника да заплати
горепосочената сума на ищеца като дадена от последния при начална липса на
основание. Ищецът твърди, че с ответника са сключили през месец юни 2022
г. договор, по силата на който Б. следвало да изработи кухня /кухненски
шкафове/ с избрани от поръчващия материали и дизайн, и да я монтира в
жилището му. Твърди, че договореното възнаграждение за труд било 3500 лв.,
което платил на два пъти- при монтажа на кухненския бокс и след поставяне
на оборудването. Сочи, че тъй като към момента на монтажа- 13.07.2022 г. все
още бил в чужбина, му били изпратени снимки на това как са поставени
шкафчетата. Още при разглеждане на снимките видял, че кухнята е монтирана
лошо и се обадил на Б., за да адресира забележките по извършеното. Когато се
прибрал в България твърди, че двамата майстори, изработили шкафчетата и
монтирали кухненския бокс извършвали различни корекции, от които обаче
изработеното ставало все по-зле. Не успели да довършат допълнително
възложената работа в рамките на двуседмичния му престой в България.
Твърди, че когато отново се върнал през месец септември 2022 г. се свързал с
Б., като му предложил за да се отстранят недостатъците майсторите да
намалят размера на шкафовете и да сложат пълнеж в двата края на кухнята.
Твърди, че въпреки изразената неудовлетвореност от извършената работа,
недостатъците не били отстранени. Поддържа, че изработеното не съответства
на договореното между тях, нито като модел, нито като качество на материали
и изпълнение на монтажа. Излага, че на 19.04.2023 г. заявил категорично на Б.,
че разваля сключения договор и ще търси защита по съдебен ред. Сочи, че и
към настоящия момент не използва кухнята.
В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът П. Б. е оспорил исковете като
неоснователни. Излага, че още при сключването на договора К. е искал
бюджетна кухня и не е искал изготвянето на дизайн. Сочи, че уговорената
цена за материал, механизми и монтаж била 3500 лв., която била платена от
ищеца. Твърди, че след монтажа, извършен на 13.07.2022 г., майсторите
изпратили снимки на К., а последният бил доволен от свършената работа и
превел остатъка от уговореното възнаграждение. След като кухнята била
предадена и фактически К. започнал да му звъни с искания за преправяне на
фугите между вратите на шкафчетата, защото решил, че същите трябва да са
по-малки, за да изглежда кухнята по-естетично. Ответникът твърди, че
корекциите по кухнята са били извършени именно поради изричното
нововъзникнало желание на клиента, а не по повод отстраняване на
констатирани от последния недостатъци. Релевира изрично възражение по
отношение на главния иск, че срокът по чл. 265, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
договора е изтекъл. Счита за неприложим евентуално въведения фактически
състав по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, доколко между него и ищеца е
съществувала и съществува валидна облигационна връзка.
По делото са разпитани като свидетели изработили кухнята в цеха на Б.
и монтирали впоследствие бокса. Приети са заключенията на съдебно-
техничска експертиза относно обстоятелствата около изпратеното съобщение
по „Вайбър“ от телефонни номер на Д. К. до телефонния номер на П. Б. на
19.04.2023 г. с изявление за разваляне на договора, както и касателно
обстоятелството дали има данни за манипулация на представените по делото
снимки. Приети са заключенията и на две съдебно-техничска експертизи,
изследвали въпросите относно начина на изработка на възложеното,
качеството на изпълнението, както и наличието на видими и невидими
3
недостатъци.
За да постанови решението районният съд е приел, че установените по
делото недостатъци са незначителни в съпоставка с интереса на кредитора,
поради което приложима се явява разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Приел е,
че кухнята може да се използва според обикновеното си предназначение и че
пропуските на изпълнението са отстраними. Извел, че възложителят е приел
изработеното без забележки, поради което не може да иска развалянето на
договора. В допълнение е приел, че дори да е се приеме, че е отправил
своевременно възражение, то искът му по чл. 265, ал. 2 ЗЗД за разваляне на
договорната връзка е погасен поради изтичане на предвидения в чл. 265, ал. 3
ЗЗД срок.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа
и правна страна следното.
Между страните не се спори, че Д. К. е възложил на П. Б. изработката и
монтажа на кухненски бокс. Не се спори, че договореното възнаграждение от
3500 лв. е било платено от К. на два пъти- авансово и окончателно, след
изпращане на снимки на клиента на монтираната кухня. Не се спори, че
фактическите действия по изработване на шкафчетата, както и монтажа са
извършени от лица, натоварени Б.- Св. М. и св. М.. Безспорно е
обстоятелството, че след първоначалното фактическо предаване на кухнята са
били извършвани промени по нея, изразяващи се в намаляване размера на
фугите между шкафчетата чрез увеличаване размера на вратичките на
последните.
С оглед наведените оплаквания и доводи във въззивната жалба,
очертаващи предмета на въззивния контрол, спорно между страните остава
дали корекциите са били извършени по повод констатирани от възложителя
недостатъци, или поради изразено ново желание на последния с оглед по-
естетичен изглед на обзавеждането. Спори се и дали изработената кухня е
годна да бъде използва по предназначение предвид установените по нея
недостатъци. Спорен е и въпросът дали ищецът- възложител е упражнил
правото си да развали договора за изработка е предвидения в чл. 265, ал. 3 ЗЗД
преклузивен 6-месечен срок.
За да подлежат на обсъждане въпросите дали е налице неизпълнение по
договора, дали то е неточно, приравняващо се на пълно неизпълнение, на
първо място съдът следва да съобрази дали твърдяното от ищеца- възложител
право по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора е упражнено в предвидения в
закона преклузивен 6-месечен срок чрез отправяне на извънсъдебно изявление
до неизправната страна. Началото на този срок съгласно трайно установената
съдебна практика е моментът на предаване на изработеното /така Решение №
№ 128/24.10.2019 г. по т.д. №2463/2018 г., II ТО на ВКС, Решение
№202/27.02.2015 г. по т. д. №4123/2013 г., II ТО на ВКС/. Доколкото от
дадените от Св. М. и св. М. показания се установява, че работата е предадена в
края на м. юли, началото на м. август 2022 г., то срокът за упражняване на
правата по чл. 265, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е изтекъл най-късно към началото на
февруари месец 2023 г. От представената разпечатка от „Вайбър“, както и от
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
извънсъдебно изявление за разваляне на договора, изпратено от възложителя
до изпълнителя, е извън срока- на 19.04.2023 г., респ. след като правото му е
4
било преклудирано.
В допълнение и за пълнота на изложението по останалите оплаквания,
залегнали във въззивната жалба следва да бъде казано следното. Недоказани
се явяват твърденията на въззивника- ищец, че причина за преработването на
кухненския бокс са били констатираните от него недостатъци. Напротив, от
показанията на Св. М. и св. М. се установява, че при първоначалното
предаване на изработеното К. не е имал забележки, а исканите от него
корекции са били заявени в по-късен момент и изцяло поради естетически
съображения. От показанията и на двамата майстори се извежда, че клиентът е
бил предупреден за рисковете и неблагоприятните последици, които
намаляването на размера на фугите биха могли да настъпят. От заключението
на изготвената от вещото лице Малина Антова съдебно-техническа
експертиза се установява, че именно липсата на фуги с достатъчна ширина
води до увреждания на самите вратички в горния ред шкафове, намиращи се
непосредствено по гредата и до фасадната стена поради засичане и задиране
между вратите, както между вратите и страницата по стената.
На следващо място, от приетото по делото заключение на повторната
съдебно-техническа експертиза се установява, че изработената кухня макар и
с недостатъци, е годна да бъде използвана според обичайното си
предназначение. Установява се също така, че дефектите и несъответствия
могат да бъдат коригирани, респ. отстранени.
Районният съд неправилно е приел, че по отношение на договора за
изработка е приложим чл. 87, ал. 4 ЗЗД, тъй като чл. 265, ал. 2 ЗЗД се явява
специална норма, уреждаща този вид неточно изпълнение и дерогира общата.
От друга страна, правилно е изследвал и дали отклонението е толкова
съществено, така щото да пречи на обичайното използване на изработеното
при преценка дали са налице предпоставките по чл. 265, ал. 2 ЗЗД. Съдът се
солидаризира с изводите на първата иснтанция за годност на изработеното
съобразно неговото договорно и обичайно предназначение.
С оглед гореизложното настоящият съдебен състав намира за
неоснователен предявения главен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. трето вр. чл. 87, ал. 1 вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 3500 лв., представляваща дадена парична сума по
извънсъдебно развален договор за изработка на кухня от 02.06.2022 г.
Правилни са изводите на съда, че дори и от безспорните факти по делото
се налага извод за неоснователност и на евентуалната претенция за връщане
на даденото при начална липса на основание, тъй като се установява
наличието на сключен договор между ищеца и ответника.
Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваното решение е
правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата
страна се дължи присъждането на разноски. Претендирани са такива за
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., за които има представен ДПЗ,
видно от който сумата е заплатена в брой при сключване на договора, поради
което претенцията се явява основателна.
Така мотивиран и на основание чл. 272 ГПК, Окръжен съд- Бургас
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2488/22.11.2024 г., постановено по гр. д.
№4492/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Д. И. К. с ЕГН **********, да заплати на П. П. Б. с ЕГН
**********, сумата от 450 лв., представляващи разноски пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6