Решение по дело №63/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 551
Дата: 15 март 2021 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20217180700063
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                      

   551                                                15.03.2021    година                         град Пловдив

 

             

                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд-Пловдив, XXIV състав,в публично съдебно  заседание на шестнадесети февруари  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                  Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА

                                                         Членове: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ  

                                                                        С. МЕТОДИЕВА

 

 

при секретар К.Р. 

и с участието на прокурор Светлозар Чераджийски

като разгледа докладваното от  съдия  Д.Матеева  КАН дело №  63 по описа  за 2021 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

Образувано е по касационна жалба на „П.-П.Р.“ЕООД,ЕИК *********,представлявано от управителя П.Т.Р.,чрез адвокат С.П. с  адрес ***,офис 404 против Решение № 260627/27.11.2020 год., постановено по АНД № 4927/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, IХ - ти н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 494519 - F516590/12.02.2020 год. издадено от Ж.Н.М .....отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на „П.-П.Р...“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул. „Трети март“ № 28, ет. 4, ап. 29 представлявано от П.Т.Р., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв.  , за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

По подробно изложени доводи в касационната жалба се иска от настоящия касационен състав отмяна на атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно.  Поддържа се ,че в конкретния случай се касае за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.     

Ответникът по касационната жалба –ЦУ на НАП, представя писмен отговор и оспорва касационната жалба.Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

        Касационната жалба е подадена в законовоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

     Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

    Производството пред  Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на „П.-П.Р.“ЕООД против Наказателно постановление № 494519 - F516590/12.02.2020 год. издадено от Ж.Н.М .....отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на „П.-П.Р...“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул. „Трети март“ № 28, ет. 4, ап. 29 представлявано от П.Т.Р., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв.  , за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 30.09.2019г., в 15:06 часа, в гр.Пловдив, била извършена проверка на обект – кабинет за масажи, находящ се в гр.Пловдив,ул.“Цанко Дюстабанов“№3, стопанисван от „П.-П.Р.“ЕООД. При същата проверка *** А.установил, че в обекта било монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „EXPERT SX 01“ с индивидуален номер на фискалното устройство DY467297 и индивидуален номер на фискалната памет 36625333. Наличното в проверявания обект фискално устройство притежавало възможност да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. При проверката се установило още, че при разчетна касова наличност към момента на проверката от фискалното устройство от 120 лева, фактическата наличност на средствата ,в касата била 110 лева, за което бил направен саморъчен опис на паричните средства от Паско Райчев.

С оглед на горното, на 15.10.2010г. бил съставил АУАН № F516590/15.10.2010г срещу  „П.-П.Р.“ЕООД за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

За да потвърди оспореното НП ,районният съд е приел, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС ,като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Счетено в тази насока е, че както в АУАН, така и в НП нарушението е ясно и недвусмислено описано, нарушителят е точно индивидуализиран и не е налице съмнение около неговата идентичност. При съставяне на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, не са налице и нарушения правото на защита на наказаното лице в хода на производството. Обсъдено е,че не е налице приложимост на чл.28 от ЗАНН,като наличието на минимална,отрицателна касова разлика от 10 лева не влияе върху степента на обществена опасност на нарушението, тъй като същата  се изразява в липсата на касова отчетност относно фискалното устройство.Житейската причина за тази разлика в касовата наличност,не може да бъде обсъдена от съда,тъй като в конкретния случай се касае за ангажирана отговорност на юридическо лице.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Въззивната съдебна инстанция е основала изводите си върху съвкупния обем от доказателства, събрани по делото, като не е дала превес на някои от тях за сметка на други .

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

 Във връзка с релевираните касационни доводи, които са поддържани и пред първоинстанционния съд, следва да се посочи,че същите са неоснователни. Какви са причините за това да бъде извършено нарушението,са все факти ирелевантни за съставомерността на деянието. Като допълнение настоящата съдебна инстанция счита за нужно да посочи, че обсъждането на житейските причини за извършеното нарушение, не е допустимо в случая, доколкото е налице нарушение, осъществено от юридическо лице, при което положение не се издирва изобщо въпросът за виновно поведение, защото отговорността е обективна.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП),а именно 80 лева.. 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

 ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 260627/27.11.2020 год., постановено по АНД № 4927/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, IХ - ти н.с.

ОСЪЖДА „П.-П.Р.“ЕООД,ЕИК *********, представлявано  от управителя П.Т.Р.,чрез адвокат С.П. с  адрес ***,офис 404 да заплати на Национална агенция по приходите кумата от 80/осемдесет/лева,представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                          

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                          2.