№ 73
гр. Дулово, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на пети април през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря Нина Р. Станчева
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело №
20203410100383 по описа за 2020 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК
във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по по искова молба с правно
основание чл.439, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК, подадена от Н. м. Н. с ЕГН
**********, от с. **** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков Казанджията № 6, ет.6, с която моли
съдът:
Да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на
ответника сумата от 3 622.86 лева, представляваща изпълняемо право по изп.дело №
620/2020 г. по описа на ЧСИ Г.г с район на действие – ОС-Силистра, тъй като същото
не съществува поради погасяването му по давност.
Излага подробни съображения че задълженията са погасени по давност, тъй като
са изтекли две години от извършване на последното действие по изпълнителното дело,
поради което последното е прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Твърди, че реално е заплатила 8193.57 лева. Изброява подробно от какви плащания се
състои общия размер на направените от нея плащания.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и заявява че поддържа исковата си
молба. Изразява становище и депозира писмени бележки по съществото на спора.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отгововор на исковата молба от
ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който изразява следното становище: Счита, че
иска е допустим, но неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен изцяло.
Сочи че в периода от 2009 г. до 2014г. са извършени изпълнителни действия за
събирането на сумите по издаденият на 16.09.2009 г. изпълнителен лист, като на
21.08.2014 г. е наложена възбрана на недвижими имоти собственост на ищцата.
На 29.04.2015г. по изпълнителното дело е постъпила молба от ищцата, с която е
1
поискала насроченият опис да бъде отложен и е поела ангажимент да погасява
вноските си всеки месец по 600 лева, като в периода от 2015г. до 2017г. доброволно е
заплатила сума в общ размер от 3 090.00 лева. Оспорва твърдението на ищцата, че е
била принудена да заплати сума около 8 000 лева.
Развива подробни съображения във връзка с направеното от ищеца възражение за
изтекла погасителна давност.
Заявява, че на 29.02.2016г. с договор за цесия задължението за ищцата е
прехвърлено с договор за цесия от „ЕОС ФАЙНЪНС” ООД на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД. За извършената цесия ищцата е надлежно уведомена, който факт ответника
счита че тя признава.
Счита, че към датата на подаване на исковата молба процесните вземания не са
погасени по давност.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата молба като
неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
ищцата разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответника не се представлява. Депозира становище делото да
се гледа в тяхно отсъствие и да бъде постановено решение, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По делото са приложено и прието като доказателство заверено копие на изп.дело
№ 620/2020 г. по описа на ЧСИ Г.г заедно с всички присъединени към него
изпълнителни дела.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По повод подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение с правно
основание чл.417 от ГПК по ЧГД № 497/2009 год. по описа на ДРС в полза на „ОББ”
АД гр.София на 16.09.2009 год. е била издадена заповед № 720 по силата на която
ищецът бил осъден да им заплати сумата в общ размер от 3 622. 86 лв., представляваща
главница и лихви по Договор за издаване на кредитна карта от 23.02.2004 год., както и
сумата от 321.15.00лв. – разноски по заповедното производство.
На 16.09.2009г. бил издаден и изпълнителен лист в полза на банката.
Видно от приложения препис на изп. дело № 20207670400620 по описа на ЧСИ
Г.г, при ЧСИ м б е образувано изпълнително дело № 20098380404134 по молба на
„ОББ“ АД по така издадения срещу Н. м. Н. изпълнителен лист от 16.09.2009 г. по ч.
гр. д. № 497/2009г. на PC – Дулово. На 07.10.2009 г. са изпратени запорни съобщения
до всички банки за запор на банковите сметки на Н.Н..
В последствие изпълнителното дело е прехвърлено при ЧСИ Г.г с район на
действие – ОС-Силистра, където е образувано под № 975/2010г.
На 21.04.2012 г. е входирана молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с искане да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело предвид прехвърляне на
вземането. На 21.08.2014г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на
ищеца, която е вписана в Агенция по вписванията.
През 2015г. изп.дело № 475/2010г. е прехвърлено при друг ЧСИ **** и е
образувано под № 20157110400146. Извършени са съответните справки.
2
На 16.04.2015г. ЧСИ **** е насрочила опис и оценка на възбранения имот до
размера на задължението, за 27.05.2015г. от 11.00 часа.
С молба от 29.04.2015г. ищецът Н.Н. е поискала отлагане на насроченият опис.
Изрично е заявила, че ще погасява вноските си всеки месец в размер на 600 лв.
На същата дата по изпълнителното дело са платени 600 лв. Направено е
разпределение на сумата.
Съдът констатира, че периода от 2015г. до 2017 г. са извършвани плащания от
страна на ищеца по изпълнителното дело, за погасяване на задълженията му по него.
След 08.09.2017г. /датата на последното плащане/, от страна на ищеца не са
правени други плащания по изпълнителното дело.
На 25.09.2018г. е наложен запор на банковите сметки на ищеца и са изпратени от
ЧСИ запорни съобщения до всички банки
На 30.07.2020г. „ЕОС Матрикс” е поискал изп. дело № 146/2015г. да бъде
изпратено на ЧСИ Г.г за продължаване на изпълнителното производство.
Изпълнителното дело е образувано при ЧСИ Г.г под № 620/2020г.
На Н.М. е изпратена покана за принудително изпълнение, с което ЧСИ я
уведомява че на 24.09.2020 г. извърши опис на движими вещи. Поканата за
принудително изпълнение е връчена лично на 24.08.2020г.
На 31.08.2020 г. ищецът е депозирал възражение по изп.дело № 620/2020г.
Възразила е срещу принудителното изпълнение като се е позовала на разпоредбата на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК във вр. с чл. 110 и чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Заявила е че не
признава задълженията по изпълнителното дело.
Ищецът е поискал от съда да постанови решение, с което да приеме за установено,
че задълженията по изпълнителен лист от 16.09.2009г. присъдени в полза на „ОББ” АД
и в последствие цедирани на ответника „ЕОС Матрикс” ЕЕОД са погасени по давност,
на основание чл.439 от ГПК във вр. с чл. 110 от ЗЗД и с чл. 111, б. в” от ЗЗД..
По силата на чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10
от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС задължително тълкуване погасителната давност не спира, докато трае
изпълнителният процес. Върховният съд е приел, че в изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да
избере дали да действа. Взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес. Прекъсва давността предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
3
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В разглеждания случай, видно от приложеното като доказателство заверено копие
на изп.дело. № 650/2020г. по описа на ЧСИ Георги г са извършени следните действия,
които са прекъсвали давността относно вземането:
-На 07.10.2009г. е наложен запор на банковите сметки на ищеца;
-На 21.08.2014г. е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на ищеца;
- На 16.04.2015г. е насрочен опис и оценка на възбранения недвижим имот за
27.05.2015г.;
-На 28.04.2015г. ищецът е поискал отлагане на описа и се е задължил да погасява
задължението си на месечни вноски в размер на 600 лв.;
-На 29.04.2015г. са платени 600 лв. от ищеца, на 01.07.2015г. са платени 400 лв. от
ищеца, на 19.08.2015г. са платени 300 лв. от ищеца;
- На два пъти през 2017 г. ищецът е заплатил суми от 600 лв. и 150 лв.;
-На 25.09.2018г. е наложен запор на банковите сметки на ищеца;
-На 22.07.2020 г. е насрочен опис за 28.08.2020г.;
-На 17.08.2020г. е насрочен нов опис за 24.09.2020г.;
-На 31.08.2020г., ищецът е подал настоящата искова молба в съда.
В случая съдът намира, че изпълнителното дело не е било прекратено по силата
на закона още през 2017 г., както счита ищецът, тъй като на 16.04.2015г. е насрочен
опис, с което давността е прекъсната и е започнала да тече нова 5-годишна давност.
Последното валидно изпълнително действие е извършено на 17.08.2020 г. с
насрочване на нов опис, с което е започнала да тече нова 5-годишна давност, която към
31.08.2020г./датата на подаване на исковата молба/ все още не е изтекла.
По изложените съображения и предвид извършваните изпълнителни действия по
отношение на ищеца, изпълнителното дело не е било прекратено по давност, както
счита ищецът.
Ето защо и всички действия, извършвани по изпълнителното дело, са прекъсвали
общата 5-годишна давност, която не е изтекла към подаване на исковата молба, поради
което съдът приема, че вземането на ответника в размер на исковата сума не е погасено
понастоящем по давност.
Предвид горното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Такива се претендират от ищеца за заплатена държавна такса. Ответника не
претендира разноски.
С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, Дуловският районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искът на Н. м. Н. с ЕГН **********, от с. **** срещу ЕОС
Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Рачо Петков Казанджията № 6, ет.6, с който се иска от съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от общо 3 622.86 лв./три
хиляди шестстотин двадесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ по издаден на
16.09.2009г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 497/2009 г. на РС – Дулово, по който е
образувано изп. д. № 620/2020г. по описа на ЧСИ Георги г с район на действие –
Окръжен съд - Силистра, поради изтекла погасителна давност за вземанията, като
неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренският окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
5