№ 1524
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Р. Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503468 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „ДЗИ- Общо застраховане“ АД срещу Решение
№ 260099/23.07.2021 по т. д. № 9/21 по опис на ОС-Враца, с което е осъден да
заплати на Б. Д. Ц. обезщетение в размер на 26 000лв., частично от 112 000лв.
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Г. Ц. Ц. на ***г.
в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от 30.06.2020г. до
окончателното заплащане на сумата и разноски.
В жалбата си твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като не е
налице виновно поведение на застрахования водач, като счита, че
гражданския съд не може да установи това обстоятелство и производството
по делото следва да бъде спряно, докато бъде установено в наказателното
производство извършено ли е деянието и дали то е противоправно. Твърди, че
било образувано ДП № 96/20 по описа на ОД на МВР Видин, което все още не
е приключило. В този смисъл твърди наличие на процесуални нарушения.
Твърди, че не е установено виновното поведение на водача на л.а. „Тойота
Авенсис“, тъй като водачът на автомобила не е можел да реагира, тъй като не
1
е можел да възприеме пешеходеца, който е бил пред паркиран лек автомобил
и е имало растителност, която също е пречела на видимостта. Счита, също
така, че определения общ размер на обезщетението – 140 000лв. противоречи
на трайната съдебна практика относно обичайния размер на обезщетение
присъждан в такива случаи и го надвишава значително без да е установено
основание за това. Счита, че не са налице вреди в този размер, които да бъдат
компенсирани с такова обезщетение. Намира, че неправилно е определен и
размера на съпричиняването на вредоносния резултат в размер на 30%, а
същия следва да бъде в размер на 50%, тъй като пешеходецът е имал
възможност да предотврати произшествието, като пресече на регламентирано
място.
Моли за отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно, а в
условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди и да признае принос за настъпването им в размер на
50%. Претендира разноски за въззивната инстанция.
В отговора на жалбата, същата се оспорва от въззиваемата страна.
В хода на въззивното производството, делото е било спряно до
приключване с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 76/21 по описа на ОС –
Видин.
След приключване на производството по НОХД № 76/21 на ВОС с влязла в
сила присъда № 60/16.06.2022г. (влязла в сила на 30.06.2022г.) настоящото
производство е било възобновено.
В откритото с.з. жалбоподателят, чрез представителя си по пълномощие
адв. Б., поддържа жалбата Претендира разноски за двете инстанции и
представя списък на разноските.
Ответната по жалбата страна, чрез представителя си по пълномощие, адв.
П., оспорва жалбата. Претендира разноски за тази инстанция по представен
списък.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
Въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства и след
като съобрази новонастъпилите обстоятелства и задължителната сила на
присъдата на наказателния съд, на основание чл. 300 от ГПК, настоящата
2
инстанция приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцата Б. Д. Ц. е била съпруга на Г. Ц. Ц. , починал на ***г. в резултат
на претърпяно ПТП на същата дата, при което бил блъснат като пешеходец от
лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, управляван от С. Н .М..
С влязла в сила Присъда № 60/15.06.2022г., влязла в сила на
30.06.2022г., С. Н .М. бил признат за виновен в това, че на ***г. около 9.30
часа на улица „Широка“ гр. Видин, при управление на МПС „Тойота
Авенсис“ с рег. № *** нарушил правилата за движение, а именно чл. 20 ал.2
от ЗДвП, вследствие на което блъснал с предна дясна част на автомобила
пресичащия от дясно на ляво по посоката на движението му пътното платно,
Г. Ц. Ц., вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта му, като
след това е направил всичко зависещо от него за оказване на първа помощ, с
което осъществил състава на престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б“ във вр. чл.
343ал.1 б. „в“ във вр. чл. 342 ал.1 пр. трето от НК, поради което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което е
отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години и е лишен от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Пред ВрОС е допусната и изслушана автотехническа експертиза, от
което се установява, че лекият автомобил ”Тойота Авенсис” се е движел в
гр.Видин, ул.”Широка” с около 50 км./час по еднопосочно пътно платно с две
ленти, разделени една от друга със слабо видима прекъсната осова линия. На
разстояние от около 58м.от кръстовище, без на мястото да има пешеходна
пътека, от десния тротоар по посоката му на движение пешеходецът Г. Ц. Ц.,
в непосредствена близост до паркиран лек автомобил, в десния край по
платното за движение предприел пресичане на платното за движение по
ул.”Широка” в напречна посока – от дясно на ляво пред приближаващия л.а.
”Тойота Авенсис”.
В момента,в който лекият автомобил се е намирал на разстояние около
38 м.от мястото на удара, пешеходецът излязъл от заслона на паркирания лек
автомобил и водачът му е имал техническа възможност без пречки от заслон
да види и възприеме пресичащия от дясно на ляво спрямо неговото движение
пешеходец, както и да реагира чрез аварийно спиране
Според вещото лице причините довели до ПТП са както закъснялата
реакция на шофьора на лекия автомобил, така и поведението на пешеходеца –
3
пресичане на нерегламентирано място при наличие на намиращата се в
близост пешеходна пътека или да изчака преминаването на автомобила и след
това да премине.
Вещото лице е дало заключение, че водачът на лекия автомобил е имал
техническа възможност да възприеме пешеходеца още когато се е намирал в
изходно положение. Височината на паркирания лек автомобил е била 1,37м.,а
на пешеходеца -1,80м.,т.е.разлика от около 0,43 м.,при което главата и част от
гърдите на пешеходеца са били видими за водача С. М., още при стъпването
му на асфалта. Разстоянието на което се е намирал автомобила от мястото на
удара в момента на възникване на опасността – слизане от тротоара и
пресичане от пешеходеца е било 58 м., а при излизане на пешеходеца от
заслона – паркирания автомобил – 36 м. Дължината на опасната зона за
спиране на лекия автомобил при движението му с около 50 км/ч.при
конкретната пътно-транспортна обстановка, е била 34 м. При движение на
пешеходеца и с бавен и със спокоен и с бърз ход водачът на л.а. е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, чрез
своевременно реагиране с аварийно спиране.
За установяване на претърпените от ищцата вреди са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетели, както и назначена съдебно-
психологическа експертиза. От съвкупната преценка на тези доказателства се
установява, че ищцата и съпруга й се познавали от ученическите си години.
Те имали дългогодишен брачен живот – около петдесет години, като винаги
са живели заедно. Дори когато съпруга работил в Ирак, ищцата ходила при
него. След пенсионирането си живели в къща на село, като много се обичали,
уважавали и грижили един за друг. Г. Ц. Ц. бил много трудолюбив, сам
изграждал дома си, работил и след пенсионирането си, а когато ищцата имала
здравословни проблеми той се грижил за нея. След неговата смърт тя се
променила много – преди била винаги добере изглеждаща и поддържана, а
след това изглеждала, според свидетелите, състарена, прегърбена и с
патерица, отслабнала и психически рухнала. Тъгувала и плачела много и
свидетелите смятат, че няма да преодолее тази загуба. Наложило са да се
върне в град Враца, за не живее сама на село, където преди това двамата са
живели около 20 години. Ищцата спазвала всички християнски ритуали във
връзка със смъртта на съпруга си.
4
По делото е назначена и изслушана съдебно психологическа експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните. В заключението си вещото лице
сочи, че страданията от загубата на съпруга, погребението в условията на
пандемични мерки и последвалите месеци на траур са повлияли силно
психичното равновесие на ищцата. Според вещото лице липсват данни за
осъществена кризисна интервенция за преодоляване на психичната травма.
Последиците от травмата ищцата преживява и в момента на изготвяне на
заключението. В хода на психодиагностичната беседа с ищцата, както и в
откритата психосоматична симптоматика, вещото лице е установило, че при
ищцата психичната травма придобива специфики в последващите периоди от
време – отначало се развива и настъпва остра стресова реакция,
продължаваща от няколко часа до няколко дни, а по-късно се появява и
посттравматично стресово разстройство, продължаващо от няколко седмици
до шест месеца след травматичното събитие. Вещото лице не може да
определи кога точно травмата е прераснала в посттравматично стресово
разстройство, но неговите белези се наблюдават и в момента на изготвяне на
заключението. Резултатите от проведени скрининг и тестове показват
картината на психосоматиката при ищцата: зашеметеност, забавени реакции,
разсеяност, неспокоен сън, липса на апетит, умора, стягане в гърлото,
плачливост. Ищцата, според вещото лице, е в продължаващо потиснато,
депресивно състояние и настроение, с упорито чувство за вина, сънят и е
кратък и неспокоен, а тъгата й е перманентна и дълбока. Скръбта на ищцата е
силна и продължителна, за което допринася фактора възраст, склонността на
ищцата да се владее и сдържа чувствата си и да ги преживява чрез вътрешни
диалози сама със себе си, болезненото и чувство за вина.
Налице е личностова промяна - избягва хора и събития, които
провокират болезнени спомени, не поема грижи за внуците си, засегнати са и
социалните й контакти. В психичния живот на ищцата от настъпилата смърт
на съпруга й настъпват трайни промени, които оформят сложна картина от
негативни емоционални преживявания и телесни смущения, характерни за
остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство с отражение
върху цялостното и функциониране. Ищцата не се е възстановила до момента
на изготвяне на заключението от загубата на своя съпруг.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищцата е отправила
5
застрахователна претенция до ответника и че гражданската отговорност на
водача на лекия автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № *** е била
застрахована при ответника по валидна застраховка към датата на ПТП.
При изложените фактически констатации се явява законосъобразен
извода на СГС, че искът с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по
основание и следва да се ангажира отговорността на ответника.
По навадените във въззивната жалба от ответника оплаквания за
недоказаност на претенцията по основание, настоящата инстанция намира, че
същите са неоснователни. В хода на въззивното производството вината на
водача С. Н .М., неговото противоправно поведение и причинно-следствената
връзка между него и настъпилата смърт на съпруга на ищцата е установена с
влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието и не може да бъдат приети други фактически
констатации относно подлежащите на доказване факти.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилно
определяне на размер на обезщетението, съдът намира следното:
Общия размер на определеното на ищцата обезщетение според
настоящата инстанция е завишено. Първоинстанционният съд е определил
обезщетение в размер на 140 000лв. Действително са налице претърпени
реални неимуществени вреди от ищцата в сериозен размер. Събрани са
доказателства за изключително добри отношения на ищцата с нейния починал
съпруг, както и доказателства за това, че тя е преживяла много трагично
неговата загуба. Според настоящата инстанция, обаче, не е отчетен факта, че с
оглед възрастта както на пострадалия, така и на ищцата, тези вреди ще бъдат
ограничени във времето. Не е съобразена и съдебната практика относно
присъждането на обезщетения в подобни случаи, която фиксира по-ниски
размери на обезщетения. Съдът намира, че справедливия размер на
обезщетение за ищцата би бил в размер на 100 000лв.
От събраните доказателства се установява по безспорен начин и
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. То се изразява в неговото поведение – да предприеме пресичане
на място на което няма пешеходна пътека, като в близост има такава, както и
да не изчака преминаващия автомобил, който е бил видим за него и след това
да предприеме пресичане. От заключението на съдебно-автотехническата
6
експертиза се установява, че това му поведение е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Правилно ВрОС е
определил това съпричиняване като 30% , тъй като то е било значително, но
не е основаната причина за ПТП. Възражението на жалбоподателя, че
съпричиняването следва да бъде определено в размер на 50% е неоснователно
по изложеното по-горе. Следователно обезщетението следва да бъде
редуцирано на 70 000лв. общо.
Доколкото пред първата инстанция е предявен частичен иск за сумата
26 000лв. и той е уважен до този предявен размер , решението следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. За общия размер на
обезщетението не се формира сила на присъдено нещо и той подлежи на
установяване в отделено производство, в което евентуално ще бъде предявен,
поради което и не подлежи на отмяна решението на ВрОС в частта, в която е
посочил, че уважава иска за сумата 26 000лв., представляваща част от общо
98 000лв.
Съдът констатира, също така и че е налице допусната очевидна
фактическа грешка, като в мотивите е посочен редуциран размер на
обезщетението – 98 000лв., а в диспозитива – 112 000лв., но доколкото тази
грешка не е от значение за предмета на обжалване, същата може да бъде
коригирана от първоинстанционния съд и след връщането на делото на ВрОС.
При този изход на производството, при който въззивната жалба е
неоснователна и решението ще бъде потвърдено, на въззиваемата страна се
дължат разноски за въззивната инстанция в пълен размер – 1 310лв. за
адвокатска защита.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260099/23.07.2021 по т. д. № 9/21 по опис на
ОС-Враца.
ОСЪЖДА „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
Б. Д. Ц., ЕГН ********** направените разноски за въззивната инстанция в
размер на 1 310 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1
7
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8