Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 24.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №16981/2018год. и за да се
произнесе, взе предвид следното.
Предявен е иск с правно основание
чл. 432, ал.1 от Кодекса за З.то.
Ищцата В.Д.К. излага в исковата молба, че на 30.05.2018г. в гр. София, на бул."Осми
декември" в района на кръстовището
с ул."Росарио", С.С., водач на лек автомобил "БМВ" с
рег.№ ****** не пропуска и реализира ПТП като я блъска докато пресича пешеходната пътека, която е сигнализирана с хоризонтална и
вертикална маркировка. Към датата на ПТП
имало сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между ответното дружество и собственика на лек автомобил "БМВ" с рег.№ ******. В резултат от ПТП ищцата получила
телесни повреди, изразяващи се в счупване на лява ключица, контузия и
разкъсно-контузна рана на главата отляво, загуба на съзнание, мозъчно
сътресение, кръвонасядания по лявата повърхност на тялото-брадичката отляво,
лявото рамо, левия лакът, лявата предмишница, външната повърхност на лявата
подбедрица, кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната подбедрица. Към
16.11.2018г. възстановителния процес продължава, все още походката й е
нестабилна, често изпитва световъртеж, замайване, залитане, загуба на
равновесие. И към настоящия момент изпитва силно стягащо главоболие, предимно
тилно и слепоочно, болки в шията, гърба и кръста. От получените увреждания
изпитва силни болки, съпроводени с главоболие, гадене, световъртеж. Счупването
на ключицата довело до интензивни болки
след травмата и в периода на възстановяването и раздвижването,
каквито изпитва и понастоящем и търпи в
бъдеще при промяна на времето. Лечението
било свързано с обездвижване на двете раменни стави, което довело до състояние,
при което не може да се обслужва сама.
След премахване на имобилизацията
ищцата ще трябва да извършва рехабилитация, която допълнително удължава възстановителния период. В резултат от
полученото мозъчно сътресение възстановителният
период протекъл по-тежко. Уврежданията
се отразили негативно и на психиката й, тъй като изпитва страх от автомобили и безпокойство при пресичане.
Преживяното я направило затворена, не излиза и не се среща с приятели.
На 10.07.2018г. отправила до ответника претенция за определяне и плащане на
застрахователно обезщетение. С писмо от 04.09.2018г. е определено обезщетение в
размер на 7000лева, което счита за крайно недостатъчно.
Предвид изложеното е предявен иск за постановяване на решение, с което да
бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 60 000лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от
процесното ПТП, ведно със законната лихва от 25.07.2018г. до окончателното плащане.
Ответникът ЗАД "ОЗК-З."АД в писмения си отговор излага
съображения за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на договор за
застраховка "Гражданска отговорност" относно лек автомобил
"БМВ" с рег.№ ****** между собственика му и ответното дружество.
Излага доводи за съпричиняване на ПТП от ищцата, която е имала възможност да
забележи приближаващия автомобил, но не е предприела адекватни действия. Същата
е пресичала пътното платно със слушалки на ушите и се е опитала да
премине двете пътни платна максимално бързо, като не се огледала след пресичане
на първата лента за приближаващ автомобил. Излага твърдения за нарушение
разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗДвП. Възразява за прекомерност на претендираното
обезщетение.
В допълнителна искова молба ищцата оспорва възраженията на ответника за
съпричиняване, както и възраженията за прекомерност на претендираното
обезщетение.
В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа направените възражения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". За уважаване на предявения иск е необходимо
да се установи следния фактически състав: противоправно поведение при
управление на МПС, по отношение на което е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника, настъпване на вреда и причинно–следствена връзка
между двете.
Не е спорно между страните,
че ответното дружество е имало сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност със собственика на лек автомобил "БМВ" с
рег.№ ******.
За установяване механизма на ПТП са събрани гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели. Първият от тях С.С., който управлявал лек автомобил
"БМВ" с рег.№ ****** при настъпване на ПТП, дава показания, че се
движел в посока ж.к."Студентски град". На пешеходна пътека, малко
преди УНСС, намалил скоростта си и се движел с 20-30км.ч. От дясната му страна
имало кола, която внезапно спряла и поради тази причина не видял как изскочило
едно момиче пред колата му. Веднага спрял, но я закачил с огледалото и малко
със странична предна дясна част на автомобила.
В резултат от удара момичето паднало на земята. Според него това се случило,
тъй като тичала, била със слушалки на ушите и спортен екип. На това място пътното платно е с две ленти, той
се движел лявата лента и ПТП настъпило по смрачаване. Момичето изскочило
изведнъж, поради което съседната кола спряла рязко, а той нямал време за
реакция. Ударът настъпил на самата пешеходна пътека. Веднага излязъл от колата, видял че момичето
е на земята и е в съзнание, попитал дали иска да я закара в болница. Махнал й
слушалките от ушите и затова знае, че е била с такива. Не я закарал в болница и
не се обадил на Бърза помощ, но някой от струпаните наоколо хора се обадил и е
закарана в болница.
Свидетелят Б.Б., който е очевидец на инцидента и
карал зад БМВ-то, видял че водачът му не спрял на пешеходна пътека и ударил
момичето. Колата ударила момичето и то паднало на земята. Свидетелят спрял пред пострадалата, за да не я удари някой
друг. Водачът на л.а. "БМВ" спрял след кръстовището, стоял до идване
на линейка и след това избягал. Не помни дали момичето е било със слушалки в
ушите, но съседната кола спряла, а шофьорът на л.а.“БМВ“ не го направил. Според него ПТП е настъпило в светлата част
от денонощието. Имало колона от 5-6 автомобила от двете страни на пътя.
Пешеходката пресичала от негово дясно наляво по пешеходната пътека. Свидетелят
видял момичето като пресичало и се движело нормално. Когато една кола спряла
момичето тръгнало да пресича по пешеходната пътека, като вероятно очаквала, че
и другата кола ще спре. Не знае дали се
е огледала преди да предприеме пресичане.
Представен е констативен протокол, съставен от
длъжностно лице на СДВР на 30.05.2018г.,
в което са отразени обстоятелства и причини за ПТП, идентични с изложените в
исковата молба, а именно водачът на
автомобила, не пропуска и реализира ПТП
с пресичащата бул."8-ми декември" с посока отляво надясно на
пешеходната пътека, сигнализирана с хоризонтална маркировка , В.К..
Изслушана е авто-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице П., който въз основа на събраните доказателства приема следния
механизъм на ПТП: Автомобилът се е
движел по ул."Осми декември" в района на кръстовището с ул.
"Росарио, със скорост не по-висока от 30км.час. и в лявата от двете ленти
за движение в една и съща посока, като в дясната лента е имало автомобили,
ограничаващи видимостта на водача. В същото време от дясно на посоката на
движение на автомобила се е намирала в движение със скорост от 10км.час пострадалата, която предприела пресичане пред спрелите автомобили в дясната лента.
Водачът на лек автомобил „БМВ“ не е възприел своевременно предприетото
пресичане, след което е настъпил удар с пешеходката. При удара автомобилът е препречил
пътя на пешеходеца, който се удря в него в предна дясна част в зоната на преден
десен калник и огледало, при който е настъпило завъртане на тялото на пострадалата в посока напред и обратна на часовниковата
стрелка. След удара тялото на пешеходеца
е повалено върху пътната настилка.Ударът
е нанесен с кинетична енергия на автомобила при скорост от 30км/час.
Причините за настъпване на ПТП са изцяло от
субективен характер според вещото лице. Ударът е настъпил изцяло на пешеходната
пътека. Според него при своевременно възприемане на автомобила от пешеходеца и
спиране на място е имало възможност за предотвратяване на произшествието.
Направен е извод, че наличието на допълнително средство препятстващо слуховото
възприятие на въздействията на околната
среда е причина за липса на адекватна реакция при възникване на опасност, тъй
като реакцията на пешеходеца е забавена.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице като обективно и обосновано. Въз основа на него, както и на останалите
събрани доказателства, следва да се направи извод, че механизмът на настъпване
на ПТП е както е описан в исковата молба и констативния протокол за ПТП. С
оглед така установения механизъм на настъпване на ПТП следва да се направи
извод за нарушение от водача на лек автомобил „БМВ“ на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, който предвижда
задължение при приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство да
пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Поради неизпълнение
на посоченото задължение водачът на лек автомобил „БМВ“ не е успял своевременно
да спре и да избегне удар в предприелата пресичане на пешеходната пътека В.К.,
която преминала пред спрелите, за да я пропуснат, автомобили от съседна пътна
лента.
Предвид направения извод, че ПТП е настъпило
по вина на водача на л.а"БМВ" с рег.№ ******, застрахован при
ответника с договор за застраховка "Гражданска отговорност", следва
да се направи извод, че ответното дружество дължи застрахователно обезщетение
на ищеца, като пострадало лице от същото
ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр.
с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. За установяване на неимуществените вреди са събрани
гласни доказателства и е приета съдебно медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице Г.. От същата се установява, че в резултат от процесното ПТП ищцата
е приета в болнично заведение на 31.05.2018г. и са установени травматични
увреждания като черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на меките тъкани
в окосмената част на главата и мозъчно сътресение, травма на лицето, изразяваща
се в охлузвания по брадичката, травма на ляв лакът, изразена в охлузвания,
травма с кръвонасядане на дясна подбедрица, счупване на лява ключица. При
амбулаторен преглед при невролог, шест месеца след ПТП, е установено
посттравматично главоболие и световъртеж от централен произход, които са
отчетени като последица от мозъчно сътресение, констатирани са данни за
увреждания на нервни коренчета-радикулопатия в шийния и постно -кръстцовия отдели
на гръбначния стълб. Според вещото лице
поради липса на травма на шиен и поясен отдели на гръбначен стълб не може да се
направи извод за причинна връзка между ПТП и настъпилите шест месеца след
травмата радикулопатни оплаквания, но останалите констатирани при прегледа
увреждания са в причинно-следствена връзка с инцидента.
Направен е извод за настъпване на следните болки и страдания:
- Последиците от меко-тъканните увреждания отшумяват постепенно за около две три седмици
след произшествието, но в случая раните
и дълбоките охлузвания могат да останат като трайни последици-малки белези в
травмираните области;
-Счупването на ключицата без разместване изисква
имобилизация на левия горен крайник за 3-5 седмици. При благоприятно протичане
на оздравителния процес, средностатистически, функционално възстановяване на
ръката настъпва за около 1,5-2 месеца;
-Въз основа медицинската документация е направен
извод, че не е регистрирано изпадане в
пълно безсъзнание и няма данни за тежки сътресение на главния мозък. При
изписване от болницата, три дни след инцидента, ищцата била в ясно съзнание,
поради което е прието, че мозъчното сътресение е било леко, а липсата на спомен
за случилото се не означава изпадане в пълно безсъзнание;
-При такова леко мозъчно сътресение, при
спазване на предписания режим на
лечение, симптоматиката отшумява за около 25 дни;
-При ищеца
шест месеца след инцидента е наблюдавана симптоматика, която представлява
обичайна последица от леко мозъчно сътресение-усилени вегетативни рефлекси,
главоболие, безсъние, световъртеж от централен произход и развитие на централен отоневрологичен синдром;
- От раната на главата и дълбоките охлузвания на
брадичката и лявата ръка могат да останат малки белези, от травмата с
неразместено счупване на лява ключица би следвало да настъпи пълно
възстановяване, но е възможно продължително време да се изявяват болки при
натоварване на ръката и при рязка промяна на времето, а последиците от
мозъчното сътресение могат да персистират месеци и години;
- Болките от травмите в меките тъкани са били с не
голям интензитет, болките, свързани със счупване на ключицата и главоболието,
свързано със сътресението на мозъка, са били интензивни и налагащи
медикаментозно обезболяване, каквото е провеждано;
-Счупването на ключицата е наложило поставяне на имобилизиращо средство -ортеза
за 3 седмици след травмата;
-Направен е извод, че към 2020г. е налице пълно
възстановяване.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно, обосновано и неоспорено от страните.
Свидетелят Радомир Желев, който е приятел на ищцата и живеят заедно от
2 години, свидетелства че разбрал за ПТП от
ищцата, която му се обадила, но речта й
била разбъркана, след това присъстващия там полицай обяснил какво се е случило.
Свидетелят
отишъл при нея в болницата и я заварил
легнала на носилка, с разкървавена глава, шия, охлузвания и белези по лицето и
натъртвания на краката, имала огромни синини. Стояла три дни в болница, той й помагал
с преобличането. Установило се, че има
счупване на ключицата на лявата ръка. Сложили й ортеза,
ръката й била обездвижена с мека превръзка. Около
месец и половина била така, не можела нищо да прави с лявата ръка, помагал й
при обличане. На главата й имало твърда бучка
в резултат от спукването, което било залепено или зашито,
но и сега тази бучка я има на главата й и ще остане цял живот. Било й трудно да спи първите два месеца. От
обездвижената ръка не можела да се движи
наляво и дясно в леглото, събуждала се от болки, често й причернявало и
прилошавало. При притеснение или емоции
я заболявала главата. Имала емоционални
проблеми. Две седмици преди инцидента напуснала работа и била в процес на
търсене на нова, но след инцидента я
било страх да ходи на интервюта заради
болките в главата, които получавала. Това
продължило около 6-7 месеца. След
инцидента трябвало да стои вкъщи, първото й излизане било след 3 месеца. Имала контакти с приятели само вкъщи.
Затворила се леко в себе си, било я страх да излиза и пресича пешеходни пътеки.
Притеснява се, че бучката, която има на главата си в окосмената част си личи
при пусната коса. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
ги преценява по реда на чл.172 от ГПК, тъй като се основават на
непосредствените му впечатления за фактите, за които свидетелства, съответстват
на заключението на вещото лице по СМЕ и са житейски обосновани.
В задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да се вземе предвид характера на
увреждането натъртвания и охлузвания,
леко мозъчно сътресение и счупване на лява ключица, във връзка с което е поставена на ищцата имобилизация,
която е ползвана около 3-5 седмици. През
този период ищцата имала интензивни
болки от счупването, не можела да се грижи сама за себе си, да спи нормално
поради поставената имобилизация. Получавала болки в главата и световъртеж, като
последиците от лекото мозъчно сътресение могат да се проявяват през целия й
живот. Към 2020г. е настъпило пълно възстановяване, според вещото лице, но са
останали белези от охлузванията, както и главоболие и световъртеж при промяна
на времето. Ищцата е била три дни в
болница, но след изписването болките от претъпените увреждания са продължили. Шест
месеца след инцидента е наблюдавана симптоматика, която представлява обичайна
последица от леко мозъчно сътресение-усилени вегетативни рефлекси, главоболие,
безсъние, световъртеж от централен произход и развитие на централен отоневрологичен синдром. От раната
на главата и дълбоките охлузвания на брадичката и лявата ръка могат да останат
малки белези, от травмата с неразместено счупване на лява ключица би следвало да настъпи пълно възстановяване,
но е възможно продължително време да се изявяват болки при натоварване на ръката и при рязка
промяна на времето, а последиците от мозъчното сътресение могат да персистират
месеци и години. Болките от травмите в
меките тъкани са били с не голям интензитет , болките, свързани със счупване на
ключицата и главоболието, свързано със стресението на мозъка са били интензивни
и налагащи медикаментозно обезболяване, каквото е провеждано. Счупването на
ключицата е наложило поставяне на имобилизиращо средство -ортеза
за 3 седмици след травмата; Направен е извод, че към 2020г. е налице пълно
възстановяване, но с посочените по-горе негативни последици, които могат да продължат през целия живот на
ищцата.
През възстановителния период ищцата не
е може да води нормален начина на живот, имала е нужда от чужда помощ, изпитва страх да преминава през пешеходни
пътеки, което води до често изпитване на негативни емоции, тъй като живее е
голям град, в който пресичането на пътни платна с натоварено движение е ежедневие.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди
е в размер на 50 000лева.
Направено
е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищцата не се е огледала преди да предприеме пресичане на
втората пътна лента, че е пресичала
пътното платно бързо и с поставени слушалки в ушите.
При
преценка основателността на възражението
за съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната практика на ВКС – решение
№ 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от
24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на
чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване
на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата
за движение по пътищата.
От заключението на вещото лице, в което е установен механизмът на
настъпване на ПТП и останалите обсъдени
доказателства се установява, че ищцата
е пресичала пътното платно на пешеходна пътека. Предприела е пресичане след
като автомобилите, намиращи се първата лента, са спрели и са я пропуснали.
Установява се, че при пресичането ищцата е имала слушалки в ушите, което според вещото лице е намалило възможността
й за адекватна и бърза реакция, но това
не променя обстоятелството, че е пресичала пътното платно на пешеходна пътека,
като в този случай водачът на автомобила е имал задължение да спре и да я
пропусне, както и да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре в
случай че не е видял навреме пресичащ пешеходец.
Въз
основа на изложените съображения следва
да се направи извод, че възражението за съпричиняване е неоснователно и не са
налице предпоставки за намаляване на обезщетението за причинените вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради него, поради което предявеният иск
следва да се уважи за сумата от 50 000лева и да се отхвърли до пълния предявен
размер от 60 000лева.
Съдът приема, че върху присъденото обезщетение се
дължи лихва за забава от датата на
увреждането, тъй като представлява обезщетение за непозволено увреждане и
съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. На
следващо място съгласно съдебната практика, обективирана в Решение № 153 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6735/2014 г., IV г. о., ГК законната лихва върху
дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не
е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение. Затова законната лихва се присъжда от
момента на деянието. Предвид изложеното ответникът дължи законна лихва върху
присъденото обезщетение от датата на увреждането, но с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес следва да се присъди такава от посочената в
петитума на исковата молба дата- 25.07.2018г.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете.
Представени са доказателства за направени разноски в размер на в размер на 210,00лева, от които следва да се
присъдят 175,00лева.
Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ, което следва да се
уважи и да се присъди възнаграждение
съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 2030,00лева, което да се
присъди на адвокат Т.Г..
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 2125,00лева,
от заплащане на които ищцата е освободена.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски
съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 1/6 от тях. Представени са доказателства за
направени разноски в размер на 800,00лева, от които следва да се присъдят
133,33лева.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "ЗАД
ОЗК-З." АД с ЕИК****** да заплати на В.Д.К. с ЕГН ********** на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лева
настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 30.05.2018г.,
ведно със законната лихва от 25.07.2018г. до окончателното й плащане, както и
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените разноски, съобразно с уважената
част от исковете, в размер на 175,00лева,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер за сумата от 50 000,00лева до 60
000,00лева.
ОСЪЖДА "ЗАД
ОЗК-З." АД с ЕИК****** да заплати на адв. Т. Генчев Г. с ЕГН ********** на
основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 2030,00лева.
ОСЪЖДА "ЗАД
ОЗК-З." АД с ЕИК****** на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 2125,00лева.
ОСЪЖДА В.Д.К. с
ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на "ЗАД ОЗК-З." АД с ЕИК******
направените разноски съобразно с отхвърлената част от иска в размер на
133,33лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ :