Р Е Ш Е Н И Е №
гр. К.12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД К., трети състав, в открито съдебно заседание на втори
септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар М.Г., като
разгледа НАХД № 124 по описа за 2020
година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано
по жалба на Д.Р.Д., ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № 20-0286-000149
от 26.03.2020 г., издадено от Началник група при РУ на МВР гр. К., с което на
основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП
му е наложено наказание “Глоба” в
размер на 100 /сто/ лева.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП като счита,
че посочената пешеходна пътека не съществува. Твърди, че задължение на
пешеходците е да се огледат преди да навлязат на платното за движение, да
съобразят разстоянието до приближаващите автомобили, както и да не навлизат в
платното за движение внезапно и да го пресичат при ограничена видимост. Твърди
че при съставяне на АУАН не е отговорено на въпроса дали е абсолютно правото на
пешеходеца в зависимост от местонахождението си – очертана пешеходна пътека,
регулирано със светофарна уредба място, продължение на тротоара или на
нерегламентирано за тази цел място. Твърди, че според практиката на ВКС е
необходимо пешеходецът да стъпил на
пешеходната пътека, дори и от предходното му поведение да а ставало ясно, че
той има намерение да премине през нея. Изтъква съображения за наличните
задължения на пешеходците по чл. 113, ал. 1 ,т. 1 и по чл. 114, т. 1 от ЗДвП,
като твърди че в случая неизвестният пешеходец а пресякъл платното не на
определеното за това място – пешеходна пътека, в разрез със задълженията му по тези
разпоредби, както и че в случая правото му пресичане не е абсолютно тъй като не
е извършено на регламентирано място – на кръстовище, кадено продължението на
тротоарите се счита за пешеходна пътека. Прави извод, че е налице случайно
деяние, тоест не е могъл нито е бил длъжен да предвиди настъпване на
общественоопасните последици и обективно не е могъл да ги предотврати, както и
че неизпълнението от страна на пешеходеца на задълженията си по чл. 113 и 114
от ЗДвП е довело до настъпване на вредоносния за жалбоподателя резултат.
Счита, че са налице
процесуални нарушения – подписване на АУАН от един свидетел, че не е не са
посочени нарушените разпоредби което е част от задължителната съвкупност от
обстоятелства, което следва да бъдат посочени в АУАН, Твърди, че в НП е
направена неправилна квалификация на нарушението по чл. 119, а не по чл. 113 ,
което нарушава правото му да разбере в какво точно е обвинен.
Предвид всички
възражения иска отмяна на обжалваното НП.
Претендира
присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя,
редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адвокат А.Г., който поддържа
жалбата, както и искането за отмяна на НП, като се позовава е на показания на
доведен от него свидетел.
Въззиваемата
страна – РУ на МВР К., редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 14дневен срок, по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 26.03.2020 г., връчено е на
жалбоподателя на 13.04.2020 г. /видно от отбелязване в информ. система на МВР/,
докато жалбата е изпратена по пощата – постъпила в пощенска станция на
16.04.2020 г., тоест в законоустановения срок от връчване на НП, поради което е
без значение постъпването на жалбата в РУ на МВР К.на 23.04.2020 г.
По същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП е издадено
на основание чл. 53 от ЗАНН, въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 155969, съставен на 13.01.2020 г. срещу жалбоподателя за това че на
същата дата, около 11.27 часа в гр. К.управлява по ул. „О.“ посока на движение
от ул. „С.“ към ул. „О.“ л.а. марка/модел „В. 740 GL“ с рег. № СВ 2977 НМ,
собственост на Росен Д. ***, като срещу ж.п. гара К., при наличие на пешеходна
пътека, обозначена с пътен знак Д17 и пътна маркировка М8.1 отнема предимство
на пресичащият по нея пешеходец, като не го пропуска.
В АУАН е
отбелязано, че водача е сам в автомобила.
Извършеното е
квалифицирано като нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
По идентичен начин,
словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП.
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 13.01.2020 г.,
около 11.27 часа служителите на РУ на МВР К.– свидетелите Х.А.В. и С.И. С.,
заемащи длъжност съответно младши автоконтрольор и водач на автомобил са
изпълнявали задълженията си като автопатрул и са се намирали на ул. О., в
района на ж.п. гара в гр. К., където срещу улица Г.С.Р.“ /улица без изход към
ул. О./ е изградена пешеходна пътека, означена със знак Д17 – пътен знак със
специално предписание пешеходна пътека, и знак А18 – предупредителен знак за
пешеходна пътека. Посочените пътни знаци, както и знак за ограничение на
скоростта на движение до 30 км.ч. с пътен знак В26 – установяващи забрана,
които са поставени преди пешеходната пътека и в двете посоки на движение, като
освен тях пешеходната пътека е означена и с хоризонтална, цветна пътна
маркировка, а така също е оформена и като изкуствена неравност – минимално
повдигната спрямо нивото на платното за движение. Докато свидетелите В. и С.са
изпълнявали задълженията си са забелязали лек автомобил „В. 740 GL“ с рег. № СВ
2977 НМ, управляван от жалбоподателя, който се е движел в посока от ул. „С.“
към ул. „О.“ /улица „О.“ и ул. „С. са всъщност една улица, която в района прави
завой – десен за посоката на движение на жалбоподателя, при което именно този
завой е мястото, от където в тази посока започва ул. О., а в обратната посока
започва ул. С./, при което в същото време пешеходец е пресичал ул. О. на
описаната пешеходна пътека с посока от ж.п. гара към ул. „Г.С.Р.“, при което
автомобилът, управляван от жалбоподателя не е спрял пред пресичащият пешеходец,
намиращ се в средната част на пешеходната пътека, а е преминал през
изкуствената неравност, след което е бил спрян със светлинен и звуков сигнал от
патрулният автомобил, в който са се намирали свидетелите В. и С.. При
съставянето на АУАН жалбоподателят е заявил, че не е видял пешеходеца, като е
получил препис от същия, без да направи някакви възражения.
Пешеходната пътека
на ул. О., намираща се срещу ж.п. гара в К.е
изградена по одобрен проект през 2014 г., като в близост се намира и
пешеходна пътека, изградена на кръстовище на ул. О. и ул. О..
Описаните обстоятелства се установиха от
показанията на свидетелите Х.А.В. и С.И. С., както и от приложените писмени
доказателства – проект на пешеходната пътека /л.50/АУАН, НП, Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г.
Съдът не кредитира
с доверие показанията на св. Боян Стефанов И., установяващи противоречиво
обстоятелство – липсата на пешеходец на пешеходната пътека, като основанията за
това са съвкупност от отделни обстоятелства, както следва:
Съдът счита, че
събраните данни и показанията на този свидетел дават основание за извод, че
свидетелят установява с показанията си
доказателства, отнасящи се до друг случай. На първо място основание за този
извод е факта, че при съставяне на АУАН е посочено, че жалбоподателят е бил сам
в автомобила. Остава неизвестно защо този свидетел е посочен едва в хода на
съдебното следствие, като и възраженията на жалбоподателя до този момент са в
различна насока, макар че несвоевременното искане за събиране на доказателства,
както и противоречията в линията на защита не са самостоятелни основания за
игнориране на конкретен източник на доказателства, но от друга страна, това
обстоятелство, преценено и в съвкупност с останалите аргументи дават основание
на съда да се съмнява че свидетелят И. описва случилото се на 13.01.2020 г., а по-скоро
говори за обстоятелства в друг момент. Основната причина за този извод на съда
са доказателствата, установени от показанията на този свидетел отнасящи се до
конкретната премината пешеходна пътека. Свидетелят не познава улиците в гр. К.,
но еднозначно обозначава пресечката за съда – ул. О., като предвид обозначената
от него посока на движение – от С.към П.през с. В., изрично посочва
първоначално че е спрян преди пресечката за съда, а впоследствие посочва, че е
спрян на втората пресечка. По предявената схема на района – л. 50, свидетелят
изрично обозначава пешеходната пътека, намираща се на кръстовището на ул. О. и
ул. О., която е различна от мястото, на което останалите свидетели посочват, че
е извършено нарушението.
Описаните
противоречия, както и останалите посочени обстоятелства дават основание на съда
в съвкупност да прецени като ненадеждни показанията на св. И. за установяване
на случилото се конкретно на 13.01.2020 г., поради което съдът не ги отчита при
установяване на относимите обстоятелства.
От правна страна, след преценка на изложените обстоятелства съдът намира,
че при съставянето на обжалваното НП и АУАН не са допуснати съществени
нарушения на процедурните правила по ЗАНН. Както АУАН, така и обжалваното НП са
издадени от лица, оправомощени за тази дейност.
Материалната компетентност на свидетеля В. – актосъставител, произтича от Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, с която на основание чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1
от ЗДвП, са определени лицата, имащи право да съставят актове за установяване
на административни нарушения по ЗДвП. Същата заповед, както и изричната справка
/л.54/ установяват и материалната компетентност на лицето, издало обжалваното
НП, както и конкретната длъжност, заемана от него.
Поради това съдът намира, че както
НП, така и АУАН са издадени от лица, оправомощени да ги издават, посочените
актове са издадени в необходимата форма, като са спазени формалните правила на
ЗАНН. АУАН е
съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен, при което е отразено
обяснението на водача. Описано е извършеното нарушение и е идентифициран
извършителя. Няма нарушение с оглед подписването на АУАН от един свидетел, след
като разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, като съдът приема за неоснователни
възраженията за непълнота при описание на обстоятелства, след като в акта са
посочени време и място на нарушението, както и обстоятелствата, при които е
извършено, като посочените доказателства са достатъчни за идентифициране на
нарушението и самоличността на извършителя.
Неоснователни са
аргументите за неправилна квалификация. От страна на жалбоподателя е нарушена
разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, установяваща, че при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре. Осъществените от жалбоподателя действия на
13.01.2020 г., изразяващи се в непропускане на пресичащият на пешеходна пътека
пешеходец се квалифицират именно като нарушение на задълженията, установени с
посочената разпоредба, без да са налице никакви основания за приложение на
разпоредбата на чл. 113, която установява задълженията на пешеходеца при
извършване на пресичане на платното за движение. В случая няма основания да се
говори за нарушение на правилата за движение от страна на пешеходеца, който е
бил видян от свидетелите В. и С.да пресича на пешеходната пътека, при което
жалбоподателя не е спрял управляваното от него превозно средство за да осигури
абсолютното предимство на пешеходеца да премине преди останалите участници в
движението, докато пресича платното за движение на изрично обозначените за тази
цел място – пешеходна пътека, която е надлежно изградена и обозначена както с
пътни знаци, така и с хоризонтална пътна маркировка. Неоснователни са
възраженията за несъществуваща пешеходна пътека, след като са налице както
писмени доказателства за проектиране и изграждане на пешеходната пътека ва ул. О.
в района на ж.п. гара в гр. К., така и свидетелските показания на свидетелите В.
и С., които са категорични за наличието на пешеходна пътека на посоченото
място, както и за означаването й по надлежния ред.
От обективна страна
на 13.01.2020 г., около 11.27 часа в гр. К., на ул. О., при управление на
моторно превозно средство л.а. марка/модел „В. 740 GL“ с рег. № СВ 2977 НМ,
жалбоподателя не е спрял управлявания от него автомобил въпреки, че на
пешеходна пътека в района на ж.п. гара е пресичал пешеходец, с което е
осъществил признаците на нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Субективно
деянието е осъществено умишлено, след като без съмнение достатъчните пътни
знаци и маркировка, както и пресичащият пешеходец са обстоятелства, за
наличието на които жалбоподателя имал съзнание и представи, при което обаче не
есе съобразил с несъмнено абсолютното предимство на пешеходците докато пресичат
платно за движение на изрично сигнализираното за тази цел място.
Поради това съдът
намира, че следва да потвърди обжалваното НП, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, след като за
извършеното нарушение на чл. 119, ал. 1 от НК, на основание чл. 183, ал. 5, т.
2 е предвидено наказване с именно такава глоба водач, който не осигури
предимство, когато преминава през пешеходна пътека. Безпредметно е обсъждане по
чл. 27 от ЗАНН за съответствие на наказанието с нарушението, след като за него
е предвидено точно определен размер на наказанието „глоба“.
Предвид изхода от
обжалването делото следва да бъде оставено без уважение искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски и адвокатско
възнаграждение.
На
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0286-000149 от
26.03.2020 г., издадено от Началник група при РУ на МВР гр. К., с което на Д.Р.Д.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2
от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски и адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва пред Административен съд София-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя чрез адвокат Г. и въззиваемата страна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: