№
гр. София, 22.07.2019 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова,
разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 14847 по описа за 2018 г.
по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 483863 от 10.09.2018 г., постановено
по гр. д. № 13926/2018 г. на СРС, 70 състав, e отхвърлен предявеният от Д.Н.П. срещу „Л.Б. ЕООД е.К.“ КД иск по чл.
357 КТ за признаване за незаконно и отмяна на наложеното със заповед № 109 от
05.12.2017 г. наказание „предупреждение за уволнение“ като неоснователен.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът
Д.Н.П., който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, в която излага съображения за неговата
неправилност. Счита заповедта за незаконосъобразна от формална страна, както и
че не е осъществен съставът на нито едно от твърдените дисциплинарни нарушения.
Намира, че са налице несъответствия между искането за даване на обяснения и заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, както и между сочените в самата нея правни основания, което е довело
до неосигуряване на правото му на защита. Сочи, че описаното в заповедта деяние
не представлява виновно неизпълнение на трудовите задължения, нито, че е тежко
такова. Излага, че не е доказано наличието на нарочна процедура за съгласуване
на намаляването на цените. Счита, че не следва да бъдат кредитирани
свидетелските показания, тъй като те са дадени не от очевидец, а обясненията са
дадени от лица, участници в твърдяното нарушение. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден
отговор на въззивната жалба от ответника „Л.Б. ЕООД е.К.“ КД, в който жалбата
се оспорва като неоснователна. Сочи се, че заповедта съдържа всички посочени в
чл. 195, ал. 1 КТ реквизити. Излага, че законът не ограничава посочването на
повече от един законов текст в заповедта относно извършени нарушения. Счита, че
няма ограничение относно допустимостта само на преки свидетелски показания.
Намира за установени фактите на закупуване на процесния артикул от страна на
ищеца и вземането на същия от склада. Сочи практика на ВКС във връзка със
съставомерността на дисциплинарното нарушение. Подчертава, че със своите
действия служителят не само е нарушил ценовата политика на работодателя, но и
своите задължения, възползвайки се от позицията си на ръководител в своя
изгода. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и
императивни материални норми.
Обжалваното решение е правилно, като на основание
чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, които намира за пълни и обосновани.
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 188, т. 2 КТ.
Безспорно е по делото, а и това е видно от
представените по делото трудов договор от 28.01.2013 г. и допълнително
споразумение от 30.06.2015 г., че между страните е възникнало безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „заместник
мениджър филиал“ при ответното дружество.
Представена е длъжностна характеристика за
длъжността „заместник мениджър филиал“, връчена на ищеца от която е видно, че част
от възложените му задължения са следните: извършване на ценови промени и
обработка на отписи, регулярни проверки както на качеството и ротацията на
стоката, така и на прилагане на концепция свежест съгласно действащите правила,
отговорно ръководене на персонала при отсъствие на мениджър филиал/управител
филиал, разпределение на задачи и делегиране на отговорности, както и контрол
на изпълнението на поставените задачи, коректно отчитане и водене на
наличностите на платежни средства, контрол на касови и финансови отчети,
подготовка и провеждане на инвентаризации в отсъствие на мениджър филиал/управител
филиал.
Спорните по същество във въззивното производство
въпроси са свързани с това, дали заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание "предупреждение за уволнение" е законосъобразна,
осъществени ли са твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина
и съответстват ли по тежест на наложеното наказание.
На първо място е необходимо да се изследва, дали съдържанието
на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание съдържа признаци на
нарушението по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ – кога и от кого е извършено то и в какво се
изразява. Задължението по посочения законов текст за мотивиране на заповедта за
уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването
на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или
служител за ефективна защита в хода на съдебното производство при обжалване на
наложеното наказание. Следователно достатъчно е нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин,
включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да
е нужно удостоверяване на връчването на документите/, като същественото е
работникът или служителят да узнае за фактическите и правните основания за
налагане на наказанието, за да може да защити правата си, включително и по
съдебен ред, като не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание да бъдат описвани конкретно всички действия на работника или
служителя по извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички
направените от него твърдения в буквалния им смисъл, достатъчно е в заповедта
да са описани извършените от работника или служителя нарушения, такива каквито
са според оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на
извършването им. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на
тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в този смисъл са решение № 676 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 128 от
28.05.2013 г. по гр. д. № 726/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 339 от
19.11.2012 г. по гр. д. № 1688/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 213 от
8.10.2015 г. по гр. д. № 7372/2014 г. на ВКС, III г. о.
Въззивният съд намира, че заповедта, с която на
ищеца е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“
отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В нея е посочена датата, на която
работодателят твърди, че е извършено нарушението, описани са обстоятелствата,
при които то е извършено и в какво се изразява същото. Работодателят е посочил
и законовите текстове, под които счита, че се подвежда описаното нарушение – чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, като съдът счита, че не е порок
на заповедта обстоятелството, че две от нарушенията са посочени в титулната
част на заповедта, а третото в мотивната ѝ част, след като подробно са
описани действията, които се считат за нарушения.
Несъответствие между описаното дисциплинарно
наказание и правната му квалификация само по себе си не води до незаконност на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като работодателят не е
длъжен да дава правна квалификация на налаганото дисциплинарно наказание, още
повече, че от текста на заповедта по недвусмислен начин става ясно кое
дисциплинарно наказание се налага.
Изпълнени са и изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото е несъмнено установено по делото,
а и е безспорно между страните, че преди издаване на процесната заповед от
ищеца са били поискани обяснения в разумен срок /достатъчен, с оглед
конкретните обстоятелства/ именно във връзка с процесното дисциплинарно
нарушение – чрез посочване на начина /обстоятелствата/ и момента на
извършването му, като Д.П. е дал писмени такива, което също означава, че е
разбрал какво точно нарушение му се вменява. Следователно СГС приема, че на
ищеца е била предоставена реална възможност да упражни правото си на защита.
Спазени са и сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба за несъответствие между искането
за даване на обяснения и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй
като обстоятелствата, посочени в двата документа, са идентични и не дават
основание да се смята, че обясненията са искани за нарушение, за което
впоследствие не е наложено дисциплинарното наказание.
Следователно предметът на съдебен контрол е
очертан, обезпечено е правото на защита на наказания служител и проверката по
същество на спора – за осъществяване на нарушението и съответствието му с
наложеното наказание, което работодателят следва да установи чрез пълно
доказване /чл. 154, ал. 1 ГПК/, следва да бъде осъществена.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде
лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие. Това
задължение изисква от работника или служителя да зачита интересите на
работодателя, да не създава условия за нелоялна конкуренция, да пази
поверителна информация, да се грижи и да утвърждава доброто му име пред трети
лица, пред останалите служители и др. Неизпълнението на задължението за
лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ – злоупотреба с доверието
на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността.
От характеристиката на трудово-правната връзка следва, че по нея се предполага
отношение на лоялност между страните. Когато това отношение бъде накърнено, т.
е. при неизпълнение на задължението за лоялност към работодателя, работникът
злоупотребява с неговото доверие. Нарушението може да се прояви в различни
форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между
работник или служител и работодател. Касае се за хипотези, в които работникът,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи
оказаното му доверие и злепоставящи работодателя пред други служители и трети
лица – независимо от това, дали действията са извършени при пряк умисъл с цел
извличане на имотна облага. В този смисъл злоупотреба с доверието на
работодателя е налице, когато служителят, възползвайки се от служебното си
положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага;
когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия компрометиращи
оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред други
служители и трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. За да
се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с доверието на работодателя,
не е необходимо от него да са настъпили имуществени вреди за работодателя, като
тяхното наличие обаче утежнява дисциплинарната отговорност на работника и се
преценява с оглед на всички обстоятелства при определяне на тежестта на
извършеното нарушение на трудовата дисциплина – в този смисъл са решение № 86
от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 513 от
14.01.2013 г. по гр. д. № 1559/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 232 от
18.05.2012 г. по гр. д. № 41/2012 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 201 от
13.10.2014 г. по гр. д. № 7329/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 108 от
27.04.2015 г. по гр. д. № 5516/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 3 от
12.03.2012 г. по гр. д. № 1325/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 542 от
7.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г. на ВКС, IV г. о.
Фактическият състав на нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ включва неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникване на трудовото правоотношение.
Етичните норми за поведение са система от правила,
задължаващи работниците и служителите в определен отрасъл или система да имат
определено поведение /наред с изискването за стриктно спазване на трудовата
дисциплина/ с цел укрепване авторитета на работодателя и професията в
обществото, подобряване ефективността на работата, утвърждаване на
професионалните взаимоотношения и работата с клиенти. След като изискването за
съблюдаване на правилата на етичните норми е изискване на ръководителите в една
йерархично построена система към всички работници или служители, във всички
нейни структурни поделения, неспазването на установените правила за вътрешния
ред по аргумент на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ е квалифицирано от законодателя
като "вид нарушение на трудовата дисциплина", то и изискване за
спазване на етични правила в отношенията между служителите на системата, за
избягване на конфликт на интереси и други взаимоотношения с клиенти, сочи на
нарушения на трудовата дисциплина в смисъл на неизпълнение на изисквания на
работодателя, поставени наред с другите изисквания по трудова характеристика,
правила за вътрешния ред и пр. – така решение № 80 от 26.03.2010 г. по гр. д. №
4679/2008 г. на ВКС, II г. о.
СГС приема, че описаното в процесната заповед
нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3, 8 и 10 КТ е доказано по несъмнен начин въз основа на
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.М., които следва да
бъдат кредитирани като ясни, последователни, убедителни и неопровергани от
останалия доказателствен материал по делото. Независимо, че свидетелят не е бил
пряк очевидец на извършените нарушения, същият в показанията си изнася факти,
които описват фактическа обстановка, кореспондираща с останалия доказателствен
материал по делото. Свидетелят описва поведението на ищеца така, както го е
възприел на поставените камери за видео наблюдение, като няма причина
показанията му да бъдат изключени, само защото същият не е възприел лично
процесните действия. Свидетелят посочва, че служителите, които са били на смяна
през времето, когато са били осъществени действията, предмет на дисциплинарно
наказание, са възприели, че ищецът е заявил по вътрешната комуникационна
система, че артикулът „картофи“ е намален на 0,19 лева и който желае може да си
вземе от свежите картофи в склада. Същевременно описва, че политиката на
магазина не позволява на служителите да закупуват свежи продукти от склада при
условие, че не са се изчерпали тези с по-малко свеж вид в търговската зала.
Заявява, че на камерите се вижда, как служители, сред които и ищецът, изнасят
закупените от тях картофи от складовото помещение. Обстоятелството, че са били
закупени на два пъти намалена цена се установява от касовите бележки, както и
от извършените проверки. Излага, че служителките, които са си закупили картофи
са заявили, че ищецът ги е подканил да го сторят и да вземат закупените от тях
количества от склада, което обстоятелство те са заявили и в дадените от тях
обяснения по случая.
При спор относно законността на наложеното
дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса
за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното
дисциплинарно наказание, респ. относно това дали работодателят преди да наложи
дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189, ал. 1 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението
/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя – в този смисъл са решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр. д. №
626/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 305 от 1.06.2010 г. по гр. д. №
620/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 372 от 1.07.2010 г. по гр. д. №
1040/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 236 от 19.09.2012 г. по гр. д. №
34/2012 г. на ВКС, III г. о.
Преценката на тежестта на нарушенията следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение.
След съобразяване на посочените обстоятелства
настоящият съдебен състав намира, че наложеното на ищеца второ по тежест дисциплинарно
наказание по чл. 188, т. 2 КТ съответства на тежестта на установеното по
делото нарушение на трудовата дисциплина. Касае са за неизпълнение на основно
трудово задължение, а преценката за характера на извършеното, данните за неоправдаване
доверието на работодателя и субективното отношение на ищеца към допуснатото
нарушение, в т. ч. липсата на самокритичност в изразеното становище в писмените
му обяснения по чл. 193 КТ, сочи на наличието на тенденция на незачитане на
трудовата дисциплина, обосноват по критериите на чл. 189, ал. 1 КТ определеното от работодателя дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение", поради което и релевираната
претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Ето защо решението на СРС следва да бъде потвърдено,
а подадената въззивна жалба оставена без уважение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 ЗЗД на въззиваемото дружество следва да бъде присъдена
сумата от 400 лева, представляваща разноски за въззивното производство под
формата на адвокатско възнаграждение съобразно представен списък по чл. 80 ГПК
и доказателства за заплащането му.
По арг. чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-А въззивен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 483863 от 10.09.2018 г., постановено по гр. д. № 13926/2018 г. на СРС, 70
състав.
ОСЪЖДА Д.Н.П.,
ЕГН **********, да заплати на „Л.Б. ЕООД е.К.“ КД, ЕИК *******, на основание
чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.