№ 6471
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело №
20221100110960 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът К. Ц. Б. е сезирал съда с положителен установителен иск срещу
Столична община за съществуването на право на собственост в неговия
патримониум, върху описаните в исковата молба: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.507.5116 по КККР, намиращ се в гр. София, община
Столична, р-н Сердика, кв. Орландовци, с площ 14 205 кв. м., при съседи:
68134.506.21, 68134.507.5026, 68134.507.1777, 68134.505.174, 68134.507.5117;
както и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.505.1014 по КККР,
намиращ се в гр. София, община Столична, р-н Сердика, ул. „Константин
Преславски“, с площ 8743 кв.м., при съседи: 68134.505.113, 68134.505.877,
68134.505.174, 68134.505.151, 68134.505.1224, 68134.505.1242, 68134.505.55.
В исковата молба се поддържа твърдението, че споменатите поземлени имоти,
заедно с поземлен имот с идентификатор 68134.507.5117, намиращ се в гр.
София, общ. Столична, район Сердика, кв. „Орландовци“, с площ 4715 кв.м.
са представлявали един имот, който бил собственост на Х.К.П. и се
идентифицирал като имот № 0446, кадастрални листове № 179 и № 201 от
помощен план приет през 2003г., въз основа на кадастрален план преди 1950г.
1
Според твърденията на ищеца, през последния посочен период, преди
1950г. имотът имал характер на земеделска земя и в него не било разположено
речно корито, нито жп-линията и улиците, каквито съществували в днешно
време. Впоследствие речното корито било преместено и така по протежение
разделило имота на две части, които се идентифицирали като ПИ №
68134.505.1014, който бил разположен от едната страна на реката и ПИ №
68134.507.9 който бил разположен от другата страна на речното корито.
Наследниците на Х.К.П. били предявили срещу Столична община
съдебна претенция, за възстановяване на собствеността върху имотите
/реституция/, в резултат на което - според твърденията на ищеца - били
постановени и влезли в сила съдебни решения: Решение № 1124/26.04.2010 г.
на 26 с-в АССГ; Решение № 1997/17.06.2010 г. на 28 с-в АССГ и Решение №
4155/23.06.2014г. на 24 с-в АССГ.
В изпълнение на постигнатото споразумение между наследниците на
възстановеното право на собственост - Т.Р. И., ЕГН ********** /починала на
15.10.2020 г./, която била майка на ищеца и негов наследодател по закон, първо
лично установила владение върху имотите, а после била сключила с третото
лице Т.С.К. отделен договор, по силата на който предоставила на Колев
процесните имоти за временно ползване, за срок от 10 години. Доколкото към
онзи момент имотите биха могли да бъдат идентифицирани само със своите
граници, в договора за предоставяне на имотите за позване, съдоговорителите
Т.Р. И. и Т.С.К. индивидуализирали земите, само посредством посочване на
границите им. Ищецът твърди, че този договор бил прилаган в продължителен
период от време: считано от 01.08.2010г. чак до 01.08.2020г., а владението
било осъществявано посредством споменатия Т.С.К., в качеството му на
държател, непрекъснато, необезпокоявано и явно от 01.08.2010 г. до
15.10.2020г. След тази дата, доколкото Т.Р. И. починала - ищецът лично бил
осъществявал фактическа власт върху процесните имоти, в периода от
15.10.2020г. до предявяване на иска на 30.05.2022г, пред настоящия съд,
присъединявайки по този начин към своето владение и владението на своята
наследодателка.
При това, ищецът сочи, че с Решение № 175/14.01.2015г. на Общинска
служба по земеделие „Нови Искър“ - София е било възстановено правото на
собственост на наследниците на Х.П. върху част от процесния имот, като от
2
бившия ПИ 68134.507.9 са били обособени два отделни имота: възстановената
част от ПИ № 68134.507.5117 и друг ПИ № 68134.507.5116.
След като договарял с наследниците на Х.К.П. - ищецът придобил
възмездно от тях възстановената част от имота, представляваща ПИ
68134.507.5117, а сделката била обективирана в съдържанието на Нотариален
акт № 129, том II, peг. № 11781, дело № 298/2021г. и Нотариален акт № 161,
том II, peг. № 12722, дело № 324/2021г. При това, ищецът бил сключил
спогодба с А.Н.И., който бил един от наследниците на Х.К.П.. Със спогодбата
било установено, че с покупко- продажбата на възстановената част от
недвижимия имот, са уредени напълно и окончателно отношенията, породени
от договореното, относно имот № 0446 от помощен план 2003г.,
представляващ поземлени имоти с идентификатори 68134.507.5116,
68134.507.5117 и 68134.505.1014 по КККР от 2011г.
На 06.12.2021г., ищецът подал молба-декларация с вх. № РСР21-ГР94-
1802 до кмета на район Сердика, с която потърсил признаване правото на
собственост върху ПИ № 68134.507.5116., но ответникът оспорил правото на
собственост на ищеца. С писмо от 14.02.2022г. на Столична община, ищецът
бил уведомен, че за този имот са били съставени два акта за публична
общинска собственост: АПОС № 2137/21.01.2021г. за „поземлен имот - стар
ид. 68134.507.9 - 471 кв.м.“ и АПОС № 2250/25.01.2022г., за „поземлен имот с
площ на обекта 14205 кв.м.“, който акт бил съставен след подадената от ищеца
молба-декларация.
Въпреки че, според скица № 15-1196160/03.11.2021г. от СГКК-гр. София
на ПИ № 68134.507.5116, с предишен идентификатор ПИ № 68134.507.9, в
КККР не са били отразени данни за общинска собственост на имота, чрез
изрично писмо от 09.03.2022г., кметът на Район „Сердика“ при Столична
община отказал да издаде преписи от актовете.
На 27.04.2022г., ищецът подал молба-декларация по образец с вх. №
РСР22-ГР94-643, адресирана до кмета на Район „Сердика“, съдържащи
претенция за признаване правото на собственост на ищеца, върху ПИ №
68134.505.1014., но и това искане било отказано, като с писмо от 05.05.2022г.,
ищецът бил уведомен, че за имота е съставен АПОС № 940/21.02.2005г.
Според тезата на ищеца, посочените по-горе два акта за публична
общинска собственост не притежавали обвързваща съда материална
3
доказателствена сила, тъй като не съдържали изрично указание на
основанието за придобиване на собствеността. В този контекст, доколкото
ищецът поддържа, че актувайки процесните недвижими имоти като имоти в
режим на публична общинска собственост - привлечената в качеството на
ответник Столична община оспорвала правото на собственост на ищеца върху
същите имоти – тя създала предпоставки за възникване на спор за материално
право. Именно този спор, обосновавал правният интерес на ищеца от
предявяване на настоящия иск за защита на правото му на собственост.
При изложените фактически твърдения, ищецът предявява против
ответника искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за
установено по отношение на Столична община, че той е собственик на
поземлен имот с идентификатор 68134.507.5116 и поземлен имот с
идентификатор 68134.505.1014, като поддържайки тезата, че имотите са били
придобити от него по силата на давност и наследяване по закон от Т.Р. И..
С оглед очаквания положителен изход от делото, ищецът претендира за
присъждане на направените в производството съдебни и деловодни разноски.
Ответникът - Столична община - поддържа становище за недопустимост
на икщовете, поради липсата на правен интерес на ищеца да предяви
положителен установителен иск за собственост, след като не упражнява
фактическа власт върху процесните имоти към момента на предявяването на
иска. При условията на евентуалност, ответникът поддържа тезата за
неоснователност на претенциите на ищеца. В тази насока, ответникът
релевира доводи, че макар К. Ц. Б. да е наследник на Т.Р. И., той не е надлежно
легитимиран да придобие нито един от двата имота чрез наследаване, понеже
неговата наследодателка не е сред кръга от наследниците на Х.К.П., в полза на
които е постановено реституция на земеделските земи, в границите на които
попадат тези имоти. При това, наследниците на Х.К.П. не били подали по реда
на ЗСПЗЗ заявление за възстановяване на собствеността върху ПИ с
идентификатор 68134.507.5116 по КККР, нито върху ПИ с идентификатор
68134.505.1014 по КККР. В тази връзка ответникът поддържа тезата, че
имотите никога не са били в патримониума на наследодателя на ищеца - Т. И.,
но били в режим на публична общинска собственост. Публичната общинска
собственост била защитена от придобиване чрез давностно владение,
посредством разпоредбите на чл. 86 от ЗС вр. с чл. 7, ал.1 от ЗОбС.
4
Обективната нормативна забрана мотивирала очевидното отсъствие на
правен интерес на ищеца да предявява иск срещу Столична община - на това
основание.
Независимо от изложените съображения, ответникът аргументира тезата
си за неоснователност на иска, посочвайки, че подадената от ищеца в СО -
район „Сердика“ молба - декларация с вх.№ РСР21-ГР94-1802 и РСР22-ГР94-
643/2704.2022г. съдържала твърдение за липса на документ за собственост,
върху процесните имоти, а този факт имал логично обяснение, като се отчита,
че имотите в действителност попадали в границите на урбанизирана
територия и поради своя статут и фактическо местоположение очевидно били
в режим на публична общинска собственост.
Според становището на ответника съдържанието на представения с
исковата молба Договор от 01.08.2010г., сключен между Т.Р. И. и Т.С.К.,
обективно не съдържал достатъчна индивидуализация на имотите, до които се
отнася постигнатото съгласие, поради което този договор не би могъл да
легитимира правата на наследодателката на ищеца Т.Р. И. върху процесните
имоти. По тези съображения, съществувала обективна пречка да се прецени:
точно до кои имоти се отнася договорът и владяла ли е наследодателката на
ищеца именно чрез държателя Т.С.К..
При това, Столична община оспорва тезата, че някое лице изобщо би
могло да осъществява необезпокоявано, непрекъснато и явно фактическа
власт върху процесните недвижими имоти, тъй като посочва, че те попадали в
сервитутни зони и фактически били обрасли с гъста растителност.
Независимо от изложеното, привлечената в качеството на ответник Столична
община поддържа тезата, че придобиването на процесните недвижими имоти
от ищеца, при условията на придобивна давност било нормативно забранено,
като се отчита от една страна факта, че според заявеното в исковата молба
фактическо твърдение, срокът на давностното владение на ищеца и неговата
праводателка бил започнал да тече на 01.08.2010г. и бил изтекъл на
01.08.2020г., а за сравнение - в рамките на този същия период т.е. от
31.05.2006г. до 31.12.2022г. все още бил в сила установения с §1 от
Заключителните разпоредби на Закона за собствеността, моратуриум, за
спиране на срока на придобивната давност за имотите, дори и в
действителност да се е осъществявало владение в същия този период.
5
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети
предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на приетото като доказателство Решение №
133/16.03.2011г. на ОСЗГ Нови искър- София, мотивира извода, че е признато
правото на собственост на наследниците на Х.К.П. в съществуващи стари/
възстановими реални граници и възстановено правото на собственост върху
НИВА от 7, 417 дка, намираща се в строителните граници на кв. „Бенковски“
на гр. София, в местността „Глого“, представляващ имот с № 2010446 и
1790446 от помощния план, който е изработен през 2003г., което решение е
издадено с оглед правните последици на съдебно решение №
1124/26.04.2010г., което е постановено по описа на 26 състав при АССГ и
съдебно решение № 1997/17.06.2010г. което е постановено по описа на 28
състав при АССГ.
Съдържанието на приетото като доказателство Удостоверение за
наследници № 3132/01.12.2021г. на Столична община- Район „Сердика“
установява, че ищецът К. Ц. Б. е наследник по закон на починалата на
15.10.2020г. Т.Р. И..
Приетият като доказателство договор обективира съгласието на
сключилите го страни, по силата на което Т.Р. И. предоставя за временно
ползване на Т.С.К. следния свой недвижим имот: необработваема земеделска
земя, намираща се в гр. София, кв. „Бенковски“, местността „Глого“, между
железопътната линия и река Суходолска – от ул. „Първа българска армия“ до
четвъртия електрически стълб на север от нея, и между река Суходолска и ул.
„Константин Преславски“ от петия до шестия електрически стълб (до реката)
на север от ул. „Първа българска армия“. Т.С.К. се е задължил да ползва имота
като пасище.
Съдържанието на приетата като доказателство молба-декларация с вх. №
РСР21-ГР94-1802/06.12.2021г. подадена от ищеца до кмета на район Сердика,
мотивира извода за естеството на направеното с нея изявление, относно
притежание на правото на собственост на заявителя, върху имот ПИ №
68134.507.5116.
Съдържанието на приетото като доказателство писмо от 14.02.2022г. на
Столична община, обективира оспорването на заявеното от ищеца право на
6
собственост върху споменатия в молбата имот, по съображение, че имотът е в
режим на публична общинска собственост и за него са съставени два акта за
публична общинска собственост: АПОС № 2137/21.01.2021г. и АПОС №
2250/25.01.2022г.
Приетата като доказателство молба-декларация по образец с вх. №
РСР22-ГР94-643 от 27.04.2022г., подадена от ищеца и адресирана до кмета на
Район „Сердика“, съдържа претенция за признаване правото на собственост
на ищеца, върху ПИ № 68134.505.1014.
Съдържанието на приетото като доказателство писмо от 05.05.2022г., на
Столична община, обективира оспорването на заявеното от ищеца право на
собственост върху споменатия в молбата имот, по съображение, че имотът е в
режим на публична общинска собственост и за него е съставен АПОС №
940/21.02.2005г.
Приетите като доказателства по делото скици и вкл. комбинирана скица
за пълна или частична идентичност съгласно чл. 16, ал.3 от ЗКИР в М 1:2000
съдържат аналитични данни относно процесните недвижими имоти. Тези
данни не се обсъждат изрично в мотивите на настоящото решение, поради
факта, че за изясняването на тяхното правно значение е допусната
специализирана съдебно- техническа експертиза.
Като доказателства по делото са представени и приети и други
документи, които не следва да бъдат обсъждани подробно, доколкото
установените с тях обстоятелства не са пряко относими към предмета на
конкретния правния спор.
Заключението на съдебно- техническа експертиза /геодезия, картография
и фотограметрия/, което е изготвено от вещото лице инж. Р. С. К. мотивира
следните фактически констатации, относно подлежащите на установяване
юридически факти:
Поземлени имоти 68134.507.5116 и 68134.505.1014 попадат в
строителните граници на София, в обхвата на действащ регулационен план на
местност НПЗ Военна рампа – изток 1 и 2 част, одобрен със Заповед РД-09-50-
213 от 22.04.1998 г. на главен архитект на София, потвърдена с Решение № 85
по Протокол № 56 от 06.08.2003г. на СОС. Съгласно Общия устройствен план
на Столична община от 19.11.2009г., имотите попадат в Терени за озеленяване
на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути (Тзв). Устройствена зона
7
„Тзв“ с предназначена за озеленени терени с компактна или лентова форма,
осъществяващи връзки между елементите на зелената система. От двете
страни на реките и откритите водни течения се провежда задължително
укрепващо и мелиоративно озеленяване с ширина мин. 3 м. Не се допуска
строителство, с изкл. на инженерни мрежи и алеи. В сервитутите на
инженерните съоръжения не се допуска засаждане на висока растителност.
Процесният поземлен имот 68134.507.5116 е с дължина около 820 м и
средна широчина около 15 м и се намира между ж.п. линии от югоизток и
река Суходолска от северозапад, под електропровод за високо напрежение,
между четири метални стълба, разположени северно от ул. „Първа Българска
армия“. Имотът е с неравна повърхност, с денивелация до 2 м на малки
площи. Обрасъл е с храстовидна и дървовидна растителност и бурени. При
пряк оглед на имота от вещото лице, не се откриват следи от паша, ползване,
или човешка дейност. На орто- фотокартата от последните 20 години, също не
се виждат следи от паша, косене, прочистване от нежелана растителност или
някаква друга друга земеделска дейност.
Процесният поземлен имот 68134.505.1014 е с дължина около 190 м и
средна широчина около 45 м и се намира между река Суходолска от югоизток
и ул. „Константин Преславски“ от северозапад, под електропровод за високо
напрежение , разположен между два метални стълба, северно от ул. „Първа
Българска армия“ (пети и шести стълб от северозападния до реката
електропровод, спрямо ул. „Първа българска армия“). Имотът е с неравна
повърхност, с денивелация до 2 м на малки площи. В северната му част са
депонирани строителни отпадъци, а в южната му част и в момента се
депонират такива. Имотът е обрасъл с храстовидна и дървовидна
растителност и бурени. При оглед на имота, вещото лице не установява следи
от паша и земеделски дейности. На орто- фотокартата от последните 20
години не се виждат следи от паша, косене, прочистване от нежелана
растителност или друга земеделска дейност.
Въз основа на описаните по- горе фактически констатации, вещото лице
приема следните заключителни експертни изводи по задачите на
експертизата: И двата процесни поземлени имоти с кад. идентификатор
68134.507.5116 и с кад. инеднификатор 68134.505.1014 попадат в площите,
описани в договора между Т.Р. И. и Т.С.К., както следва: ПИ 68134.507.5116 се
8
намира между ж.п. линии от югоизток и река Суходолска от северозапад, под
електропровод ВН, между четири метални стълба северно от ул. Първа
българска армия; Поземлен имот 68134.505.1014 се намира между река
Суходолска от югоизток и ул. „Константин Преславски“ от северозапад, под
електропровод високо напрежение, между два метални стълба северно от
ул.“Първа българска армия“ (пети и шести стълб от северозападния до реката
електропровод, спрямо ул. Първа българска армия).
Съгласно предоставените от Столична община сечения на кадастралната
карта с помощния план, поземлен имот 68134.507.5116 от КК включва площи
(части) от следните поземлени имоти от помощния план: 1790498, 1790057,
1790157, 447 (в.т.), 1790446, 1790054, 2010053, 2010052, 445 (в.т.) Поземлен
имот 68134.505.1014 попада в урбанизирана територия, в Терени за
озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути (Тзв) по ОУП
и в обхвата на действащ регулационен план на местност НПЗ Военна рампа –
изток 1 и 2 част, одобрен със Заповед РД-09-50-213 от 22.04.1998 г. на главен
архитект на София, потвърдена с Решение № 85 по Протокол № 56 от
06.08.2003 г. на СОС, в УПИ II за Озеленяване и Електропроводи от
регулационен квартал 7.
Поземлен имот 68134.505.1014 е с неравна повърхност вследствие на
депонирани строителни и други отпадъци. Обрасъл е с храстовидна и
дървовидна растителност и бурени. Не се откриват следи от паша и
земеделски дейности. Имотът не представлява обработваема земеделска земя.
Съгласно предоставените от Столична община сечения на Кадастралната
карта с помощния план, поземлен имот 68134.507.5116 от КК включва площи
(части) от следните поземлени имоти от помощния план: 1790446, 2010446,
2012450, 2011452, 2010036, 2010135, 2010034, 2010032, 2010033, 2010029,
2010030, 2010025, 2010024, 2010023, 2010022, 2010021, 2010020, 2447 (в.т.),
2010245, 445 (в.т.), 2011246, 223246, 223005, 2230012. Поземлен имот 68134.
507.5116 попада в урбанизирана територия, в Терени за озеленяване на улици,
реки, дерета, открити канали и сервитути (Тзв) по ОУП и в обхвата на
действащ регулационен план на местност НПЗ Военна рампа – изток 1 и 2
част, одобрен със Заповед РД-09-50-213 от 22.04.1998 г. на главен архитект на
София, потвърдена с Решение № 85 по Протокол № 56 от 06.08.2003 г. на
СОС. Поземлен имот 68134.507.5116 е с неравна повърхност. Обрасъл е с
9
храстовидна и дървовидна растителност и бурени. Не се откриват следи от
паша и ползване. Имотът не представлява обработваема земеделска земя.
В дадените пред съда показания, свидетелят Т.С.К. заявява, че делото се
води за имот който се намира в кв. „Орландовци“ в София, на ул. „Първа
Българска Армия“. Свидетелят не може да посочи административен адрес.
Свидетелят заявява, че считяно от 2010 г. свидетелят ползвал имота, косял
тревата и отглеждал животни на този имот – кози и коне. Имотът не бил
ограден, а свидетелят влизал в него с каруца, използвайки черния път.
Свидетелят описва имота, като посочва, че от едната страна на имота има
корито на река, а от другата страна има ЖП прелез. Според твърденията на
свидетеля, той обработвал имота в продължение на 10 години, тоест откакто
майката на ищеца починала. Свидетелят познавал ищеца и майка му
/приживе/, тъй като бил наемател в блока, в който те двамата имали жилище.
Свидетелят избрал да ползва имота, защото било цит. „спокойно,
заградено - от едната страна е прелез, а от другата страна е река, а другия имот
не бил заграден от никъде“ /цит/. Свидетелят знаел, че единия имот е тесен и
дълъг, в него има 3-4 електрически стълбове, които вървят в редица. В другия
имот имало дървета и трева, а според свидетеля имотът вече бил цит.
„занемарен“. Свидетелят ползвал описаните два имота за отглеждане на
животни: шест кози и три коня, които били пускани на паша до 2020г. На
мястото свидетелят се запознал с друго лице - М., който бил козар и отглеждал
кози, които също били извеждани на паша. Свидетелят пускал отглежданите
животни на паша след като окоси тревата в двата имота. Никой се
противопоставил на факта, че свидетеля ползва имотите за паша на
животните. Свидетелят заявява, че не може да посочи, колко време са
престоявали животните в процесните имоти, докато били пуснати на паша.
Свидетелят, заявява, че организирал пашата на животните в свободното си от
работа време, но не всеки ден, тъй като работил и във фурна. Ищецът
предложил на свидетеля да сключи договор за това място, но при това,
свидетелят не помни, дали преди това е видял документи за право на
собственост на ищеца върху имота. Договорът бил сключен с ищеца през
2010г. и бил в писмена форма.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на
съда достигна до следните правни изводи:
10
Съдът е сезиран за разрешаване на правен спор, относно съществуване
правото на собственост върху процесниите два недвижими имоти в
патримониума на ищеца.
Доколкото ищецът се домогва да се легитимира като собственик на
процесните два недвижими имота и оспорва формално обективираното в
актове за публична общинска собственост правото на собственост на
ответника върху процесния недвижим имот, чрез оригинерен способ
/придобивна давност при хипотеза на недобросъвстно владение/, именно в
негова доказателствена тежест е да установи всички онези юридически факти,
които характеризират времето и предпоставките за възникване на правото на
собственост. В тази насока е и разпределението на доказателствената тежест в
настоящия процес.
Макар и да не пораждат субективно право, актовете за публична
общинска собственост представляват изрично предвиден в закона титул за
собственост на Столична община върху процесните недвижими имоти.
Представените от ответника преписи от актове за публична общинска
собственост в действителност бяха изключени от доказателствата по делото,
но няма съмнение, че ответникът разполага с предвидените от чл. 5, ал.2 от
ЗДС актове за публична общинска собственост. За сравнение, следва да се
отчита фактът, че ищецът не разполага с титул за собственост върху
процесните два недвижими имота.
Релевираните от ищеца факти и доводи, в подкрепа на твърдението му,
че той самият е придобил по давност и притежава правото на собственост
върху тях, не могат д0а бъдат възприети, защото се явяват недоказани с оглед
събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени
средства.
Ищецът се домогва да установи, че е придобил правото на собственост
върху процесния имот, чрез десетгодишен срок на давностно владение, което е
породило правни последици преди издаването на представените от ответника
титул за собственост.
При това съдът съобрази, че по принцип е налице уредена в чл. 7, ал.1 от
ГПК нормативно регламентирана обективна пречка пред възможността за
придобиване на процесния имот по давност,.
11
Правният институт на придобивната давност, предпоставя наличието на
няколко елемента, първият от които е осъществяване на непрекъснато,
необезпокоявано и явно владение върху процесния имот (фактическа власт,
която се упражнява върху обекта на завладяване лично или чрез друго лице) .
Необходимо е при това владението да е било упражнявано да изтичане на
определен период от време /който за недобросъвестния вледелец е 10 годишен/
със субеиктивното намерение да се свои имота.
В конкретния случай, ищецът не успя да установи твърдението си, че е
владял процесния недвижим имот, а едновременно с това не успя да установи
също и твърдението си, че фактическата власт е била осъществявана
непрекъснато, необезпокоявано и явно в продължение на 10 години.
Заключението на изслушаната и приета без възражения съдебно-
техническа експертиза, категорично опровергава твърдението, че ищеца или
което и да е трето лице е осъществявало фактическа власт върху процесните
два недвижими имоти. Тъкмо напротив - експертното заключение обосноват
извода, че процесните имоти не са били експлоатирани с достатъчна
интензивност, така, че владението да може да бъде характеризирано като
необезпокоявано, трайно и явно в продължение на предвидения от закона 10
годишен срок.
Показанията на разпитания свидетел съдът не кредитира, тъй като ги
намира за вътрешно противоречиви и недостоверни.
По изложените съображения, искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор, ищецът следва да заплати на ответника
направените разноски за процесуално представителство от юрисконсулт в
размер на 350 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К. Ц. Б. с ЕГН *******
и адрес гр. София, ул. „******* срещу Столична община със седалище гр.
София, ул. „Московска“ № 33 иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК,
за установяване правото на собственост на ищеца върху недвижим имот,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.507.5116 по
12
КККР, намиращ се в гр. София, община Столична, р-н Сердика, кв.
Орландовци, с площ 14 205 кв. м., при съседи: 68134.506.21, 68134.507.5026,
68134.507.1777, 68134.505.174, 68134.507.5117; както и върху недвижим имот,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.505.1014 по
КККР, намиращ се в гр. София, община Столична, р-н Сердика, ул.
„Константин Преславски“, с площ 8743 кв.м., при съседи: 68134.505.113,
68134.505.877, 68134.505.174, 68134.505.151, 68134.505.1224, 68134.505.1242,
68134.505.55.
ОСЪЖДА К. Ц. Б. с ЕГН ******* да заплати на Столична община със
седалище гр. София, ул. „Московска“ № 33, на основание чл. 78, ал. 8, вр. с
ал. 3 от ГПК- сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща
разноски за процесуално представителство пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Софийски
апелативен съд, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13