№ 6615
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20231100508944 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 11395 от 30.06.2023 г., постановено по гр. д. №
50006/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 25-и състав, е отхвърлен
предявеният от И. В. Г. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установена
недължимостта на сумата от 947,34 лв., представляваща вземане за
доставена електрическа енергия за периода от 17.02.2022 г. до 16.05.2022 г. за
обект в село Ноевци с абонатен номер ********** и при клиентски номер
*******, за която сума е издадена фактура № **********/19.05.2022 г.
Със същото решение с оглед изхода на спора е разпределена
отговорността за разноски между страните, като на основание чл. 78, ал. 3,
вр. ал. 8 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 485 лв.,
представляваща сторените разноски в производството.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство И. Г., в която са изложени доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен
акт. На първо място въззивникът отрича в исковия период да са действали чл.
56, ал. 1-2 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ). Оспорва между страните да е имало сключен договор за доставяне
на електрическа енергия, както и да са имали преки облигационни отношения
1
по предоставянето на мрежови услуги. Твърди, че ответникът няма право да
получава цената на електрическата енергия от крайния клиент, тъй като
заплащането е опосредено от крайния снабдител. Поддържа, че мрежовият
оператор няма и право да коригира сметките за продадена топлинна енергия,
тъй като не е краен снабдител. Намира, че на КЕВР не е делегирано със закон
правомощие да установява с подзаконов нормативен акт правото на корекция
в полза на мрежовия оператор.
На следващо място, жалбоподателят посочва, че твърденията в
констативния протокол са изрично оспорени от ищеца, а ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не е установил тяхната истинност и достоверност
чрез каквито и да било доказателства. В тази връзка счита, че техническата
експертиза не следва да се кредитира, доколкото същата се основава само на
оспорения частен документ. Нещо повече, свидетелските показания също не
установявали твърдените в констативния протокол факти и обстоятелства.
Поради изложените съображения е отправена молба до въззивния съд за
отмяна на обжалваното решение ведно със законните последици от това.
В законоустановения срок от въззиваемата страна „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД е постъпил писмен отговор на така депозираната въззивна
жалба, в който са изложени съображения за неоснователност на същата. На
първо място страната посочва, че съгласно чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по
пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносната мрежа
включва събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са
и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50-56 ПИКЕЕ. Поради
изложеното счита, че крайният клиент дължи заплащане на потребената
електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора
на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по
смисъла на т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ.
Счита за неправилно становището на въззивника, че разпределителното
дружество не може да извършва корекции на сметките на потребителите в
случаите на констатирано неизмерване, неточно или непълно измерване на
потребената от клиента електрическа енергия. Напротив – такава възможност
била дадена от ПИКЕЕ.
Според въззиваемия неоснователни са твърденията на ищеца, че не
били обсъдени в пълнота събраните по делото доказателства доколкото
описаните в представения констативен протокол обстоятелства се
потвърждават както от свидетелските показания, така и от приетото по делото
заключение на вещото лице.
Поради изложеното е отправена молба до въззивния съд за оставяне на
жалбата без уважение и потвърждаване на атакуваното решение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Софийски районен съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата в
размер на 947,34 лв., представляваща вземане за коригирана цена на
2
електрическа енергия, начислена служебно за периода от 17.02.2022 г. до
16.05.2022 г. за обект в село Ноевци с абонатен номер ********** и при
клиентски номер *******, за която сума е издадена фактура №
**********/19.05.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените
в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по
реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и
правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от
районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата
въззивна инстанция намира, че към изложените правни и фактически
констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на
възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на
корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца, съдът
следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са
предпоставките за неговото упражняване.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при
отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи, че
процесният обект е присъединен към електроразпределителната мрежа и чрез
него се ползват предоставените от ответника мрежови услуги – достъп до и
пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, която е
експлоатирана и поддържана от ответното дружество; че е налице основание
за преизчисление по нормативно предвидената методика на дължимите от
абоната суми поради констатирана нерегламентирана намеса в измерването на
доставените количества електроенергия, довела до неправилното й измерване
или неизмерване, както и че са спазени установените в нормативните актове и
между страните процедури за това.
От представената по делото лицензия за разпределение на електрическа
енергия се установява, че ответникът притежава лиценза за извършване на
дейност по разпределение на електрическа енергия на територията,
определена в лицензията. В лицензията е предвидено, че лицензиантът
осъществява следните права и задължения: транспортиране на електрическа
енергия през мрежата в съответствие с действащото законодателство;
3
експлоатиране и поддържане на съществуващата мрежа, изграждане на нови
елементи от мрежата с цел нейното развитие за осигуряване непрекъснато и
ефективно транспортиране на електрическа енергия до потребителите;
присъединяване към мрежата на потребители и производители на
електрически енергия, разположени на територията на лицензията; сключване
съгласно ЗЕ договори за пренос на електрическа енергия през мрежата по
регулирани цени, както и сделки за допълнителни услуги, гарантиращи
сигурната работа на мрежата; купуване на необходимата електрическа енергия
за покриване на технологичните разходи по преноса; монтиране, поддръжка,
отчитане и контрол върху средствата за търговско измерване на електрическа
енергия; извършване на други необходими услуги, свързани с дейността по
разпределение на електрическата енергия.
По делото не е спорно обстоятелството, че ищецът е собственик на
имот, находящ се в с. Ноевци, както и че е потребител на електроенергия за
въпросния недвижим имот. Оспорва се наличието на облигационна връзка
между ищеца и ответника. В нормата на чл. 104а, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че
крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично
известни общи условия. В чл. 4, ал. 1 от общите условия на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, действали за процесния период,
е посочено, че страни по тези Общи условия са: „Електроразпределителни
мрежи Запад” АД в качеството му на оператор на електроразпределителна
мрежа за определената територия съгласно издадената му лицензия и
собственик или титуляр на вещното право на ползване на обект, който е
присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото
законодателство и е приел общите условия за продажба на крайния снабдител
или има договор за продажба на електрическа енергия с друг доставчик. Още
повече, че ищецът, като потребител на електрическа енергия, е потребител и
на електроразпределителната мрежа, тъй като от нея се снабдява с
електрическата енергия - § 1, т. 41а, б. „а“ ДР ЗЕ. Ето защо ищецът, като
клиент на „ЧЕЗ Електро България“ АД за процесния имот, е клиент и на
ответното дружество, което именно извършва експлоатирането на
разпределителната мрежа съобразно притежаваната от него лицензия, поради
което възражението на ищеца досежно липсата на облигационна връзка между
него и ответното дружество се явява неоснователно.
Следващият спорен въпрос между страните е концентриран върху
наличието на основание за начисляване и заплащане на посочената в исковата
молба процесна сума, представляваща извършена корекция на обема и
стойността на доставена енергия за минал период.
На първо място следва да бъде изяснен въпросът относно материалната
легитимация на ответника. В решение № 50084/14.06.2023 г. по гр. д. №
1307/2022 г. на ВКС, IV ГО, е обобщена практиката по въпроса материално
легитимирани ли са операторите на електроразпределителните мрежи да
претендират от клиентите суми, начислени вследствие на преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия по смисъла на чл.
56, ал. 4 ПИКЕЕ вр. чл. 86, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
4
Посочено е, че следва да се има предвид разрешението, дадено от ВКС в
решение № 85 по гр. д. № 2528/2021 г., ІV г. о., и решение № 50186 по гр. д. №
4372/2021 г., ІV ГО. В тях се приема, че разпоредбите на чл. 50-56 от
действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ от 2019 г.) не уреждат договорните правоотношения по продажба на
електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа при установяване на несъответствия между
измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да
преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата.
Според чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ , дейността по пренос на електрическа енергия на
оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички
вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са
преизчислени по реда на чл. 50-56 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 51 ПИКЕЕ при
установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите
мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на
констатиране на присъединяването, като количеството електрическа енергия
се изчислява по една втора от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със
съответната мрежа, при 24-часово натоварване, въз основа на констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 56, ал. 1 и, ал. 2
ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по
реда на раздел IХ ПИКЕЕ (където е систематичното място и на разпоредбата
на чл. 51) операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на
ползвателя на мрежата (какъвто е и крайният битов клиент) фактура и справка
за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за
дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена
мощност) и за „задължения към обществото“; а ползвателят на мрежата (респ.
крайният битов клиент) заплаща на оператора на съответната мрежа тази
дължима сума, определена от оператора на съответната мрежа.
От изложеното следва изводът, че крайният клиент дължи заплащане на
потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на
оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна
услуга по смисъла на т. 41б, б. „а“ ДР ЗЕ. Следва да се посочи, че при анализа
на посочените разпоредби е съобразена и практиката на ВКС (напр. решение
№ 77 по гр. д. № 2708/2021 г., ІІІ ГО, решение № 61 по гр. д. № 1898/2021 г., ІІІ
ГО, и решение № 50074 по гр. д. № 1099/2022 г., ІІІ ГО), съгласно която
подзаконовата уредба в чл. 56 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и
не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не
противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя
електроенергия се заплаща цена.
Следователно, налице е подзаконово възлагане на вземането,
легитимиращо оператора на мрежата да го начисли и получи вместо
доставчика. Ето защо възраженията на въззивника в обратния смисъл са
неоснователни.
Страните не спорят, а и се установява от представената фактура №
**********/19.05.2022 г. и приложението към нея, че ответникът е начислил
5
на ищеца сумата 947,34 лв. с ДДС на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56
ПИКЕЕ от 2019 г. въз основа на едностранна корекция на сметка. По делото са
установени елементите на фактическия състав, пораждащ претендираното от
ответника право на вземане за сумата 947,34 лв. по корекционната сметка,
която сума представлява стойността на доставена и потребена електрическа
енергия за периода от 17.02.2022 г. до 16.05.2022 г. за имот, находящ се в с.
Ноевци с клиентски №: 540001992236, и за която сума е издадена посочената
фактура.
По делото е доказано и констатираното от ответника наличие на
нерегламентиран достъп и промяна в схемата на свързване на електромера и
на цялата измервателна система, довели до непълно отчитане на потребената
електрическа енергия. Това се установява от констативен протокол №
2002166/16.05.2022 г., от заключението на приетата и неоспорена по делото
съдебнотехническата експертиза, както и от събраните гласни доказателства.
Според заключението на експертизата описаните в констативния
протокол нарушения представляват осъществяване на нерегламентиран
достъп, респ. промяна в схемата на свързване на електроизмервателната
система, което е довело до непълно отчитане на потребената електрическа
енергия.
Противно на изложените във въззивната жалба доводи, така
удостоверените в процесния протокол обстоятелства в тяхната цялост, не се
опровергават от събраните по делото гласни доказателствени средства. Пред
СРС са разпитани свидетелите Б.Б. – служител на ответното дружество и Д.Д.
– представител на Федерация на потребителите. Те имат непосредствени
възприятия относно релевантните за спора обстоятелства, тъй като свидетелят
Борисов е извършвал проверката и е съставил констативния протокол, а
другият свидетел е присъствал при извършването на проверката, като тези
обстоятелства са изрично удостоверени в приетия по делото констативен
протокол. Показанията на тези свидетели са логични и непротиворечиви
помежду си по отношение на съществените за спора обстоятелства, а и
същите се потвърждават от заключението на съдебно-техническата
експертиза, поради което съдът следва да ги кредитира. Въз основа на техните
показания се установява, че са извършвали проверки в с. Ноевци, общ.
Брезник, като конкретният електромер, който проверили бил само за този
абонат. Потърсили абоната, но нямало никой, след което пристъпили към
проверката. В хода на същата установили, че няма пломба на щита и след като
го отворили, видели, че има кабел, директно присъединен към електромера.
Едното жило на кабела било присъединено към изходящата клема на входящия
предпазител, а другите жила – към нулевата клема на таблото, като другият
край на кабела отивал към къщата.
Електроразпределителното дружество е спазило предвиденият в раздел
IX ПИКЕЕ ред и начин за преизчисляване на количеството електрическа
енергия. При проверката е бил съставен констативен протокол за проверка на
неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия. Същият е
съставен в отсъствието на ползвателя или на негов представител, като е
подписан от представители на оператора на съответната мрежа и от свидетел,
който не е служител на оператора съгласно изискванията на чл. 49, ал. 1 и ал. 3
6
ПИКЕЕ от 2019 г. В протокола ясно са индивидуализирани датата, мястото,
обектът на проверка, клиентът и абонатният му номер, както и присъстващите
при съставянето му лица, в съответствие с изискванията на чл. 49, ал. 3
ПИКЕЕ. Описани са подробно и констатираните нарушения. Съобразно с
изискването на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ от 2019 г., в седемдневен срок от
извършване на проверката ищецът е бил уведомен за същата, за
констатираната промяна в схемата на свързване, за уведомяване органите на
МВР и за обстоятелството, че предстои преизчисляване на количеството
електрическа енергия по ПИКЕЕ. Ответникът е изпратил освен
уведомлението и препис от констативния протокол. Това се установява от
писмо от 19.05.2022г. и от товарителница от дата 20.05.2022 г., в която е
посочено, че пратката не е потърсена.
Удостоверените в протокола обстоятелства са доказани по делото въз
основа на събраните гласни доказателствени средства и заключението на
съдебно-техническата експертиза, поради което възраженията на въззивника в
обратния смисъл са неоснователни.
По изложените съображения въззивният съд приема, че ответникът
надлежно е упражнил законово регламентираното му право едностранно да
извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за срока по чл. 50,
ал. 2 от ПИКЕЕ за процесния период, както и че „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД има вземане срещу ищеца за сумата от 947,34 лв.,
представляваща вземане за доставена електрическа енергия за периода от
17.02.2022 г. до 16.05.2022 г. за обект в село Ноевци с абонатен номер
********** и при клиентски номер *******, за която сума е издадена фактура
№ **********/19.05.2022 г.
С оглед изложеното до момента според настоящия съдебен състав
възраженията на въззивника се явяват неоснователни. Други оплаквания във
въззивната жалба не са наведени, а въззивната инстанция е ограничена до
посоченото в нея. Ето защо първоинстанционното решение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3
ответникът има право на разноски за въззивното производство. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в минимален
размер от 100 лв. по чл. 25 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37 от
същата наредба при съобразяване на липсата на фактическа и правна
сложност на спора пред въззивния съд.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 11395 от 30.06.2023 г.,
постановено по гр. д. № 50006/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
25-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК И. В. Г. с ЕГН
********** да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с
ЕИК ********* сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8