Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично
заседание на девети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр.
д. № 13 646 по описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал.
1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, на „Б.П.Б.“АД срещу И.И.Ц. и Л.С.Д. за
следните суми:
- 41 874,21 евро главница, както и законна
лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист до окончателното ѝ заплащане;
- 2 991,30 евро възнаградителна лихва от
20.07.2013 г. до 16.04.2014 г;
- 2 580,92 евро наказателна лихва от
23.09.2013 г. до 17.09.2014 г.;
- 40,80 лева нотариални такси. „Б.П.Б.“ АД е със съдебен адрес ***. И.Ц. е със съдебен адрес – адвокат Г.П.,***, офис 401. Л.Д. е с адрес ***, ж. к. „*********.
[2] ОБЕЗСИЛВА
заповедта за изпълнение, издадена по гр. д. 4 042/2014 г. на Районен съд -
гр. Враца, 8-ми с-в, и изпълнителния лист, издаден по тази заповед.
[3] ОСЪЖДА И.И.Ц. и Л.С.Д. солидарно да заплатят на „Б.П.Б.“ АД:
- 37 553,11 евро главница по договор за банков кредит от 10.07.2007 г. и анекси към него № 1 114/AMR/2009 и № 116/AMR/2010 на основание чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД;
- 3 168,99 лева разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
[4] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, връзка с
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД на „Б.П.Б.“ АД срещу И.И.Ц. и Л.С.Д. за следните суми:
-
главница за разликата над 37 553,11 евро до пълния
предявен размер от 41 545,97 евро;
-
2 991,30 евро възнаградителна лихва от 20.07.2013 г.
до 16.04.2014 г.;
-
2 580,92 евро наказателна лихва от 23.09.2013 г. до
17.09.2014 г.;
-
40,80 лева нотариални такси.
[5] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от
съобщението за изготвяне на решението.
[6] Ако ответник подаде въззивна жалба срещу решението, с нея той следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 468,95 лева държавна такса по сметка на САС.
При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е
исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ
СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[7] В искова молба от 07.11.2016 г. „Б.П.Б.“ АД (П.)
е заявил, че на 10.07.2007 г. е сключил с ответниците И.Ц. и Л.Д. договор за
кредит, по който първият е бил кредитополучател, а вторият солидарен длъжник.
По този договор кредитополучателят е получил 44 000,00 евро. На 14.09.2009
г. и на 22.02.2010 г. страните са подписали анекси към договора, с които са
променили размера на лихвата, а дължимата сума е станала 43 054, 96 евро.
[8] Ответниците не са заплатили девет вноски по
кредита и на 21.03.2014 г. П.е връчил на ответниците покана, с която ги е
уведомил, че, ако в седемдневен срок не заплатят непогасените вноски, П.ще
превърне кредита в предсрочно изискуем. Ответниците не са платили и П.е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Съдът е издал такава
заповед, но ответниците са възразили. Затова П.моли съда да установи, че ответниците
солидарно му дължат:
- 41 874,21 евро главница, както и законна
лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист до окончателното ѝ заплащане;
- 2 991,30 евро възнаградителна лихва от
20.07.2013 г. до 16.04.2014 г;
- 2 580,92 евро наказателна лихва от
23.09.2013 г. до 17.09.2014 г.;
- 40, 80 лева нотариални такси.
[9] Ако съдът отхвърли този иск, П.заявява, че с
исковата молба обявява предсрочната изискуемост на заема и моли съда да осъди ответниците
солидарно да му заплатят:
- 41 545, 47 евро главница;
- 2 991, 30 евро възнаградителна лихва от
20.07.2013 г. до 16.04.2014 г;
- 2 580, 92 евро наказателна лихва от
23.09.2013 г. до 17.09.2014 г.,
- 40, 80 лева нотариални такси (исковата молба,
л. 2-8 от делото на СГС).
2. На ответниците
2.1. на И.Ц.
[10] И.Ц. не е подал писмен отговор в законния срок (протокол, л. 228-229).
2.1. на Л.Д.
[11] Л.Д. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че И.Ц. не е усвоил
кредита, а дори и да го е усвоил, той е заплащал вноски по него. Той също е
заявил, че искът в частта му за възнаградителна и наказателна лихва е погасен
по давност. Л.Д. твърди, че спрямо него не е настъпила предсрочната изискуемост
на кредита, защото той не е бил уведомяван за нея. Затова той моли съда да
отхвърли исковете (писмения отговор, л. 72-76; допълнителния писмен отговор, л.
125-127).
3. Насрещни
твърдения на ищеца
[12] П.е заявил, че поканата, съдържаща
заявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е връчена по
законоустановения ред. Банката посочва, че страните са се съгласили, че
наказателна лихва се е начислявала не само при обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, но и при просрочие, на която и да е вноска (допълнителна
искова молба, л. 103-106).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ
ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВA
[13] Не се спори, че на 10.07.2007 г. П.
и ответниците са сключили договор за ипотечен кредит. И.Ц. е бил
заемополучател, а Л.Д. – солидарен длъжник. По този договор П. се е задължил да
даде в заем на И.Ц. 44 000,00 евро за финансиране на покупка на недвижим
имот. Срокът на договора е бил до 20.07.2026 г., а погасяването на кредита е
следвало да стане на 228 равни последователни месечни вноски, всяка дължима на
20-то число на съответния месец (договора и погасителния план, л. 9-19).
[14] Договореният
годишен лихвен процент е бил 9,4 % - равен на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за кредити в евро, плюс
надбавка 3 %. БЛП се е определял от
тримесечния EURIBOR, плюс надбавка от 3,9 % (чл. 14, ал. 1 и
ал. 3 от договора). Минималната приемлива за банката стойност на тримесечния EURIBOR е
била 2,5%, като банката е имала право да промени размера на приложимата лихва,
ако тримесечният EURIBOR е достигнал нива с 0,25% по-високи от
2,5% в рамките на един месец. Промяната е влизала в сила от деня на приемането
ú от банката, за което тя се е задължила да уведоми кредитополучателите
чрез съобщения в банковия салон и интернет страницата си (договора, чл. 14, ал. 4 от делото на СГС).
[15] Страните са се
съгласили, че, ако ответниците не платят в срок вноска по кредита,
целият остатък от него е ставал предсрочно изискуем (чл. 28, б. „в“ от договора). Наказателна лихва се е
начислявала при просрочие на вноска по главницата, както и при обявяване на
кредита за предсрочно изисикуем (чл. 15, ал. 3 от договора).
[16] Впоследствие П. и ответниците са сключили два анекса. С първия анекс
страните са се съгласили, че размерът на отпуснатия кредит се изменя на
43 054, 96 евро и срокът на погасяване е бил до 20.07.2026 г. Погасяването
на кредита е следвало да стане на 203 равни последователни месечни вноски,
всяка дължима на 20-то число на съответния месец (анекса и погасителния план,
л. 22-27). Договореният годишен лихвен процент е бил 10,65 % - равен
на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за кредити в евро, плюс надбавка 4,
90 %. БЛП е бил 5, 75 % към датата на подписване на анекса. Страните са се
съгласили, че през първите 6 месеца след подписване на споразумението
кредитополучателят е заплащал намален лихвен процент от 6,98 % (анекса, л.
22-23).
[17] С втория анекс страните са се съгласили, че срокът на погасяването на
кредита е бил до 20.07.2036 г. Погасяването на кредита е следвало да стане на
323 равни последователни месечни вноски, всяка дължима на 20-то число на
съответния месец (анекса и погасителния план, л. 28-36).
[18] Ответниците не са изплатили погасителните вноски за периода 20.07.2013
г. – 17.04.2014 г. (заключението на вещото лице С., таблицата на стр. 2, 4 и 5,
л. 210-223 от делото на СГС). Затова на 13.03.2014 г. П. е изпратил покана, с
която уведомил ответниците, че превръща целия кредит в предсрочно изискуем и ги
е канил до 01.04.2014 г. да му заплатят 44 141, 27 евро. Тази поканата е
била връчвана чрез нотариус, който е отбелязал, че я е връчил по чл. 47 от ГПК
(поканата, л. 37-39 от делото). Ответниците не са заплатили тази сума. Ето защо
на 18.09.2014 г. П. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу И.Ц. и Л.Д. и съдът е издал такава (заповедта, л. 42-43).
[19] Районен съд - гр. Враца е издал заповед за незабавно изпълнение
за:
- 41 874,21 евро главница;
- 2 991,30 евро договорна лихва от
20.07.2013 г. до 16.04.2014 г.;
- 2 580,92 евро наказателна лихва от
23.09.2013 г. до 17.09.2014 г.;
- 40,80 лева нотариални такси;
- 1 856,76 лева разноски по делото;
- 600,00 лева адвокатско възнаграждение и 913,07
лева държавна такса, както и законна лихва върху главницата от 18.09.2014 г. до
изплащане на последната (заповедта и изпълнителния лист, л. 42-44).
[20] С определение от 19.12.2016 г. Окръжен съд – гр. Враца е отменил
разпореждането, с което е било допуснато незабавно изпълнение на издадената
заповед (л. 151-155). С определение №125/13.02.2017 г. съдът е обезсилил
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по отношение на И.Ц. (л. 156-157
). На 23.02.2017 г. Врачанският окръжен
съд е издал постановление за частично прекратяване на изпълнителното
производство само по отношение на И.И.Ц. (л. 132).
[21] На 16.09.2016 г. Л.Д. е получил покана за
доброволно изпълнение, а на 20.09.2016 г. той е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение (възражение, л. 165; покана, л. 166). На
02.05.2017 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на Л.Д.
(запорно съобщение, л. 167).
[22] След 07.11.2016 г. – подаването на исковата
молба – до 27.02.2018 г. ответникът И.Ц. е заплатил по заема 15 483,41
евро (таблица 7, стр. 10-11 от заключението на вещото лице С., л. 219-2020).
Към 27.02.2018 г. по заема са били дължими 37 553,11 евро главница (т. 6
от заключението на вещото лице С., стр. 14, л. 223 от делото).
[23] П. е заплатил: 1 855, 94 лева държавна
такса (л. 66); 200,00 лева на вещо лице (181); 1 114,05 лева адвокатско
възнаграждение (л. 134-136). И.Ц. е
заплатил: 600,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 79); 100,00 лева на вещо
лице (л. 187). Л.Д. е заплатил 3 315,00 лева адвокатско възнаграждение (л.
203).
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[24] П. е предявил иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1,
връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
установяване, че ответницата му дължи главница и лихви по договор за заем. Той
е предявил и евентуален осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал.
1 от ЗЗД.
1.
По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал.
1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[25] По договора за заем заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнението заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е заемодател, а ответникът е заемополучател; 2. ищецът да е предал парите на ответника; 3. ответникът да не е заплатил на ищеца главницата и лихвите, дължими по договора за заем.
[26] Съдът установи, че П., И.Ц. и Л.Д. са сключили валиден договор за заем за 44 000,00 евро, които П. е предал И.Ц., а Л.Д. е бил солидарен длъжник. На 14.09.2009 г. и на 22.02.2010 г. страните са подписали анекси към договора, с който са променили размера на лихвата, а дължимата сума е станала 43 054,96 евро. Ответниците не са заплатили на П. процесните главница и лихви. Налице са първите две предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът приема за установено, че И.Ц. и Л.Д. дължат на П. процесните суми.
[27] Заемът е бил със срок на погасяване до 2036 г. Ищецът твърди, че търси цялата сума по заема, защото го е превърнал в предсрочно изискуем. Следователно, за да е налице третата предпоставка – ответниците да не са заплатили търсените суми на ищеца - е необходимо търсените суми да са станали предсрочно изискуеми.
[28] Предсрочната изискуемост следва да бъде обявена преди подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК и кредиторът да е уведомил длъжниците за нея (т. 18 от ТР на ВКС 4/2013 г. по т. д. 4/2013 г.). Съдът установи, че поканата, съдържаща изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, е била връчено по реда на чл. 47 от ГПК. Липсват обаче, каквито и да е доказателства, че нотариусът е залепил уведомление, след като е посещавал адресите поне три пъти в рамките на един месец. Затова съдът приема, че нотариусът не е направил това и не са били налице предпоставките за прилагането на чл. 47 от ГПК. Ето защо поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е била връчена редовно и ответниците не са били уведомени за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Следователно предсрочната изискуемост не е била настъпила към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
[29] Не е налице последната предпоставка за уважаването на иска. Ето защо ответниците не дължат на ищеца сумите по заповедта за изпълнение и съдът отхвърля предявения установителен иск.
[30] Вземането по договора за банков кредит, за което Районен съд - гр. Враца е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, не е било изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Ето защо заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК следва да се обезсили.
2.
По иска по
чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[31] Съединяването при условията на евентуалност на осъдителен иск с иска по чл. 422 от ГПК за същото вземане е допустимо. Необходимо е обаче да е въведено друго основание, от което да произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение (т. 11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
[32] Ищецът е посочил такова ново обстоятелство, а именно надлежното уведомяване на длъжника по кредита за предсрочната изискуемост на вземането с исковата молба. Ако исковата молба е връчена на ответника, тя може да има характер на волеизявление на кредитора за превръщане на кредита в предсрочно изискуем (решение на ВКС 139-2014-I Т. О. по т. д. 57/2012 г; Определения на ВКС: 387-2017-I Т. О. по ч. т. д. № 1369/2017 г.; 128-2017-III Г. О. по гр. д. № 60200/2016 г.).
[33] Съдът установи, че в случая ответниците са получили исковата молба, в която е имало изявление на ищеца за превръщането на кредита в предсрочно изискуем. Следователно предсрочната изискуемост е настъпила, което представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или на ново заявление по чл. 414 от ГПК.
[34] Предпоставките за уважаването на настоящия иск са идентични на
предпоставките за уважаването на първия иск. Всички те са налице, защото е
настъпила и предсрочната изискуемост, а ответниците не са платили на ищеца.
Затова съдът уважава евентуалния осъдителен иск, но за 37 553,11 евро главница, колкото се дължи към 27.02.2018 г. Съдът
отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер, както и за
търсените възнаградителни и наказателни лихви и нотариални такси.
3.
По
разноските
[35] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 3 169,99 лева.
[36] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 37 553,11 евро, но ответникът е заплатил на ищеца 15 483,41 евро по време на делото. Искът е бил предявен за 47 139,20 евро. Затова съдът осъжда ответниците да заплатят на ПИРЕУС 3 169,99 лева разноски по делото. На ответниците не се дължат разноски.
Съдия: