№ 20600
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20251110131431 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата К. П. В., извършено със
заповед от 19.05.2025г., подписана от управителя на ответника ..
Ищецът К. П. В. твърди, че работила при ответника . от 2023г. на длъжност .. Твърди,
че на 19.05.2025г. била издадена заповед, с която й било наложено наказание . и било
прекратено трудовото й правоотношение. Заповедта й била връчена на 20.05.2025г.
Наказанието й било наложено поради неявяване на работа на 09.05.2025г. и на 12.05.2025г.
Ищцата твърди, че на 08.05.2025г. била изгонена от прекия си ръководител К. Г., който се
разкрещял, че е уволнена и с когото ищцата имала уговорка да не й се поставят
трудноизпълними физически задачи, с което той не се съобразил. Ищцата твърди, че на
09.05.2025г. се опитала да се свърже със секретарката или с К. Г. по телефона, но те не й
вдигали, като при разговор със сина й Г. заявил, че ще комуникира с ищцата само с адвокат и
да не го търсят повече. Твърди, че на 12.05.2025г. отишла на консултация в . след което се
явила на работното си място, където пуснала молба за отпуск. На 15.05.2025г. чрез куриер
получила искане за даване на писмени обяснения, които дала още същия ден, но те не били
съобразени при налагане на наказанието. На 20.05.2025г. отново чрез куриер получила
оспорваната в настоящото производство заповед. Ищцата оспорва уволнението като
незаконосъобразно с доводи, че в заповедта за прекратяване на правоотношението й е
посочена длъжност ., която никога не била заемала при работодателя, както и че не е
извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина, като не било вярно, че на
07.05.2025г. е .уснала работното си място по-рано, както и че не се е явила на работа на
09.05.2025г. и на 12.05.2025г. без уважителни причини. Твърди, че заповедта за уволнение й
била връчена на 20.05.2025г., когато е била започнала ползването на отпуск поради временна
неработоспособност (от 16.05.2025г.), за което била уведомила своевременно работодателя
по телефона, като депозирала и болничния лист, поради което счита, че се е ползвала от
закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, като нямало данни работодателят да е искал разрешение за
прекратяване на трудовото й правоотношение от .. С оглед всичко гореизложено ищцата
счита, че процесната заповед за уволнение от 19.05.2025г. е незаконосъобразна и моли съдът
да признае уволнението за незаконно и да го отмени, както и да й присъди .равените
разноски по делото.
1
Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва, че ищцата е работила при него, както и че трудовото й
правоотношение е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание . със заповед от
19.05.2025г. Счита, че прекратяването е законосъобразно извършено при допуснатите
нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата – неявяване на работа на
09.05.2025г. и на 12.05.2025г. без уважителни причини. Оспорва твърденията на ищцата за
некоректно отношение от прекия й ръководител, за устройване на скандали от негова страна
и поставяне на трудноизпълними задачи. Твърди, че на 08.05.2025г. ищцата е депозирала в
деловодството на дружеството две молби за прекратяване на трудовото й правоотношение –
едната за прекратяване по взаимно съгласие, а другата – с едностранно предизвестие по чл.
327, ал. 1, т. 1 КТ, към която били приложени медицински документи. След преглед на
последните работодателят преценил, че ищцата не страда от заболяване, което да налага
трудоустрояване, промяна на естеството на работата й и натоварването й, както и че не са
налице предпоставки за прекратяването по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, като не дал съгласие и за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Твърди, че на 12.05.2025г. ищцата
депозирала молба за ползване на отпуск със задна дата, който не й бил разрешен. Твърди, че
от ищцата са били поискани на 13.05.2025г. писмени обяснения и такива са дадени от
последната на 15.05.2025г. и съобразени при налагане на наказанието. Работодателят
оспорва към момента на издаване на процесната заповед да е бил информиран за ползван от
ищцата отпуск по болест. Твърди, че едва след издаването и изпращането на заповедта
ищцата е представила болнични листове пред него. Счита, че правоотношението е
фактически прекратено на 02.06.2025г., с подадено уведомление до . на 05.06.2025г., след
изтичане на отпуска й поради временна неработоспособност. С оглед изложеното
ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски за
производството.
В тежест на ищцата по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е да докаже
съществуване на трудово правоотношение с ответника на длъжност ., което е било
прекратено с оспорената заповед от 19.05.2025г., че е уведомила своевременно работодателя
за издадения й ... и го е представила пред него.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение на
посоченото основание, т.е. че ищцата е извършила вменените й нарушения на трудовата
дисциплина, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено – наложено е от
компетентен орган, с мотивирана заповед, която съдържа точно и конкретно описание на
извършените нарушения, че е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 ГПК да изслуша
ищцата или да приеме писмените й обяснения, че наложеното наказание е съобразено с
тежестта на нарушението, че е събрал предварително сведения дали ищцата се ползва от
закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ, както и че е преодолял закрилата преди уволнението.
С доклада по делото безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, както и че работодателят е издал заповед за уволнение
на ищцата от 19.05.2025г., която й е връчена на 20.05.2025г.
В съдебно заседание, проведено на 25.09.2025г., за безспорен между страните е отделен
и фактът, че ищцата не се е явила на работа на 09.05.2025г., както и че издаденият й ... за
временна неработоспособност е бил представен на дата, следваща датата на издаване на
процесната уволнителна заповед от 19.05.2025г.
Дисциплинарната отговорност на работника/служителя е уредена с разпоредбите на чл.
186-199 КТ. Дисциплинарното наказание . се налага за извършени тежки нарушения на
трудовата дисциплина, неизчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ, при
спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ – работодателят
или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен от закон, с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ), и в
сроковете по чл. 194 КТ, като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства (чл. 193, ал. 1 КТ).
2
Спазването на посочената процедура е в доказателствена тежест на работодателя,
който по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да установи
законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта за уволнение основание,
както и че правото на уволнение е надлежно упражнено. Нарушаване на формалната
процедура по извършването на уволнението е достатъчно основание за признаването му за
незаконно, при което спорът не се разглежда по същество.
В случая по делото се установява, че ответникът е издал писмена мотивирана заповед
от 19.05.2025г., с която е наложил на ищцата дисциплинарно наказание . за извършени
нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа в два
последователни дни – на 09.05.2025г. и на 12.05.2025г. – нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Заповедта е връчена на ищцата чрез куриер на
20.05.2025г., който факт не е спорен между страните и се установява от представената
товарителница на . (л. .).
Въз основа съдържанието на заповедта съдът намира, че същата е мотивирана и
съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, отнасящи се
до индивидуализиране на вменените дисциплинарни нарушения по начин, който да
позволява на работника/служителя да упражни ефективно правото си на защита срещу
уволнението – а именно в заповедта са посочени нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Заповедта е
подписана от управителя на дружеството, а наказанието е наложено в преклузивния
двумесечен срок от откриване на индивидуализираните в заповедта нарушения, предвиден в
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ. Не представлява порок на заповедта за уволнение, водещ
до нейната незаконосъобразност несъответстващото на вписаното в трудовия договор на
ищцата наименование на заеманата при работодателя длъжност (. в трудовия договор от
24.08.2025г. и . в заповедта за уволнение), доколкото в случая съдът намира, че се касае за
техническа грешка при изписването на длъжността в заповедта за уволнение, още повече че
по делото няма твърдения, нито доказателства, ищцата да е заемала и друга длъжност при
ответника, респ. за нея да съществува неяснота кое правоотношение с работодателя се
прекратява и това да е довело до нарушаване на правото й защита срещу уволнението.
На следващо място се установява, че работодателят е спазил процедурата по чл. 193,
ал. 1 ГПК, като е изискал преди уволнението от работника писмени обяснения за
извършеното нарушение, които са депозирани от ищцата и които са взети предвид при
налагане на наказанието, включително са обсъдени в процесната уволнителна заповед.
Не е спорно между страните и се установява от събраните гласни доказателсвтени
средства чрез разпит на свидетелите И. Д. и А. Н., че ищцата, след като е следвало да бъде
на работа по график, не е работила при ответника в два последователни дни на 09.05.2025г.
и на 12.05.2025г., независимо от посочените субективни причини за липсата на престиране
на труд, при липса на доказателства същата да не е била допусната до работа от
работодателя през тези два дни, както и да е било налице друго основание за неявяването й
– разрешено ползване на платен годишен отпуск или издаден .... Сочените от ищцата
причини за неявяването й на работа през посочените два дни (за дата 12.05.2025г. е
установено от разпита на свидетелите И. Д. и А. Н. единствено, че е посетила офиса на
ответника и е подала молба за ползване на платен годишен отпуск, без същият да й е бил
разрешен), касаещи предходен конфликт с пълномощник на работодателя, изпитван страх,
объркване и други субективни преживявания са ирелевантни при преценка на извършеното
дисциплинарно нарушение.
Независимо от изложеното, обаче, в случая се установява, че процесното уволнение е
незаконно, тъй като трудовото правоотношение е било прекратено преди издаване и
връчване на процесната уволнителна заповед на друго основание – с получаване от
работодателя на изявлението на работника по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, което се е осъществило
на 08.05.2025г., както ответникът сам признава в отговора на исковата молба и представя
доказателства за това – молба на ищцата от същата дата – 08.05.2025г. Това е така, тъй като
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ се
реализира чрез отправяне на едностранно писмено волеизявление до работодателя, от
получаването на което правоотношението се счита за прекратено. За прекратяването на
трудовоправната връзка на посоченото основание не се дължи предизвестие и
3
конститутивният му ефект настъпва от момента на получаване на изявлението, без значение
дали нарушението на задълженията на работодателя, на които се основава прекратяването,
са се осъществили. Съгласно константната съдебна практика за прекратяването на
правоотношението на това основание е ирелевантно дали същото е извършено законно или
не от работника/служителя, като в случай, че се окаже, че работодателят не е бил в
нарушение на задълженията си, послужили за основание за отправяне на волеизявлението за
прекратяване, за него възниква единствено правото да търси обезщетение от работника за
вреди, в случай, че е претърпял такива – в този смисъл са постановените по реда на чл. 290
от ГПК – Решение № 289/ 18.11.2014г. по гр.д.№ 1289/2014г. на ІV ГО на ВКС, Решение №
203/ 30.05.2011г. по гр.д.№ 832/2010г. на ІІІ ГО на ВКС, както и определение №
808/17.11.2017г. по гр.д. № 2009/2017г.
С оглед изложеното, съдът приема, че трудовото правоотношение на ищцата е било
прекратено от последната без предизвестие на 08.05.2025г. на основанието по чл. 327, ал. 1,
т. 1 КТ и ищцата не е била длъжна да се явява на работа след този момент, а извършеното
последващо прекратяване на несъществуващо трудово правоотношение с процесната
уволнителна заповед е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Само за пълнота, в случая следва да се посочи, че дори трудовоправната връзка между
страните да не беше прекратена преди връчване на процесната уволнителна заповед на
основанието по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението пак би било незаконосъобразно, тъй като
по делото се установи, че заповедта за уволнение е връчена на ищцата на 20.05.2025г. (от
който момент настъпва прекратяването на договора (чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ), а не от
подаването на уведомление в ., както поддържа ответникът), по време когато същата е
ползвала отпуск поради временна неработоспособност (видно от издаден ... от 16.05.2025г. за
периода от 16.05.2025г. до 22.05.2025г.), т.е. ищцата се е ползвала от закрила при уволнение
по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. При това положение за работодателя, при използваното
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, е съществувало, на първо място,
задължение да събере сведения от ищцата дали е налице основание същата да се ползва от
предварителна закрила при уволнение, а на следващо място – при констатиране на наличие
на такова основание – да преодолее защитата като поиска предварително разрешение от . за
уволнението. По делото обаче липсват твърдения, както и данни за изпълнение на тези
задължения от страна на работодателя, поради което уволнението би било незаконно и само
на това основание, без разглеждането му по същество.
По посочените мотиви оспореното уволнение, извършено със заповед от 19.05.2025г.,
подписана от управителя на ответното дружество, се явява незаконосъобразно, като следва
да бъде признато за такова и отменено по предявения от ищцата срещу ответника иск с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който се явява основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора право на разноски за производството има ищцата, която е
претендирала и доказала извършване на разноски в размер на 800 лв. – платен в брой
адвокатски хонорар съгласно вписването в представения договор за правна защита и
съдействие от 29.07.2025г., в която част договорът има характер на разписка. Ответникът е
.равил своевременно възражение за прекомерност на претендирания хонорар на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно предвид правната и фактическа
сложност на делото и извършените по делото процесуални действия от пълномощника на
страната. В тази насока следва да се съобрази и че уговореният хонорар е в размер, по-нисък
от предвидения в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска
работа (минималната работна заплата към датата на сключване на договора за правна защита
и съдействие), който макар да не обвързва съда, може да служи за ориентир за определяне на
дължимото адвокатско възнаграждение. Следователно на ищцата следва да се присъдят
претендираните и доказани разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение по
делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда. На посоченото основание и съобразно уважения иск ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СРС сумата от 80 лв. – държавна такса за производството.
4
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на К. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ., извършено със заповед от
19.05.2025г., подписана от управителя на ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ...
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ...да заплати на К. П. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800 лв.,
представляваща разноски за производството.
Присъдената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка с *****
*************************, BIC: *********, с титуляр П. П. П..
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ... да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата от 80
лв., представляваща държавна такса за производството.
Решението, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от страните пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 13.11.2025г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5