Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, .2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 1254 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от Р.П.Х. против „С.П.” ООД *** обективно съединени искове при
условията на кумулативност:
- с правно основание чл.108 ЗС за
признаване правото на собственост и предаване владението върху следните
недвижими имоти: 1/4 ид.ч. от Магазин, находящ се в
партера на жилищна сграда в гр.София, бул.*****, преустроен заедно с бивша
работилница в „Кафе-Аператив с игрална зала”, със застроена площ на магазина от
19 кв.м., а със светла площ от 14 кв.м., състоящо се от едно помещение, при
граници: север-бул.Мадрид, изток-източния магазин, юг-бивша работилница,
запад-калкан, заедно с 1/2 ид.ч. от избено помещение,
разположено в сутерена на сградата с площ от 3 кв.м. и 3% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж, който магазин съставлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.408.106.1.6, на едно ниво,
находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.408.106 по кадастралната кара и кадастралните регистри, при граници на
магазина: на същия етаж-68134.408.106.5, под обекта-няма, над
обекта-68134.408.106.1.1, и 1/2 ид.ч. от Магазин /бивша работилница/, находящ се на
партерния етаж в жилищна сграда в гр.София, бул.*****, преустроен заедно със
западния магазин в „Кафе-Аператив с игрална зала”, със застроена площ на
магазина от 63 кв.м. и светла площ от 55 кв.м., състоящ се от едно помещение и
тоалетна, при граници: север-западния магазин, източния магазин, изток-стълбище
и двор, юг-двор, запад-калкан, заедно със 7% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, който магазин съставлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.408.106.1.5, на едно ниво,
находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.408.106 по кадастралната кара и кадастралните регистри, при граници на
магазина: на същия етаж-68134.408.106.1.6, под обекта-няма, над
обекта-68134.408.106.1.1;
-с правно основание чл.59 ЗЗД за
сумата 2700лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/4 ид.ч. от магазина в гр.София, бул.***** с площ от 19 кв.м.
за периода 06.04.2016г.-30.12.2016г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането.
-с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 15300лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид.ч. от
магазина в гр.София, бул.***** с площ от 63 кв.м. за периода
06.04.2016г.-30.12.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането.
Ищецът
твърди да е придобил правото на собственост на посочените идеални части от описаните
имоти чрез договор за дарение, обективиран в НА № 3,
том ІІ, рег.№ 4877, дело № 195/2015г. Върху имотите имало учредено вещно право
на ползване на Й.В.П., която на 06.04.2016г. се отказала от него и от тази дата
притежава в пълен обем правото на собственост. Ответникът ползвал имотите без
да има договорно отношение с него и в този смисъл без правно основание, поради
което го поканил да му предаде владението и да заплати обезщетение за времето,
в което бил лишен от ползването. Неизпълнението обусловило правния му интерес
от предявяването на иска за ревандикация по чл.108
ЗС, съединен с осъдителни искове по чл.59 ЗЗД. Претендира разноски.
Ответникът
сочи, че през 1993г. е извършено преустройство на обектите, които са обединени
и понастоящем съществуват като един самостоятелен с идентификатор
68134.408.106.1.7, с оглед на което оспорва ищецът да се легитимира като
носител на правото на собственост в посочените в исковата молба идеални части.
Твърди, че упражнява фактическа власт въз основа сключен договор за наем от
2013г. и от 2017г., което изключва ползване без правно основание. Твърди също да е изправна страна по тези
договори с изпълнение задължението за плащане на наемната цена, като за исковия
период 06.04.2016г.-30.12.2016г. ползвателката Й.П.,
която е един от наемодателите, е получавала припадащата й се част от наема. По
тази причина счита, че не дължи на ищеца обезщетение по чл.59 ЗЗД. Претендира
разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира от фактическа страна следното:
По
иска с правно основание чл.108 ЗС.
Видно от
представения НА № 31, том ІІ, рег.№ 4877, дело № 195/2015г. ищецът придобил от
своята дъщеря М.Р.Х.чрез сключен на 30.06.2015г. договор за дарение правото на
собственост на следните недвижими имоти:
-1/4 ид.ч.
от магазин, находящ се в партера на жилищна сграда в гр.София, бул.*****,
преустроен заедно с бивша работилница в „Кафе-Аператив с игрална зала”, със
застроена площ на магазина от 19 кв.м., а със светла площ от 14 кв.м., състоящ
се от едно помещение, при граници: север-бул.Мадрид, изток-източния магазин,
юг-бивша работилница, запад-калкан, заедно с 1/2 ид.ч.
от избено помещение, разположено в сутерена на сградата с площ от 3 кв.м. и 3% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
който магазин съставлява самостоятелен обект с идентификатор 68134.408.106.1.6,
на едно ниво, при съседи: на същия етаж-68134.408.106.5, под обекта-няма, над
обекта-68134.408.106.1.1, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.408.106 по кадастралната кара и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010г. на изп.директор
на АГКК, с предназначение-за търговска дейност, с площ от 242 кв.м., при
граници /съседи/: 68134.408.104; 68134.408.121; 68134.408.107 и 68134.408.347;
-1/2 ид.ч.
от магазин /бивша работилница/, находящ се на партерния етаж в жилищна сграда в
гр.София, бул.*****, преустроен заедно със западния магазин в „Кафе-Аператив с
игрална зала”, със застроена площ на магазина от 63 кв.м. и светла площ от 55
кв.м., състоящ се от едно помещение и тоалетна, при граници: север-западния
магазин, източния магазин, изток-стълбище и двор, юг-двор, запад-калкан, заедно
със 7% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж, който магазин съставлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.408.106.1.5, на едно ниво, при съседи на магазина: на същия
етаж-68134.408.106.1.6, под обекта-няма, над обекта-68134.408.106.1.1, находящ
се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.408.106 по
кадастралната кара и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-45/09.07.2010г. на изп.директор на АГКК, с
предназначение-за търговска дейност, с площ от 242 кв.м., при граници /съседи/:
68134.408.104; 68134.408.121; 68134.408.107 и 68134.408.347;
Не е спорно имотите да са съсобствени, като освен ищеца към деня на дарението идеални
части притежават Г.П.К., Д.Г.Д.и М.М.Ц..
В документа за собственост е
посочено, че върху прехвърлените идеални части има запазено от Й.В.П. пожизнено
и безвъзмездно право на ползване от 2012г. с НА № 165/2012г. Ползвателката се отказала от вещното право с писмена
декларация на 05.04.2016г., вписана в Агенция по вписванията на 06.04.2016г.
/стр.12-14/.
Не е предмет на спор извършено
преустройство през 1993г. чрез обединяването на двата магазина, за което е
издаден Акт за узаконяване № 19/27.07.1993г. на главния архитект на ТОА
„Оборище” при НС-гр.София по реда на ЗТСУ /отм./. Видно от заключенията на СТЕ
двата магазина /бивша работилница и западен/ са съседни, разположени един зад
друг и до тях има друг магазин /източен/, който не е предмет на делото. През
2010г. са заснети в кадастъра като самостоятелни обекти с идентификатор 68134.408.106.1.5 /за магазина с площ 63
кв.м./ и идентификатор 68134.408.106.1.6 /за магазина с площ 19 кв.м./,
впоследствие със заповед за изменение от 29.05.2017г. са нанесени като самостоятелни
обекти с идентификатори съответно 68134.408.106.1.7 и 68134.408.106.1.8, а след
това видно от приложената схема № 15-444386/13.09.2017г. са отразени като обект
с идентификатор 68134.408.106.1.7. Според заключенията е налице пълна идентичност
между описаните в НА № 31/2015г. имоти със съществуващия на място с обща площ
82 кв.м.
Не се спори също, че ответното
дружество ползва преустроените магазини като кафе-аператив и игрална зала въз основа
сключен на 11.10.2013г. договор за наем с наемодатели Й.В.П., Д.М.Х., Д.Г.Д.-П.,
Ц.Н.Б.и „Р.” ЕООД. Срещу ползването
плащало наемна цена от 1266.20лв., получавана от Г.К., който впоследствие я
разпределял на наемодателите според предвидените в анекс към договора размери
за всеки един/стр.50-59/.
С покана до ответника, връчена на
19.12.2016г., ищецът заявил, че ползва имотите преди придобиване правото на
собственост и при липса на договорно правоотношение с него, поради което
поискал в едномесечен срок да ги освободи и да му заплати обезщетение за лишаване
от правото на ползване /стр.16-18/. От своя страна ответникът поканил ищеца и
наемодателите на среща на 18.01.2017г. за уреждане на отношенията и обсъждане
условията по евентуално прекратяване или продължаване на договора за наем, на
която ищецът не се явил, видно от представения констативен протокол
/стр.76-77/. Впоследствие до него била отправена и покана от съсобственика Г.К.
за провеждането на 06.06.2017г. на събрание на съсобствениците за вземане на
решение за определяне начина на използване и управление на имота и предложение
да се сключи с ответното дружество договор за наем /стр.78/. По искане на ищеца
срещата била отложена за 11.07.2017г., на която не присъствал и не осигурил
свой представител. В отговор на поканите заявил, че не желае и не е съгласен да
се сключи договор за наем с ответното дружество.
Представен е протокол от
11.07.2017г. за събрание на съсобствениците, на което на основание чл.32, ал.1
ЗС било взето решение да се сключи договор за наем с ответното дружество,
считано от 12.07.2017г. за срок от три години при месечна наемна цена 2350лв. и
начин на ползване „Кафе-Аператив с игрална зала”. Въз основа това решение е
сключен договор на посочената дата /стр.81-86/,
по който ищецът не е страна. В чл.6, ал.2 от него е предвидено
уговорената наемна цена да се разпределя между съсобствениците, като плащането
на припадащата се част на ищеца да се осъществява чрез пощенски запис.
Не е спорно договорът за наем да
е прекратен едностранно от ответното дружество след отправено предизвестие,
считано от 01.01.2018г., а на 02.01.2018г. същото предало владението на
съсобственика Г.К., за което е съставен протокол /стр.133/.
Като доказателство по делото е
приета разписка от 02.10.2018г., с която ищецът декларирал получаване ключа от процесното помещение на бул.*****, предаден му от друг
съсобственик Г.К..
Уважаването на ревандикационния иск по чл.108 ЗС предпоставя ищецът да е
собственик на вещта, тя да се намира във владение или държане на ответника,
както и упражняваната от него фактическа власт върху вещта да е без правно
основание. В доказателствена тежест на ищеца по този иск е да установи правото
си на собственост и факта на владение от ответника, а последният носи тежестта
да докаже основанието, въз основа на което упражнява фактическата власт.
По делото е установено ищецът да
е придобил идеални части от два магазина в гр.София, бул.*****, находящи се на партерния етаж, по силата на сключен през
2015г. договор за дарение, обективиран в НА №
31/2015г. Установено е също, че през 1993г. тези магазини са преустроени чрез
обединяването им в един обект до размера на общата им площ и помещения и при
запазване на предназначението, което фактическо положение съществува и понастоящем. При доказана пълна идентичност между тях
възражението на ответника да се претендират права върху несъществуващи обекти е
неоснователно. Вярно е, че спорния обект
е индивидуализиран в исковата молба като
два отделни според състоянието отпреди преустройството, но това не налага извод
ищецът да е придобил права и да търси защита с иска по чл.108 ЗС върху различен
от процесния имот. С решението съдът дължи
произнасяне според действителното фактическо и правно положение на спорния
имот. След като ищецът се легитимира като носител на право на собственост върху
идеални части от двата магазина, безспорно е носител на такива права и след
тяхното обединяване в един обект. Идеалните части на новообразувания имот са
пропорционални на идеалните части от старите имоти, като в случая ищецът притежава
квота в съсобствеността от 151/340 ид.ч. Налице е
първата предпоставка на чл.108 ЗС.
Съгласно разрешенията дадени с
т.2А от ТР № 4/14.03.2016г. по тълк.д.№ 4/2014г.,
ОСГК на ВКС, ако в хода на делото се установи, че ищецът по иск с правно
основание чл.108 ЗС е собственик на процесния имот,
но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи
първото искане за правна защита като признае с установителен
диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с
отделен диспозитив да отхвърли второто искане за
правна защита-за предаване на владението на имота.
Ответникът е упражнявал
фактическа власт върху процесния имот въз основа
договор за наем от 11.10.2013г. и впоследствие договор за наем от 12.07.2017г.,
прекратен на 01.01.2018г. с предаване владението на съсобственика Г.К., който
от своя страна предал ключовете от помещенията на ищеца. Предаването на
владението поради прекратяване на договора и последващото предаване ключовете
са факти настъпили в хода на производството, които имат значение за спора и на
основание чл.235, ал.3 ГПК следва да се вземат предвид. Те установяват, че към деня
на устните състезания ответникът е преустановил упражняване фактическата власт,
а ищецът получил владението върху имота, поради което не е налице основание за осъждането му да
предаде това владение и в тази част следва да се постанови отхвърлителен
диспозитив.
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД.
С
исковата молба ищецът претендира заплащането на обезщетение за неоснователно
обогатяване за периода 06.04.2016г.-30.12.2016г. за лишаване от право на
ползване от 2700лв. за 1/4 ид.ч. от магазина с площ 19
кв.м. и от 15 300лв. за 1/2 ид.ч. от магазина с площ 63
кв.м. Доколкото двата магазина са обединени още през 1993г. и съществуват като
един самостоятелен обект тази претенция следва да се разгледа като един
осъдителен иск в общ размер на 18 000лв.
Фактическият състав на чл.59 ЗЗД обхваща увеличение
имуществото на ответника /обогатяване/, намаляване имуществото на ищеца /обедняване/,
причинна връзка между обогатяването и обедняването, липса на правно основание
за обогатяването и обедняването.
Към деня
на придобиване от ищеца на идеални части от имота /30.06.2015г./ ответното
дружество го е ползвало на правно основание-сключен през 2013г. договор за наем,
включително и през процесния период. Страна по този
договор, като един от наемодателите, не е праводателката
му М.Х., а Й.П., която е била със запазено пожизнено вещно право на ползване
върху прехвърлените идеални части от 2012г. В това си качество на основание
чл.56 ЗС е имала право да ги отдава под наем и да получава припадащата се част
от наемната цена.
Й.П. се
отказала от правото на ползване с писмена декларация от 05.04.2016г., вписана
по надлежния ред на 06.04.2016г., откогато на основание чл.99 ЗС вр. чл.59 ЗС ограниченото вещно право се е погасило, което
влече погасяване правото да ползва вещта, както и да получава добиви от нея,
включително гражданските плодове. Последица от това е прекратяване наемното
правоотношение по сключения с ответното дружество договор за наем за идеалните
части от имота, за които е било учредено правото на ползване. Предвиденото в
чл.60 ЗС изключение по запазване действието на сключените от ползвателя
договори за наем на полски имоти до края на текущата стопанска година, ако
правото се прекрати преди това, е неприложимо, защото наемното правоотношение
няма за предмет полски имоти. Следователно от деня на погасяване ограниченото
вещно право поради отказ от него, правото на собственост на ищеца е добило своя
пълен обем, включващо правомощието да упражнява фактическата власт и да се
ползва от притежаваните идеални части. Съответно от този момент, поради
прекратяване действието си в тази част, договорът за наем му е станал
непротивопоставим. Противопоставимост ответникът не
би могъл да черпи и от чл.237 ЗЗД, тъй като праводателката
на ищеца не е сключила и не е била страна по договора за наем.
Същевременно
доказателствата установяват, а не е и спорно ответното дружество-наемател да е
изпълнявало задължението си по плащане наемната цена на всички наемодатели, с
които сключило договора от 11.10.2013г. За исковия период
06.04.2016г.-30.12.2016г. уговорената наемна цена е била получавана от
съсобственика Г.К., който от своя страна внасял припадащата се част на Й.П. по
банковата й сметка /стр.57-59/, потвърдено и от заключението на вещото лице по ССч.Е. По делото не са събрани доказателства ответникът да
е бил уведомен или да е знаел за погасяване вещното право на ползване на
последната, нито към деня на вписване отказа й 06.04.2016г., нито в течение на
периода до 30.12.2016г. Представената
покана, връчена на ответника на 19.12.2016г., обективира
изявлението на ищеца, че е собственик от 2015г. на идеални части от имота и с
позоваване на това си право отправил искане за предаване владението и плащане
на обезщетение за ползване поради липса на договорно правоотношение лично с
него. По-специално тя не съдържа данни за отказа на Й.П. от вещното право на
ползване. С оглед съдържанието си поканата има уведомителен характер и доказва
единствено узнаването от ответника за настъпилата промяна в титулярството
на правото на собственост на процесните идеални части
и претенциите на ищеца като съсобственик, но не и по отношение прекратеното право на
ползване на единия от наемодателите, с когото е в договорно правоотношение. Този
факт не е бил сведен до знанието му и на проведената след вписване на отказа
среща на 12.04.2016г. между ищеца, представител на ответника и друг
съсобственик, макар поводът да е бил претенции на вещната ползвателка
за заплащане на наемна цена за предходен период 2013г.-2015г. и присъствието на
ищеца да е било като неин пълномощник /констативен протокол, стр.74/. Не се
твърди, а и липсват доказателства самата вещна ползвателка,
като страна по договора за наем, да е
уведомила ответника за отказа си от вещното право, респ. липсват ангажирани
такива да е узнал за това по друг начин.
От
горното следва, че в периода 06.04.2016г.-30.12.2016г. ответникът е ползвал процесните идеални части от имота на правно
основание-договор за наем, което е било непротивопоставимо
на ищеца-собственик поради погасяване ограниченото вещно право за тях с
последица и прекратяване договора в тази част. Налице е първата предпоставка по
чл.59 ЗЗД-обедняване на ищеца, тъй като е бил лишен от възможността да
упражнява правото си на собственост в пълен обем. От друга страна, ответникът е
изпълнявал задълженията си по договора с плащане наемната цена на вещната ползвателка, без да знае, че е изгубила това си качество
поради отказ от вещното право на ползване, а оттук и за прекратяване договорното
правоотношение между тях.
Съгласно
чл.75, ал.2 ЗЗД длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил
задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се
явява овластено да получи изпълнението. Истинският
кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Нормата
намира приложение към всички облигационни правоотношения, страни по които са
кредитор и длъжник, независимо от техния източник. Тя е в отклонение на общото
правило по чл.75, ал.1 ЗЗД, че изпълнението на задължението е точно и има
погасителен за длъжника ефект, когато е направено на кредитора. При наличието на предвидените в хипотезиса й предпоставки, макар престацията
да е била направена към некредитор, длъжникът се освобождава от отговорност. В
този случай действителният кредитор може да претендира от получилия
изпълнението това, с което последният се е обогатил за негова сметка. Настоящата хипотеза е именно такава. Ответникът
е бил обвързан от договор за наем с вещната ползвателка
за процесните идеални части от имота, на която е
дължал припадащата се част от наемната цена. Договорното правоотношение между
тях се е прекратило като правна последица от отказа й от ограниченото вещно
право, считано от 06.04.2016г. /при запазване действието му спрямо останалите
наемодатели-съсобственици/, но в течение на целия исков период ответникът е
продължил да престира на нея, защото не е знаел и с
оглед конкретните обстоятелства не е могъл да узнае за това обстоятелство. Определящо
за преценката неговата добросъвестност е не знанието кой е титуляр на правото
на собственост, а незнанието на правно релевнатния
факт за погасяване вещното право на ползване. Последното го е поставило в
положение на незнание, че договорът е прекратен и ползва идеалните части на ищеца
без правно основание. Ответникът е платил в изпълнение на свое договорно
задължение при субективната увереност да съществува и на лице, което въз основа
недвусмислени обстоятелства се явява негов кредитор. Следователно не се е
обогатил за сметка на ищеца, тъй като липсва причинна връзка в имущественото
разместване между тях. Обогатяване е настъпило за бившата вещна ползвателка Й.П., чието имущество се е увеличило без
основание за сметка на това на ищеца.
По
изложените съображения искът по чл.59 ЗЗД подлежи на отхвърляне.
По
разноските:
На
основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
разноските направени от ищеца за уважения иск за собственост в размер на
2786.70лв. Тази сума представлява сбор от разноските на ищеца по заплащане на
държавна такса, в тази част такса за вписване, разноски по производството за
събиране на доказателства /експертизи/, както и платено възнаграждение за
адвокат, отнасящи се само за този иск. Уговореното и платено възнаграждение по договора за правна помощ и съдействие е
2000лв. за процесуално представителство общо за двата иска, поради което съдът е
включил в тези разноски половината от възнаграждението 1000лв.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат разноските,
които ответникът е направил във връзка с отхвърления иск по чл.59 ЗЗД в общ
размер на 2050лв. Сумата представлява сбор от разноските по производството
свързани със събиране на доказателства /съдебни експертизи/ и платено адвокатско възнаграждение, отнасящи
се за този иск. В договора за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение
е определено поотделно за двата иска, поради което съдът е включил в разноските
само възнаграждението за иска за обезщетение. Размерът му съответства на
фактическата и правна сложност на делото и е в границите на предвидения в
Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С минимален размер,
поради което възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по отношение „С.П.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, ж.к.*****, по иска на Р.П.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
че е собственик на 151/340 ид.ч. от недвижим имот-Обект с търговско предназначение с обща
застроена площ 82 кв.м., находящ се в гр.София, бул.*****,
съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.408.106.1.7, съгласно
схема № 15-444386/13.09.2017г., в сграда
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.408.106 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010г. на
изпълнителния директор на АГКК, при съседи на обекта: на същия
етаж-68134.408.106.1.8; под обекта-68134.408.106.1.4 и над
обекта-68134.408.106.1.1, който имот е
образуван от преустройството през 1993г. чрез обединяването на и идентичен с 1.Магазин
на партера в жилищна сграда в гр.София, бул.*****, със застроена площ 19 кв.м., а със светла площ 14 кв.м., състоящ
се от едно помещение, при граници: север-бул.Мадрид, изток-източния магазин,
юг-бивша работилница, запад-калкан, заедно с 1/2 ид.ч.
от избено помещение, разположено в сутерена на сградата с площ от 3 кв.м. и 3% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.408.106, и 2.Магазин /бивша
работилница/, находящ се на партерния етаж в жилищна
сграда в гр.София, бул.*****, със застроена площ 63 кв.м., а със светла площ 55
кв.м., състоящ се от едно помещение и тоалетна, при граници: север-западния
магазин, източния магазин, изток-стълбище и двор, юг-двор, запад-калкан, заедно
със 7% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж, разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.408.106, като
ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.108 ЗС в частта за предаване владението върху описания недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.П.Х., ЕГН **********, с адрес ***, против „С.П.“ ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, ж.к.*****, осъдителен иск с правно
основание чл.59 ЗЗД за сумата в общ размер на 18 000лв., представляваща
обезщетение за лишаване от право на ползване на идеалните части от имота за
периода периода 06.04.2016г.-30.12.2016г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА „С.П.“
ООД, ***, да заплати на Р.П.Х., ЕГН **********,*** разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 2786.70лв.
ОСЪЖДА Р.П.Х.,
ЕГН **********,***, да заплати на „С.П.“ ООД, ***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 2050лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: