№…………………… 2018 година гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІІІ
СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 2903 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.157
ал.4 ДОПК.
Образувано е по искане с вх.№ 20373/29.12.2017г.
на „Алифос България“ ЕАД от гр.Девня, Индустриална зона - юг за спиране
изпълнението на Ревизионен акт № Р-03000317001302-091-001/11.07.2017г. на орган
по приходите при ТД на НАП-Варна,
потвърден с Решение № 325/25.09.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна.
С РА на дружеството са установени задължения по ЗДДС за периода м.12.2012г. –
м.07.2013г. общо в размер на 835 917.33лв. - главница и лихви – 352 873.85лв.
В молбата е посочено, че по сметка на ТД на НАП – Варна на 20.07.2017г. са
внесени 9 057лв. Наред с това с АПВ № П-03000317184236-004-001/08.11.2017г.
принудително е събрана от дължимия за възстановяване ДДС сумата от
311 490.96лв., а с АПВ № П-03000317205023-004-001/12.12.2017г.
принудително е събрана от дължимия за възстановяване ДДС сумата от
283 747.78лв. С молбата, като доказателство за обезпечаване на
установените с РА задължения представя Банкова гаранция рег.№
Ид-8994/20.10.2017г. за сумата от 1 184 379.02лв., която е валидна от
04.11.2017г. Искането е направено по реда на чл.157, ал.2 от ДОПК от
легитимирано лице, поради което е ДОПУСТИМО за разглеждане.
След като разгледа искането за
спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-03000317001302-091-001/11.07.2017г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 325/25.09.2017г.
на Директора на Дирекция “ОДОП”-Варна и приложените доказателствата, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От посочения по – горе ревизионен
акт се установява, че на жалбоподателя са установени задължения по ЗДДС в
размер на 835 917.33лв. – главница и лихви в размер на 352873.85лв. С
Решение № 325/25.09.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП”-Варна,
контролиращият административен орган е потвърдил изцяло така издадения РА.
С жалба вх.№ 577-10/09.10.2017г. „
Алифос България“ ЕАД е оспорил издадения РА, във връзка с което е образувано
настоящото дело.
По делото е представена Банкова гаранция
рег.№ Ид-8994/20.10.2017г. за сумата от 1 184 379.02лв., която влиза
в сила от 04.11.2017г. По делото са представени и доказателства за внесена по
сметката на ТД на НАП – Варна сумата от 9 057лв. Представени са също така
АПВ № П-03000317184236-004-001/08.11.2017г., с който принудително е събрана от
дължимия за възстановяване ДДС сумата от 311 490.96лв. и АПВ №
П-03000317205023-004-001/12.12.2017г., с който принудително е събрана от
дължимия за възстановяване ДДС сумата от 283 747.78лв.
При така изложената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Обжалването на ревизионния акт
пред съда не спира неговото изпълнение - чл.157, ал.1 ДОПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ДОПК изпълнението може да бъде спряно от
административния съд по искане на жалбоподателя, като към искането следва да се
приложат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите
- ал.3. Когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа
предложение за обезпечение в същия размер. Изрично е регламентирано, че в тези
случаи се прилагат разпоредбите на чл. 153, ал. 3 – 5 ДОПК. Съгласно чл.153
ал.4 ДОПК, изпълнението на ревизионния
акт се спира, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3, а съгласно
ал.5 на същия текст - по преценка съобразно представеното, съответно
предложеното обезпечение.
В конкретния случай, настоящият
състав намира, че са налице предпоставките за спиране изпълнението на
ревизионния акт. Отправеното искане за спиране на изпълнението е направено от
жалбоподателя - адресат на ревизионния акт, като последният е обжалван от него
пред съда. Към искането са представени доказателства за направено обезпечение,
а именно Банкова гаранция за сумата от 1 184 379.02лв., включваща
задълженията установени с процесния РА. Представени са и доказателства за
внесена по сметката на ТД на НАП – Варна сумата от 9057лв., както и АПВ №
П-03000317184236-004-001/08.11.2017г., с който принудително е събрана от
дължимия за възстановяване ДДС сумата от 311 490.96лв. и АПВ №
П-03000317205023-004-001/12.12.2017г., с който принудително е събрана от
дължимия за възстановяване ДДС сумата от 283 747.78лв. От датата на издаване на РА до датата на подаване на искането за спиране
на неговото изпълнение – 24.10.2017г. лихвите върху главницата са
24 348.39лв. /видно от изчисляването им с НАП изчисляване на лихви/. При
тези данни се налага извода, че представената банкова гаранция обезпечава
публичните вземания, посочени в РА, след приспадане на внесената сума от
9 057лв., както и сумите, които принудително са събрани с посочените по –
горе АПВ, включително и натрупаните лихви върху главницата към датата на
подаване на искането за спиране.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
направените обезпечения обезпечават размера на задълженията по РА, спиране на
изпълнението на който се иска. Налице са предпоставките на чл.157 ал.3 ДОПК,
вр.чл.153 ал.3 - 5 ДОПК за спиране на изпълнението на ревизионния акт, поради
което направеното искане е основателно и следва да бъде уважено, но за срок до
27.04.2018г., с оглед факта че банковата гаранция е валидна до 04.05.2018г.
Водим от горното и на основание
чл.157, ал.4 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА
изпълнението на Ревизионен акт № Р-03000317001302-091-001/11.07.2017г.
на орган по приходите при ТД на
НАП-Варна, потвърден с Решение № 325/25.09.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП“
– Варна за срок до 27.04.2018г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението до
страните.
Административен съдия: