Решение по дело №1521/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1898
Дата: 6 ноември 2023 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20237180701521
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 юни 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№1898/6.11.2023г.

гр. Пловдив, 06, 11, 2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, V състав, в публично съдебно заседание на девети октомври,  две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело 1521 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК.

Жалбоподателят - М.Х.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.Т., оспорва Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/2287 от 18.12.2020 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за дребни земеделски стопани за кампания 2016 г.

В жалбата се твърди, че издаденото уведомително писмо /УП/ е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че липсват правни и фактически основания за издаване на административен акт с такова съдържание, като излага подробни доводи в тази насока, поради което иска отмяната му и претендира разноски по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорения акт по доводи, изложени в представената писмена защита.

Ответникът -  заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрск. М. оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да потвърди оспорения акт, като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Административен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл.168 АПК, установи следното от фактическа страна:

Настоящото производство е повторно във връзка с Решение № 6206/12.06.2023 г., постановено по адм. д. № 11408/2022 г. по описа на ВАС, V О., с което е отменено Решение № 1670/05.10.2022 г., постановено по адм. д. № 2432/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, в съответствие с дадените от горестоящия съд указания, изразяващи се в следното: да се съберат доказателства дали от страна на ЗПК „Възход“ е доказано правно основание за ползване на парцели 55484.136-1-6 и 554848-21-2-10, за които е установено застъпване и да се установи в какъв размер е то; дали на ЗПК „Възход“ е признато правно основание за ползване на тези площи и кое е то, и дали е одобрено изплащането на субсидия; да се установи откъде идва разликата в площите и да се установи, ако се промени размерът на допустимите площи по СЕПП, ще се промени и размерът на заявената площ по схемата съобразно разпоредбара та чл.16 ал.3 от Наредба № 3/2015 г.

На 23.03.2016 г. М.Х.К., с УРН 239891, УИН 16/280416/62531 подава заявление за подпомагане за кампания 2016 по схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда- зелени директни плащания /ЗДП/, Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/ (л.66, на ад. № 2432/21г./ ).

На 15.04.2016г. са извършени автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2016 г. (л.70-гръб и л.71), при които е установено, че заявената площ или част от нея попада извън полигона с правно основание – парцел 55484-397-1-1 с площ извън: 0.12 ха; парцел 55484-397-2-1 е извън площ: 0.11 ха. 

На 13.09.2016 г. заместник изпълнителния директор ДФЗ издава уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат с изх. № 02-160-6500/5585 (л.84), в което е посочено, че при извършване на административни проверки на подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките на директните плащания от М.Х.К., УИН 16/280416/62531 са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. В същото е даден срок от 20 работни дни от датата на получаване на уведомителното писмо, но не покъсно от 1-ви декември в годината на кандидатстване да се яви в Областна дирекция - Пловдив и да представи документи, доказващи правното основание за ползване, съгласно чл.2а ал.2 Наредба № 5 от 27.02.2009г., с приложена таблица с описание на застъпените площи (л.86). Писмото е връчено на К. на 10.10.2016 чрез Димитрийка Тенева – дъщеря (л.87). Във връзка с това писмо, на 18.10.2016 г. К. депозира  декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин (л.18), с която изцяло потвърждава размера и местоположението на установените двойно декларирани площи, заявени от нея за подпомагане със заявление за подпомагане, като за тях представя документи, съгласно чл.2а от Наредба № 5/27.02.2009 г. Към декларацията е попълнена таблица с потвърдени кадастрални имоти и предоставените за тях документи (л.19), като в същата е декларирано, че въведената в ИСАК информация съответства на предоставените от нея документи за правно основание за ползване на кадастралните имоти с установени застъпвания в заявлението й за текущата кампания, както и, че липсата на въведени документи за всички кадастрални имоти означава, че няма потвърдени от нея кадастрални имоти и с подписа си декларира, че се отказва от всички установени в заявлението й за подпомагане застъпвания и е наясно, че застъпените площи ще бъдат третирани като наддекларирани площи.   

В приложената таблица К. посочва кои БЗС потвърждава, като същите са посочени с кадастрален номер, ЕКАТТЕ и име на землище, вид на предоставения от ЗС документ за правно основание за ползване, номер на предоставения документ и дата на предоставения документ. От същата се установява, че имотите се намират в землището на с. Партизанин, предоставени са със заповед за разпределение на масивите по чл.37 ал.4  или ал.12 със Заповед № РД 07-646/17.09.2015 г. на директора Областна дирекция „земеделие“ – гр. Стара Загора (л.32), която е приложена по административната преписка.

На 08.11.2016 г. кандидатът К. е уведомена по телефона с протокол № 9 от същата дата, че е надхвърлила максималния праг по схемата за дребни земеделски стопани и има възможност да я оттегли в срок до 01.12.2016 г., но няма да може повторно да се включи в нея.

На 18.12.2020 г. е издадено обжалваното в настоящото производство Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/2287 от 18.12.2020 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемата за дребни земеделски стопани за кампания 2016, от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което уведомява М.Х.К.,***, че общата оторизирана сума по Схемата за дребни земеделски стопани /ДЗС/ е в размер на 0.00 лева.

В оспорения акт се посочва, че размерът на годишното плащане по ДЗС се определя индивидуално за всеки кандидат, съгласно чл.63 §2 б.а) от Регламент (ЕС) №1307/2013 на ЕП и на Съвета, като плащането не може да надвишава левовата равностойност на 1 250 евро, а плащанията под 500 евро се закръглят на левовата равностойност на 500 евро. Посочва се също така, че уведомителното писмо съдържа само относимите и приложими таблици за заявените схеми за подпомагане по подаденото от жалбоподателя заявление, като оторизираната сума за получаване по ДЗС е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и проверки на място (в съответствие с чл.37 от ЗПЗП)на декларираните данни в подаденото от лицето заявление за подпомагане.

Отбелязано е и, че съгласно декларираните от лицето данни и след извършване на горецитираните проверки, в таблица 1, са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, като за тези площи Разплащателната агенция намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл.43 ал.4 от ЗПЗП.

В Таблица 1: Площи с констатирани несъответствия по схеми за директни плащания за кампания 2016, след извършени проверки за допустимост на площите по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане )СПП), Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП), Схема за млади земеделски стопани (МЗС) са посочени: - парцел 55484-136-1-6 с декларирана площ 0.95 ха, площ след установени извършени проверки по чл.37 от ЗПЗП – 0.71 ха и установена разлика между декларирана и установена площ на БЗС - 0.24 ха и парцел 55484-21-2-10 с декларирана площ 3.10 ха, площ след извършени проверки по чл.37 от ЗПЗП – 2.99 ха и установена разлика между декларирана и установена площ на БЗС – 0.11.

Разяснено е съдържанието на таблицата по колони и са цитирани разпоредбите на чл.17 ал.7 и ал.8 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, чл.37 ал.2 и чл.43 ал.3 т.4  т.5 от ЗПЗП, чл.28 и чл.29 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията. Разяснено е какво представляват кръстосаните проверки, като са цитирани отделни текстове от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, както и е посочен начинът на изчисляване на площта, съгласно чл.2 §1 т.23 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, в резултат на което е формиран извод, че допустимост на кандидатите за подпомагане по схема ДЗС въз основа на референтната площ за Кампания 2015 установената площ за Кампания 2019 са посочени: Референтна площ по СЕПП от Кампания 2015 /ха/ - 5.39; допустима площ по СЕПП за Кампания 2016 /ха/ - 5.23 ха; Стопанството е допустимо за подпомагане по Схема за дребни земеделски стопани /Да/Не/ - НЕ (таблица № 2).

Разяснено е съдържанието на таблицата по колони и са цитирани разпоредбите на чл.18 § 6 от делегиран Регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията, изискването на чл.16 ал.6 от Наредба № 3 от 2015 г., цитирани са разпоредбите на чл.13, чл.16, чл.19а и дял IV от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията и чл.43б ал.1 от ЗПЗП. Посочено е, че общата оторизирана сума за получаване по СЕПП и СПП е 0.00 лева.

В таблица № 4 са посочени площите по ЗДП, които са по колони както следва: - установена обработваема площ – 523 ха, като под същата са дадени разяснения по колони и е посочено, че установените по СЕПП площи, след извършване на проверка за спазване на изискванията по схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП), съгласно чл.2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., резултатите от която са посочени в таблица 4, е оторизирана сума в размер на 0.00 лв.

В таблица № 9: Размер на финансово подпомагане по схемите за директни плащания, базирани на площ, е посочен из„численият размер на финансовото подпомагане по схема ДЗС. Под таблицата е дадено разяснение, като са цитирани разпоредбите на чл.13,чл.16, чл.19 и чл.19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията и чл.12 от Наредба № 5/27.02.2009 г. По отношение на СЕП е посочено, че за тази схема важи линейно намаление във връзка с чл.65 §2 б.в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и Съвета, наложено съгласно чл.6 §2 б.е) т.iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2016 е наложено линейно намаление по СЕПП в размер на 0.23% върху сумата за получаване след намаление за закъснение и наддеклариране (ред 9* ставка минус ред 1 минус ред 11)* 0.23%, като са цитирани и разпоредбите на чл.91 и чл.93 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на ЕП и на Съвета.

Таблица 12: Оторизирани суми, съдържа исканата сума, съответно, по СЕПП – 1 122.19 лв., СПП – 821.99 лв. и ЗДП – 704.03 лв.; намаления, които и по трите схеми са със съответните искани суми, посочени в колона 1 на таблицата и оторизираната сума и по трите схеми е 0.00 лв. Под таблицата са дадени разяснения по колони, като се посочва как се отчитат намаленията за площи и животни и кога се извършва намаление на субсидията, както и линейното намаление, както бе посочено по-горе под таблица 9.

В заключение но оспорения акт е посочено, че уведомителното писмо може да бъде обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред министъра на земеделието, храните и горите или пред административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя изрично е посочил, че въпросът е правен и не е необходимо ангажирането на експертиза. По делото  са приети допълнително ангажираните от ответника доказателства, представени с молба вх. № 17715/11.09.2023 г., а именно- Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г. с изх. № 02-240-2600/2382 от 06.09.2019 г. до ЗПК „Възход“; декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин с набор от документи от ЗПК „Възход“ и декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин с набор от документи от М.К..

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.168 от АПК във връзка с чл.142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице, в тяхната съвкупност, всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материално правните разпоредби и да съответства на целта на закона.

Уведомителното писмо е издадено от компетентен административен орган заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", във връзка с изрична Заповед № 03-РД/ 2891 / 23.07.2019 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", назначен с решение от заседание на УС, съгласно Протокол № 114/15.06.2017 г. Заповед № 03-РД/772/08.03.2022 г. е издадена на основание чл.20 т.2 и т.3 и чл.20а ал.1, 2, 4, 6 от ЗПЗП и чл.10 т.1, т. 2, т.7 и т.13 и чл.11 ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ. По смисъла на разпоредбата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл.18 ал.1 от ЗПЗП, органи на Държавен фонд "Земеделие", който е и Разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява, съгласно приложимата редакция на чл.20а от ЗПЗП. Видно от представената заповед Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на Петя Славчева - заместник-изпълнителен директор на фонда, определени правомощия, в това число да издава и подписва уведомителни писма. Нормата на чл.20 от ЗПЗП, визира правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ, респ., на Разплащателната агенция, като според т.2, изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи дейността му и, следователно, той е компетентният орган да издава административните актове, свързани с прилагане на Общата селскостопанска политика. Към датата на постановяване на оспорения административен акт, законът предвижда възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира правомощията си по организацията и дейността на ДФЗ на друго длъжностно лице. Това правомощие е предвидено с допълването на чл.20а от ЗПЗП с нови ал.3 и ал.4, което налага извода, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният акт е обективиран в изискуемата писмена форма, но са налице отменителните основания по чл.146 т.2 и т.3 от АПК, тъй като при издаването му не са спазени изискванията на чл.59 ал.2 от АПК. При липсата на предвидени особени правила в специален закон административните актове следва да отговарят на изискванията на чл.59 ал.2 от АПК, а, в случая, липсва разпоредителна част, съответстваща на правомощието на Разплащателната агенция /в качеството на представляващ на която е заместник – изпълнителният директор на ДФ3 по чл.43 ал.4 във връзка с чл.11а т.9 предл. второ от ЗПЗП (действаща разпоредба, ДВ, бр.18 от 2018 г.).

Административният орган не е спазил императивните изисквания на чл.59 ал.2 т.4 от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на съдържанието на същия сочи на липса на фактически и правни основания за издаването му. Касае се за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната защита на заявителя и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на оспореното уведомително писмо.

Изводите за липса на мотиви на оспорения административен акт се извеждат и от анализа на данните в таблиците, съдържащи се в уведомителното писмо /УП/ и от разясненията към колоните в същите. Така описаното съдържание на таблиците и на обясненията към тях, не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за отказаната с оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на жалбоподателя, вкл. и факта, че освен в горната част на УП, където е посочен адресата на акта, никъде в целия акт не се коментира заявителя на помощта, а се говори на учтива форма (Вас).

В УП е посочено, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП. Както се посочи, по- горе в табличен вид - таблица 2: Допустимост на кандидатите за подпомагане по схема ДЗС въз основа на референтната площ за Кампания 2015 установената площ за Кампания 2019 са посочени: Референтна площ по СЕПП от Кампания 2015 /ха/ - 5.39; Установена площ по СЕПП за Кампания 2016 /ха/ - 5.23; Стопанството е допустимо за подпомагане по Схема за дребни земеделски стопани /Да/Не/ - НЕ. Разяснено е съдържанието на таблицата и са цитирани правни норми. В таблица 12: Оторизирани суми /в лева/, са структурирани по схема/мярка исканата сума, намаления, редукции, сума на намаление при достигане на 1250 евро, оторизирана сума /лв. /. Под таблицата са описани начина на формиране на сумата в колоните и съответните ставки за схема/мярка /лв. /ха/ за Кампания 2016. Таблица 13 е наименована "Извършени плащания /в лева/ е без попълнени данни, като под същата са отново следва обяснение какво отразяват отделните колони. В дадените обяснения към колоните от съдържащите се в акта таблици обаче, не се установява какви са фактическите основания за постановяване на акта, които приема органът. Никъде не са посочени недопустимите площи, както и, че това е довело до отказ за оторизиране на суми.

Фактическите основания са юридически факти, с чието осъществяване се свързва възникването на административното правоотношение, от което произтича правомощието на административния орган да разпореди определени права и задължения. Непосочването на тези факти и/или некоректното им или общо посочване, изключва както предмета на доказване, така и преценката за съответствието на същия с материалния закон и, не на последно място, целта на закона.

Изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК за включване в съдържанието на административния акт на фактическите и правни основания се различава от процесуалното задължение на административния орган да събира доказателства за тези факти. В този смисъл административният орган е длъжен да посочи ясно и недвусмислено основанията, които са го мотивирали за издаване на административния акт, за да се гарантира ефективно упражняване на правото на защита на адресатите на акта и възможността да се извърши проверка относно неговата законосъобразност, което в процесния казус не е сторено.

Липсват и правни основания за издаване на акта. Цитирането общо на приложимата нормативна уредба не обосновава извод за наличието, на която и да е конкретна хипотеза довела до постановяване на акта. Действително, съобразявайки се с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВКС е възможно мотивите на оспорения административен акт, да са изложени в друг акт, към който процесният такъв препраща. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Такива според ТР № 16/1975 г. са случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт, та даже и в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната се изпраща за разглеждане на по-горния административен орган. Основание за това решение на ОСГК е обстоятелството, че допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, което в процесния казус не е налице. В случая, действително по административната преписка има приложено  Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат изх. № 02-160-6500/5585/19.09.2016 г., както и Уведомително писмо изх. № 02-240-2600/2942/13.09.2016 г., но те представляват покана към жалбоподателя да се яви в ОД „Земеделие“ – Пловдив и Стара Загора за потвърждаване или опровергаване ползването на застъпена площ и не съдържат мотиви.

Наред с това следва да се посочи, че никъде в оспореното УП от 18.12.2020 г. не се посочва документи – доклад, становище или какъвто и да било друг, от който да се установи точно за какво е отказано подпомагането.

Представените в настоящото производство доказателства също не установяват фактически и правни основания, с оглед обстоятелството, че и УП изх. № 02-240-2600/2382/06.09.20219 г. до ЗПК „Възход“ е структурирано като оспореното в настоящото съдебно производство и от него не могат да се установя факти и обстоятелства, на които да се основава отказът от оторизация на М.К.. Неотносими в случая се и двете представени в съдебно заседание декларации, тъй като същите нито са посочени, нито са анализирани в оспорения в настоящото производство административен акт.  Не е допустимо обаче, допълване на административния акт, чрез представяне на документи, основа за издаване на УП от 18.12.2020 г., с които адресатът на административния акт -  жалбоподателят и трето лице декларират факти и обстоятелства.     

Предвид изложените съображения, настоящият състав на съда намира, че административният акт е издаден при неспазване на изискването за форма–нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, включително на изискването за мотивираност на тази категория актове, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото Заявление за подпомагане с УИН: 16/280416/62531 за Кампания 2016, при спазване на указанията, дадени в настоящото решение.

Предвид изхода на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 800.00 (осемстотин) лева, съобразно разпоредбата на чл.8 ал.2 т.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и приложения по делото договор за правна защита и съдействие.

Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждения, съдът намира същото за неоснователно, с оглед отсъдения минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд – Пловдив, V състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М.Х.К., ЕГН **********,***, Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/2287 от 18.12.2020 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - София за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за дребни земеделски стопани за кампания 2016 г.

ВРЪЩА преписката на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за ново произнасяне по подаденото Заявление за подпомагане за Кампания 2016 от М.Х.К., с УИН: 16/280416/62531, УРН- 239891.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на М.Х.К., ЕГН **********,***, сумата от 800.00 (осемстотин) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: