№ 18769
гр. С., 25.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110147394 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Г. Б., срещу ответника
по главния иск „......“ ООД, както и срещу ответника по евентуалния иск ЗД „.......“ АД, с
която иска да бъде осъден главния или евентуалния ответник да заплати сумата в общ
размер от 6 298,19лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, от която 6 000лв.
за неимуществени и 298,19лв. за имуществени; и сумата от 591,08лв., представляваща
законна мораторна лихва от 03.11.2022г. до 24.08.2023г, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищцата твърди, че на 25.09.2022г. (неделя) пътувала като редовен пътник по
автобусна линия ...... с час на тръгване 14:00 от гр. К., като очакваното време на пристигане
на крайната спирка било 19:45 часа. Трафикът бил натоварен, поради което автобусът се
движел със закъснение и достигнали гр. С. малко преди 21:00. Шофьорът на автобуса
предложил на желаещите да слязат на междинна спирка в локалното платно на бул.
„............“, като не знаела, че спирката е нерегламентирана. Излага твърдения, че шофьорът
не намалил скоростта, навлизайки в локалното платно, но включил светлините и пътниците
се приготвили за слизане, което трябвало да стане бързо, понеже е на междинна спирка.
Твърди, че непосредствено преди обозначената спирка, без известна за нея причина, водачът
рязко натиснал спирачки, вследствие на което полетяла напред по пътеката, въпреки че
преди това се е държала здраво за две от седалките при странично разположение на тялото.
Твърди се, че при падането на пода е получила травма в областта на главата и кратка загуба
на съзнание. Почувствала се изключително зле, кървенето било обилно, получила
световъртеж, но с помощ от пътник слязла да си вземе багажа. Твърди, че пътниците, които
свалили багажа били ужасени от начина, по който изглеждала и предложили да извикат
линейка, а водачът се качил и потеглил без да предложи каквато и да е помощ. С помощта на
роднина е успяла да стигне до „....“, където са я прегледали, направен е скенер на главата за
наличието на мозъчни травми. Излага твърдения, че раната трябвало да бъде зашита с
1
осем шева на лявата вежда, което причинило страх за живота, треперела и изпитвала
ужас, че ако оживее ще остане обезобразена предвид размера на разкъсно-контузната рана.
Притеснявала се, че няма да се яви на работа на сутринта, изпитвала изключителна болка от
хематома на десния си хълбок. Твърди, че следващите няколко дни били агония, защото
нямало поза, различна от седналата, в която да не изпитва болка от допир, предвид
диагоналното разположение на травмите . Излага твърдения, че след инцидента не била в
състояние да изпълнява служебните си задължения, изпаднала в депресия, че ще остане
обезобразена за цял живот, спряла контактите си, за да не вижда хора в дните след
инцидента, затворила се в себе си и започнала да се страхува да използва дори автобуси на
градския транспорт.
Излага твърдения, че се свързала с ответника по главния иск да уредят отношенията си
извънсъдебно, като с писмо от 11.11.2022 г. ответникът е посочил, че към датата на
инцидента е бил застрахован по застраховка „........“ при ЗК „........“ АД. Твърди се, че не е
получавала плащане от ответника или застрахователя. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника по главния
иск. Оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Оспорва всички
изложени в исковата молба твърдения, включително че инцидентът е настъпил автобус
управляван от водач на дружеството. Твърди, че не е налице противоправно увреждащо
деяние, извършено от страна на водач на автобус, собственост на дружеството, както и
причинна връзка между него и процесните имуществени вреди. Счита, че разходите за
фризьорски услуги не са имуществени вреди, като оспорва и твърдението на ищеца за
извънсъдебното признание, изложено в поканата от 03.11.2022г. В условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която е нарушила
законови разпоредби, не е предприела мерки за безопасност и е нарушила установени от
дружеството правила за пътуване, като това да пътува седнала, с поставен колан. Твърди се,
че с ищцата имат сключен договор за превоз и тя е обвързана от общите условия. Прави
искане за привличане на евентуалния ответник като трето лице –помагач по главния иск, за
да бъде обвързан от мотивите, ако искът срещу него бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба ответника по евентуалния
иск. Счита претенцията срещу него за недопустима, защото не е спазено императивната
предпоставка по чл. 380 КЗ за извънсъдебно предевяване на претенцията. Счита, че не е дал
повод за завеждане на евентуалния иск. Счита, че дружеството няма отношение към
настъпилите от ищцата увреждания и не е пасивно легитимирано да отговаря за тях.
Оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение с главния ответник с обект автобус „............, но счита, че инцидента не
попада в застрахователното покритие. Оспорва механизмът на причиняване на вредоносното
събитие. Твърди, че то е в резултат на собственото поведение на ищцата, а в условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване. Оспорва настъпилите вреди. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на
2
чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предявени са обективно кумулативно съединени искове срещу главни ответник.
Предмет на делото са твърдените от ищеца притезания с правна квалификация чл. 49 ЗЗД
вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 298,19 лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, вследствие на осъществен деликт на 25.09.2022 г., при изпълнение на
възложената работа, както и твърдяното притезание с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за сумата в размер на 6 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на осъществен деликт на 25.09.2022 г., при
изпълнение на възложената работа, изразяваща се в превоз на пътници между гр. К. до гр.
С., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението. Предмет на делото по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1
ЗЗД е притезанието за мораторна лихва в законен размер за периода от 03.11.2022 г. до
24.08.2023 г.
Предмет на евентуалния иск е притезанието на ищеца с правна квалификация чл. 432,
ал. 1 КЗ, вр. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за репариране на претърпените имуществени
и неимуществените вреди настъпили вследствие на осъществен деликт на 25.09.2022 г., при
изпълнение на възложената работа, изразяваща се в превоз на пътници между гр. К. до гр.
С., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението.
По иска с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва
следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа, както и наличие на 2)
виновно и 3) противоправно 4) действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената
работа, 5) осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 6) и което деяние е в
пряка причинно-следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени и/или
неимуществени вреди.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието
на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди,
а в тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина. Отговорността по чл. 49
ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя,
но следва да е налице спрямо извършителя на деянието, доколкото правопораждащия
фактически състав на процесното притезание по чл. 49 ЗЗД включва в себе си елементи на
деликта, очертани в нормата на чл. 45 ЗЗД. Вината, разбирана като факт от вътрешното
битие на дееца, представляващ неговото отношение към осъщественото деяние и
настъпилите противоправни последици, се предполага, но единствено в хипотезите, когато
деянието е извършено небрежно. Следователно възложителят носи доказателствената
тежест да обори презумпцията за вина на деликвента в условията на пълно и обратно
доказване, аргумент то чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД, макар и относително
3
самостоятелна, е във функционална връзка с отговорността по чл. 45 ЗЗД, т.е преди всичко
следва да се установи наличието на общите предпоставки на деликта, като при
недоказването им отпада и отговорността на възложителя. В този смисъл е и т. 3 от ППВС
№ 7 от 1959 г.
Ответникът следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите,
обуславящи основателността на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и
наличието на покана, при липса на точно определен ден за изпълнението, арг. чл. 84, ал. 1
вр. ал. 2 ЗЗД, съответно и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.
По иска с правна квалификация чл. 432 КЗ.
Правопораждащият отговорността на застрахователя, респективно притезанието на
увреденото лице, фактически състав включва следните елементи: 1) наличие на виновно и
противоправно действие и/или бездействие на застрахования, което е в пряка причинно-
следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени
вреди; както и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „ ........“ между деликвента и застрахователя –ответник.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1)
съществуването на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„........“ между дружеството превозвач и застрахователя –ответник, 2) настъпването на
вредоносно събитие, попадащо в обхвата на застрахователното покритие, както и 3)
отправянето на извънсъдебна писмена застрахователна претенция, което е условие за
допустимост на исковата претенция.
В тежест на ответника е в условията на пълно и главно доказване да установи
фактите, обуславящи основателността на направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, а именно по какъв начин поведението на ищцата е в причинно-
следствена връзка с настъпването на твърдените вреди.
2. ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че към
момента на инцидента 25.09.2022 г. е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „........“ между главния и евентуалния ответник.
3. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с
крайния съдебен акт.
Съдът счита, че следва да се допусне изслушването на гласни доказателствени
средства, като допуска в полза на ищеца двама сивдетели в режим на довеждане за
4
установяване на твърдените от страната факти и обстоятелства, съответно оставя без
уважение доказателственото искане за разпит на трети свидетел в режим на довеждане.
Съдът ще се произнесе по доказателствените искания на ответника по евентуалния иск
за назначаване на СТЕ и СМЕ, при условие че ищецът приведе исковата молба в редовност
срещу евентуалния ответник.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, като указва на ищеца в едноседмичен
срок от връчването да представи доказателства, че е предявил извънсъдебно и в писмен вид
своята претенция за обезщетение на претърпените имуществени и неимуществени вреди
пред застрахователя „........“ АД, арг. чл. 380, ал. 1 КЗ вр. чл. 432 КЗ. При неизпълнение
исковата молба срещу евентуалния ответник ще бъде върната като недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния ответник за конституирането на
застрахователя „........“ АД като трето лице помагач по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК, тъй като
дружеството вече е привлечено по правния спор в качеството му на ответник.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 22.05.2025 г. от 09:30 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото
заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, на ответника, че не сочи доказателства за
релевираните факти и обстоятелства, обуславящи възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама
свидетели на ищеца, при режим на довеждане, като УКАЗВА на ищеца да осигури
5
присъствието им за съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ като краен срок за събиране на допуснатите гласни доказателствени
средства следващото съдебно заседание, арг. чл. 158, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за разпит трети
свидетел в режим на довеждане, тъй като не е необходимо за изясняване на релевантните за
спора факти.
ОТЛАГА произнасянето по направените от ответника по евентуалния иск
доказателствени искания.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6