РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Силистра, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И.М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420101012 по описа за 2021 година
С решение по настоящото дело съдът е допуснал извършването на делба между
страните по настоящото дело Ф. М. Ш. с ЕГН ********** от с. И., общ. С., обл. С., ул.
„З.н.“ № .., Г. С. З. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „В. Т.“ № ..и С. С. З. с ЕГН **********
от гр. Ш., ул. „Г. С.“ № .., вх. ., ет. ., ап. ..по отношение на следния недвижим имот: имот №
..........(....) с площ от 1528 кв.м. (хиляда петстотин двадесет и осем кв.м.), за който е отреден
УПИ XIX (деветнадесети), пл. № 436 (четиристотин тридесет и шест), кв. 52 (петдесет и
две) по плана на с. И., общ. С., одобрен със заповед № 168 от 20.09.2007 г. на кмета на
Община С. заедно с построените в имота едноетажна жилищна сграда с площ от 78 кв.м. и
пристройка, долепена до югоизточната фасада с площ от 30 кв.м., които представляват
самостоятелно жилище с обща площ от 108 кв.м., състоящо се от входно антре, дневна,
кухня, 3 спални и санитарен възел веранда, а на подземно ниво – маза с външен вход,
пристройка, долепена до първата пристройка, представляваща самостоятелно жилище с
площ от 46 кв., състоящо се от входно антре, дневна – спалня, кухня и санитарен възел,
както и стопанските постройки в имота, при съседи на имота: улица, УПИ XVIII – 440,
УПИ VIII – 438, УПИ VII – 437, УПИ VI – 434 и УПИ XX – 435,
при квоти:
-по отношение на пристройка, представляваща самостоятелно жилище с площ от 46 кв.,
състоящо се от входно антре, дневна – спалня, кухня и санитарен възел - 4/6 ид.ч. за Ф. М.
Ш. и по 1/6 ид.ч. за Г. С. З. и С. С. З. и
-по отношение на имота и останалите сгради – по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите Ф. М.
Ш., Г. С. З. и С. С. З..
1
Съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство следните
искания на страните:
Съделителката Ф. М. Ш. прави искане за възлагане на процесния имот поради
обстоятелството, че като преживяла съпруга тя го е обитавала към момента на откриване на
наследството и не притежава друго жилище.
Съделителката Ф. М. Ш. твърди също така, че две от пристройките в имота (едната с
площ от 30 кв.м., представляваща част от самостоятелното жилище с площ от 108 кв.м. и
втората – с площ от 46 кв.м., представляваща самостоятелно жилище) били изградени по
време на брака с наследодателя, поради което тя имала принос при тяхното изграждане,
изразяващ се в заплащане на ½ от стойността на вложените труд и материали, работа в
домакинството и лични грижи за низходящите и тяхната издръжка. Счита, че с тези свои
действия тя е спомогнала за увеличение на наследството на съпруга си, поради което моли
съда да пресметне това увеличение в нейна полза, като то бъде дадено в имот и по -
конкретно посочената по – горе пристройка с площ от 46 кв.м.
Предявеният иск е с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН.
Ответникът по този иск Г. С. З. оспорва иска като неоснователен с довода, че
пристройката от 30 кв.м. е придобита от наследодателя на страните в настоящия си вид, а
приносът на ищцата при изграждането на пристройката с площ от 46 кв.м. е бил отчетен при
определяне на квотата ѝ в първата фаза на делбата.
Ответникът С. С. З. признава така предявения иск.
Съделителят Г. С. З. твърди, че от 03.08.2016 г. той няма достъп до спорните имоти,
не разполага с ключ от тях и е нежелан от останалите обитатели, поради което моли съда да
осъди ответницата Ф. М. Ш. да му заплати обезщетение за лишаването му от ползването на
пристройка, представляваща самостоятелно жилище с площ от 46 кв., за периода от
05.08.2016 г. до предявяването на иска – 15.06.2022 г., в размер на 40 лв. месечно, както и
обезщетение за лишаването му от ползването на останалата част от имота за периода от
05.08.2016 г. до предявяването на иска – 15.06.2022 г., в размер на 100 лв. месечно. Твърди,
че е отправил покана до ответницата в посочения смисъл, която тя е получила на 05.08.2016
г.
Предявеният иск е с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Ответницата по този иск Ф. М. Ш. изразява становище, че искът е неоснователен, тъй
като тя е ползвала една малка част от имота, съобразена с нейния дял, и не е създавала
пречки пред ищеца да упражнява своите собственическ права.
Съделителите Ф. М. Ш. и С. С. З. претендират всички сторени от тях разноски в
настоящото производство, а съделителят Г. С. З. – разноски за експертиза, доколкото
заплатените от него надхвърлят дължимите съобразно неговата квота.
Съгласно възприетата с решението от първата фаза на делбата фактическа обстановка
жилищната сграда в имота е строена на три етапа – първоначално около 1940 г. е построена
2
първата част, състояща се от четири стаи и маза с обща площ от 78 кв.м., около 1970 г. –
пристройка, долепена до югоизточната фасада, състояща се от кухня, стая и предверие с
обща площ от 30 кв.м., и около 1990 г. - втора пристройка, долепена до първата такава,
състояща се от дневна, кухня, мокро помещение и баня с обща площ от 46 кв.м.
Първоначално имотът бил собственост на З. А.Ш., баща на наследодателя на страните С. З.
Ш., който го прехвърлил на сина си чрез договор за дарение, обективиран в НА № 128, т. 2
по описа на СРС за 1980 г. Съделителката Ф. Ш. е изложила твърдения, че пристройката с
площ от 30 кв.м. и пристройката с площ от 46 кв.м. са построени съответно през 1970 г. и
през 1990 г. по време на брака със С. З. Ш., въпреки което с решението по първата фаза на
делбата съдът е приел, че пристройката от 30 кв.м. няма статут на СИО, тъй като дори да е
била фактически изградена от съделителката Ш. и нейния съпруг, правото на собственост
върху нея е възникнало по приращение в имуществото на тогавашния собственик на земята
и основната сграда З. А. Ш., неин (на съделителката) свекър (като отделно от това следва да
се добави, че тази пристройка не е самостоятелен обект на правото на собственост). Със
същото решение съдът е приел, че пристройката от 46 кв.м. представлява самостоятелно
жилище, построено от наследодателя и съделителката Ш. по време на техния брак, поради
което е признал, че ½ ид.ч. от този имот е собственост на съделителката на лично
основание и е допуснал делбата му при различни квоти от полагащите се на страните като
законни наследници на С. Ш.
Чл. 12, ал. 2 ЗН гласи, че сънаследници, които приживе на наследодателя са
спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг
начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението
може да се даде в имот или в пари. В конкретния случай става ясно, че дори да е участвала
при изграждането на пристройката от 30 кв.м. чрез влагането на труд в домакинството,
съделителката Ш. не е спомогнала за увеличаване наследството на съпруга си, тъй като към
момента на изграждането пристройката е принадлежала към имуществото на друго лице,
спрямо което тя няма качеството на наследник. Действително впоследствие имотът ведно с
новоизградената пристройка са били дарени на съпруга на съделителката Ш., наследодател
на страните по делото, но последният го е придобил във вида му след пристрояването,
поради което самото пристрояване не може да се разглежда като последващо увеличение на
неговото имущество.
Съдът е приел, че участието на съделителката Ш. в изграждането на пристройката от
46 кв.м. чрез работата в общото домакинство е основание тя да придобие заедно със своя
съпруг, притежател на земята, правото на собственост върху новопостроеното жилище.
При тези условия приносът не би могъл повторно да се зачете на основание чл. 12, ал. 2
ЗН, тъй като той има отношение към нейното вещно право, а не към това на другия
съсобственик – неин съпруг; т.е. ако участието на съпрузите в строежа е било равностойно и
еднородно, следва да се приеме, че всеки от тях е строил със собствените си труд и
финансови средства своята идеална част от сградата, поради което е увеличавал собственото
си имущество, а не това на другия съпруг. Поради изложените причини съдът счита, че
3
съделителката Ш. не е спомогнала за увеличаване наследството на съпруга си чрез
посочените от нея действия, поради което предявеният иск за пресмятане на увеличението в
нейна полза се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Чл. 31, ал. 2 ЗС гласи, че когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. Чрез покана, получена от съделителката Ш. на 08.08.2016 г.,
ищецът З. е констатирал, че тази съделителка ползва 1/3 ид.ч. от процесния имот, като я е
поканил в седемдневен срок да освободи имота или да му заплаща месечен наем за
използваната част в размер на 250 лв. От разпитаните по делото свидетели А. К., Л. А. и
С.А., познати на страните и жители на с. И., се установи, че когато ищецът З. преминавал
през това населено място, той се отбивал на гробището, за да почете гроба на баща си, но
не посещавал съсобствения имот, тъй като не разполагал с ключ от него. Според
свидетелите ищецът не влизал в имота, тъй като бил скаран с брат си и с майка си, като те
не изтъкнаха други препятствия пред възможността му да се ползва от собственическите си
права, като например нежелание на другите съсобственици да го допуснат до общата вещ.
От показанията на свидетеля Е.А. се установява, че ответницата Ш. е обитавала единствено
пристройката от 46 кв.м., т.е. тя не е ползвала лично основната жилищна сграда, нито е
препятствала сина си да стори това например чрез отказ да му предостави ключовете от
жилището или чрез осъществяването на други действия, ограничаващи достъпа му до
същото. От гласните доказателства става ясно, че ищецът не посещавал имота, тъй като не
разполагал с ключове от него и не се разбирал със своите родственици, като тази ситуация
разкрива собственото му нежелание да влиза в преки отношения с роднините с оглед на
недоразуменията помежду им, без да са налице данни за създадени от ответницата Ш.
фактически пречки да посещава двора или сградата, да обитава жилищната постройка, да
съхранява свое имущество в имота или под друга форма да реализира правата си спрямо
него. Не на последно място следва да се изтъкне и обстоятелството, че чрез поканата от
08.08.2016 г. ищецът не е потърсил от ответницата осигуряване на достъп до общата вещ, а е
поискал тя да се изнесе от имота или да му плаща наем за „използваната част“, което не
предполага изразено от негова страна желание за съвместно ползване, каквото няма данни,
че е проявил и впоследствие, например чрез покана до ответницата за предоставяне на ключ
от общото жилище. При тази ситуация съдът приема, че ищецът не е бил лишен от
ползването на имота от страна на своята майка, а самият той не е настоявал да го ползва,
тъй като не е имал желание да контактува с роднините си след разрива в отношенията им,
поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение пропуснатите му ползи се явява
неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение.
Чл. 349 ГПК гласи, че ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска
имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и
преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане
може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти
4
или с пари. В решението по първата фаза на делбата е прието, че пристройката от 46 кв.м.
представлява самостоятелно жилище, подлежащо на делба между страните при различни
квоти от наследствените такива, поради което претенцията на съделителката Ш. за възлагане
на имота не би могла да касае и основната жилищна сграда, тъй като едновременното
възлагане на две жилища е недопустимо от гледна точка на целта на чл. 349 ГПК за
обезпечаване жилищните нужди на съделители, които не притежават друг жилищен имот.
От заключението на вещото лице става ясно, че от основната жилищна сграда и
пристройката от 46 кв.м. не е възможно да бъдат образувани три самостоятелни дяла
съобразно броя на съделителите, поради което следва да се разгледа възможността за
възлагане на пристройката в собственост на съделителката Ш. с оглед статута на
самостоятелно жилище. Тази пристройка е била притежавана от нея и наследодателя в
режим на СИО, като от представените по делото доказателства (извлечение от партидата в
служба по вписванията – С.) стана ясно, че ответницата не разполага с друго жилище,
поради което съдът приема, че предпоставките за поставянето ѝ в неин дял са се реализирали
и искането за възлагане следва да се уважи. От изготвената по делото СТЦЕ се установява,
че пазарната стойност на това жилище възлиза на сумата от 14400 лв., като на тази база
съделителката следва да заплати на останалите съсобственици парично уравнение в размер
на 2400 лв. за всеки съобразно дяловете им от конкретния обект. Чл. 348 ГПК гласи, че
когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът
постановява той да бъде изнесен на публична продан. Основната сграда от 108 кв.м. не би
могла да се раздели в два самостоятелни обекта, отговарящи на изискванията на чл. 203 във
вр. чл. 40 ЗУТ, поради което на основание чл. 348 ГПК същата заедно с дворното място и
стопанските сгради следва да бъде изнесена на публична продан.
Поради отхвърлянето на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответницата Ш. следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в размер на
822,33 лв. съобразно уговореното и заплатено на адвоката възнаграждение за защитата
по този иск. Тъй като ищецът предяви иск със същото правно основание и срещу другия
ответник, който впоследствие оттегли, в полза на последния на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
също следва да се присъдят сторените за защитата му разноски за адвокатски хонорар в
размер на 716,83 лв. Разноските за експертиза за пазарната стойност и поделяемостта на
имота (430 лв.) следва да се разпределят между страните съобразно техните квоти, т.е.
съделителката Ш. следва да поеме 195 лв. (вместо което в действителност е заплатила 210
лв.), а останалите двама съделители – по 117,50 лв. (а в действителност те са заплатили по
110 лв.). Поради тези причини всеки от тях следва да възстанови на съделителката Ш.
разноски за тази експертиза в размер на 7,50 лв. Съделителят З. претендира разноските,
сторени от него за изготвяне на инвестиционен проект за търпимост на сградите и за
издаване на удостоверение за търпимост, които не следва да му бъдат възстановени, тъй
като те са предприети не във връзка с делото и не по указание на съда, а по негова собствена
преценка. В полза на съделителката Ш. не следва да се присъждат разноски за снабдяване с
извлечение от партидата в СВ – С., тъй като тези разходи касаят самата делба и
собствената претенция за възлагане, поради което следва да останат в нейна тежест. С
5
оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК разноските, сторени от ответниците за адвокатски
хонорар във връзка с извършването на самата делба, също не следва да се присъждат от
насрещната страна, тъй като касаят техните собствени квоти. На основание чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съделителите следва
да заплатят държавна такса върху дяла си в размер на 436 лв. за ищеца и за ответника С. З. и
724 лв. за ответницата Ф. Ш. (според вещото лице пазарната стойност на имота и сградите в
него възлиза на сумата от 39900 лв., от които 14400 лв. за пристройката от 46 кв.м., 13550
лв. за жилищната сграда от 108 кв.м., 4650 лв. за стопанските сгради и 7300 лв. за земята).
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на Ф. М. Ш. с ЕГН ********** от с. И., общ. С., обл. С., ул. „З. н.“
№ ..на основание чл. 349, ал. 1 ГПК пристройка, представляваща самостоятелно жилище с
площ от 46 кв. (четиридесет и шест кв.м.), изградена в имот № .............................) с площ от
1528 кв.м. (хиляда петстотин двадесет и осем кв.м.), за който е отреден УПИ XIX
(деветнадесети), пл. № 436 (четиристотин тридесет и шест), кв. 52 (петдесет и две) по плана
на с. И., общ. С., одобрен със заповед № 168 от 20.09.2007 г. на кмета на Община С., при
съседи на имота: улица, УПИ XVIII – 440, УПИ VIII – 438, УПИ VII – 437, УПИ VI – 434
и УПИ XX – 435.
Пазарната стойност на този обект възлиза на сумата от 14400 лв. (четиринадесет
хиляди и четиристотин лв.).
ОСЪЖДА Ф. М. Ш. с ЕГН ********** от с. И., общ. С., обл. С. ул. „З. н.“ № ..да
заплати на Г. С. З. с ЕГН ********** от гр. ., ул. „В. Т.“ № ..парично уравнение на дяла му
в размер на 2400 лв. (две хиляди и четиристотин лв.).
ОСЪЖДА Ф. М. Ш. с ЕГН ********** от с. И., общ. С., обл. С., ул. „З. н.“ № ..да
заплати на С. С. З. с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. „Г. С.“ № .., вх. ., ет. ., ап. ..парично
уравнение на дяла му в размер на 2400 лв. (две хиляди и четиристотин лв.).
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН имот № ...... (..............) с площ от 1528 кв.м.
(хиляда петстотин двадесет и осем кв.м.), за който е отреден УПИ XIX (деветнадесети), пл.
№ 436 (четиристотин тридесет и шест), кв. 52 (петдесет и две) по плана на с. И., общ. С.,
одобрен със заповед № 168 от 20.09.2007 г. на кмета на Община С. заедно с построените в
имота едноетажна жилищна сграда с площ от 78 кв.м. и пристройка, долепена до
югоизточната фасада с площ от 30 кв.м., които представляват самостоятелно жилище с
обща площ от 108 кв.м., както и стопанските постройки в имота, при съседи на имота:
улица, УПИ XVIII – 440, УПИ VIII – 438, УПИ VII – 437, УПИ VI – 434 и УПИ XX – 435,
на който имот страните по настоящото дело Ф. М. Ш. с ЕГН ********** от с. И., общ. С.,
обл. С., ул. „З. н.“ № .., Г. С. З. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „В. Т.“ № ..и С. С. З. с ЕГН
********** от гр. Ш., ул. „Г. С.“ № .., вх. ., ет. ., ап. ..са съсобственици при равни квоти.
6
Пазарната стойност на този имот възлиза на сумата от 25500 лв. (двадесет и пет
хиляди и петстотин лв.).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Ф. М. Ш. с ЕГН ********** от с.
И., общ. С., обл. С., ул. „З. н.“ № ..против Г. С. З. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „В. Т.“ №
..и С. С. З. с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. „Г. С.“ № ., вх. ., ет. ., ап. .., чрез който ищцата
моли съда да се пресметне в нейна полза увеличението на наследството на наследодателя
С. З. Ш., възникнало чрез изграждането в процесния имот на пристройка от 30 кв.м. през
1970 г. и на пристройка с площ от 46 кв.м. през 1990 г., за което тя е спомогнала чрез
работата си в домакинството и чрез влагане на средства.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Г. С. З. с ЕГН ********** от гр.
В., ул. „В. Т.“ № ..против Ф. М. Ш. с ЕГН ********** от с. И., общ. С.о, обл. С., ул. „З. н.“
№ .., чрез който ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати обезщетение за
лишаването му от ползването на пристройка, представляваща самостоятелно жилище с
площ от 46 кв., за периода от 05.08.2016 г. до предявяването на иска – 15.06.2022 г., в
размер на 40 лв. месечно, както и обезщетение за лишаването му от ползването на
останалата част от имота за периода от 05.08.2016 г. до предявяването на иска – 15.06.2022
г., в размер на 100 лв. месечно.
ОСЪЖДА Г. С. З. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „В. Т.“ № ..да заплати на Ф. М.
Ш. с ЕГН ********** от с. И., общ. С., обл. С., ул. „З. н.“ № ..разноски по отхвърления иск
по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 822,33 лв. (осемстотин двадесет и два лв. и 33 ст.) за
адвокатски хонорар, както и 7,50 лв. (седем лв. и 50 ст.) за експертиза, като ОТХВЪРЛЯ
искането на Ф. М. Ш. за присъждане на разноски над така посочените суми.
ОСЪЖДА С. С. З. с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. „Г. С.“ № .., вх. ., ет. ., ап. ..да
заплати на Ф. М. Ш. с ЕГН ********** от с. И., общ. С., обл. С., ул. „З. н.“ №..29 разноски
за експертиза в размер на 7,50 лв. (седем лв. и 50 ст.).
ОСЪЖДА Г. С. З. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „В. Т.“ № ..да заплати на С. С. З. с
ЕГН ********** от гр. Ш., ул. „Г. С.“ № .., вх. ., ет. ., ап. ..разноски по оттегления иск по чл.
31, ал. 2 ЗС в размер на 716,83 лв. (седемстотин и шестнадесет лв. и 83 ст.) за адвокатски
хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането на С. С. З. за присъждане на разноски над така
посочените суми.
ОСЪЖДА Ф. М. Ш. с ЕГН ********** от с. И., общ. С., обл. С., ул. „З. н.“ № ..да
заплати по сметка на СРС държавна такса върху притежавания от нея дял от имота в размер
на 724 лв. (седемстотин двадесет и четири лв.).
ОСЪЖДА Г. С. З. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „В. Т.“ № ..да заплати по сметка
на СРС държавна такса върху притежавания от него дял от имота в размер на 436 лв.
(четиристотин тридесет и шест лв.).
ОСЪЖДА С. С. З. с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. „Г. С.“ № .., вх. ., ет. ., ап. ..да
заплати по сметка на СРС държавна такса върху притежавания от него дял от имота в
размер на 436 лв. (четиристотин тридесет и шест лв.).
7
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
8