Решение по дело №663/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260071     гр.П.   26.10 . 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в открито  заседание на   двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

                                          ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

                                                                Димитър Бозаджиев

 

и секретаря Лилия Кирякова

като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В  гр. д. №663по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

 

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 4270 по описа за 2019 година по предявеният иск  от   „Х.“АД, ЕИК-****, със седалище и адрес на управление- гр. П., ул. ****, обл. П., срещу Н.И.Б., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 1347.45 лева е  признато  за  установено по отношение на ответника Н.И.Б., ЕГН-********** ***, че дължи на „Х.“АД, ЕИК-****, със седалище и адрес на управление- гр. П., ул. ****, обл. П., представлявано от  изпълнителния директор М.Я.Ф.,   сумата  в  размер на  1347.45 лв., /хиляда триста четиридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки /, представляваща  обезщетение  в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието на основание чл.220,ал.1 от КТ, ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 15.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1637  от 16.07.2019г.  по ч. гр.дело №2888/2019г. по описа на РС-П.

Осъден е  Н.И.Б., ЕГН-********** ***, да заплати на  „Х.“АД, ЕИК-****, със седалище и адрес на управление- гр. П., ул. ****, обл. П., представлявано от  изпълнителния директор М.Я.Ф., сумата от 806.13лв. /осемстотин  и  шест лева и тринадесет стотинки/, които представляват сторени от ищеца такси и разноски по гражданско дело №4270/2019г. по описа на РС-П. и по ч.гр.дело №2888/2019г. по описа на РС-П., на осн.чл.78,ал.1 от ГПК

Осъден е  Н.И.Б., ЕГН-********** ***,  да заплати в полза  на РС-П.  сумата от  183.00лв. – изплатено възнаграждение от бюджета на съда  на вещото лице по изслушаната съдебно-почеркова експертиза.

В срок така постановеното решение е обжалвано Н.Б. с искане да бъде отменено и постановено друго , с което предявения иск срещу него – отхвърлен-.

 Неправилни били изводите на съда, че независимо от характера на трудовия договор, сключен на основание чл.67, ал.1,т.1 във вр. с чл.70, ал.1 от КТ - със срок за изпитване, ответникът дължи на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл.220, ал.1 от КТ.

Въпреки,че жалбоподателят  е отправил предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ, тази разпоредба била неприложима към режима на договорите със срок на изпитване по чл.70 от КТ. Действително в трудовия договор бил уговорен срок за предизвестие за прекратяването му. Такава договорка влизала в противоречие със самата същност на договора със срок за изпитване, поради което се налагало тълкуване на действителната воля на страните по правилата на чл.20 от ЗЗД. Безсмислено било да се сключва договор със срок за изпитване, чиято единствена особеност е възможността да бъде прекратен в срока за изпитване чрез едностранно изявление без предизвестие и без мотивиране и същевременно да се уговори срок за предизвестие. Договорката за предизвестие не била приложима в срока за изпитване и имала действие едва след превръщането на договора в окончателен.

Прекратяването на трудовото правоотношение по чл.71 от КТ представлявало самостоятелно основание за преустановяване на трудовоправната връзка.Договорът със срок на изпитване не бил срочен договор по смисъла на чл.68 от КТ.Анализира се природата на договора със срок за изпитване. Сочи се,че независимо в чия полза е уговорен срока на изпитване, за да се прекрати трудовия договор било  достатъчно писменото изявление на страната да достигне до насрещната страна, без да се излагат причини и/или мотиви. Клаузата за прекратяване на договора с предизвестие касаела евентуално окончателен договор, в какъвто процесния договор не се бил трансформирал. При условие, че работникът е упражнил правото си да прекрати трудовия договор преди изтичане на шест месечния срок, то трудовият договор не се е трансформирал в окончателен. Поради  това ищецът нямал право на обезщетение по чл.220, ал. 1 от КТ, защото този текст бил  неотносим към основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.70, ал.1 от КТ.

Неправилни били изводите на съда, че  тъй като съгласно чл.70 ал.З от КТ, през времето на изпитването страните имат всички права и задължения, както и при окончателен трудов договор, следвало  да се приеме, че ответникът е бил длъжен да спази предвидения срок.

Неправилни били и изводите на съда, че  са неоснователни и недоказани твърденията на ответника, че е бил лишен от възможността да изпълнява задълженията си по договора и да престира труд.

Срокът на предизвестието бил до 02.06.2019г., тоест не е бил изтекъл към момента на издаването на Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 15.04.2019г., поради което ответникът е бил лишен от възможността да изпълнява задълженията си по договора и да престира труд. Дори срокът, който работодателят е дал за даване на писмени обяснения не бил изтекъл към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовия договор.

Евентуално излага съображения ,че от трудовото възнаграждение на ответника е направена удръжка от 227,24лв. от месец март 2019 г. и от 50,84 лв. от месец април 2019 г., общо - 278,08 лв., което се установявало от приетата първа експертиза на стр. 3 и втората на стр.4.

Жалбоподателят счита,че следва да бъде кредитирана  първата съдебно-счетоводната експертиза, според която обезщетението е формирано от суми с постоянен характер/чл.З от Наредба за структурата и организацията на работната заплата/, каквито са работната заплата за отработените дни и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, като не се включват суми с непостоянен характер — болнични и платен годишен отпуск.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът не оспорва допустимостта на жалбата , но я намира за неоснователна.

Безспорно било , че между страните е съществувало трудово правоотношение, на основание сключен трудов договор № 58/31.12.2018г., с правно основание чл. 70, ал. 1 от КТ и чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ.Договорът бил сключен с шест месечен изпитателен срок, определен в полза на работодателя, като срокът на предизвестие за прекратяването му, бил определен на 60 календарни дни и бил еднакъв за всяка от страните по договора.

Установено било, че Н.Б. е подал предизвестие № 242 от 01.04.2019 г.  и не се е явил на работа, след подаването на предизвестието си за прекратяване на трудовото правоотношение.

Предприети били действия на  осн. чл. 193 ал. 1 от КТ и работникът изложил своето становище.

Трудовото правоотношение било прекратено ,поради отправеното предизвестие.

Размера на дължимото обезщетение  бил определен от приетите по делото заключения на експерти.

В тази сумата 1728лв., били включени и парите за невърнато работно облекло, но съдът се произнесъл до размера на 1347.45 лв., с оглед предмета на  образуваното заповедно производство по чл. 410 от ГПК, по ЧГД № 2888/19г. по описа на Районен съд - П..

Правилно първоинстанционния съд приел, за неоснователно възражението на ответника, че в подаденото от него предизвестие, за прекратяване на трудовият договор, не е бил изписал числото „60" в следният абзац „уговореният срок от 60 дни", което се потвърждавало и от изготвената и приета съдебно-почеркова експертиза, както и от свидетелските показания на Йорданка Т..

Неоснователни били възраженията на ответника,основаващи се на  20 от ЗЗД, както и твърдението,че прекратяването на договора с предизвестие било  неприложимо при този вид договор,а се отнася до отношения след превръщането му в окончателен.

Цитираната съдебна практика била неотносима към спора.

Правилно съдът се позовал на нормата  на чл.70,ал.З от КТ.

Правилно съдът приел, че от показанията на св. И. се установява, че Б. многократно е бил търсен по телефона от прекия си ръководител и канен да се яви на работното си място, въпреки което, работникът не е изпълнил задълженията си.

Молят решението да бъде потвърдено ,като им бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.

Съдът като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

В исковата си молба  „Х.“АД, ЕИК-****, със седалище и адрес на управление- гр. П., ул. ****, обл. П., представлявано от  изпълнителния директор М.Я.Ф., срещу Н.И.Б., ЕГН-********** *** твърди ,че между страните по силата на трудов договор № 58 от 31.12.2018г. възникнало трудово правоотношение на основание  чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ.

Ответникът заемал длъжността автомонтьор /КИД 4939/, като работното време е било определено на 8 часов работен ден, пет дни в седмицата. Основното месечно трудово възнаграждение е било определено в размер на 600лв., с периодичност на изплащане - ежемесечно. Договорът е бил сключен със срок на изпитване от шест месеца, който е бил уговорен в полза на работодателя, съгласно чл. 70, ал. 1 от 02.01.2019г. Срокът на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение бил определен на 60 календарни дни и е бил еднакъв и за двете страни.

С предизвестие № 242 от 01.04.2019г. Н.Б. уведомил работодателя, че след изтичането на 60 дневен срок, трудовото му правоотношение следва да се счита за прекратено, считано от 02.06.2019г. Н.Б. не се явил на работа още на следващия ден, след подаването на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение,за което била съставена докладна.

 За периода  от 02.04.2019г. до 12.04.2019г. не е било представен нито болничен лист, нито молба за отпуск, като същевременно не е можело да се осъществи контакт с работника, тъй като не си вдигал телефона.

Изпратено било  писмо-искане на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, работника Б. да представи в срок до 17.04.2019г. писмени обяснения за причините, за неявяването му на работа, което той получил на 15.04.2019г. видно от товарителница № 823242 и дал отговор.

 Със Заповед № 9 от 15.04.2019г., на основание чл. 326, ал. 2 от КТ било прекратено трудовото правоотношение между „Х." АД и Н.И.Б., като основание за това обстоятелство е било отбелязано - отправено предизвестие от работник до работодател.

В заповедта било отбелязано, че на лицето следва да се заплатят обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван годишен отпуск в размер на 1 ден, както и че работника дължи обезщетение на работодателя за неспазения срок на предизвестие, в размер на брутно трудово възнаграждение за 59 дни.

За тези действия на работодателя Б. бил уведомен.

При прекратяването на трудовото му правоотношение била направена удръжка за сумата от 227.24лв., което било видно от извлечение за трудовото му възнаграждение за м. март, както и 50.84лв. от трудовото му възнаграждение за м. април.

На основание  чл. 410 от ГПК, било образувано производство и издадена заповед за изпълнение.Длъжникът възразил в срок и в указания едномесечен срок заявителят предявява иска за установяване на вземането си.

Моли да се приеме за установено, че Н.И.Б., ЕГН **********,***, дължи на ищеца „Х.“ АД, с ЕИК *********, гр. П., ул. „Х.К.“ № 5, сумата в размер на 1347.45 лв., представляваща обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудово право­отношение за 59 дни, както и законната лихва върху исканата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В срок е постъпил писмен отговор.Ответникът намира претенцията за недопустима , тъй като се касаело за обезщетение ,а не за причинени вреди.

По същество я намира за неоснователна.Сочи,че отправил предизвестие за прекратяване на договора , тъй като не го удовлетворявали условията на труд.След като бил поканен да се яви на работа изразил желание за прекратяване на договора по взаимно съгласие.

Работодателят издал заповед , с която прекратил трудовия договор ,поради отправеното предизвестие ,но преди изтичане на срока му.

В писмения отговор се подържат и доводите,подробно изложени в жалбата , касаещи характера на договора и приложимостта на възможността за прекратяването му с отправяне на предизвестие.

Направено е и възражение за погасителна давност , което не се подържа пред въззивната инстанция.

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,прие за установено следното:

Не е спорно по делото ,че между страните на 31.12.2018 година е сключен трудов договор със срок за изпитване от шест месеца.Уговорен е характера и мястото на работата ,работното време ,трудовото възнаграждение.Изрично е предвидено ,че срока на предизвестие се уговоря в полза на работодателя,като едновременно с това обаче е предвидено,че срокът за предизвестие е 60 календарни дни и е еднакъв за двете страни.

Не се спори още ,че на 1.04.2019 година Б. е отправил предизвестие до работодателя,че след изтичане на 60 дни  прекратява трудовото правоотношение.Според представената докладна на Началника на автопарк при работодателя от следващия ден ответникът не се е явявал на работа.Въз основа на тази докладна ,видно от представеното искане до Б. работодателят е сложил началото на дисциплинарно производство , като му е поискал по реда на чл.193 ал.1 от КТ обяснения.Работникът е обяснил поведението си с лошите условия на труд.

Въпреки предприетите действия в рамките на дисциплинарно производство на 15.04.2019 година работодателят е издал заповед ,с която на основание чл.326 ал.2 от КТ е прекратил трудовото правоотношение на Б.,считано от датата на издаване на заповедта.В заповедта изрично е посочено задължението му да изплати обезщетение за неспазения срок на предизвестие.

Издадена е и нарочна заповед за това.

Във връзка с оспорване съдържанието на отправеното предизвестие е прието заключение на експерт-графолог.Експерта е установил,че цифровия текст „60“ и двете дати на прекратяване на договора и на подаване на предизвестието са изписани от Б..

По делото са събрани гласни доказателства ,като от показанията на св.Т. и И. се установява,че Б. сам е подал предизвестие и след това не се е явявал на работа ,като е давал няколко пъти различни обяснение на прекия си ръководител.

Показанията на св.А. изясняват мотивите за действие на ответника ,но нямат отношение към спора.

Работодателят е провел заповедно производство и  направеното възражение от длъжника обосновава интереса от предявения установителен иск.

Съдът , като прецени тази фактическа обстановка , която е установена безспорно , за да се произнесе ,взе предвид следното:

Клаузата „срок за изпитване”, уредена в чл. 70, ал. 1 от КТ  не придава срочен характер на трудовия договор, при който тази клауза е въведена. Клауза за изпитване може да бъде въведена както за срочни, така и за безсрочни трудови договори, като срокът на изпитване предоставя на страната, в чиято полза същият е уговорен, потестативното право в рамките на този срок едностранно да прекрати трудовото правоотношение, без да дължи каквото и да било предизвестие и каквито и да било мотиви на другата страна. Съгл. разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КТ през време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор. Както вече беше посочено в конкретния случай страните са сключили договор със срок за изпитване шест месеца ,като изрично е  посочено ,че срока е уговорен  в полза на работодателя.Едновременно с това е уговорен и срок на предизвестие от 60 календарни дни и то еднакъв за двете страни.

Тезата на ответника е,че този срок не е относим към договора със срок за изптване.Тази теза е несъстоятелна , тъй като не се касае за различни договори.Договора със срок за изпитване в конкретния случай е безсрочен по характера си ,като в полза на работодателя е уговорен срок на изпитване.Тоест до шест месечния изпитателен срок работодателят може да прекрати договора едностранно ,ако не стори това в този срок – прекратяването е възможно с уговореното предизвестие от 60 дни.

За работника от друга страна и в шестмесечния срок и след изтичането му , възможността да прекрати едностранно договора е именно с предизвестие от 60 календарни дни.Това са ясни уговорки в договора и те дори не се нуждаят от тълкуване по смисъла на чл.20 от ЗЗД.

Работникът е упражнил потестативното си право да прекрати едностранно договора ,като отправил предизвестие,изрично посочвайки уговорения срок на 1.04.2019 година.Установено е по делото ,че след отправяне на предизвестието той не се е явил на работа .Няма никакво значение какви точно причини е изтъквал при проведените с него телефонни разговори при липса на писмени доказателства по делото.

Като се има предвид и разпоредбата на чл.70 ал.3 от КТ, то работника е нарушил задълженията си.Съвсем адекватно са били предприети действия в рамките на дисциплинарно производство по реда на чл.193 от КТ.

Тази процедура обаче не е доведена докрай.

Работодателят , позовавайки се на нормата на чл.326 ал.2 от КТ , което позоваване е неточно ,но би следвало да се приеме ,че пак касае хипотеза на прекратяване на трудов договор с предизвестие ,е издал заповед  ,с която е прекратил трудовия договор ,но не от изтичане на срока на предизвестие ,а от датата на издаване на заповедта – 15.04.2019 година , тоест 14 календарни дни след като работникът е подал предизвестието.Евентуално по отношение на тази заповед би могъл да се обсъжда въпроса дали работодателят не се е възползвал от уговорения в негова полза срок,но тъй или иначе тази заповед не е в отговор на заявеното от работника – срокът на предизвестие изтича на 2.06.2019 година,а в заповедта изрично е посочено ,че договорът се прекратява от 15.04.2019 година.Тази заповед е връчена на работника.

Последователна и трайна е съдебната практика ,че за прилагане нормата на чл.220 ал.1 от КТ  следва страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие,за да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, следва да предостави обезщетението.Работникът не е заявил такова желание.

Ал.2 на същия текст пък очертава възможностите за действие на другата страна по трудовото правоотношение,която може също да го прекрати преди изтичане срока на предизвестие,но пък съответно и тя дължи обезщетение.

Действията на работодателя в конкретния казус са доста неясни ,но факт е ,че трудовото правоотношение е прекратено от него , по негово решение ,считано от 15.04.2019 година,тоест в срока на предизестие ,дадено от работника.Дали работникът се е явявал или не на работа в този период е въпрос на изследване в друго производство , касае се за неизпълнение на задължения по трудов договор  ,което води до прилагане на друг вид последици.

Следователно не се касае за прекратяване на трудовия договор ,без спазване на срока за предизвестие,което да води до прилагане нормата на чл.220 ал.1 от КТ.

Като е приел друго , съдът е постановил едно неправилно решение ,поради неправилното приложение на материалния закон.това решение следва да бъде отменено и иска – отхвърлен.

С оглед изхода на спора на Б. се дължат всички направени разноски пред двете инстанции в размер на 600 лева , представляващи адвокатско възнаграждение ,заплатено от него за двете инстанции.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд

 

 

 

                               Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯ решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 4270 по описа за 2019 година,с което по предявеният иск  от   „Х.“АД, ЕИК-****, със седалище и адрес на управление- гр. П., ул. ****, обл. П., срещу Н.И.Б., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 1347.45 лева е  признато  за  установено по отношение на ответника Н.И.Б., ЕГН-********** ***, че дължи на „Х.“АД, ЕИК-****, със седалище и адрес на управление- гр. П., ул. ****, обл. П., представлявано от  изпълнителния директор М.Я.Ф.,   сумата  в  размер на  1347.45 лв., /хиляда триста четиридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки /, представляваща  обезщетение  в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието на основание чл.220,ал.1 от КТ, ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 15.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1637  от 16.07.2019г.  по ч. гр.дело №2888/2019г. по описа на РС-П.,съответно в частта за разноските,като ОТХВЪРЛЯ предявените искове.

ОСЪЖДА „Х.“АД, ЕИК-****, със седалище и адрес на управление- гр. П., ул. ****,да заплати на Н.И.Б., ЕГН-********** ***,сумата 600 лева ,разноски по делото пред двете инстанции.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.