Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 334

Гр.Габрово, 05.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни  ............................... през две хиляди и деветнадесета година ............... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА ............................. и в присъствието на прокурора ...................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 601 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя И.Н.Й. от гр. Габрово е обжалвал Наказателно постановление № 27-0000096, издадено на 27.11.2018 година от Началник на ОО “АА” Габрово при ИА “АА” към МТИТС София, с което за нарушения по чл. 3, §1 на Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г., същият е бил санкциониран, както следва: с “Глоба” в размер на сумата от 1500 лева, наложена за първото от тях въз основа на чл. 93в, ал. 23, пр. 1-во от ЗДвП и „Глоба” в размер на сумата от 2000 лева, наложена за второто въз основа на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. По съображения, изложени в жалбата и допълнително постъпило по делото писмено становище, жалбоподателя е счел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, чрез което жалбата е препратена до съда, от страна на същата е направено предложение за нейното оставяне без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление като правилно, обосновано и законосъобразно.

След като съпостави данните в събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

Жалбоподателя е собственик на товарно МПС -  автомобил марка „Мерцедес 814”, който е с Рег. № ЕВ 91-59 АК.

Около 13,10 часа на 06.11.2018 г., докато управлявал посочения по-горе автомобил по Гл. път I-5, в района на км. 141+705 от него, находящ се на разклона за село Донино, Община Габрово, жалбоподателя Й. бил спрян за проверка от служители на ОО „АА” Габрово в лицето на св. М.Г. и Х.Д.. В рамките на състоялата се проверка последните констатирали, че товарния автомобил бил от категория N2, с поставена табела „Превоз за собствена сметка”, както и че превозвал товар (филц), чиито произход не могъл да бъде установен чрез представен от водача документ или копие от фактура за него. При проверката Й. не могъл да представи на служителите на ОО „АА” Габрово и протокол, който установявал наличие на монтиран тахограф в превозното средство. Въз основа на това същите са приели, че Й. е осъществил състава на две административни нарушения - по чл. 3, §1 на Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г., за които на 06.11.2018 година в личното присъствие на жалбоподателя са съставили, а впоследствие – и връчили, акт за тяхното установяване. Впоследствие (с възражение Вх. № 52-00-24-5985/07.11.2018 г.) жалбоподателя депозирал пред наказващия орган протокол от „Венци” ЕООД Габрово (л. 9 от НАХД № 1562/2018 г. на ГРС) за извършена проверка на монтиран в превозното средство тахограф. С оглед на този акт впоследствие от Началника на ОО „АА” Габрово е било издадено и посоченото Наказателно постановление № 27-0000096/27.11.2018 година. То е било обжалвано от Й. пред Районен съд Габрово, който с Решение № 102/07.03.2019 г., постановено по НАХД № 1562/2018 г., е отменил наказателното постановление само в частта, отнасяща се до нарушението по чл. 3, §1 на Регламент (ЕС) № 165/2014 г., като го е потвърдил в останалата обжалвана част. Това решение е било обжалвано пред АС - Габрово по отношение на последната част, и след като е било отменено в нея с Решение № 70 от 06.06.2019 година по КАНД № 44/2019 г., делото е било върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд Габрово. Въз основа на това е било образувано и производството по настоящото НАХД № 601 за 2019 г. по описа на съда.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Разписката в екземпляра на наказателното постановление, който е приложен на л. 10 от НАХД № 1562/2018 г. на Районен съд Габрово, съдържа отбелязване, което сочи, че препис от него е получен лично от жалбоподателя на 03.12.2018 година. Според датата на отбелязания в нея входящ номер тя е постъпила при наказващия орган на 05.12.2018 година, или в рамките на определеният в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седем дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на съответния препис. С оглед на изложеното и заради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, жалбата следва да се приеме за процесуално допустима.

От отразеното в постановеното решение на касационната инстанция е видно, че обжалваното Решение № 102 от 07.03.2019 г. на Районен съд Габрово е било отменено в частта, с която районния съд е потвърдил атакуваното наказателно постановление по отношение на нарушението с квалификация по чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. и наложеното наказание за него. Доколкото това е така, а в останалата част решението на районния съд не е било предмет на обжалване от правоимащите лица, по отношение на нея същото е влязло в законна сила към настоящия момент. Въз основа на това следва да се заключи, че предмета на обжалване по настоящото дело не е свързан с нарушението по чл. 3, §1 на Регламент (ЕС) № 165/2014 г., а с частта от наказателното постановление, в която то е било потвърдено чрез по-късно отмененото решение от касационната инстанция.

При производството по НАХД № 601/2019 г. съдът се е съобразил с указанията, дадени от Административен съд Габрово, като въз основа на тях е изискал писмени доказателства за персоналната компетентност на Началника на ОО „АА” Габрово. Те са приложени на л. 8-14 от делото. Въз основа на тях може да се заключи, че поименно посоченото лице - Александър Петров, е притежавало такава компетентност, тъй като от намиращата се на л. 9 Заповед № 40 от 04.10.2016 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА” е видно, че чрез нея той е временно преназначен за срок от четири години (до 22.10.2020 година) на длъжност Началник на ОО „АА” Габрово. При тази заповед, както и с оглед на вече изрично приетата за доказана от касационната инстанция материална, времева и териториална компетентност на същото лице въз основа на приложената към материалите по делото Заповед № РД-08-249, издадена на 15.05.2015 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения, се налага извод, че наказателното постановление (което по отношение на своето съдържание отговаря на указаното в нормата на чл. 57 от ЗАНН) е издадено от компетентен орган, съобразно предвиденото в чл. 92, ал. 2 от ЗАвП. Следва да се приеме, че актът за установяване на нарушенията също е бил съставен от лице с необходимата компетентност. Той е издаден от инспектор (служител)  в ОО „АА” Габрово, т.е. от субект, който се явява законово оправомощен (според предвиденото с чл. 92, ал. 1 от ЗАвП) да извършва проверки в изпълнение на дейността си по чл. 91 от ЗАвП и да съставя актове за нарушенията, констатирани при нея, като съдържа необходимите реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Актът и НП се явяват съобразени и с визираните в чл. 34 от ЗАНН срокове, тъй като първия е съставен в деня на откриване на нарушителя, който съвпада с датата за извършване на самото нарушение, а НП е било издадено преди края на шестмесечния срок, започнал да тече от деня за съставяне на акта за установяване на нарушението.

Към жалбата (на л. 4 от КАНД № 44/2019 г. на Административен съд Габрово), която е била подадена против Решение № 102 от 07.03.2019 година, постановено по НАХД № 1562/2018 г. на ГРС, е приложен касов (фискален) бон № ********** с дата на издаване 06.11.2018 година, който установява наличие на заплатена сума за цимент, пясък за бетон и фракция на дата, съвпадаща с тази за извършване на второто от нарушенията - по чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г., което се явява предмет на обжалване по настоящото дело. По повод на него в депозираното от процесуалния представител на жалбоподателя писмено становище се поддържат твърдения, че този документ е бил издаден на Й. за превозвания товар на 06.11.2018 г., но че не е бил представен умишлено от него поради факта, че часът (13,16 часа) за издаването му не е отговарял на този, към който е била извършена проверката от двамата служители на ОО „АА” Габрово. Въпросното обстоятелство е обяснено с твърдението за погрешно посочен час поради несинхронизиран (според действителното време) часовник на съответното фискално устройство, от което е издаден този бон. В рамките на производството пред настоящия съдебен състав на Районен съд Габрово не са ангажирани допълнителни писмени или гласни доказателства, които да установяват основателността на така изложените по-горе твърдения, като същата не е възможно да бъде обоснована въз основа на данните, които се съдържат в приложените такива. Поради това тези твърдения не е възможно да бъдат споделени, още повече че самият бон не установява съществуването на товар от вид (филц), какъвто е бил превозван с управляваното от Й. МПС в конкретния казус, а само отделни съставки - като цимент, пясък за бетон и фракция, за които (в т.ч. и от аспект на липсващата информация в административно-наказателната преписка дали се касае за бетонов или някакъв друг вид филц) би могло да се предполага, че са били включени в него. При положение, че това е така, а по делото не е представен друг документ, в т. ч. и съставен на името на жалбоподателя, който да установява произхода на превозвания с камиона товар на 06.11.2018 година, следва да се заключи, че такъв изобщо не е бил издаван. Според нормата на чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 година, при извършване на превоз за собствена сметка водачът следва да представи на проверяващите „копие на фактурата за товара или копие на документ, удостоверяващ, че превозваните товари принадлежат на ЕТ или ЮЛ, или са продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него”. Безспорно е, че посоченото задължение не е изпълнено от жалбоподателя по време на проверката, и доколкото установените по делото обстоятелства не дават основание да се счита, че той не бил запознат с него, Й. е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 18 т. 2 от Наредба № Н-8 от обективна и субективна страна. Нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда наказание за водач, който извършва „обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му”. От вписаното в § единствен от заключителните разпоредби на Наредба № Н-8 е видно, че тя е била издадена на основание чл. 12б, ал. 1 от ЗАвП. С оглед на това и след като по отношение на условията и реда, отнасящи се до превози на пътници и товари за собствена сметка (какъвто е установен в процесния случай) чл. 12б, ал. 1 от ЗАвП препраща именно към Наредба Н-8 като подзаконов нормативен акт, уреждащ реда и условията при извършване на този вид превози, отредената в чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП глоба се явява напълно приложима и за нарушението, за което Й. е бил санкциониран. Доколкото се касае за нарушение от вид, което с оглед на изложеното подлежи на санкциониране въз основа на нея, доводите за приложимост на друга норма – чл.105 от ЗАвП, също не могат да бъдат споделени. Последната е възможно да намери приложение само ако става въпрос за нарушения на ЗАвП и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, за които не е предвидено друго наказание, а тези предпоставки не са налице в настоящия случай.

Освен за определена правилно по вид с оглед на осъщественото нарушение и обстоятелството, че нарушителя се явява физическо лице, съдът намира, че наложената за нарушението санкция е законосъобразно определена и по отношение на нейния размер. Глобата, която е установена в разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, не притежава минимум и максимум, и се характеризира само с една абсолютно определена стойност – от 1500 лв., предвидена за налагане при първо по ред нарушение. Такава по размер глоба е наложена и в настоящия случай, поради което следва да се приеме, че наказанието очевидно се явява съобразено с предвидените от закона параметри при неговата индивидуализация. Въз основа на тези съображения съдът намери, че няма основания, които да налагат както изменяване, така и отмяна на издаденото наказателно постановление в обжалваната част, като прие, че по отношение на нея същото следва да се потвърди.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1 предложение 1-во от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27-0000096, издадено на 27.12.2018 година от Началник на ОО “АА” Габрово при ИА “АА” към МТИТС София, В ЧАСТТА, чрез която за нарушение по чл. 18,  т. 2 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 година на Министъра на транспорта, на  И.Н.Й. ***, ЕГН **********, е била наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 2000 (две хиляди) лева – на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд Габрово на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаване на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................