№ 1019
гр. Плевен, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430102266 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба от “****
представлявано от пълномощника ***. против СТ. Й. П. с ЕГН ********** от
гр.*** Ищецът твърди, че съгласно договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физическо лице от 08.11.2019г. като
кредитор предоставил на ответницата кредит във вид на кредитна карта с
лимит от 1000 лева. Твърди, че били приети Общи условия на банката за вида
кредит, условия за издаване и обслужване на кредитната карта и погасителен
план. Твърди, че кредитът бил усвоен изцяло по сметка на
кредитополучателя, като вноските за обслужване на договорени в размер на
30 лева, били вносими до десето число на месеца. Поради затруднения не
били внесени минималните вноски за револвиране за периода март – юли
2020г. Поради невнасяне на сумите, на основание чл.33 и чл.34 от Общите
условия, кредитът станал предсрочно изискуем. Банката уведомила
кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост като я уведомила
с връчване извършено от ЧСИ. Ответницата не била намерена на адреса, а
1
след справка било установено, че няма актуален сключен трудов договор. На
адреса и било залепено уведомление по реда на чл.47 ал.5 ГПК. След
изготвяне на протокол от ЧСИ, че ответницата не се явила в двуседмичния
срок, ищецът приел, че предсрочната изискуемост е нестъпила на 12.09.2020г.
След настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, ищецът подал
заявление, било образувано ч.гр.дело и издадена заповед за изпълнение. С
издадения изпълнителен лист, ищецът твърди, че образувал изпълнително
дело, по което поканата за доброволно изпълнение била връчена чрез
залепване. С разпореждане му е указано, че може да предяви установителен
иск. В едномесечния срок е предявена и настоящата искова молба. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи претендираните със заявлението суми.
Ответникът не е намерен на посочения адрес. След залепване на
уведомление, на ответника е определен особен представител. В едномесечния
срок определеният особен представител представя писмен отговор, с който
оспорва претенциите по основание и размер.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Исковете по реда на чл.422 ГПК са процесуално допустими, предявени
в преклузивния срок след издаване на заповед № 261033/02.12.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2
ГПК в производството по ч.гр.д. № 6457/2020г. по описа на РС Плевен в
хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
По делото представен Договор от 08.11.2019г. за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, който е подписан
от двете страни. Изискванията на Закона за потребителския кредит в
редакцията му към 08.11.2019г. са спазени. Договорът за потребителски
кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора, като всички елементи на договора са
представени с еднакъв по вид, форма и размер на шрифт – не по-малък от 12.
Изписването на сумата на кредита и договореният лихвен процент на ръка не
е в разрез с изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, доколкото цифрите са
2
изписани четливо и не се нарушава изискването за сключване на договора по
ясен и разбираем начин.
Видно от договора, на ответницата е предоставен кредитен лимит в
размер на 1000 лева. Видно от договора, страните са уговорили падеж на
плащанията 10 число на месеца. В договора страните са уговорили променлив
лихвен процент, който към датата на сключване е 21,95%.
Към исковата молба са представени Общи условия на договора, от
които се установява, че в чл.25 ал.3 са уговорили срока за ползване на
кредита да съвпада със срока на валидност на картата. В чл.26 ал.3 са
уговорили клиентът да заплаща променлива лихва в размер на договорения
лихвен процент по кредита, който се начислява ежедневно върху фактически
ползваната сума. Установява се от договора, че в чл.31 страните са уговорили
банката да определи месечната падежна дата и минималната сума за
револвиране, посочена в месечното извлечение, която клиентът е длъжен да
внесе в рамките на определен срок след падежната дата, което представлява
гратисен период. Видно е от общите условия, че неполучаването на месечно
извлечение не освобождава кредитополучателя от задължението му да
направи минималната месечна вноска. Установява се от Общите условия, че
вноската погасява първо минималните суми за револвиране от предходни
периоди, след което се погасяват лихви, такси, месечни такси за погасяване
на кредитен лимит. Видно от договора, стандартния лихвен процент по
кредита е в размер на 21,95% или 0,06% дневно. Установява се от договора,
че при непогасяване на минималната месечна вноска в гратисния период
клиентът дължи такса в размер на 30 лева, а минималната месечна вноска е в
размер на 3% от усвоения кредитен лимит. Установява се от договора, че
крайния падеж на кредита е 08.11.2022г., а в заключението си вещото лице е
установило, че към датата на падежа на договора, кредитополучателят е бил в
забава 140 дни, както и че общо просрочената сума по вноски с падежи от
10.12.2019г. до 10.07.2020г е в размер на 240 лева. Вещото лице е установило,
че сумата от 1000 лева ответникът е усвоил на три пъти съответно : на
19.11.2019г. – 400 лева, на 20.11.2019г. – 400 лева и на 22.11.2019г. – 200 лева.
В заключението си вещото лице е установило, че общият размер на
неплатените суми за периода 10.12.2019г. до 10.07.2020г. е в размер на 240
3
лева. Установява се от заключението, че по картата не са извършвани никакви
плащания, а съгласно уговорения лихвен процент, начислените по кредитната
карта от 11.12.2019г. до 13.07.2020 са в размер както следва : 140,29 лева
лихва и 75 лева такси.
Установява се от приложеното на лист 16 писмо, че банката е
уведомила ответника за настъпилата предсрочна изискуемост чрез писмо,
изпратено на адреса на ответника. Адресът е посетен на 26.08.2020г. като при
посещението е установено, че лицето не живее там. Видно от Общите
условия, в чл.62 ответницата е поела задължение в 7-дневен срок писмено да
информира банката за настъпили промени в първоначално предоставените
данни, като в противен случай всички уведомления покани и други
съобщения, изпратени на последния известен адрес ще се считат за получени.
С оглед на това, съдът приема, че ответницата е редовно уведомена за
настъпилата предсрочна изискуемост. Срокът за получаване на книжата е
изтекъл на 09.09.2020г. и съдът приема, че на следващата дата е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита.
От правна страна това е и датата, на която става изцяло изискуемо
задължението по кредита и след която дата ответникът не дължи договорна
лихва. От заключението се установява, че договорната лихва върху усвоената
главница за периода 21.11.2019г. до 09.09.2020г. е в размер на 177,48 лева.
Поради това и съдът счита, че искът за договорна лихва, за периода, съгласно
направеното в заседанието изменение, а именно 21.11.2019г. – 09.09.2020г.
следва да бъде уважен до този размер 177,48 лева като за разликата до 197,05
лева претенцията се явява неоснователна.
Вещото лице е установило, че лихвата за забава за периода от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост – 10.09.2020г. до датата на подаване
на заявлението в съда – 29.11.2020г. е в размер на 22,50 лева. Ищецът е
предявил иска си в този размер и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на претенцията за такси в размер на 75 лева, съдът
приема, че също е изцяло основателна. Таксите са определени в Тарифа,
действаща към датата на събиране на таксата и това условие уговорено между
страните в чл.53 от Общите условия по Договора за кредит. Вещото лице е
4
установило, че към съответните дати, дължимите такси за периода
11.12.2019г. – 13.07.2020г. таксите са в размер на 75 лева.
При така изложеното, съдът приема, че претенциите на ищеца са
основателни изцяло до размерите, в които са предявени. В настоящето
производство се установи, че страните са били в облигационни отношения,
обвързани от сключения между страните договор при общи условия. От
фактическа страна се установи, че ищецът е изправна страна по договора като
е предоставил на ответницата кредитополучател уговорената сума. От своя
страна, ответницата не е изпълнила задължението си да заплаща дължимите
по договора вноски и такси, поради което кредитодателят е обявил кредита за
предсрочно изискуем. За обявената предсрочна изискуемост ответницата е
уведомена с писмо на посочения от нея адрес. С обявяването на предсрочната
изискуемост, ответницата има задължение да заплати цялата изцяло
дължимата сума, която включва главница, такса, договорна лихва и
обезщетение за забава. Съгласно заключението на вещото лице, съдът
приема, че изцяло основателни да и следва да бъдат изцяло уважени
предявените искове за главница в размер на 1000 лева, обезщетение за забава
в размер на 22,50 лева за периода 10.09.2020г – 29.11.2020г. и такси по
кредита в размер на 75 лева за периода 11.12.2019г. – 13.07.2020г. По
отношение на предявения иск за договорна лихва за периода 21.11.2019г. –
09.09.2020г. в размер на 197,05 лева, същият е основателен до сумата от
177,48 лева, като за разликата до предявения размер следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото, ответницата следва да заплати на ищеца
разноски. Разноските на ищеца са в размер на 75 лева, за възнаграждение за
назначен особен представител в размер на 300 лева, за депозит за вещо лице в
размер на 216 лева и за юрк.възнаграждение в размер на 100 лева, общо 691
лева. Претенциите са предявени в общ размер на 1294,55 лева, а са
основателни до сума в общ размер на 1274,98 лева. Поради изложеното,
ответницата дължи разноски на ищеца в размер на 680,55 лева. За
заповедното производство ответницата дължи на ищеца разноски в размер на
74,74 лева.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415,
ал.2 от ГПК по отношение на СТ. Й. П. с ЕГН ********** от гр.*** че
ДЪЛЖИ на кредитора “***, главница в размер на 1000 лева, договорна
лихва за периода 21.11.2019г. – 09.09.2020г. в размер на 177,48 лева,
обезщетение за забава в размер на 22,50 лева за периода 10.09.2020г –
29.11.2020г. и такси по кредита в размер на 75 лева за периода 11.12.2019г. –
13.07.2020г. като за разликата до сумата от 197,05 лева за договорна лихва,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от СТ. Й. П. с ЕГН ********** от
гр.*** да заплати на “***, разноски в настоящето производство в размер на
680,55 лева за държавна такса и по ч.гр.дело №6457/2020г. по описа на РС
Плевен в размер на 74,74 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6