Решение по дело №479/2020 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 353
Дата: 21 август 2020 г.
Съдия: Йордан Воденичаров
Дело: 20204100500479
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 35312.08.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 12.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Йордан Воденичаров
Членове:Татяна Събева

Георги Драгoстинов
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело №
20204100500479 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.437 ГПК.
Предмет на подадената от името на Г. Р. Х. чрез пълномощника му – адвокат Н. Н. от
ВТАК , жалба е постановен на 03.04.2020 г. по изпълнително дело № 132/2020 г. на ЧСИ,
рег. № 809, с район на действие ВТОС, отказ на помощник частен съдебен изпълнител
Доротея Жекова да намали поради прекомерност вмененото в тежест на първия в
качеството му на длъжник по изпълнението адвокатско възнаграждение за пълномощника
на взискателя «И. к. З.» ЕАД-Г.О. в размер на сумата 1000 лева, с искане да бъде отменен
и съдебно санкционирано намаляването му до нормативно установения минимум-260 лева.
Оплакването е последица от неудовлетворено от съдебния изпълнител възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, приложимо и в изпълнителното
производство – чл. 78, ал.5, чл. 435, ал.2, т.7 ГПК и почива на обстоятелствата , че
размерът му е несързмерен с този на дълга / 1300 лева/ , запорирана е банковата сметка на
длъжника и по нея са налични достатъчно средства , гарантиращи събирането на вземането,
а делото не се отличава с никаква сложност.

Съдебният изпълнител е изложил становище за неоснователност на жалбата. Уговореното
и заплатено адвокатско възнаграждение е в разумни граници , защото не надвишава два
пъти предвидените в чл.10, т.,1 и чл.10, т.2 на Наредба № 1/2004 г. минимални размери за
образуване на делото – 200 лева и за процесуално представителство и съдействие – 521
лева.
Взискателят чрез пълномощника си адвокат С. С. от ВТАК възразява срещу жалбата с
аргументи за липса на прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение поради обстоятелствата, че то не надхвърля два пъти нормативно
предвидения минимален размер, обичайна практика е адвокати с опит и по –висока
правна квалификация / в случая с образователна и научна степен «доктор»/ да договарят
възнаграждения в повече над мининума, но в разумни граници, същият адвокат / довереник
на взискателя/ е въвел в кантората си система за управление на качеството по стандарт ,
което гарантира на клиентите качествена услуга, преди образуването на изпълнителното
дело е извършил проучване на материалното състояние на длъжника и аналитична
дейност относно възможните способи за удовлетворяване на взискателя, чийто резултат е
посочване на конкретна банка , в която е открита сметка на длъжника, върху която да се
наложи и е наложен запор.

Жалбата е допустима поради изрично предвидено в закона право на длъжника да
оспори пред съда разноските по изпълнението- чл.435, ал.2, т.7 ГПК и подаването й в
преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК/ пар.13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ/.
Явява се основателна.

Правната й съдба, във връзка с това , че/ жалбата/ е насочена срещу размера на този вид
разноски по изпълнението, чиято крайна тежест на понасяне е за сметка на длъжника –
чл.79, ал.1 ГПК, в конкретния случай се определя от следния установен фактически
състав:
1/ упълномощителна сделка за процесуално представителство по изпълнителното дело; 2/
сключен на 21.02.2020 г. между взискателя и пълномощника му – адвокат С. С. от ВТАК
договор за правна защита и съдействие с възлагателен предмет на изпълнение/ обединени
в едно книжно тяло на двете му страни/: образуване на изпълнително дело и осъществяване
на функциите, произтичащи от упълномощаването; 3/ уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева; 4/ изготвяне и подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело , съдържаща и възлагане по реда на чл. 18, ал.1 ЗЧСИ на съдебния
изпълнител да проучва имущественото състояние на длъжника , да прави справки, да
определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество, както и
искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в «Уникредит Булбанк»
АД; 5/ образуването му , проучване на имущественото състояние на длъжника , налагането
на запор по негови сметки в «У. Б.» АД и в«ОББ» АД, чийто краен резултат е превод и
събиране на дължимата сума по изпълнителния лист- 1300 лева , заедно със сумата на
разноските по изпълнението.
Субективното процесуално преобразуващо право по чл. 78, ал.5 от ГПК/ възражение за
прекомерност/ на едната страна да иска присъждане на по-нисък размер на разноските/
намаляването им/ на другата страна в частта им за заплатеното адвокатско
възнаграждение, възниква, когато оценъчно погледнато то е в такъв по начало висок/ за
стандарта на живот/ размер , чието договаряне и заплащане въобще не е оправдан, защото
делото не разкрива някаква особена правна и фактическа сложност, съответна на
конкретната за случая стойност на адвокатската услуга/ прекомерност/ или пък не са
осъществени действия, покриващи обема и/или съдържанието й , и заедно с това размерът
му да надвишава минимално определения съобразно чл.36 от ЗА / Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения/. Елемент на изпълнение, съвпадащо с
предмета на договора за правна защита е действието на подаване на молбата за
образуване на изпълнителното производство/ чл.34, вр. с чл.128, т.1 ГПК, предхождано от
действието по изготвянето й , изразено в полагане на умствен труд. Този обем на
изпълнение покрива хипотезата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения като конкретния минимален такъв възлиза на 200
лева. Тук обаче няма същинско процесуално представителство, изразено в някакви
действия на самия адвокат по вече образуваното изпълнително дело от името на длъжника /
подаването на молбата е функция и на представителната власт , но тя не попада в
понятийния израз, употребен в текста на чл.10, т.2 от Наредба№ 1/2004 г. : „ за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело….“/ или в тесен
смисъл- на такива с цел принудително удовлетворяване на паричното изпълняемо вземане.
Посочването в молбата на банка, в която да се установят сметки на името на длъжника и
да се наложи запор върху евентуални наличности по тях, по начало е елемент от
необходимото й съдържание като признак за редовност- чл.426, ал.2 ГПК. Затова и няма
изпълнение на договора за правна защита и съдействие по смисъла на чл.10, т.2 от Наредба
№ 1/2004 г. и уредения с тази норма минимален размер – ½ от съответните
възнаграждения , посочени в чл.7, ал.2 , не следва да се съобразява при преценката с колко
да бъде намалено уговореното и платено адвокатско възнаграждение, което освен това не е
изрично отнесено към „деление“ на услугите в двете нормативни хипотези поотделно.
Поради обстоятелствата, че изпълнителното дело не се отличава с никаква правна и
фактическа сложност , дължимата сума е малка и е събрана в резултат на наложен запор
върху банкова сметка на длъжника в „ОББ“ АД , без никакво съдействие и участие на
пълномощника на взискателя , който е възложил пълна власт на съдебния изпълнител да
осъществява принудителното изпълнение по свой почин по реда на чл.18 ЗЧСИ , разликата
между минималния нормативно установен размер на правната услуга по чл.10, т.1 и целия
размер на адвокатското възнаграждение е значителна / 800 лева / , т.е. попада далеч извън
разумните граници на представите за липса на прекомерност, отказът да бъде намалено
търпи оценка за незаконосъобразност и отмяна. Съдът го намалява до размер на 300
лева, която сума напълно реалистично и обичайно „оценява“ обема и вида на
свършената до момента адвокатска работа.
В това съдебно производство разноски взаимно страните не си дължат , тъй-като негов
предмет винаги е дали дадено действие на съдебния изпълнител, което законът допуска да
се обжалва е съответно на повелителните правила на процесуалния закон, без оглед какво
е поведението на страните в тази предходна и съпътстваща връзка.

Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановен на 03.04.2020 г. по изпълнително дело № 132/2020 г. на ЧСИ, рег. №
809, с район на действие ВТОС, отказ на помощник- частен съдебен изпълнител Д. Ж. да
намали поради прекомерност вмененото в тежест на Г. Р. Х. в качеството му на длъжник
по изпълнението, адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя «И. к. З.»
ЕАД-Г.О. в размер на сумата 1000 лева.
НАМАЛЯВА по реда на чл. 78, ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение до размер на 300
лева.

Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________