Решение по дело №646/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 212
Дата: 11 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20222120200646
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Бургас, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря В. Димова
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200646 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия СТ. Б. Г., ЕГН **********, роден на *** в гр. Бургас,
българско гражданство, неженен, неосъждан, средно образование, безработен, адрес: ***, за
ВИНОВЕН за това, че на 10.02.2022 г., в гр. Бургас, ***, без надлежно разрешително,
съгласно чл. 7, чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП) държал в себе си високорисково наркотично вещество по смисъла
на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП вр. чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I “Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
употребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, а
именно -обект № 1- коноп, съдържащ се в черна, полиетиленова свивка с нето тегло 3,791
грама със съдържание на тетрахидроканабинол 17,80% на стойност 22,75 лева /двадесет и
два лева седемдесет и пет стотинки/, изчислена съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, като случаят е маловажен - престъпление по чл.354а, ал. 5, вр. ал.3, т.1
от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер 1000 /ХИЛЯДА/
ЛЕВА.

ОТНЕМА в полза на Държавата на основание чл.354а, ал.6 от НК веществени
доказателства- остатък от неизразходеното наркотично вещество, предаден в Централно
митническо управление - гр. София, които да бъдат унищожени.
1

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства - опаковки, съдържащи се в
хартиен плик с надпис „Е 108/2022 г. Веществени доказателства по ДП № 434 ЗМ — 75/2022
г. Второ РУ - Бургас, ОДМВР - Бургас, Разсл. полицай ***, Опаковки! БНТЛ, ОДМВР -
Бургас“, запечатан с три броя „мокри“ печати на сектор БНТЛ при ОДМВР – Бургас, да се
унищожават като предмети без стойност по реда на ПАС.

ДА СЕ УВЕДОМИ ЦМУ в едномесечен срок от влизане на решението в сила, че
намиращите се на съхранение в ЦМУ- гр.София наркотични вещества следва да бъдат
унищожени.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия СТ. Б. Г., ЕГН
**********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по
делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 66,26 /шестдесет и шест
лева и двадесет и шест стотинки/ лева, както и 5.00 /пет/ лева, представляващи държавна
такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране пред Окръжен съд
Бургас в петнадесетдневен срок, считано от днес.

_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас:
Вярно с оригинала: Д.М.
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Решение № 212/11.03.2022г. по АНД № 646/2022г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна
прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия С.Б.Г., ЕГН **********, роден на
*** в гр. Бургас, българско гражданство, неженен, неосъждан, средно образование,
безработен, адрес: гр. Бургас, ***, за това, че на 10.02.2022 г., в гр. Бургас, ж. к.
„Възраждане”, зад блок № 70, без надлежно разрешително, съгласно чл. 7, чл. 30 и чл. 73, ал.
1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) държал в себе
си високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП вр.
чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и
Приложение № 1, Списък I “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от употребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“, а именно -обект № 1- коноп, съдържащ се в черна, полиетиленова
свивка с нето тегло 3,791 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 17,80% на
стойност 22,75 лева /двадесет и два лева седемдесет и пет стотинки/, изчислена съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен - престъпление по
чл.354а, ал. 5, вр. ал.3, т.1 от НК.
Представител на Районна прокуратура не се явява.
Защитникът на обвиняемия- адв. Д.В. от АК-Бургас, излага наличието на множество
смекчаващи обстоятелства, от които следвал изводът, че деянието на подзащитния му
следвало да се приеме за малозначително съгласно чл. 9, ал. 2 от НК и същият следвало да
бъде оправдан.
Обвиняемият се придържа към казаното от неговия защитник и моли за решение,
което е най-добро за него.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият С.Б.Г., ЕГН **********, е роден на *** в гр. Бургас, българско
гражданство, неженен, неосъждан, средно образование, безработен, адрес: гр. Бургас, ***.
Със Споразумение № 289/12.06.2018 г. по НОХД № 2563/2018 г. Г. бил осъден
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на наказание „обществено
порицание“ на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК за това, че на 04.02.2018 г. държал
коноп с нето тегло 85,600 грама.
На 10.02.2022 г., във връзка с постъпила във 02 РУ на МВР - Бургас оперативно
значима информация за противозаконно държане на наркотични вещества от лице със
съмнително поведение в района на гр. Бургас органите на 02 РУ на МВР - Бургас
предприели провеждане на съответните оперативни действия и респективно процесуално -
следствени действия. В района на ж.к. „Възраждане“ отишли полицейскитете служители при
02 РУ на МВР - Бургас В.Н., В.Т. и Д.Д..
Междувременно, обв. Г., около 13,00 часа на 10.02.2022 г., се разхождал в ж.к.
„Възраждане“. На земята видял черна полиетиленова свивка и тъй като бил употребявал в
миналото марихуана, предположил, че се касае именно за наркотично вещество. Тъй като
същият искал отново да употребява за малко, решил да вземе свивката и я държал в ръката
си. След около пет минути бил установен и спрян за проверка от полицейските служители
1
при 02 РУ на МВР - Бургас В.Н., В.Т. и Д.Д. в района на ж.к. „Възраждане“ зад бл. 70-ти. В
този момент обв. Г. бил сам и при извършената проверка от полицаите не отрекъл, че държи
в себе си за лична употреба марихуана в черна полиетиленова свивка, която съответно
доброволно им предал. При извършен полеви наркотест веществото реагирало на „коноп“.
В хода на разследването била назначена и извършена химическа експертиза, като
съгласно протокол № 108 от 14.02.2022 г. за извършена съдебна физикохимична експертиза
от вещо лице при БНТЛ при ОДМВР - Бургас в предоставения за изследване обект е
установено наличие на високорисково наркотично вещество „коноп“ с нето тегло 3,791
грама със съдържание на „тетрахидроканабинол“ 17,80 %. В хода на изследването са
изразходени 0,200 грама от него.
Остатъчното количество от процесното наркотично вещество било предадено за
съхранение на ЦМУ София с приемо-предавателен протокол от 16.02.2022 г. и
съпроводително писмо per. № 434000 - 1981 от 16.02.2022 г.

По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателствени
материали, състоящи се от гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства - протоколите за разпити на свидетелите В.Н. /л. 10 от ДП/, В.Т. /л. 12, л. 15 от ДП /,
Д. Д. /л. 14 от ДП /, протокол за доброволно предаване /л. 16 от ДП /, постановление за
привличане на обвиняем и за вземане на МНО „Подписка“ /л. 5-6/, протокол за разпит на
обв. Г. /л. 7 от ДП и л. 11/, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоснимки /л.
18 -19 от ДП /, приемо-предавателен протокол /л. 17 от ДП /, протокол № 108 от 14.02.2022 г.
за извършена физико-химична експертиза /л. 25-26 от ДП /, писмо до ЦМУ гр. София /л. 27
от ДП /, приемо- предавателен протоколи /л. 28, л. 29 от ДП /, справка за съдимост /л. 9 от
ДП /, докладни записки и документация по задържане по ЗМВР /л. 32-41 от ДП / и др.
Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода
на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са
последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се
събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
Съдът основава своето решение и на заключението на изготвената на досъдебното
производство експертиза, която е компетентно извършена и отговаря изчерпателно и
достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.
Съдът кредитира и обясненията на обвиняемия за начина, по който е намерил
наркотичното вещество, тъй като това кореспондира с останалия доказателствен материал.
От свидетелските показания на разпитаните полицейски служители става ясно, че те са
посетили сигнал за лице със съмнително поведение, но не се установява, че това лице е бил
именно Г.. Освен това свидетелите не са осъществили наблюдение над последния, което
сочи, че той действително случайно е намерил веществото и малко след това е бил спрян за
проверка.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.

От правна страна:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава
на престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
Налице е предметът на престъплението- коноп, като същият подлежи на контрол
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, който в чл. 30
разпорежда, че се забранява притежанието на растенията, наркотичните вещества и техните
препарати от Списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗКНВП. Тази забрана не важи за
определени цели, за които се издава разрешение за извършване на дейности с посочените
обекти. Това разрешение се издава по ред, установен с наредба, приета от Министерски
съвет- Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП.
По делото безспорно се установи, че такова разрешение по отношение на обвиняемия Г. не е
налице.
От обективна страна е налице и изпълнителното деяние, като безспорно доказано е и
неговото авторство. С действията си, обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние
„държане“. Същият е осъществявал фактическа власт върху конопа, като е
безпротиворечиво възприето в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги
непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е
достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет ( Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на
ВКС, III н.о.). Г. обаче е държал веществото в ръката си към момента на проверката.
Настоящата инстанция намира, че деянието може да се квалифицира като „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. В Решение № 241 от 11.06.2014 г. по н.д. № 679/2014
г. на ВКС е посочено, че когато се обсъжда наличието на маловажен случай следва да се
интерпретират в кумулативна даденост както относимите към тежестта на престъпното
деяние обстоятелства ( времеви и пространствени измерения на престъплението,
реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата
или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите,
ръководещи дееца, социалните отражения и отзвук на престъплението), така и тези досежно
личността на автора.
Безспорно в конкретния казус не може да се обсъжда наличие на вредни последици,
разбирани като общественоопасен резултат, тъй като престъплението е на формално
извършване. При това следва да се обсъдят останалите обстоятелства, които имат значение
за определянето на случая като маловажен. Определящо, макар и не единствено
обстоятелство за престъпленията, свързани с наркотични вещества, е самият предмет на
престъплението. Касае се за държане на сравнително малко количество веществото.
Следва да бъде наблегнато и личността на дееца. Г. е неосъждан (реабилитиран), на
млада възраст, като същият е изразил съжаление за стореното и е съдействал на органите на
разследването още от самото начало, като сам е признал за това, че държи съответното
вещество.
Всички тези изброени обстоятелства, както тези, характеризиращи деянието, така и
тези, характеризиращи дееца, сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното деяние, съпоставено с обществената опасност на други престъпления от същия
вид, каквото е и изискването на чл. 93, т. 9 НК.
Следва да се отбележи, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2
НК. На първо място, количеството не е такова, което да обуслови отпадане юридическа
отговорност.
3
По отношение на доводите на защитата за позволена употреба на марихуана в
останалата част от Европейския съюз следва да се отбележи, че първо- голяма част от
страните позволяват употреба за медицински цели, какъвто настоящият случай не е и второ-
това че много хора (в случая държави) правят нещо, не означава непременно, че то е
правилно.
Също така, както бе посочено, Г. е реабилитиран, като предишното му осъждане не
може да се приеме за отегчаващо обстоятелство. Това осъждане обаче има значение по
отношение на други обстоятелства, които защитата счита, че са налице. Предишното
осъждане на Г. е именно за държане на наркотични вещества, т.е. за същото престъпление.
Следователно не може да се приеме, че се касае за някакво проявено лекомислие или
подценяване на евентуалните последици от държането на наркотичното вещество в
конкретния случай. Г. много добре е знаел какво може да последва от неговите действия,
като се е съгласил с тяхното настъпване именно поради желанието си лично да употреби от
веществото. В този смисъл, макар веднъж да е била налагана държавна санкция спрямо него,
това не е постигнало в пълнота целите по НК.
От субективна страна Г. в действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е
съзнавал, че в себе си, без надлежно разрешение държал наркотично вещество, за които е
налице забранителен режим и е целял с деянието си за него да съществува възможност да
осъществява фактическа власт върху това вещество. Самият той посочи в обясненията си, че
е предполагал, че се касае за наркотично вещество, като желанието му е било да употребява
за известно време.
По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „глоба” до хиляда лева. В същото време по отношение на Г. са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК,
а именно: 1) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2) с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към
процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество
престъпления. Останалите отрицателни предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК са неприложими
по настоящото обвинение.
Предвид това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът по принцип следва да
отчете отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. В конкретния случай
обаче, съдът счита, че не може да бъде наложена различна санкция от „глоба” в размер на
1000 лв., като законът не оставя възможност за налагане нито на по-висок размер, нито на
по-нисък. Това произтича от тълкуването на чл. 78а, ал. 5 НК, съгласно който, когато за
престъплението е предвидено само наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Очевидно,
идеята на законодателя е била е да ограничи размера на наказанието, което може да бъде
наложено на дееца, изравнявайки максималните санкции- административната по чл. 78а и
наказателната, посочена в съответния текст на Особената част на НК, когато последната
предвижда като най-тежка санкция именно глобата. Изложеното означава, че когато за
извършеното престъпление е предвидено единствено наказание глоба (или глоба и по-леко
наказание) и размерът на тази глоба е по-нисък от 1000 лв., то съдът следва да наложи
4
административно наказание по чл. 78а НК именно в по-ниския размер.
Не може обаче да се приеме обратното- че когато в особената част на НК е
предвидена долна граница на наказанието глоба в размер под 1000 лв., то съдът при
приложението на чл. 78а НК, може да определи размер на административното наказание под
установения в ал. 1 на същия член размер. Освобождаването от наказателна отговорност е
винаги по-благоприятно за дееца, като при прилагането на този текст установените граници
на наказанието са императивни. Тяхното изменение следва да бъде изрично въведено, както
е в хипотезата на чл. 78а, ал. 5 НК. След като липсва изрично правило за изменение на
минималния размер на санкцията по чл. 78а НК, то за такъв размер винаги трябва да се
взема размерът от 1000 лв. Не може да се приеме, че това би утежнило положението на
дееца, когато разпоредбата на Особената част предвижда по-нисък минимум на глобата,
доколкото както бе посочено, независимо от тежестта си, административното наказание по
чл. 78а НК е винаги по-благоприятен резултат от осъждането.
Аргумент за това е и липсата на текст в НК, който да урежда хипотеза, при която за
извършеното престъпление е предвидено единствено наказание (или няколко наказания),
което е по-леко от глобата съобразно посочената в чл. 37 НК последователност. Съгласно
действащия Наказателен кодекс, всяко от предвидените в чл. 37 наказания има характера на
главно, т.е. формално може да бъде наложено самостоятелно, тъй като липсва разделението
на наказанията на главни и допълнителни (които могат да бъдат налагани само наред с
главните), каквото разделение е съществувало например в чл. 13 от Наказателния закон от
1896 г. Т.е., макар практически такава хипотеза да не съществува към момента, е напълно
възможно законодателят да предвиди за дадено престъпление да бъде наложено единствено
някое от наказанията, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 6, 7, 9, 10 и 11 НК. След като в чл. 78а НК
не е уредена обаче такава хипотеза, следва да се приеме, че в този случай деецът трябва да
бъде освободен от наказателна отговорност с определяне на административно наказание
глоба в размер от 1000 лв. до 5000 лв., макар за престъплението да е предвидено наказание,
което е по-леко от глоба. По аргумент за по-силното основание, когато видът на двете
санкции- административна и наказателна съвпада и е глоба, то изключенията за размера на
административната касаят единствено предвидения в ал. 1 на чл. 78а НК максимум на
основание ал. 5 на същия текст.
Следователно, минималният размер на санкцията по чл. 78а НК е винаги 1000 лв.,
освен в случаите, когато в Особената част на НК е предвидено най-тежко наказание „глоба”
в размер до 1000 лв., когато по същество е налице съвпадение между минимум и максимум
на санкцията по чл. 78а НК (доколкото очевидно минимумът не може да надвишава
максимума), т.е. размерът на санкцията става абсолютно определен. В тази насока е и
съдебната практика, като в Решение № 69 от 29.03.2010 г. по нак.д. № 684/2009 г. на ВКС, е
прието, че в хипотезата на чл. 354а, ал. 5 НК, когато е приложима разпоредбата на чл. 78а
НК, съдът не може да определи административното наказание глоба под предвидения в чл.
78а, ал. 1 НК минимален размер.
Поради изложеното, съдът наложи на обвиняемия наказание „глоба” в размер на 1000
лв.
Изложените съображения на практика обезсмислят съобразяването на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, но за пълнота следва да се посочи, че по делото
липсват отегчаващи обстоятелства. Обратно, налице са смекчаващи такива- изразеното
съжаление от обвиняeмия, както и пълното съдействие от негова страна в хода на цялото
производство за изясняване на обективната истина.
По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери
5
обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай, обвиняемият бе осъден да заплати в полза на РС-Бургас 5,00 лева за
служебно издаване на един брой изпълнителен лист, както и 66,26 лева в полза на ОД МВР
гр. Бургас за извършена в хода на досъдебното производство физико-химична експертиза.

По приложението на чл. 53 НК:

На основние чл. 354а, ал. 6 и чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК се отне в полза на Държавата
предметът на престъплението – остатък от неизразходеното наркотично вещество, предаден
в Централно митническо управление - гр. София, които да бъдат унищожени.
Веществените доказателства - опаковки, съдържащи се в хартиен плик с надпис „Е
108/2022 г. Веществени доказателства по ДП № 434 ЗМ — 75/2022 г. Второ РУ - Бургас,
ОДМВР - Бургас, Разсл. полицай ***, Опаковки! БНТЛ, ОДМВР - Бургас“, запечатан с три
броя „мокри“ печати на сектор БНТЛ при ОДМВР – Бургас, следва да се унищожат като
предмети без стойност по реда на ПАС.

Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.
В.О.:В.Д.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6
Съобщи за изтекли лични данни