Р Е Ш Е Н И Е
№2124/24.11.2020г.
Град Пловдив, 24.11.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на единадесети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2551 по
описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба А.Ф.Ш. *** против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-5319-000095 от 01.09.2020 г. на полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Хасково, с която на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.”к” ЗДвП – временно
спиране от движение на пътно превозно средство.
Според жалбоподателя оспорената заповед е нищожна, евентуално
незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на
оспорената заповед и присъждане на направените разноски.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено на
01.09.2020 г., лично, срещу подпис на жалбоподателя, поради което е допустима, а
разгледана по същество, тя е основателна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 01.09.2020
г., около 16,25 часа, на автомагистрала „Марица”, при км 38, жалбоподателят е управлявал собствения си лек
автомобил марка БМВ, с рег.№ *****, без да е заплатил наложените му глоби с
наказателно постановление № 20-0333-000264 от 12.03.2020 г. и с фиш № Н430164
от 10.04.2019 г. Във връзка с констатираното нарушение по чл.190, ал.3 ЗДвП е
издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство, с
която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2, б.”к” ЗДвП – временно спиране от движение на пътно превозно средство.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение (л.37 от
адм. дело № 902/2020 г. на АС Хасково) е отразена описаната фактическа
обстановка, т.е., налице е официален документ, който се ползва с материална
доказателствена сила и който по безспорен начин установява извършеното
административно нарушение. От друга страна, жалбоподателят не оспорва фактите –
че има неплатени глоби по влезли в сила наказателно постановление и фиш, но
оспорва, че контролните органи не са му предоставили два часа, за да плати
глобите.
От приложените към жалбата банкови документи е видно, че действително
глобите, наложени с наказателно постановление № 20-0333-000264 от 12.03.2020 г.
и с фиш № Н430164 от 10.04.2019 г., са платени на 01.09.2020 г. в 18,10 часа,
т.е., преди изтичането на два часа от съставянето на акта за установяване на
административно нарушение.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и
следва да се отмени.
Съгласно
чл.171, т.2, б.“к“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки – временно
спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за
доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.
Макар
в настоящия случай по безспорен начин е доказано нарушението на чл.190, ал.3 ЗДвП, състоящо се в управление на МПС с наложени и влезли в сила наказания
глоба, не е следвало да бъде издадена оспорената заповед, защото съгласно чл.172,
ал.1, изр.2 ЗДвП заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171,
т.2, б.”к” не се издава, ако в срок до два часа от съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство или на свидетелството за регистрация
на моторното превозно средство се заплатят дължимите глоби, като в този случай
отнетите документи се връщат на водача, което се отразява в акта за
установяване на административното нарушение.
Следователно законът задължава административният орган да
не издава заповед за прилагане на ПАМ, докато не изтекат два часа от съставяне
на акта за установяване на административно нарушение, за да се даде възможност
на нарушителя да заплати дължимите и изискуеми глоби, каквато е и
непосредствената цел на самата принудителна мярка, и тъй като в случая
жалбоподателят е направил плащане към края на втория час, административният
орган е бил длъжен да му осигури възможност да се ползва от привилегирования
състав на чл.172, ал.1 ЗДвП. Неизпълнението на това задължение представлява
нарушение на материалния закон, което обосновава незаконосъобразност на
оспорената заповед, защото прилагането на ПАМ никога не може да бъде самоцел, а
от друга страна, със заплащането на глобата вече не е налице едно от условията,
визирани в хипотезата на чл.171,
т.2, б.“к“ ЗДвП – мярката да се прилага до
заплащане на дължимата глоба.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че нормата на
чл.171, т.2, б.”к” ЗДвП ограничава основно право – правото на свободно
придвижване, а цитираната съдебна практика е неотносима към настоящия казус,
тъй като прилагането на процесната ПАМ не ограничава по никакъв начин правото на
жалбоподателя за свободно придвижване по всякакъв начин в страната или в
чужбина. Обстоятелството, че самият водач, на когото е отнето свидетелството за
управление на МПС, не може да управлява МПС за определен период от време или че
МПС, по отношение на което е приложена ПАМ, не може да се движи за същия период
от време, не представлява пречка за водача да осъществява правото си на
свободно придвижване по всякакъв друг начин и с всякакъв вид транспортно
средство, доколкото процесната ПАМ няма за цел подобно ограничаване на правата.
Оспорената заповед, противно на застъпеното становище в
жалбата, не е нищожна, тъй като е издадена от компетентен орган, надлежно
оправомощен със заповед № 272з-2152 от 12.09.2018 г. на директора на ОДМВР
Хасково, като при служебната проверка съдът не констатира такива съществени
нарушения на материалноправните или процесуалноправните норми, които да водят
до толкова съществен порок, приравняващ волеизявлението на административния
орган на правно нищо.
Относно повторно направеното с молба от 13.11.2020 г.
искане за спиране на настоящото производство до произнасяне на Конституционния
съд по конституционно дело № 11/2020 г. – съдът намира същото за неоснователно,
доколкото в случая за преценката за законосъобразността на оспорената заповед е
без значение нормата на чл.171, т.2, б.“к“ ЗДвП, чиято конституционосъобразност
е предмет на цитираното дело.
Предвид
всичко изложено оспорената заповед като незаконосъобразна следва да бъде
отменена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски
същото като основателно и доказано в размер на 410 лева (10 лева за държавна
такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение) следва да бъде уважено и да бъде
осъдена ответната дирекция да плати тази сума на жалбоподателя. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.Ф.Ш., ЕГН **********,***, заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-5319-000095 от 01.09.2020 г. на полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР Хасково да заплати А.Ф.Ш., ЕГН **********,*** (четиристотин и десет)
лева, разноски.
Решението е окончателно.
Административен съдия: