Решение по дело №1488/2018 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….….../19.12.2018 г.

гр. Провадия

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА

 

при участието на секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1488 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искане на дирекция „Социално подпомагане” - гр. Провадия, с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗЗДет. във връзка с чл. 29, т. 2 и чл. 28 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДет, да бъде прекратено настаняването на детето Й.М.Р., ЕГН: **********, в семейството на Н. Л. А. и Е.Р.А., с постоянен адрес:*** и настаняване в същото семейство, за срок от една година, считано от датата на влизане в сила на решението.

В молбата се посочва, че на 04.01.2013 г., в дирекция "Социално подпомагане" - гр. Провадия, e постъпил сигнал, че М. Х. е изоставила детето си и напуснала семейното жилище. Спрямо детето Й.Р. била наложена мярка "полицейска закрила". Със Заповед № ЗД-Д-Пр-01-019/05.02.2013 г. било прекратено настаняването на детето в ДМСГД - гр. Варна и настанено в семейството на Л. Г. А. - леля на детето по бащина линия, и съжителстващия с нея мъж на семейни начала, живущи в с. С., общ. Провадия. Мярката за закрила била потвърдена с решение № 84/19.03.2013 г. на ПРС, за срок от три години, считано от 27.05.2013 г. Със Заповед № ЗД-Д-Пр-01-0027/05.05.2016 г. било прекратено настаняването на детето в семейството на А. и със същата заповед Й. е настанен в семейството на Н. Л. А. и Е.Р.А.. Мярката за закрила била потвърдена с решение № 172/09.08.2016 г. по гр.д. № 478/2016г. на ПРС, за срок от шест месеца, считано от 07.02.2017 г. Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Провадия установила, че М.Р. и неговата майка К.А.не могат да осигурят стабилна среда и условия за отглеждането на детето Й.. Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Провадия установила, че майката на детето - М. Й. Х., от края на 2016 г. не живее на територията на с. Блъсково и към момента е с неизвестно местонахождение. Детето нямало други близки и роднини, които да имат необходимите възможности и капацитет за да полагат грижи за него.

Посочва се, че със Заповед № ЗД/Д-В-П-072/11.10.2018 г. детето Й.М.Р. е настанено в професионалното приемно семейство на Н. Л. А. и Е.Р.А., с постоянен адрес:***. При посещения в дома на приемните родители, детето се чувствало сигурно и спокойно. Семейство А. задоволявало както основните жизнени потребности на Й., така и нуждите му от емоционална привързаност и внимание. В жилището на сем. А. имало добри хигиенно-битови условия, с осигурено достатъчно пространство за детето. Къщата била обзаведена с мебели и вещи, осигуряващи нормален начин на живот на детето. Й. бил записан в ЦДГ „Щастливо детство” в с. Белоградец, общ. Ветрино. Общото здравословно състояние на детето било добро. Направено е искане детето да бъде настанено в приемното семейство на Н.А. ***, за срок от една година, считано от датата на влизане на решението в сила.

В открито съдебно заседание, социалния работник Н. Н., поддържа подадената молба, като посочва, че в интерес на детето е да бъде настанено в професионално приемно семейство.

Назначеният особен представител на детето – адв. И., изразява становище за допустимост и основателност на молбата.

Н. Л. А. и Е.Р.А. поддържат своето желание да продължат да отглеждат детето в тяхното домакинство и да се грижат за него.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за раждане на детето Й.М.Р., ЕГН: **********, негова майка е М. Й. Х., а баща М.И.Р..

Със Заповед № ЗД/Д-В-П-072/11.10.2018 г. е прекратено настаняването на детето Й.М.Р., ЕГН: **********, в семейството на Н. Л. А. и Е.Р.А., с постоянен адрес:*** и настанено в същото семейство.

Видно от Решение №206/29.09.2017г. детето Й.Р. е настанен в семейството нс Н. и Е.А. за срок от 1 година от влизане в сила на решението на 10.10.2017г..

От Заповед от 17.12.2012г. РДСП Варна се установява, че Н. и Е.А. са вписани в регистъра на утвърдени приемни семейства.

Приложен по делото е социален доклад, изготвен от ДСП – Провадия от 10.10.2018 г., съгласно който е установено, че: родителите на детето са разделени, като майката М. Й. Х., трайно се е дезинтересирала от сина си, а бащата М.И.Р., въпреки желанието да се грижи за сина си, не притежава необходимия родителски капацитет и материална възможност. Към настоящия момент бащата г-н Р. и неговата майка К.А.не могат да осигурят стабилна среда и условия за отглеждането на Й.. Детето няма други близки и роднини, които имат необходимите възможности и капацитет за да полагат грижи за него. Основните грижи по отглеждането на детето са поети от приемното семейство на Н.А. и Е.А.. Й. се чувствал спокоен и сигурен в дома им. Задоволени били основните му жизнени потребности от храна, облекло, хигиена, подслон и др. Задоволени били и здравните и образователни потребности. В емоционален аспект нуждата от емоционална привързаност също е задоволена. Детето е привързано към приемните родители. Познава своя баща, но емоционалната им връзка е нестабилна, детето разпознава г-н Р. като баща, но се страхува от него.

От показанията на Н. и Е.А. се установява, че детето се чувства добре при тях, не търсил баща си, нямал близост с него. Детето посещавало редовно детска градина, играело със съседските деца.

От обясненията на бащата Р. се установяв, че той има желание да отглежда детето си, твърди, че има нова къща, която била подходяща за отглеждане на детето си, но не представя доказателства затова. Майката на детето нямала условия да отглежда детето. То не било привързано към него.

От правна страна:

Налице са основания за прекратяване на настаняването на детето поради изтичане на срока му съобразно чл.30 вр. с чл.29, т.2 от ЗЗДет.  

 

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДет, дете може да бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето и чиито родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. За да бъде настанено детето извън семейството, то е необходимо съдът да се увери, че е невъзможно и/или неподходящо да се предприемат мерките за закрила в семейна среда, съобразно чл. 23 и ал. 24 от ЗЗДет.

При определяне на мерките за закрила на детето, съдът се ръководи преди всичко от интереса на детето, като следва да съобрази установената в чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет поредност на лицата, респ. институциите, при които може да бъде настанено детето, а именно: семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция.

С оглед изброената поредност в чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет,  следва изводът, че приоритет при настаняването на дете имат лицата, които са негови роднини или близки. В случая видно от данните по делото, се установява, че родителите и неговата баба не са в състояние да полагат грижи за детето, като няма близки или роднини, които да поемат грижите и отговорността за неговото физическо и психическо развитие. Условията в дома на всеки един от родителите на детето и дома на баба му са неподходящи за отглеждане на дете. Бащата има желание да отглежда сина си, но няма битови условия и необходимия родителски капацитет. От събраните по делото доказателства се установи, че детето се страхува от баща си, няма близост по между им, срещите между бащата и детето са провеждани в присъствието на социален работник.

От съвкупния анализ на събраните и описани по-горе по делото доказателства се налага изводът, че майката не полага никакви грижи за него, а бащата и бабата не са в състояние да полага грижи за детето поради своето здравословно и имуществено състояние и липса на достатъчен родителски капацитет. Приемното семейство осигурява на детето необходимите условия, обич, привързаност и семейна среда, предвид на което са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет.

По изложените съображения, съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена, доколкото това е мярката за защита, която е в най-добър интерес на детето. По този начин ще се осигури възможност детето да пребивава в среда, близка до семейната, в която ще бъдат адекватно задоволявани неговите потребности с оглед възрастта му, както и ще бъде съблюдавано неговото правилно физическо и психическо развитие.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Й.М.Р., ЕГН: **********, в семейството на Н. Л. А. и Е.Р.А., с постоянен адрес:***, на основание чл.30 вр. с чл.29, т.2 от ЗЗДет .

НАСТАНЯВА детето Й.М.Р., ЕГН: **********, в семейството на Н. Л. А. и Е.Р.А., с постоянен адрес:*** за срок от една година, считано от датата на влизане в сила на решението, на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДет.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 28, ал. 4 ЗЗДет.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна в седемдневен срок от връчването му на страните - дирекция „Социално подпомагане” - гр. Провадия и Й.М.Р., чрез назначения особен представител, на основание чл. 28, ал. 6 от ЗЗДет. Копие от решението да се връчи на М.Р. за сведение.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: