Р Е Ш Е Н И Е №
261147
гр. Пловдив, 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти
гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16912 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 против Д. Р. Ш., ЕГН **********,***,
с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че се дължат сумите, както следва: сумата в размер
на 341,64 лв.- главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. П. за период от 11.07.2018
г. до 27.05.2019 г., ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 13.06.2019 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата в размер от
18,93 лв.- мораторна лихва към главницата
за периода от 30.09.2018 г. до
31.05.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 9843 по описа за 2019 г. на ПРС. Претендират се
и сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски в заповедното производство.
Ищецът посочва, че за периода от 11.07.2018 г. до
27.05.2019 г. по партидата на ответника има натрупани задължения към „Водоснабдяване
и канализация" ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 341,64 лв. -главница, както 18,93 лв.- мораторна лихва към главницата за периода
от 30.09.2018 г. до 31.05.2019г. за обект
на потребление, находящ се в гр. П. За потребените
за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно описани
в исковата молба.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК
услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). ответникът
има качеството на потребител на ВиК услуги
по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като
потребител с № ********** за водоснабдения
имот, посочен по-горе. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното
дружество се сочи, че се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли
в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостьпни на сайта на дружеството
www.vik.bg. Сочи се, че ответникът има качеството потребител като собственик и ползвател
на водоснабдения имот.
Сочи се, че в имота на потребителя има монтирани 4 броя измервателни
устройства, като три от тях са били отчитани, а четвъртият не е ползван от абоната
и на него отчет не е извършван. Отчетът в имота се сочи, че извършван по показания на посочения номер измервателно
устройство, като ответникът е подал молба, че е в чужбина, но при регулярното посещение
на инкасатора за отчет, същият е допуснат от представител на абоната (Т.), кат оса
констатирани потребени количества вода. Срещу извършения отчет има поставен подпис
на лицето, присъствало по време на отчета. Отделно от това са правени опити за връчване
на покана за доброволно изпълнение.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК срещу ответника за натрупаните
по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, не са заплатени. Препис от заповедта е връчен на длъжника при условията
на чл. 47 ГПК т.е. налице е хипотезата на чл. 415 ал. 1 т.2 ГПК и ищецът има правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск. Претендират се разноски.Иска се уважаване на иска и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, чрез *** М.Л. – особен представител, в законоустановения едномесечен срок е подала отговор, с който се оспорват предявените искове, като неоснователни и недоказани. Оспорва качеството потребител на ответника, като
сочи, че липсват доказателства за собственост на имота, както и за това, че ответникът
е ползвала имота през процесния период. Твърди, че водомерите не са отчитани регулярно,
както и че свързаните с това документи не са съставени по реда, предвиден в Общите
условия и действащата Наредба. Сочи се, че представените карнети не се водени редовно.
Няма доказателства за броя на обитателите на апартамента. Оспорва документите, установяващи
задълженията на ищцата. Оспорва предпоставките за служебно начисляване на количествата
потребена вода, както и упълномощаване на представител от ответницата.
Моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Безспорно е, че ищцовото
дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и
предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив.
Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите
за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, получаването на
ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията
между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи
условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен
договор между субектите не се изисква. Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители
на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал.
1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко
основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ
– наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за
който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител”
на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор - Пловдив.
За удостоверяване на качеството потребител на ответника,
ищецът е представил и е приета като писмено доказателство декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която процесният недвижим имот е
деклариран като собствен на Д. Р. Ш.,
като е отразено, че същият е придобит с Договор от 06.11.1991 г. с Общински
съвет Пловдив
В становище, депозирано от упълномощения *** И.Х. –
процесуален представител на ответника, не се оспорва, че същата притежава
процесния имот, находящ се в гр. П., като твърди, че е необитаем. Освен това в
справка от Служба по вписванията гр. Пловдив е отразено, че на процесния
апартамент е наложена възбрана на 16.11.2018 г. за задължения на ответника към
ЕВН България Топлофикация ЕАД.
След съвкупната преценка на така събраните писмени
доказателства съдът счита, че се установява качеството потребител на ответника,
съгласно предвиденото в цитираните общи условия и подзаконов нормативен акт.
Приети са общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор, гр.Пловдив, одобрени с решение на ДКЕВР
ОУ-027/09.06.2006г. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от общите условия потребители на В
и К услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 23 изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер с точност до 1 куб.м. за период
не по-дълъг от три месеца за потребители за питейно – битови нужди в
присъствието на потребителя или негов представител. При неосигуряване на
представител отчетът се подписва от свидетел, какъвто може да бъде и служител
на В и К оператора. Съгласно чл.25, ал.8 при липса на индивидуални водомери или
неизправни такива, месечното количество изразходвана вода се определя по 6
куб.м. за топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за нетоплофицирано за всеки
обитател. Заплащането става в 30-дневен срок от фактурирането според чл.31. В
чл. 41 и чл. 42 от общите условия е предвидено, че ВиК операторът може да
прекъсне или преустанови предоставянето на В и К услугите при писмено заявление
на потребителя за временно или постоянно (трайно ) прекъсване на водопроводното
и канализационното отклонение, които той използва след заплащане на услугата,
съгласно ценоразпис на В и К оператора и след осигуряване на достъп до
измервателния уред.
В справка за
водомерите на абонат е отразено, че в *** на *** в гр. П. към 11.10.2019 г. има
4 броя водомери, както следва с номер ***, с № ***, с № ***, с № ***.
В покана за доброволно плащане е отразено от Н.Д. - ***,
че на 06.11.2018 г. ответникът не е намерена на адреса, като се сочи, че
ответницата е в чужбина – отразен е телефон ***. Срещу този телефон в карнетен
лист е отразено името Т., като след справка НБД се установява, че внукът на
ответницата се казва Т.А..
От приетото по делото като писмено доказателство известие
за нередовен водомер се установява, че същото касае водомер с № *** и е връчено
на Т.В.А. – *** на ответницата на 06.07.2018 г.
Отразено е, че водомерът подлежи на метрологична проверка.
В приетия като писмено доказателство карнетен лист за
периода от 07.07.2015 г. до 06.06.2019 г. за водомер с № *** са отразени
показания – 140 срещу дата 06.07.2018 г., а преди тази дата е отбелязано, че
лицето е в чужбина. На същата дата 06.07.2018 г. е посочено, че е връчено
известие за нередовен водомер. При разпита в съдебно заседание св. Н.Д.
заявява, че срещу показанията през юли
2018 г. се е подписало младо момче, което е било в апартамента – Т., който
казал, че апартаментът е на *** му. Св. Д. посочва, че е отчитала имота през
процесния период, като с разбрала с Т. да
се видят и следващият път да си смени водомера. Според св. Д. по – късно
е връчила известие за нередовен водомер на ответницата, но в карнета е
отразено, че известието е връчено на същата дата 06.07.2018 г. Свидетелката посочва, че се свързала с Т., за
да му каже, че ако никой не живее в апартамента, трябва да се подаде заявление
за временно преустановяване на отчитането. Май месец на следващата година св. Д.
се видяла с ответницата и отчела имота, като имало малка разлика. Бил попълнен
и документ – заявление за временно преустановяване на отчитането. Тогава е
плоблирала и водомера, защото не е бил пломбиран. Св. Д. посочва, че от съседи
е разбрала, че не през цялото време до юли 2018 г. апартаментът е бил
необитаем, като са идвали хора от време на време и освен това юли месец 2018 г.
тя е намерила в апартамента Т. и семейството му. Срещу дата 08.05.2019 г. в карнетния лист на
л. 10 по делото е отразена разлика в размер от 15 куб.м. и връчване на известие
за нередовен водомер, като при разпита св. Д. посочва, че срещу връченото
известие и показанията се е подписала ответницата Д.Ш.. Свидетелката посочва,
че е пломбирала водомера, на който е намерила много кубици.
В
приетия като писмено доказателство карнетен лист за водомер с № *** е отразена разлика в размер
на 2 куб.м.
В приетия като писмено доказателство карнетен лист за водомер с № *** е отразено състояние 6, като липсват посочени
показания, каквото твърдение е налице и в исковата молба. Ищецът изрично
посочва, че този водомер не е бил отчитан.
Прието е като писмено доказателство и известие за
нередовен водомер, връчен на ответницата Д.Ш. на 23.05.2019 г., от което се установява, че същият касае водомер с номер
***, за който липсват представени по делото карнетни листове. На същата дата
видно от приетия протокол за монтаж,
демонтаж, пломбиране и проверка е пломбиран водомер с номер ***, за който на 06.07.2018
г. на Т. А. е връчено извествие за
нередовен водомер. При разпита св. Д. посочва, че метрологията на водомера, за
който е дала известие т.е. този с номер *** е от 94 г. На същата дата
23.05.2019 г. е депозирано от ответницата заявление за временно преустановяване
на отчитането на водомери с номера 178 и 180, като в заявлението е отразено, че
метрологичната пломба на водомера с номер 178 е от 2012 г., а на този с номер 180
е от 1994 г. Не става ясно поради каква причина на 06.07.2018 г. е връчено
известие за нередовен водомер, като е отразено, че водомерът подлежи на
метрологична проверка. Съдът счита за
неоснователни твърденията на ищеца в писмената защита, че през 2018 г. от
инкасатора св. Д. не е установена механична повреда по самия водомер.
Действително от събраните писмени доказателства се установява, че водомерът е
бил в метрологична годност, но инкасаторът в показанията си сочи, че водомерът
е следвало да се смени, а от представеното от ищеца и прието като писмено
доказателство известие се установява, че е констатирал повреда и е връчил
известие на представител на ответника.
От разпита на св. Н.Д. освен горепосочените
обстоятелства, се установява, че същата е отчитала апартамента на *** през
целия отчетен период, като само два пъти е намерила представители в
апартамента. Свидетелката посочва, че е събрала данни от съседи, че от време на
време има обитатели и че условие за временно преустановяване на отчитането е
било да се смени водомера, за което е връчила и известиве за нередовен водомер
на Т.А., който се установява, че е внук на ответницата. Отразени само две показания на водомера, за
който е връчено известие за неизправен водомер на 06.07.2018 г., като при
едното се е подписал Т. – показания 275 и разлика140 куб.м., а за другото,
което св. Д. посочва, че е с малко показание и за което се е подписала
ответницата е 290 или разлика 15 куб.м.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че неплатената сума по партидата на
ответника е в размер на 160,37 лв. за периода от 11.07.2018 г. до 27.05.2019 г., а лихвата за забава, изчислена
отделно по всяка фактура за периода от 30.09.2018 г. до 31.05.2019 г. е в
размер на 9,58 лв. (начислена лихва за забава 18,93 лв., платена 9,35 лв.,
остава за плащане 9,58 лв.). Фактурите
са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество (по описания в
констативната част начин) и са спазени изискванията на Закона за
счетоводството, дължимото ДДС е внесено от ищцовото дружество към бюджета. Вещото лице е установило, че е извършно плащане от страна
на ответницата в размер на 200 лв. на 28.05.2020 г., като с тази сума е
погасена главница в размер от 150,02 лв. по фактура № 37951886/11.07.2018 г.,
обезщетение за забава в размер на 9,35 лв. и законна лихва в размер от 9,38
лв., а по фактура № 37951886/11.07.2018 г. № 37951886/11.07.2018 г.,
обезщетение за забава в размер на 9,35 лв. и законна лихва в размер от 9,38
лв., а по фактура № 37951886/11.07.2018 г. главница в размер от 31,25 лв. Изрично е посочено, че сумите по
отделните главници (фактури) са изчислени съобразно приложените копия на
карнети (във връзка с начислените количество вода) и съобразно утвърдените от
ДКЕВР цени на „В и К“ ЕООД гр. Пловдив и действащи през периода м. 07.2017 г. –
м.05.2019 г.
От приетите по делото писмени доказателства и разпитания
свидетел не се установява по безспорен и категоричен начин, че е доставено
количеството питейна вода и отведена канална вода за процесния период в
процесния апартамент. В приетите по
делото карнети не е отразено предходно показание на водомер с № ***, като срещу
дата 07.07.2015 г. липсва показание, а върху „показание“ е отразена цифра 135,
но не става ясно кога е отчетено това показание. Действително срещу показание
275 е положен подпис от представител на ответника, но това не удостоверява
отразената разлика в размер на 140 куб.м., доколкото не става ясно какво е
предходното отчетено показание. Не се установява и изправността на средството
за измерване. Не се установява и поради каква причина за периода от три години
водомерът не е отчитан. В приетите общи условия липсва уредена процедура за
временно преустановяване на отчитането. Предвидено е в чл. 24, ал. 3 от приетите
и приложими през процесния период общи условия, че при невъзможност за отчитане
на водомерите, при отсъствие на потребителя или на негов представител, и когато
потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да
уточни с ВиК оператора извършване на отчитане в удобно за двете страни време, в
срок не по – дълъг от една година от последното отчитане. В настоящия случай се
установява, че имотът не е отчитан в период от поне три години, като липсват данни, както за показанията на
водомера, така и за датата, на която последно е отчитан. Освен това, както от
разпита на св. Д., така и от приетото като писмено доказателство известие за
нереводен водомер, връчено на Т. на 06.07.2018 г. се установява, че водомер
с № *** не е бил изправен, както към
датата на отразената разлика в размер на 140 куб.м., така и към датата на
отчетената разлика в размер на 15 куб. М. На 08.05.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.8 при
липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество
изразходвана вода се определя по 6 куб.м. за топлофицирано жилище и по 5 куб.м.
за нетоплофицирано за всеки обитател, като в случая това не е сторено.
С оглед на обстоятелството, че през процесния период са
отразени показания на неизправен водомер, за който на 06.07.2018 г. на внука на
ответницата е връчено известие за нередовен водомер, то не може да се приеме,
че отчетеното количество съответства на реално доставеното такова питейна вода
и отведена канална вода. Доказването на това обстоятелство е в тежест на ищеца,
който не е извършил пълно доказване в производството по настоящето дело. При
това положение в разрез с нормативната уредба е начислено отчетеното от
неизправен измервателен уред количество от 155 куб.м. вода. Следва да се има
предвид, че с Наредба № 4/14.09.2004 г. и с Общите условия са създадени
безусловни задължения на ВиК операторите да отчитат консумираната от
потребителите вода посредством монтирани за целта измервателните средства -
водомери. В случаите, когато се установи повреда в индивидуалния водомер на
потребителя, представител на оператора прави предписание за отстраняване на
повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира пломбата
на холендъра. След отстраняване на повредата, потребителят уведомява оператора
и осигурява достъп до водомера съобразно общите условия или договора за
извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. На мястото на
повредения водомер операторът може да постави редовен (оборотен) водомер, като
разходите, свързани с неговото сваляне, ремонт и поставяне, са за сметка на
потребителите - чл.33,ал.2 и ал.3 от Наредбата. В наредбата липсва разпоредба,
която да определя по какъв начин се определя количеството изразходвана вода в
този случай, но такава се съдържа в чл. 25, ал. 8, която касае липсата на
водомери, но се прилага и при неизправни такива.
Освен това дори да се приеме, че в този период е
доставяно определено количество вода, то доколкото същото е отчетено от
посочено от инкасатора в известие за нередовен водомер, връчено на Т. В. на
06.07.2018 г., нередовно средство за търговско измерване, то не може с
категоричност да се установи доставеното количество. Ответницата е заплатила в
полза на ищцовото дружество сума в размер на 200 лв., като от събраните по
делото писмени и гласни доказателства не се установява с категоричност нито
количество, нито размер на исковата претенция.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване
основателността на предявения иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца начислените суми за отразените
в карнетите, като отчетени количества доставена питейна вода и отведена канална
вода, поради и което искът за главница следва да се отхвърли, ведно с искането за
законна лихва. С оглед неоснователност на главния иск, като неоснователен следва
да се отхвърли и искът за обезщетение за забава.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК, като в случая първоначално ответникът е
представляван от особен представител, на който е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 200 лв. Упълномощеният след третото съдебно
заседание *** И.Х. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 200 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК се считат за разноски по
делото възнаграждението само за един адвокат. В случая ответникът е бил
представляван от особен представител и впоследствие от адвокат, който го е
представлявал в три съдебни заседания,
като сборът от възнаграждението, заплатено на особения представител и на
адвоката не надхвърля предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
минимален размер, съобразен и с обстоятелството, че са проведени повече
от две съдебни заседания. Предвид така изложеното, то следва в полза на
ответника да се присъдят разноски в размер на 200 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Д. Р. Ш., ЕГН **********,***,
с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че се дължат сумите, както следва: сумата в
размер на 341,64 лв.- главница, представляваща неплатена сума за доставка на
питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. П. за период от
11.07.2018 г. до 27.05.2019 г., ведно
със законна лихва върху посочената сума
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
13.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер от 18,93
лв.- мораторна лихва към главницата за периода от 30.09.2018 г. до 31.05.2019г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
9843 по описа за 2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 да заплати на Д. Р. Ш.,
ЕГН **********,*** в размер на 200 лв. –заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ