№ 430
гр. Бургас , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря К. К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120202544 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. АНГ. Т. с ЕГН ********** против Наказателно постановление №
22-0000312 от 20.05.2021г., издадено от Директора на РД“АА“- гр. Бургас, с което на основание
178б ал.6,т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500лв. за нарушение на чл 24а,ал.3,т.3 от
Наредба №37от 02.08.2002г на МТС.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП обективиращи, според
жалбоподателя, неговата отмяна. Сочи се че извършеното деяние представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание, жалбоподателят, се представлява от адв. М.,
която поддържа подадената жалба и направеното в нея искане. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – редовно призована, изпраща представител, който моли за
потвърждаване на обжалваното НП и претендира разноски.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Служители на сектор ПП на 16.05.2021г. в гр.Бургас по бул.Демокрация извършили
проверка на л.а. *** с рег.N***, оборудван като ППС за обучение на кандидати за придобиване на
правоспособност от категория В. Проверяващите установили, че преподавателя по практическо
обучение – жалбоподателя Т. не е вписал данните в документите във връзка с обучението на
кандидата за придобиване на правоспособност -А.Д.. Не били вписани дата и час на започване на
обучението.
Въз основа на направените констатации на жалбоподателя е съставен АУАН. В
съдържанието му актосъставителят, възприел описаната по - горе фактическа обстановка; описал
установеното нарушение и дал правна квалификация на същото като административно нарушение
на чл. 24а, ал. 3, т. 3 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТ. АУАН бил връчен на нарушителя, като
в срока по чл. 44 от ЗАНН са постъпили възражения.
Впоследствие на 20.05.2021г. било издадено обжалваното НП. Видно от съдържанието на
1
същото административно наказващия орган изцяло и в пълнота е възприел фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, като на Т. била
наложена глоба в размер на 500 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от директор на Областен
отдел „Автомобилна администрация“. В хода на административно наказателното производство не
са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно,
като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е
нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не
са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е
начин правото на защита на нарушителя, в каквато насока са възраженията на процесуалния
представител.
Съгласно разпоредбата на чл. 24а, ал. 3, т. 3 от Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и
реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от
министъра на транспорта и съобщенията - преподавателят по теоретично и/или практическо
обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е длъжен
своевременно да вписва данните в документите във връзка с обучението.От събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства се установява, че жалбоподателят е бил преподавател
по практическо обучение, както и че е провел практическото обучение на кандидата за
придобиване на правоспособност А.Д..
Същевременно обаче, настоящият съдебен състав, възприе тезата на жалбоподателя, че
приложение следва да намери чл. 28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие
със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е
да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди
всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на
съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.
28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика
по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС,
съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона.
В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието
„маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК,
съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. При преценката дали случаят е маловажен или не
значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и
подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат
преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил
материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена
обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да
игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед
обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. В случая деянието е
формално, макар и обявено за наказуемо, и е свързано с неизпълнение на задълженията на
преподавателя при провеждане на обучението и е в пряка връзка с реалното провеждане на
практическото обучение на кандидат - водачите на МПС, установено с цел да придобият знания и
2
умения за безопасно управление и да усвоят поведението, изисквано от водачите на МПС от
категорията или подкатегорията, за която се обучават. Също така, от съществено значение е, че не
са налице отегчаващи обстоятелства и нарушението е извършено за първи път..
Поради това наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН – да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено наказание. Доколкото към момента на издаване на
наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона. Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че
наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Наказващият орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 300 лв.
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Същото не се явява прекомерно и доколкото се
прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът
намира, че следва да осъди Изпълнителна агенция „АА“ да заплати сторените в настоящото
производство разноски
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000312 от 20.05.2021г., издадено от
Директора на РД“АА“- гр. Бургас, с което на основание 178б ал.6,т.3 от ЗДвП на Д. АНГ. Т. с ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 500лв. за нарушение на чл 24а,ал.3,т.3 от Наредба
№37от 02.08.2002г на МТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на Д. АНГ. Т.
с ЕГН ********** сумата 300 лв. разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд – Бургас, в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3