РЕШЕНИЕ
№ 3268
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110116467 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане първоначален и насрещен осъдителен иск по
чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от О. П. П.
срещу И. В. В.. В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата
молба, като е предявен и насрещен иск срещу ищеца.
По първоначално предявения иск:
Предявен е осъдителен иск по чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата 3000,00 лева,
представляващ обезщетение за неимуществени вреди, представляващи физически и
психически болки и страдания, причинени на ищеца О. П. П. на 24.12.2022 г. на
паркинга на супермаркет „Хит“, вследствие на нанесен от ответника И. В. В. удар с
юмрук в областта на лицето.
Ищецът О. П. П. твърди, че на 24.12.2022 г., около 12.30 ч. на обяд, заедно със
съпругата си се е намирал на паркинга на супермаркет „Хит“, находящ се на ул.
„Обелско шосе“ и са се насочили към автомобила си, спрян на паркинга пред
съответния магазин, когато пред входа на автомобила спрял л.а. марка „Мерцедес“,
рег.№ управляван от И. В., а след като от него слязла жена, водачът форсирал
автомобила си, натиснал клаксона и потеглил с бърза скорост в опасна близост до
ищеца и съпругата му. Ищецът твърди, че е направил забележка на водача на
автомобила и тогава водачът И. В. слязъл от управлявания от него автомобил, ударил в
носа с юмрук ищеца, вследствие на което той паднал по гръб и му потекло силно кръв
от носа, а след това И. В. се качил отново в автомобила си и се опитал да потегли, но
съпругата на ищеца препречила пътя на автомобила и попречила на ответника да
напусне мястото на инцидента. Посочва, че са сигнализирали органите на МВР и след
няколко минути на мястото на инцидента пристигнал екип на 09 РУ-СДВР, както и
екип на спешна медицинска помощ, а след това ищецът е откаран в УМБАЛ „Царица
1
Йоанна - ИСУЛ“ - София, назначена му била рентгенография на черепа и носните
кости, а след това - в отделение УНГ, където е констатирано от д-р Д. и д-р Тодорова,
че ищецът е имал главоболие, което е отшумяло, съобщавал е за замайване,
констатирана била травма в носа, ясна кръв, хиперемия на септум нази в предна трета
вляво, девиация на септум нази с конвекситет надясно. Твърди, че на 25.12.2022 г. е
посетил съдебномедицински кабинет, където д-р Аконстатирал травматично
кръвотечение от носа вляво, подкожен хематом в областта на горната устна, срединно,
кръвонасядане по лигавицата на устната кухина на горната устна, срединно и дал
заключение, че констатираните увреждания се дължат на удар с тъп предмет и биха
могли да бъдат получени по време и начин, както твърди ищецът - удар с юмрук в
областта на лицето, нанесен на 24.12.2022 г. около 12:38 ч. Твърди, че вследствие на
инцидента е претърпял физически болки и страдания - главоболие, замайване,
продължили до края на деня, кръвотечение от носа, кръвоизливи, натъртване и
подуване в областта на носа и устата, болка при хранене и при всяко докосване на
наранените области, за пълното възстановяване на които е отнело около един месец,
както и психически болки и страдания - дискомфорт, явяване по лекарски консултации
и кабинети по време на Бъдни вечер, страх и стрес за ищеца и в неговото семейство.
Ответникът, в срока по чл.131 ГПК подава отговор на исковата молба, в който
оспорва фактите, посочени от ищеца. Признава, че на 24.12.2022 г. около 12.30 ч. е
управлявал лек автомобил, както и че е нанесъл удар с юмрук в носа на О. П.. Оспорва
размера на вредите, интензитета на болките и страданията, претърпени от ищеца
вследствие на удара, както и оспорва твърденията, че ищецът е страдал от главоболие и
повръщане след инцидента. Ответникът В. посочва, че няколко дни преди инцидента е
претърпял миокарден инфаркт и е търсил в аптеката на супермаркета лекарство.
Оспорва твърденията на ищеца, че е форсирал автомобила си и се е движел с висока
скорост в паркинга; твърди, че на паркинга има изкуствени неравности през 5 м., които
пречат да развива висока скорост. Твърди, че непосредствено преди инцидента, докато
се е движел по паркинга покрай ищеца и съпругата му, ищецът е ударил с количка за
пазаруване автомобила, управляван от ответника, и го е обиждал и ругал. По време на
инцидента ответникът твърди, че е бил под влияние на медикамента „Вивейс“ 5 мг.,
един от страничните ефекти на който е раздразнителност, по-голяма нервност и
напрежение от обикновено. Твърди, че е нанесъл удара на ищеца заради действието на
медикамента и заради афект, предизвикан от поведението на ищеца. Посочва, че
ударът не е бил толкова силен, колкото го описва ищецът. Посочва, че при първия
преглед от страна на д-р А, направен между 13:30 ч. и 13:55 ч. е констатирана липса на
главоболие, гадене и повръщане, добър неврологичен статус, а около 14:41 ч. в същия
ден, при преглед от д-р Д. и д-р Тодорова, ищецът заявил, че е имал главоболие, но то
е отшумяло. Посочва, че при втория преглед е констатирано, че няма активно
кръвотечение в носа към момента на прегледа, носните ходове са двустранно
проходими. Твърди, че след инцидента се е извинил на ищеца, но той не само не е
приел извинението му, но неговата дъщеря е имала реплика към отзовалите се полицаи
„кога ще затворите този изрод в затвора“, а друг мъж, който се е представил като
познат на ищеца, се е опитал да има физическа саморазправа с ответника, но полицаите
са го спрели. Моли съда да отхвърли предявения иск, евентуално - да намали размера
на обезщетението поради съпричиняване. Претендира разноски.
По насрещния иск:
В срока за отговор на исковата молба ответникът И. В. В. предявява насрещен
иск срещу първоначалния ищец О. П. П. за осъждането му по реда на чл. 45 вр. чл. 52
ЗЗД за заплащане на обезщетение за нанесени на ищеца по насрещния иск
неимуществени вреди в размер на 3000 лв., изразяващи се във влошаване на
здравословното състояние му състояние, преживени негативни емоции, стрес,
настъпили вследствие на обидите, нанесени от ответника, съпругата и дъщеря му;
заплахите със съд, отправени към него и поради искането да бъде вкаран в затвора;
нанесената му обида, че е „урод“, отправено от дъщерята на ответника. Ищецът по
2
насрещния иск твърди, че след инцидента, в който е ударил с юмрук О. П.,
пострадалият, както и семейството му са се нахвърлили срещу ищеца с обиди,
заплашвали са го. Твърди, че се е извинил на ищеца, но вместо да приеме извинението,
дъщерята на ищеца е имала реплика към отзовалите се полицаи „вкарайте в затвора
този изрод“ по адрес на И. В.. Твърди, че непознат мъж, представил се като познат на
пострадалия П., е искал да има физическа саморазправа с него, но полицаите се
намесили и предотвратили инцидента. Ищецът по насрещния иск И. В. твърди, че
противоправното поведение на ответника по насрещния иск О. П. за причиняване на
неимуществени вреди на ищеца се състои в блъскане на автомобила на И. В. с количка
за пазаруване, отправяне на обиди и ругатни и заплаха със съд. Посочва, че вследствие
на обидите и провокативното поведение на ответника и семейството му, е преживял
стрес, страх, напрежение, поради което е претърпял разстройство на здравето,
вследствие на което отново е приет в кардиологична болница през януари 2023 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск О. П. е представил
отговор на насрещната искова молба, в който оспорва иска като неоснователен.
Оспорва твърденията на ищеца, че преди инцидента О. П. е блъскал с пазарска количка
автомобила на И. В.; че преди или след инцидента е ругал, обиждал и заплашвал И. В.,
както и твърденията, че след инцидента дъщерята на О. П. е казала по адрес на И. В.
следните думи – „няма ли да вкарате този изрод в затвора“, както и че мъж, представил
се като приятел на О. П., е заплашил да се саморазправи с И. В.. Посочва, че на
24.12.2022 г. около 12:30 ч. на обяд на паркинга на хипермаркет „Хит“ ответникът О.
П. заедно със съпругата му Албена П.а излезли от супермаркет „Хит“ на ул. „Обелско
шосе“ и се насочили към автомобила си, паркиран на паркинга пред магазина, но точно
пред входа на магазина, на място, на което спирането е забранено, спрял автомобил
марка „Мерцедес“, рег. № , управляван от И. В.. Сочи, че от автомобила слязла жена и
влязла в супермаркета, след което водачът форсирал автомобила, натиснал клаксона и
минал с бърза скорост на изключително близко разстояние до съпругата на ответника
П.. Посочва, че ответникът е направил забележка на И. В. да не кара бързо, при което
последният слязъл от колата и му нанесъл удар в лицето, в областта на носа, при което
ответникът П. паднал на земята; вследствие на удара, от носа му потекла кръв, а
ищецът И. В. се опитал да избяга от произшествието. Посочва, че провокацията,
вследствие на която настъпил инцидентът, е осъществена от ищеца по насрещния иск
В., който е карал с висока скорост изключително близко до ответника П. и съпругата
му. Посочва, че употребените от ищеца по време на инцидента лекарства не само не го
оправдават, но и обосновават още по-голяма вина на ищеца, тъй като е следвало да
съобрази страничните ефекти на употребяваното от него лекарство и да не управлява
автомобил под въздействие на лекарства, чиито страничен ефект е припадък,
световъртеж, замъглено зрение. Заявява, че О. П. е нямало как да знае към момента на
инцидента за медицинската история на И. В. и за приеманите от него медикаменти.
Оспорва причинна връзка между твърдяното поведение на ответника П. и влошаването
на здравословното състояние на ищеца В.. Посочва, че в епикриза от 29.11.2022 г. е
предписано ищецът да посети контролен преглед 1 месец след изписването и това е
причината ищецът да постъпи в болница след инцидента. Моли съда да отхвърли
изцяло предявения иск като неоснователен. Претендира разноски, в това число
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото като писмено доказателство е представен лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 023493/24.12.2022г., издаден на О. П. П. от д-р Асен Николов, видно от
който ищецът е постъпил на 12.12.2022г. в 13:30 ч. и напуснал на 24.12.2022г. в
13:55ч., като основна диагноза е повърхностна травма на носа, анамнеза: ударен в носа
3
с юмрук от непознато лице, като обективно състояние е отбелязано: „Добро общо
състояние. Контактен всестранно ориентиран. Без главоболие, гадене и повръщане.
СМРД не се установява. Без О и ОМ симптоматика. Има ясен спомен за станалото.
Неврол. статус без отклонение. ЧВД. РСД Фр80 РР 140/80 Корем б.о. СР отр/-/
деустранно... Терапия: Ръо череп и носни кости. Консултации с УНГ..“
От представено копие на медицинско направление за консултация №
11677/24.12.2022г., издадено на О. П. П., е видно, че като основна диагноза е посочено
„повърхностна травма на носа“. Отбелязано е, че пациентът е имал главоболие, което е
отшумяло, съобщава за замайване и отрича да има гадене и повръщане. Посочено е, че
няма девиация и деформация на носната пирамида, не се палпират крепитации и носни
ходове са двустранно проходими. Вляво се визуализира ясна кръв, без активно кървене
към момента на прегледа. Констатират се хиперемия на септум нази в предна трета
вляво и девиация на септум нази с конвекситет надясно, МФС - нормална анатомия на
устна кухина и орофаринкс, чиста задна фарингеална стена.
Видно от представено копие на съдебномедицинско удостоверение № V-
478/2022 г., издадено на О. П. П. на 25.12.2022г. в 11:05 ч. от доц. д-р А, д.м. – съдебен
лекар в Съдебномедицински кабинет „Съд мед експерт“ ЕООД, е посочено, че по
предварителни сведения на 24.12.2022 г. около 12.38 часа ищецът е бил ударен с
юмрук в областта на лицето от непознат мъж. Като обективно състояние е
констатирано, че в областта над горната устна, срединно, се установява подкожен
хематом на площ 2,5/2см, кореспондиращо по лигавицата на устната кухина на горна
устна се установи синкаво кръвонасядане със същите размери. Освидетелстваният
представя Медицинско направление с ИЗ № ********** от 24.12.2022 г., издадено на
негово име от УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ“ - София, от което е видно, че при
проведените изследвания е установено наличие на ясна кръв в областта на левия
ностен проход, както и хиперемия на септум нази в предна трета вляво. Девиация на
септум нази с конвекситет надясно“. Въз основа на така посочените данни в
съдебномедицинското удостоверение се прави заключение, че установените
травматични увреждания се дължат на удар с или върху твърд тъп предмет и биха
могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелстваният. Като
заключение се посочва, че телесните увреждания са причинили на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
Като писмени доказателства по делото ищецът по насрещния иск И. В.
представя копие на епикриза на И. В. В.,издадена от УМБА/ГНКБ"- ЕАД София,
клиника по кардиология, за периода от 29.11.2022г.до 03.12.2022г., с диагноза:
„ИБС.Долен миокарден инфаркт. Първична ПКИ на ДКА с имплантиране на 3 МИС-а
и 1 МИС на ЛЦх (29.11.2022г.). Артериална хипертония 2-ра степен. Новоустановена
дислипидемия. ХБЗ 2-ра степен. Катетеризационен протокол №20221120/1932 –
4
триклонова коронарна болест. Терапия за дома:Вивейс 2х2.5мг.дн. и други“.
Представено като доказателство е и копие на епикриза на И. В. В., издадена от
УМБАЛ „НКБ“ ЕАД-София, клиника по кардиология, за периода от 31.01.2023г.до
02.02.2023г., с диагноза: „ИБС.Двукпонова коронарна болест. ПКИ+ 1МИС на ЛЦх и 1
МИБ на ОМЗ(01.02.2023г.). Състояние след СГЕМИ долен с първична ПКИ на ДКА с
имплантиране на 3 МИС-а и 1 МИС на ЛЦх(29.11.2022г.). Артериална хипертония 3-та
степен. Дислипидемия. От анамнезата:съобщава за няколко епизода на стягане и тежест
в гърдите и гърба,с кратка продължителност,придружени от сърцебиене и чувство за
„буца” в гърлото след изписването от КК м.12.2022г.“. С посочения документ е
предписана терапия от дома, включително с медикамента „Вивейс“ със следната доза:
2 х 2.5 мг. дневно и други.
Представено като доказателство е и копие на амбулаторен лист № 1343/
02.03.2023г.на И. В. В., издаден от д-р Ст – кардиолог. От анамнезата - без стенокардия
в бита, но с много лесна умора и задух при обичайни физически усилия. Предписана е
терапия за дома: „Вивейс“ 2х2.5мг. на ден и други.
Представено като доказателство е и копие на амбулаторен лист от 09.03.2023г.
на И. В. В., издаден от Д-р Ася Пешева – кардиолог. В анамнезата се посочват
оплаквания от лесна умора при изкачване на два етажа, като давност на оплакванията е
от м.12.2022г. Предписана е терапия за дома с „Вивейс“ 2х5мг.дн. и други.
Видно от представено като доказателство копие на експертно решение
№90926/10.04.2023г.на И. В. В. от ТЕЛК при 2-ра МБАЛ на ищеца по насрещния иск е
определена 80% трайна неработоспособност за една година.
Като доказателство е представена и листовка на лекарствения продукт „Вивейс“,
приеман от ищеца по насрещния иск, в която към графа „информация за пациента“
като нежелани реакции от медикамента е посочено чувство на
потиснатост,тревожност,по-голяма нервност или безпокойство от обикновено, като е
посочено, че реакцията е нечеста (могат да засегнат до 1 на 100 пациенти).
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която въз основа на
анализ на представените документи дава заключение, че от тях се установява, че при
инцидент на 24.12.2022 г. О. П. е получил травматични увреждания, изразяващи се в
травматичен епистаксис /кръвотечение от носа/ вляво, подкожен хематом на горната
устна срединно и кръвонасядане по лигвичната повърхност на горната устна срединно,
подлежащо на хематома, които могат да се получат по време и начин, описани в
исковата молба, а именно - при удар с част от човешкото тяло, каквато е и свитата в
юмрук човешка ръка. Същите се намират в причинно-следствена връзка с описания
инцидент. Относно интензитета на болките и страданията, причинени от удара, вещото
лице посочва, че болката зависи освен от обективни фактори, също така и от
индивидуалните особености на индивида, в това число и от прага на болка на
5
конкретно лице. Посочва, че доколкото в процесния случай се касае за мекотъканни
увреждания, болката при тях е най-силна непосредствено след травмата и постепенно
намалява до приключване на възстановителния период, като по време на
възстановителния процес е възможно да се усеща лек дискомфорт и болка, която обаче
не е с постоянен характер, а при въздействие на засегнатата област. Посочва се, че
първите дни след настъпване на травмата е възможно да се усеща болка и дискомфорт
при хранене и говор, но навеждане, заемане на позиция с тялото, работа с инструменти
не са свързани с изпитване на болка в областта на устната, тъй като при тези действия
няма директен натиск (натиск, притискане) с областта на устните/носа не се
наблюдава. Лежането по гръб и на една страна не е свързано с натиск в областта на
горната уста или носа, респективно с изпитване на чувство на болка. Отбелязва, че
времето, необходимо за пълно възстановяване от описаните в отговора на първи
въпрос травматични увреждания, е от порядъка на 2-3 седмици. В устно заключение,
дадено в открито съдебно заседание на 30.11.2023 г. вещото лице посочва, че от
медицинска гледна точка не би следвало след първите от два до максимум пет дни
човек да изпита значителни болки при навеждане, като отбелязва, че болките са
свързани с говора, храненето, т.е. с действия, които са свързани с движение в областта
на устата. Болката от процесните тъканни увреждания, причинени от травма в областта
на носа, болката е най-силна след получаване на травмата и постепенно намалява.
По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза, която въз основа на
представените документи установява, че ответникът И. В. е страдал към момента на
инцидента – 24.11.2022 г., от двуклонова коронарна болест, с преживян долен със СТ
елевация МИ и първична ПКИ на ДКА с имплантиране на три МИС-а и ПКИ на ЛЦх с
имплантиране на 1МИС (29.11.2022 г.) и артериална хипертония 2-ра степен. Вещото
лице посочва, че заболяването „артериалната хипертония“ по принцип не предизвиква
необичайна раздразнителност, а преживения миокарден инфаркт е възможно да
предизвика определени нервно-психически промени, но от приложените по делото
медицински документи не е отбелязано при ответника И. В. В. да е наблюдавана
някаква необичайна раздразнителност. Към момента на инцидента И. В. В. е приемал
следните медикаменти: Аспирин, Тозинал, Торвазин, Вивейс, Панразол и Конкор.
Вещото лице посочва, че от така изброените медикаменти по делото е приложена
листовка-информация за пациента на препарата „Вивейс“, като в раздела за други
нежелани реакции е отбелязано като нечести (т.е при 1 на 100 пациенти) чувство на
потиснатост,тревожност,по-голяма нервност или безпокойство от обикновено. За това
странично действие на този медикамент, няма регистрирани анамнестични данни в
последващите медицински документи, като приложението на този медикамент
продължава при ответника. Установява се, че при ответника след направена селективна
коронарна ангиография е установен на 29.11.2023 г. остър миокарден инфаркт със СТ
елевация на долната стена на лявата камера, като е установена също така двуклонова
6
коронарна болест с атероскелротични промени по две основни коронарни артерии и
техните разклонения. Посочва се, че от представените медицински документи се
установява, че заболяването коронарна атеросклеротична болест със съответните
стеснения по коронарните артерии е съществувало преди инцидента и стреса от същия
не може да предизвика допълнителни стеснения на коронарните артерии, които да
наложат поставянето на нови стентове. Освен това в катеризационния протокол
№20221120/1932 от хоспитализацията през ноември 2022г., е отбелязано: след 2 месеца
за контролна СКАГ и преценка за ПКИ на ОМЗд, т.е. процедурата през февруари
2023г.е проведена планово при ответника. На въпроса дали стресови ситуации като
процесния инцидент могат да доведат до сериозни усложнения у лице със
здравословни проблеми като тези, от които страда И. В. към датата на инцидента
вещото лице посочва, че по принцип стресът при лице с такова заболяване каквото е
било налице при ответника, може да предизвика рязко покачване на артериалното
налягане,което да доведе до нарушаване на цялостта на „съединително-тъканната
шапка“ на някоя от съществуващите атеросклеротични плаки, изливането на
съдържимото на увредената атеросклеротичната плака в лумена на съда с възникване
на остра тромбоза на коронарната артерия и последващ нов миокарден инфаркт с
възможни фатални последици за живота и здравето му.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по двете съдебно-медицински
експертизи като обективни, компетентно дадени и пълни.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
четирима свидетели.
От показанията на свидетеля С. М., който е един от полицейските служители,
отзовал се на мястото на инцидента, се установява, че на място установили хора, които
се карат помежду си, съставили документи, докладни записки, протоколи. Посочва, че
не е бил свидетел на физическо насилие, а О. П. е бил с кръв по носа, като по негово
искане са извикали линейка, за да прегледа П., като след качване в линейката
свидетелят, както и неговият колега са си тръгнали. Заявява, че е имало една камера,
която стояла вътре, но тя е била много стар тип и на записите от нея се виждат само
силуети, поради което не е годна за приложение. Поддържа, че в случай, че се заведе
преписка или проверка в районното управление, съответните органи извършват
проверка и снемат записа, а работа на полицейския екип на място е единствено да
установят дали има камера на място. Посочва, че на мястото на инцидента е имало
мъж и жена, които са се опитвали да разтърват участниците в инцидента, след това са
влезли в магазина, а след излизането им от магазина полицаите са взели данните на
поне един от тях. Според обяснения на страните на място, инцидентът бил настъпил от
спречкване между тях, единият го е блъснал с количката, другият му е отвърнал с удар
с юмрук. Излага, че не е забелязал колата на човека, който се е оплакал, че е блъснат с
7
пазарска количка, да има видими увреждания, в противен случай са щели да опишат
повредата в отделен протокол, а такъв не си спомня да е съставян.
От показанията на свидетеля М. Д., вторият полицай, отзовал се на място след
настъпване на процесния инцидент, се установява, че свидетелят не е присъствал на
настъпване на инцидента. Поддържа, че към пристигането на полицейския екип П. е
бил с разкървавен нос и се е оплакал, че носът му е счупен. Заявява, че мястото, на
което са били двете страни в инцидента, е паркингът между „Практикер“ и „Хит“ и на
това място няма как да се развие висока скорост, но все пак автомобил или камион
може да форсира, но не е желателно. Посочва, че между страните е имало разговор на
висок тон, като всеки от тях е бил със съпругата си на мястото на инцидента.
Съпругата на П. се е опитала да прекрати спора между страните. Посочва, че шофьорът
се е опитал да се извини, но П. не е приел извинението.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, намира ги за обективни и
достоверни.
Като свидетел е разпитана и съпругата на ищеца, АП.а. Сочи, че си спомня за
инцидента през декември 2022 г., като е била очевидец на самото събитие. По време на
инцидента свидетелката, заедно със съпруга си, са излизали от магазин „Хит“ с пълна
количка с продукти и докато са се движели на зоната за пешеходци, зад себе си
свидетелката е чула сигнал от клаксон на автомобил и звуци на форсиране на
автомобила. Ищецът е отместил съпругата си и е направил забележка на водача на
автомобила да внимава, защото е щял да блъсне жена му. След това свидетелката,
заедно със съпруга си, са продължили да ходят към автомобила си, но тогава се чуло
тряскане на врата, водачът на автомобила е излязъл от него, насочил се е към
свидетелката и съпруга й, след което шофьорът на автомобила е ударил веднъж ищеца
в областта на носа и горната устна с юмручен удар, вследствие на което от носа на
ищеца потича кръв и е паднал на земята. Посочва, че вследствие на удара пръски от
кръв от ищеца са полепнали по дрехите на свидетелката. Свидетелката посочва, че се е
развикала за помощ, като шофьорът се е върнал в колата си, опитал се е да си тръгне,
но свидетелката е застанала пред колата, за да снима номера, ако водачът избяга и за да
го спре да напусне местопроизшествието. След като е видял, че не може да напусне
мястото на настъпване на инцидента, водачът е излязъл от автомобила, но бил спрян от
скорост, автомобилът е тръгнал на собствен ход, като отново е влязъл в автомобила, за
да дръпне спирачката. Свидетелката посочва, че е звъннала на телефон 112 и на място
са дошли двама полицаи, които са я разпитали, а също така е дошла и линейка, която е
откарала съпруга й в ИСУЛ, където са установили нараняванията му. Посочва, че след
настъпване на травмата съпругът й не се е чувствал комфортно, бил е потиснат, не е
могъл да спи на дясната страна, в която е настъпил ударът, имал е затруднения при
дишане заради секретирането, вследствие на хематома от удара и е имал и болки, а в
8
началото е имал главоболие, което постепенно е отшумяло, а също така храненето му е
било също затруднено в първите дни след инцидента. Болките са продължили до края
на месец януари, изпитвал е дискомфорт, а за намаляване на болките ищецът е вземал
болкоуспокояващи. Заявява, че травмата е пречела на работата му, тъй като работи ел.
инсталации, работата му е на високи обекти и е нямало как да отсъства, тъй като е
работил на обект, който трябва да се предаде до края на годината, поради което не е
ползвал отпуск за болничен, но при извършване на работата си е изпитвал дискомфорт.
Свидетелката посочва, че заради видяното по време на инцидента е изпитала шок, а
след това е преживявала болезнения спомен от случилото се, а съпругът й е бил
потиснат от случилото се, двамата са се страхували от последваща реакция на
ответника и последваща саморазправа.
При оценка на свидетелските показания на съпругата на ищеца по чл. 172 ГПК,
съдът отчита евентуална заинтересованост на свидетелката от изхода на спора, но в
същото време свидетелските й показания в голяма част се подкрепят от останалите
доказателства по делото, в това число от свидетелските показания на двамата полицаи,
които са били на местопроизшествието и от съдебно-медицинската експертиза и от
представените медицински документи, поради което съдът ги кредитира.
Като свидетел също така е разпитана и Е - семейна приятелка на ищеца.
Свидетелката споделя, че на 24-ти декември е получила телефонно обаждане от
съпругата на ищеца, разказала й е, че съпругът й е пребит на паркинга на супермаркет
„Хит“ и свидетелката отишла с колата на паркинга, за да се срещне със съпругата на
ищеца. Посочва, че на мястото на инцидента не е бил самият О. П., тъй като е бил
откаран в болница. На място свидетелката е видяла съпругата на ищеца сама и в кръв
по якето от инцидента. Посочва, че е видяла и ответника, заедно с двама полицаи на
мястото. Разказва, че два дни след инцидента свидетелката е поканила на гости ищеца
и неговата съпруга, ищецът е бил с подпухнало лице, не е имал настроение, не се е
хранил, тъй като е обяснил, че не може да се храни, а също така е бил затруднен да се
изправи. Ищецът е бил стресиран, не е говорил и е бил унил. Свидетелката споделя, че
на 2-ри януари е поканила ищеца в дома си, поискала му е съвет как да си оправи люка
на пералнята и е забелязала, че на свидетеля му е трудно да говори, отговарял е с
едносрични думи и е имал тампон в носа, самочувствието му е било влошено. Съдът
кредитира показанията на свидетелката, с изключение на частта относно твърденията,
че на ищеца му е било трудно да се изправя след настъпване на инцидента, тъй като
съдебно-медицинската експертиза посочва, че ударът в областта на носа не оказва
въздействие върху опорно-двигателния апарат. В останалата част съдът намира
свидетелските показания за достоверни и обективни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
9
По първоначално предявения иск:
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 45, вр. с чл. 52 ЗЗД е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че ответникът е извършил противоправно
деяние /действие или бездействие/, с което виновно му е причинил неимуществени
вреди в претендирания размер за претърпени болки и страдания вследствие на
причинено увреждане на здравето, както и твърдените негативни психически
преживявания и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. При
установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на задължението си за поправяне на причинените вреди.
На първо място, с доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени фатите, че на 24.12.2022 г. на паркинга на
супермаркет „Хит“ на ул. „Обелско шосе“ И. В. В. е ударил с юмрук в областта на носа
О. П. П..
Посоченото деяние се установява и от показанията на съпругата на ищеца А П.а,
дадени в открито съдебно заседание на 30.11.2023 г. Поради това безспорно се
установява, че ответникът е извършил противоправно деяние, като е ударил ищеца с
юмрук в областта на носа, с което му е причинил разкървавяване на носа, болки и
страдания, което е квалифицирано от съдебния лекар като временно разстройство за
здравето, неопасно за живота.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в телесно увреждане и
предизвикано от него физически болки и страдания.
Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на
делинквента. По категоричен начин от приетото експертно заключение и разпитани
свидетели се установява наличието на причинна връзка между деянието на ответника и
вредоносния резултат. Установява се също така, че деянието е извършено виновно от
ответника /арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
Гореизложеното дава основание да се приеме, че е осъществен фактическият
състав на чл. 45, ал.1 ЗЗД и следва да бъде извършено репариране на претърпените от
ищеца П. неимуществени вреди, като бъде спазен заложеният в чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливо обезщетяване.
В конкретния случай, като се съобразиха доказателствата по делото, се налага
извод, че се касае до реално претърпени болки и страдания от ищеца П.. От
показанията на свидетелите А П.а, съпруга на ответника и на Елена Павлова, се
установява, че в първите няколко дни О. П. е имал затруднения с храненето, като
10
свидетелката Елена Павлова посочва, че около втори януари, тоест, около 9 дни след
инцидента, П. е имал затруднения с говоренето, което кореспондира със заключението
на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, че при удар като процесния в
първите дни след инцидента е възможно да се усеща болка и дискомфорт при хранене и
говор. От показанията на Албена П.а се установява, че около 1 месец ищецът е
изпитвал болки в областта на удара, а вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза посочва, че нормалният възстановителен период е около 2-3 седмици, но
болката и периодът на възстановяването във всеки отделен случай са различни, поради
което съдът кредитира свидетелските показания и в тази част. При преценяване на
характера на претърпените от ищеца вреди следва да се прецени и шокът, стресът от
нападението на паркинга, времето, в което е извършено – Коледните празници, което е
създало стрес, страх и напрежение за ищеца и неговото семейство.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди цели да обезщети засягане
на нематериални блага, като здраве, чест, достойнство, свобода, както и да възмезди
вреди като болки, страдания, унижения, които, като неимуществени блага, нямат
парична оценка, защото не са блага, които влизат в стопанския оборот, а нематериални
блага на личността, но единствения начин за обезщетяване на вредите е чрез
определяне на парично обезщетение. Поради това обезщетението за неимуществени
вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по справедливост. Критерият
„справедливост“ по смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно понятие, а е
свързан с преценката на конкретните факти, установени по делото, като размерът му
не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с
трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, справедливостта по смисъла на чл.
52 ЗЗД като мярка за определяне на обезщетението при деликт не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни
обстоятелства, примерно и неизчерпателно посочени в цитираното Постановление,
като при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Такива обстоятелства
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, включително и прогнозата за в бъдеще. В
процесния казус неимуществените вреди са във формата на болки, физически и
психически страдания и стрес. По отношение на ищеца П., получените травми
покриват меД.-биологичните характеристики на лека телесна повреда и са били
съпроводени с до средна степен на болки (според заключението на съдебно-
медицинската експертиза), няколко седмици след инцидента ищецът не е могъл да спи
на дясната страна, където е бил ударен, периодът на възстановяване е бил около месец,
11
а около 10 дни има данни, че ищецът е имал затруднения при хранене и говорене
поради болки в областта на устата, причинени от удара, психичният дискомфорт,
намаленото самочувствие и стресът от преживяното са рефлектирали върху ищеца, но
следва да се отчете и че няма трайни последиците върху здравето му. Следва да се
вземе предвид също така, че нараняването е в областта на лицето на ищеца, което
предполага, че травмата е била видима в периода до заздравяването й и оказвала
негативно влияние върху самочувствието и достойнството на П. през възстановителния
период. От друга страна, следва да се вземе предвид, че вследствие на травмата на
ищеца няма счупване на кост или хрущял, а единствено хематом, а също така, че
нараняването е лека телесна повреда и оздравителният период е сравнително недълъг –
около 1 месец с прогноза за пълно възстановяване. Отчитайки тези обстоятелства,
настоящият съдебен състав приема, че справедливия размер на обезщетението за
репарирането на претърпените вреди следва да е 2000 лв. За горницата над уважената
част до пълния предявен размер от 3000 лева искът следва да се отхвърли.
По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му
поради съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на вредоносния
резултат: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен да
ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна връзка
със собственото му поведение. Когато и поведението на пострадалия е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване. Съпричиняването е
обективен факт, който се определя единствено от наличието на такава причинно-
следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на
пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо за настъпването
на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като
тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането. В този смисъл е
задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от 31.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290 ГПК. В случая
съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице съпричиняване от страна
на ищеца на получените от него увреждания. В случая от представените доказателства
по делото не се събраха доказателства, от които да се установява, че с поведението си
пострадалият О. П. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Не се
установи, че ищецът или неговата съпруга са удряли с пазарска количка автомобила,
управляван от ответника. От показанията на свидетеля С. М., полицейски служител,
които съдът кредитира, се установява, че след произшествието при отзоваване на
мястото на инцидента, са огледали автомобила и не са открили следи от удар,
изкривявания, наранявания и други видими увреждания по лекия автомобил на
ответника. Не е съставен и протокол и такива не са отразени в доклада на служителите.
А освен това е необходимо да се отбележи, че дори да се установи удар върху
автомобила на ответника, това не представлява елемент от настъпилия за ищеца
12
вредоносен резултат. Поради това не е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
намаляване на обезщетението поради съпричиняване.
По насрещния иск:
В тежест на ищеца по предявения насрещен иск по чл. 45, вр. с чл. 52 ЗЗД, е да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно, че ответникът е извършил
противоправно деяние /действие или бездействие/, с което виновно му е причинил
неимуществени вреди в претендираните размери за претърпени болки и страдания
вследствие на причинено увреждане на здравето, както и твърдените негативни
психически преживявания, причинна връзка между вредата и виновното деяние на
ответника.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на задължението си за поправяне на причинените вреди.
От представените доказателства по делото не се установява наличието на
твърдяното от ищеца противоправно поведение на О. П. – блъскане с пазарска количка
на автомобила на ищеца, което е довело ищеца по насрещния иск до афект, нанасяне
на обиди от страна на ответника П. по отношение на ищеца В. и наличие на
провокации към ищеца.
От представените по делото доказателства и в частност от отговора на втория
въпрос на заключението по съдебно-медицинската експертиза с вещо лице кардиолог,
не се установява причинна връзка между твърдения стрес, преживян от И. В., и
претърпените от него вреди, изразяващи се в постъпване на ищеца в болница през
януари за поставяне на два нови стента. Вещото лице посочва, че стресът от процесния
инцидент не може да предизвика допълнителни стеснения на коронарните артерии,
които да наложат поставянето на нови стентове. Поради това не е налице причинна
връзка между преживения от И. В. стрес при настъпване на процесния инцидент и
вредите. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на
делинквента. В случая не се установява такава.
Не се установява и противоправно поведение на ответника, което да е причина за
настъпване на уврежданията. На следващо място, за да е налице причинна връзка
между две явления се изисква първото, наречено причина, закономерно, необходимо,
обичайно и обективно да е годно да причини настъпването на следствието, а в случая
вещото лице посочва, че стресът от инцидента не може да причини допълнително
стесняване на коронарните артерии, което да наложи поставянето на нови стентове.
Поради това дори да се беше установило твърдяното от ищеца противоправно
поведение на О. П., то не е годно обективно да доведе до настъпване на твърдените от
ответника вреди, свързани с влошаване на здравословното му състояние.
13
Поради изложеното предявеният насрещен иск се явява неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли в цялост.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото право на разноски има единствено ищецът по главния
и ответник по насрещния иск О. П..
Ищецът по главния иск О. П. доказва сторени по делото разноски в размер на:
120 лв. – заплатена държавна такса по главния иск, 350 лв. – заплатен депозит за
съдебно-медицинска експертиза и 600 лв. – адвокатско възнаграждение по главния иск
или в общ размер на 1070 лв. Ответникът по главния иск И. В. следва да бъде осъден
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца разноски в размер на 713,33 лв.,
съобразно уважената част от главния иск.
Ответникът И. В. на свой ред също претендира разноски, които следва да му
бъдат присъдени на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият е доказал заплатено адв.
възнаграждение в размер на 1370 лв. Доколкото адвокатското възнаграждение не е
уговорено отделно за защита по главния и по предявения насрещен иск, следва да се
счете, че И. В. е заплатил за всеки от тях поравно, поради което адвокатското
възнаграждение за защита срещу главния иск следва да се определи на 685 лв. Във
връзка с главния иск е направен и разход от 80 рева – усвоен депозит за двама
свидетели. Ето защо следва да се приеме, че за защита срещу предявения главен иск
ответникът В. е строил разноски в общ размер на 765 лв., като с съобразно
отхвърлената част от иска, в полза на последния следва да се присъди сумата от 255
лева.
За защита срещу предявения насрещен иск ответникът О. П. е сторил разноски в
размер на 600 лв. – адв. възнаграждение, доколкото искът се отхвърля в пълен размер,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника П. следва да се присъди сумата в
пълен размер.
С оглед изхода на делото, ищецът по насрещния иск И. В. няма право на
разноски, поради което сторените такива за адв. възнаграждение и възнаграждение за
вещо лице по СМЕ, не следва да му се присъждат
По изложените съображения и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. В., с ЕГН ********** да заплати на О. П. П., с ЕГН **********
сумите от:
- 2000 лева на осн. чл. 45, вр. с чл. 52 ЗЗД, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, представляващи физически и психически болки и
14
страдания, причинени на ищеца на 24.12.2022 г. в гр. София, на паркинга на
супермаркет „Хит“, вследствие на нанесен от ответника И. В. В. удар с юмрук в
областта на лицето, ведно със законна лихва от 30.03.2023 г. до окончателно
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен
размер от 3000 лв. като неоснователен;
- 1313,33 лева на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, представляваща съдено-
деловодни разноски, пропорционално на уважения главния и отхвърления насрещен
иск.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. В., с ЕГН ********** срещу О. П. П., с ЕГН
********** насрещен иск по чл. 45, вр. с чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение в
размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени негативни емоции, стрес, както и причинено временно
разстройство на здравето, довело до приемането на И. В. в кардиологична болница в
началото на януари 2023 г. и поставянето на два нови стента на сърцето, вследствие на
блъскане на автомобила на И. В. с количка за пазаруване на 24.12.2022 г. в гр. София,
на паркинга на супермаркет „Хит“, отправяне на обиди и ругатни и заплаха със съд.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК О. П. П., с ЕГН ********** да заплати на И.
В. В., с ЕГН ********** сумата от 255 лева, представляваща съдено-деловодни
разноски, пропорционално на отхвърления главен иск.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15