РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Монтана , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Др. Никова
Членове:Аделина Люб. Тушева
Таня Т. Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Людмила Др. Никова Въззивно гражданско
дело № 20211600500120 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. П. ,чрез адв.М.М. против решение
№ 260056 от 08.03.2021г.,постановено по гр.д.№1367/2020г.по описа на
Районен съд-Монтана,с което на основание чл.87,ал.3 от ЗЗД е развален
договор за покупко-продажба на недвижим имот-самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *по КККР на гр.*,представляващ ап.* на ет.* в сграда
с идентификатор *,с предназначение на самостоятелния обект-жилище
,апартамент в жилищен блок „*”,посторен в имот №*в м.„*” по плана на
гр.*,състоящ се от кухненски бокс,трапезария и дневна с тераса,детска спалня
и дрешник с тераса ,спалня с тераса ,баня с тоалетна и входно антре,с брой
нива на обекта-едно, със застроена площ ,съгласно одобрен архитектурен
проект 122.30 кв.м.,с прилежащи части:мазе №* с площ от 3.70 кв.м. и 9.49 %
от общите части на сградата и правото на строеж върх мястото ,при подробно
описани съседи,обективиран в нотариален акт №*,том * ,рег.№*, дело №
*/2015г.на нотариус с рег.№ *от НК-В.Т. ,вписан под № *,том *,дело №
1
*/2015г,вх.рег.№ */15.07.2015г. на СВ-*,поради неплащане на покупно-
продажната цена от 12 500 лева. Осъдена е П.П. да заплати на ищеца ЕТ
„И.К.” 1000 лв.разноски по делото.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението
поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Твърди се,че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и
възражения по делото.Доказано е безспорно,че жалбоподателката е платила
продажната цена по сделката ,както от изявленията на продавача в
нотариалния акт,че е получил продажната цена, така и от извлечението от
банковата сметка на ищеца,представеното с отговора на исковата молба
платежно нареждане и издадената от ищеца фактура. Излагат се съображения,
че твърденията на ищеца са изключително противоречиви и смесват
аргументи за нищожност на процесната сделка поради симулация с такива за
наличие на основание за разваляне на сключения между страните договор за
покупко-продажба поради неплащането на продажната цена от страна на
ответницата с каквато непоследователност ,противоречивост и
необоснованост се характеризира и обжалваното решение.Сочи се,че в
обжалваното решение от една страна прървоинстанционният съд приема,че
цената е платена по банкова сметка, посочена от купувача,не е налице
забавяне на купувача за плащане на договорената цена и са налице безспорни
доказателства за превеждане на посочената в нотариалния акт цена по банков
път и едновременно с това,че като краен резултат продавачът не е получил
продажната цена,с оглед на което са направени изводи за привидност на
процесния договор,а в диспозитива съдът приема,че е налице основание за
неговото разваляне.Твърди се,че дори да се приеме,че изводите на съда
относно привидност на процесния договор са правилни,то те сами по себе си
изключват конститутивния диспозитив за разваляне на договора,тъй като на
разваляне по реда на чл.87,ал.3 от ЗЗД подлежат само валидни сделки, по
които липсва точно изпълнение от страна на длъжника. Поддържа се,че
допускането и събирането на гласни доказателства по делото-разпит на
свидетели, е извършено в нарушение на забраната на чл.164,ал.1,т.6 и
чл.165,ал.2 от ГПК. Твърди се,че в случая липсват писмени доказателства ,
изхождащи от другата страна,които правят вероятно твърдението ,че
съгласието е привидно,а за да обоснове тези твърдения на ищеца,съдът се е
2
базирал единствено на свидетелските показания,в нарушение на
процесуалноправните норми.Сочи се,че мотивите на решението са
непоследователни и вътрешно противоречиви ,а направените правни изводи
не кореспондират на постановеното в диспозитива му. Искането е въззивният
съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго,с
което да отхвърли изцяло предявения иск.Претендира разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната
жалба от адв.З.М. ,пълномощник на ЕТ „И.К.“,в който се изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба.Претендира разноски.
Съдът,след като прецени доказателствата по делото,съобрази
оплакванията в жалбата и доводите и възраженията в подадения отговор,
както и уточнените от ищеца твърдения и претенции по реда на чл.129,ал.4
вр. с ал.2 от ГПК,приема следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в определения от
закона срок и е процесуално допустима.
В подадената искова молба са изложени твърдения,че ищецът с цел да
запази обекти от изградената от него в груб строеж жилищна сграда от други
свои кредитори,прехвърлил на близки на инвеститора на строежа няколко
апартаменти,включително с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот-на ответницата П. П.-ап.№*,като в нот.акт е отбелязано,че се
продава за 12 500 лева ,която сума е изплатена от купувача на продавача по
банков път.Ответницата единствено се е подписала пред нотариуса на
нотариалния акт и при сключване на сделката е знаела,че това прехвърляне е
временно и следва да върне жилището на посочено от ищеца или от
инвеститора Р.М. лице. Уговорката била след като се намерят реални
купувачи за незакупените имоти,а другите апартаменти се изплатят
окончателно от техните купувачи, същите да им бъдат прехвърлени
нотариално.Налице е симулативна сделка , извършена на цена значително по-
ниска от пазарната и без реално плащане на никаква сума от купувачката за
покупката на жилището. Впоследствие инвеститорът починал,а при покана от
страна на неговите наследници,ответницата заявила,че няма да върне
жилището.При тези фактически твърдения ищецът е заявил искане,на
3
основание чл.87,ал.3 от ЗЗД договорът за покупко-продажба на процесното
жилище-ап.№* да бъде развален поради неплащане на покупко-продажната
цена от 12 500 лева.
С определение от 01.06.2021г.въззивният съд е оставил без движение
исковата молба, указвайки на ищеца да отстрани следните нередовности на
същата, а именно:да формулира точно и ясно исковата си претенция ,като
заяви петитум съответен на изложените обстоятелства ,респ.да изложи
обстоятелства,обосноваващи заявения петитум.
С молба вх.№ 2113/14.06.2021г. е пояснено, че ищецът поддържа изцяло
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба ,като поддържа
предявения иск в частта за симулативна сделка,материализирана в
нотариален акт № *,том *,рег.№*,дело № */2015г.на нотариус с рег.№ *на
НК-В.Т..Пояснено е,че е налице симулативна сделка , при която има
обективиране на воля,но зад това изявление няма съответстваща й вътрешна
воля.Страните не желаят настъпването на изразените правни последици.При
тези твърдения е формулиран петитум: „Моля да ни призовете на съда и след
като приемете претенциите ни за основателни и доказани ,да постановите
решение ,с което на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД да обявите за нищожна
симулативната сделка –договор за покупко-продажба на недвижим имот-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *по КККР на гр.*,
представляващ жилище-апартамент №*,находящ се на *етаж в жилищен блок
„*“ ,построен в ПИ № *,в м. „*“ по плана на гр.*,обективиран в посочения по-
горе нотариален акт,вписан под №*,том *,дело №*/2015г.вх.рег.№
*/1507.2015г.на СВ-*“.
Жалбоподателката-ответник по исковата молба,в открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция,чрез процесуалният си представител
изразява становище, че първоинстанционното решение е недопустимо и
следва да бъде обезсилено,тъй като във въззивното производство за първи път
се формулира петитум,който касае нищожност на сделката.Такъв петитум не
е заявен в срока по чл.214 от ГПК.Ако съдът приеме,че са отстранени
нередовностите ,без да е изменен иска след преклузивния срок по чл.214 от
ГПК ,следва да има предвид ,че тезата на ищеца за нищожност поради
симулация се подкрепя единствено от свидетелските показания, които са
4
недопустими при липсата на обратно писмо или начало на писмено
доказателство.
Окръжен съд-Монтана, като съобрази изложеното, намира, че
решението на РС-Монтана е недопустимо и следва да бъде обезсилено,тъй
като Районен съд-Монтана не се е произнесъл по действително предявения
иск- чл.270, ал.3 от ГПК.Исковата молба, по която е образувано делото е била
нередовна и нередовностите не са отстранени в хода на производството пред
Районен съд-Монтана.При неяснота в предмета на исковата
молба,първоинстанционният съд е бил задължен да я остави без движение на
основание чл.129, ал.1 от ГПК с указание за отстраняване на противоречието
между обстоятелствената част и петитума на иска. След като това
противоречие е констатирано от въззивният съд, този порок е отстранен чрез
оставяне на исковата молба без движение от Окръжен съд-Монтана.От
уточнението на исковата молба става ясно,че съдът е сезиран с искова
претенция по чл.26,ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за
покупко-продажба на недвижим имот,обективиран в нотариален акт № *,том
*,рег.№*,дело № */2015г.на нотариус с рег.№ *на НК-В.Т/ като симулативна
сделка.Така уточнената претенция не представлява недопустимо изменение
на иска или предявяване на нов иск пред въззивната инстанция. Изменението
на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК не е идентично с отстраняването на
нередовностите на исковата молба по чл. 129, ал. 2 и ал. 4 от ГПК. Съгласно
чл. 214, ал. 1 от ГПК ищецът може да измени или основанието на иска си или
неговия петитум, но не може да измени и двете едновременно. Спазването на
посоченото изискване може да се провери само при редовна първоначална
искова молба, в която ясно са очертани както основанията (твърденията за
фактическите обстоятелства, пораждащи претенцията), така и самото искане
на исковата молба,а също и само когато заявеният петитум съответства на
основанието.В случая е налице хипотезата на нередовна искова молба ,която е
изправена с последваща молба и искът, предмет на делото следва да бъде
определен въз основа на съдържащите се в двете молби изявления относно
основанието и петитума на иска. Когато след уточнение на исковата молба се
установи, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск,
въззивният съд следва да обезсили решението на първостепенния съд и да му
върне делото за произнасяне по предявения иск-в случая по поправената пред
5
въззивния съд искова молба.Именно тази хипотеза е налице в настоящия
случай, доколкото след направеното от страна на ищеца уточнение на
исковата молба, която се счита за редовна от деня на подаването й-чл.129 ал.5
от ГПК,следва извода, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск.
Разглеждането на уточнените претенции за пръв път от въззивната инстанция
е недопустимо, тъй като това би довело до нарушаване на правото на защита
на страните в процеса.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, разноски не
следва да се възлагат на страните, но същите ще следва да се разпределят,
съобразно общите правила при решаването на делото.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260056 от 08.03.2021г.,постановено по гр..№
1367/2020г.по описа на Районен съд-Монтана.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Монтана за ново разглеждане от друг
състав на същия съд и произнасяне по предявения от ищеца иск.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от датата на връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6