Р Е Ш Е Н И Е
№ 36 01.04.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На тридесети
март 2021 година
В открито заседание в следния състав:
Председател:
Красимира Тодорова
Членове: Албена
Стефанова Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Васил Ангелов
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 19 по описа за 2021 година,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка
с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на „Магна ойл“ ООД ЕИК
*********, представлявано от Г. Ст., чрез а.. И. *** против Решение № 13/ 14.01.2021
г., постановено по НАХД № 20203530200954/ 2020 г. по описа на РС – Търговище, с
което е потвърден Електронен фиш серия Г № 0019141, издаден от ОД на МВР –
Търговище, с който на сдружението за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и
на основание чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. ал. 1 , т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1
от КЗ е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. В
жалбата като касационно основание е посочено – нарушение на материалния закон. В
съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител.
Ответникът по касация – ОД на МВР - Търговище, редовно
призован не изпраща представител.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна, а
оспореното съдебно решение за законосъобразно, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесния ЕФ въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на с автоматизирано техническо средство – видео –
радарна система „Мultaradar SD580” с инд. № 593-072/71-312 и МАС № 00209D32D438
на 05.06.2020 г. в 14.43 ч., в общ. Търговище, ПП1-4 км. 227+300, е установено
управление на лек автомобил м. „Мерцедес С 350 ЦДИ 4 Матик” с рег. …, за който
не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. За констатираното нарушение – управление на МПС, за което не е
сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на 02.07.2020 г. е
издаден Електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0019141. Посредством същия на „Магна Ойл“
ООД гр. Шумен, в качеството му на собственик на автомобила, за нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) и на основание чл. 638, ал.
4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева. Описаната фактическа обстановка се
доказва от приложения към делото доказателствен материал, а на практика не се
оспорва и в жалбата.
От правна страна въззивният съд е приел, че описаното
в ЕФ, серия Г № 0019141 на ОД на МВР адм. нарушение, а именно – управление на
МПС, за което не е сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
се потвърждава от писмените и веществени доказателства по делото. Приложен и
приет по делото е видеоклип, от който се установява датата на нарушението,
точния час, марката на лекия автомобил и контролния му номер. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 7 от ЗДвП изготвените с технически средства снимки
са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Разпоредбата
на чл. 647, ал. 3 от КЗ е процесуално – правното основание за издаване на ЕФ за
установено нарушение по КЗ и предвид регламентацията на тази разпоредба,
предвидената в нея процедура се прилага само за нарушения по чл. 638, ал. 4 от КЗ и по чл. 638, ал. 6 от КЗ. Относно процедурните изисквания към издаването на
ЕФ цитираната норма препраща към ЗДвП, в т. ч. и по отношение реквизитите на ЕФ,
регламентирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, съгласно който "ЕФ съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане". Поради своята специфика ЕФ се
приравнява на НП, съставено по реда на ЗАНН, само по правното му действие (чл.
189, ал. 11 ЗДвП), но не и по отправените към същия изисквания за форма,
реквизити, съдържание и процедура на издаване (ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС ).
Обжалваният ЕФ съдържа всички визирани в чл. 189, ал. 4 изр. ІІ от ЗДвП
реквизити и поради това е редовен. В ЕФ е дадено и словесно фактическо описание
на нарушението, от което става ясно, че юридическото лице – собственик на МПС,
регистрирано надлежно в страната и не е спряно от движение, не е сключило
договор за Задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. По ясен
и недвусмислен начин е посочено и мястото на нарушението. Съдържащите се в
обжалвания ЕФ данни относно тези реквизити са напълно достатъчни, за да
позволят на нарушителя да разбере относно какво деяние е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. Визираната като нарушена законова
норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вменява в задължение на собственика на МПС,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение, да сключи договор за Задължителна застраховка "ГО". В тази
норма не се изисква за осъществяване на състава на нарушението собственикът да
е управлявал същото. Управлението на МПС, за което няма сключена Задължителна
застраховка "ГО", е заложено от законодателя като предпоставка за
установяване на горепосоченото административно нарушение чрез използване на
АТСС и издаване на ЕФ. Нарушението е установено и заснето със стационарно
техническо средство - „Мultaradar SD580” с инд. № 593-072/71-312 и МАС №
00209D32D438, като по делото са представени доказателства за техническа годност
и изправност на същото към момента на констатиране на нарушението
/удостоверение за одобрен тип средство за измерване, извлечение от регистър на
одобрените за използване типове средства за измерване, протоколи от БИМ за
първоначална и последваща проверка на видео - радарната система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580” с инд. № 593- 072/71-312
и МАС № 00209D32D438. За доказване на нарушението по преписка са налице
категорични доказателства, установяващи собствеността на МПС и липсата на
сключена Задължителна застраховка "ГО" за същото към датата на
нарушението. Така установените факти доказват категорично реализираното адм.
нарушение, което правилно е квалифицирано по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В ЕФ
точно е посочено и правното основание за наложената имуществена санкция, а
именно чл. 638, ал. 4 от КЗ, който представлява материално - правна разпоредба,
комуникираща с регламентиращата процедурата по установяване на нарушението с
АТСС норма на чл. 647, ал. 3 КЗ, и представляваща основанието за ангажиране
административно-наказателната отговорност на собствениците на моторните
превозни средства, управлявани без сключен и действащ застрахователен договор
за задължителна застраховка "ГО". Тази норма препраща досежно вида и
размера на наказанията към чл. 638, ал. 1 от КЗ, чиято т. 2 предвижда
имуществена санкция във фиксиран по закон размер от 2000 лева, приложима по
отношение на собствениците – юридически лица. Именно определянето на
собственика на МПС като субект на нарушенията по чл. 638, ал. 4 и 6 КЗ
позволява тези нарушения да бъдат установени с АТСС. В тази връзка възражението
на процесуалния представител на жалбоподателя, че още февруари 2020 г.
фактическото управление на автомобила е било предадено на св. Иво Илиев с
предварителен договор за покупко – продажба на МПС и дружеството не следва да
носи отговорност след този момент е несъстоятелно. На първо място представения
Предварителен договор за покупко – продажба на МПС от 13.02.2020 г. е частен
документ, и като такъв достоверната дата на издаване не е непременно датата на
съставяне на документа, а тази, към която документът вече със сигурност е
съществувал и следователно може да бъде противопоставен на трети лица. В случая
това е датата на представяне пред съда, а именно 29.12.2020 г. (чл. 181, ал. 1
от ГПК). По важното в случая е обаче, че този договор по никакъв начин не
легитимира свидетеля като собственик на автомобила. Свидетелят не е придобил
собствеността върху него (не е сключен договор в предвидената от закона форма,
а единствено предварителен договор, с който собствеността не се прехвърля –
арг. от чл. 19 от ЗЗД). В текста на ЕФ е конкретизиран собственикът на
автомобила, който е и отговорното лице по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, поради
което съдът приема, че субектът на нарушението е посочен коректно.
Настоящият съдебен
състав споделя изцяло изводите на РС-Търговище, като правилни и
законосъобразни. Действително застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите е задължителна за всяко ФЛ или ЮЛ, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е било спряно от движение, или управлява МПС при влизане на територията на
Р.България, когато няма валидна за територията на страната застраховка, поради
императивните норми на чл. 483, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 638, ал.4 от КЗ.
Лицата влизащи на територията на Р.България не са длъжни да сключват договор за
застраховка „ГО“ ако притежават валиден сертификат „Зелена карта“, или
изплащането на обезщетение във връзка с гражданската му отговорност е
гарантирано от компетентна институция на държава-членка и водачът е включен в
списък, изготвен от компетентния орган на държавата-членка, посочващ
освободените лица от задължението за сключване на задължителна застраховка „ГО“
на автомобилистите, предоставен на Р. България според нормата на чл. 483, ал. 3
от КЗ . Реда за сключване на
застраховката, правата и задълженията на страните по договора са регламентирани
в Глава ХLVІІ от КЗ, и в НАРЕДБА № 49 от
16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в
средствата за обществен превоз.
Съгласно санкционната
норма на чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗК размера на адм. наказание
на касатора е определено от адм.наказващия орган в минимален размер на 2000 лв.
Наведените от касатора възражения, че задължението
за сключване на застраховка „ГО“ настъпва с сключването на предварителен
договор за продажбата на МПС не се споделят от настоящия състав. В чл.
144, ал. 1 и 2 ЗДвП е предвидено изискване при прехвърляне на собствеността на регистрирани
автомобили, включително когато регистрацията на съответното превозно средство е
прекратена, подписите на страните в писмения договор по прехвърлянето на
автомобила трябва да бъдат нотариално заверени. МВР и Нотариалната камара
обменят по електронен път информация за регистрираните в страната превозни
средства и сключените договори – чл.
144, ал. 4 ЗДвП. Така описания правен ред навежда на извода, че договорът
за прехвърляне правото на собственост върху МПС от категорията на процесното е
формален. Към момента на постигане на съгласие между страните и оформянето му в
писмен договор с нотариална заверка на подписите настъпва вещно-прехвърлителния
ефект на сделката и приобретателят по същата става собственик на автомобила.
Именно от този момент настъпва и задължението на последния да сключи
задължителна застраховка „ГО“ по чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ, а не към момента на сключването на предварителен
договор за продажбата на МПС.
При тези съображения настоящата инстанция счита
оспореното решение за валидно, допустимо и непротиворечащо на материалния
закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК , във
вр. с чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 13 от 14.01.2021 г. на РС – Търговище, постановено по НАХД № 20203530200954/
2020 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………. ЧЛЕНОВЕ
: …………….
……………..