******09
гр. Пазарджик, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г.ев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Г.ев Гражданско дело №
20215220102575 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 ЗС.
В исковата си молба против Г. Д. А. от гр. Пазарджик и М. ИВ. П. от гр.
София, ищецът З. Д. Д. твърди, че на 02.08.2006г. сключил с ответниците
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот - Апартамент
******, находящ се на ******, с площ от 69.97 кв. м., ведно с 12.53 кв. м. ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж, с адрес: гр.
Пазарджик, *********, към настоящия момент САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор 55155.503.649.4.11. Твърди се, че съобразно клаузите на
сключения помежду им договор, ищецът изплатил изцяло продажната цена.
Ищецът твърди, че влязъл във владение на имота в началото на 2008г., когато
започнал да извършва довършително строителноремонтни работи и достъп до
жилището имал единствено той.
Твърди се, че тъй като следвало да се сключи окончателен договор в
срок до 02.08.2007г., а такъв няколко години по-късно все още не бил
сключен, независимо от множеството проведени разговори помежду им, на
27.10.2020г. изпратил Нотариална покана, с оглед уреждане на отношенията
им. Въпреки отговора на поканата и проведената среща на 10.03.2011г. за
което е съставен Констативен протокол, отново не се постигнала конкретна
уговорка, а следвало да се уточни впоследствие. Твърди се, че така и не се
стигнало до сключване на окончателен договор и прехвърляне на
собствеността на апартамента. Ищецът депозирал жалба до РП - Пазарджик,
по която е образувано ДП № 31233М-202/2018г., по описа на ОД МВР
1
Пазарджик, пр. пр. № 2017/2018г., по описа на РП – Пазарджик, което
приключило с Постановление за прекратяване на наказателно производство
от 14.05.2019г.
Твърди се, че на 28.08.2018г. ищецът сключил Споразумение само с
единия ответниците - Г. Д. А., поради това, че другият ответник не се явил на
определените дата и час, с оглед уреждане на отношенията, но така и не бил
сключен окончателен договор. Твърди се, че ищецът междувременно
установил, че през м. 06.2018 г. е наложена възбрана върху процесното
жилище, поради задължения на ответниците към кредитори. Така за ищецът
отпаднала възможността да поиска обявяване на предварителния договор за
окончателен, предвид, че именно поради наложената възбрана, а
впоследствие установил, че има и други наложени възбрани, това няма да
доведе до желания от него резултат и няма да получи собствеността на имота.
Сочи се, че независимо от описаното по-горе, ищецът установил
владение върху процесния апартамент от началото на 2008г. Затова счита, че
към началото на 2018г. вече е станал собственик по силата на придобивна
давност, изтекла в негова полза. Твърди се, че за да са налице условията и
предпоставките за придобиване на имот по силата на придобивна давност е
необходимо да са налице два критерия - субективен и обективен. В случая са
налице и двата критерия - има владение, разпростиращо се върху процесния
имот, като намерението винаги е било за своене на вещта. Налице е и
обективния - изтекъл е предвидения от закона срок на владение, също имотът
е владян спокойно, явно и необезпокоявано. Никой не е предявявал претенции
спрямо имота и не е оспорвал владението на ищеца. Извършвал множество
довършителни ремонтни работи в жилището, като дори го е отдал под наем и
вече няколко години в жилището се помещават наематели.
Ищецът счита, че с оглед на гореизложеното за него възниква правен
интерес от образуване на гражданско дело, с което да защити правата и
законните си интереси като собственик на имота му.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да признае за установено по
отношение на ответниците Г. Д. А. и М. ИВ. П., че е собственик по давностно
владение на Самостоятелен обект, с идентификатор 55155.503.649.4.11,
представляващ Апартамент ******, находящ се на ******, с площ от 69.97
кв. м., ведно с 12.53 кв. м. ид. части от общите части на сградата и от правото
на строеж, с адрес: гр. Пазарджик, *********.
Претендират се направените по делото разноски. Сочат се
доказателства. Направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника Г. Д. АТ., с който счита предявеният иск за допустим и по
същество основателен. Твърди се в отговора на исковата молба, че
действително през 2006г. страните са сключили Предварителен договор за
покупко-продажба на процесния недвижим имот. Апартамента бил построен
в груб строеж още през същата година. Останал недовършен, поради
независещи от тях причини, имало обективни пречки. През 2007 г.
Ответникът А. предал ключ на ищеца и същият влязъл във владение.
Ответникът А. заявява, че му е известно, че ищецът е извършвал ремонти и се
2
грижил за имота, като не се е противопоставял, предвид, че в техните
отношения ищецът е собственик на имота. Заявява, че са верни твърденията,
че досега ответникът Г. Д. АТ. не е оспорвал владението на ищеца, и същото е
явно и необезпокоявано. Заявява се в отговора на исковата молба, че
ответникът Г. Д. АТ. признава иска и моли съдът да се произнесе с решение, с
което да признае, че ищецът З. Д. Д. е собственик на имота. Не претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника М. ИВ. П., с който оспорва предявеният иск и излага
съображения в тази насока. Твърди се в отговора на исковата молба, че
действително на 02.08.2006г., страните са сключили предварителен договор за
покупко- продажба на недвижимия имот описан в исковата молба. Противно
на твърденията на ищеца изложени в исковата молба, в чл.4 от договора, в
който продавача се задължава да прехвърли по нотариален ред собствеността
на продаваемия имот, дата - 02.08.2007 г., за сключване на окончателен
договор не е договорена. Видно и от приложените към исковата молба
документи, липсват такива, удостоверяващи направени от страна на ищеца
плащания по договора, а има единствено твърдение, че съобразно клаузите на
сключения договор, бил изплатил изцяло продажната цена и бил влязъл във
владение на имота в началото на 2008 г., когато започнал да извършва
довършително строителноремонтни работи и достъп до жилището имал
единствено той.
Твърди се в отговора на исковата молба, че единственото доказателство
за направено от страна на ищеца плащане по предварителния договор е
изявлението на страните, че при сключване на договора, купувача заплаща
капаро в размер на 8 415 евро. Дължимата от ищеца по договора сума е в
размер на 28 050 евро, като изплащането й е договорено по следния начин -
капаро в момента на подписване на договор в размер на 8 415 евро, като
плащането на остатъка от 19 635 евро следва да бъде изплатен на две равни
вноски от по 8 415 евро , а именно: I-ва вноска - до 29.12.2006 г. и II-ра вноска
- до 31 05.2007 г., и 2 805 евро следва да бъдат изплатени при получаване на
Разрешително за ползване. Видно от приложената към исковата молба
Нотариална покана, адресирана до другия ответник - Г. Д. АТ., връчена на
13.12.2010 г., на получателя и приложения отговор на същата, ищеца е
следвало да се яви на 10.03.2011 г., в 10,00 часа в кантората на нотариус В. Г.
за да му бъде прехвърлена собствеността на апартамента.
Твърди се, че на 10.03.2011 г., в кантората на нотариуса е съставен
Констативен протокол по искане на Г. Д. АТ. и адв.Х. Ц. Х. от АК - София,
като пълномощник на ЗЛ. Н. Д., като страни по предварителен договор за
покупко-продажба от 02.08.2006 г., с който е констатирано, че страните нямат
готовност да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имота,
поради следните причини: За имота няма издадено удостоверение за
въвеждане в експлоатация, а купувачът държи прехвърлянето на имота да
стане след въвеждането му в експлоатация, и от друга страна към момента
страните не са готови изцяло със съответната документация. По тази причина
страните са заявили, че проект за анекс към предварителния договор ще бъде
3
изготвен и представен за одобрение помежду им в 7 дневен срок от датата -
10.03.2011 г., в който анекс ще уредят начина и сроковете за сключване на
окончателен договор. Безспорно в случая е, че ответникът М. ИВ. П. не е
присъствал при съставяне на констативния протокол и ако има сключен анекс
след 10.03.2011 г., то той не е запознат със съдържанието му, нито е подписан
от него .
Сочи се, че към исковата молба е приложено споразумение от
28.08.2018 г., сключено между другия ответник - Г. Д. АТ. и ищеца ЗЛ. Н. Д.,
с което са договорили помежду си следното: 1./1/Продавачите солидарно ще
извършат всички необходими фактически и правни действия в срок от 30 дни
считано от датата на подписване на настоящето споразумение с цел да се
снабдят с всички необходими документи за нотариално прехвърляне на
изцяло заплатеният от купувача гараж /краен на калкана/ с площ от 18 кв.м.,
находящ се в гр.Пазарджик, *********. /2/ Продавачите декларират, че върху
описаният в ал.1 на настоящия член недвижим имот няма наложени възбрани,
същият не е обременен с тежести и няма претенции от трети лица.
Продавачите декларират, че им е известна отговорността за невярно
деклариране. /3/ Продавачите се задължават да не обременяват с тежести
описаният в настоящият член недвижим имот до окончателното приключване
на сделката. В чл.2 от сключеното споразумение се твърди, че с цел
нотариално прехвърляне на имота, за който продавачите са получили напълно
и в брой от купувача уговорената сума, по начин и в сроковете, така както е
било договорено, продавачите се задължават да извършат всички необходими
фактически и правни действия в срок от 12 месеца от датата на подписване на
споразумението за освобождаване на описания имот от тежести и да снабдят
купувача с нотариален акт, като същото отново не е подписано от ответника.
Заявява се, че към датата на получаване на исковата молба - 17.02.2022
г., ответникът П. не получил от ищеца остатъка от договорената с
предварителния договор сума в размер на 19 635 евро, въпреки твърденията
му, че : „продавачите са получили напълно и в брой от купувача уговорената
сума, по начин и в сроковете, така както е било договорено.“. Към исковата
молба няма приложено нито едно доказателство от страна на ищеца в тази
посока, а дори и да е извършил каквото и да било плащане, то не е било
направено на ответника П.. Сочи се, че в Решение ******3 от 01.02.2021 г.,
постановено по гр.дело. № 2978/2019 г., Г. К., II Г. О. на ВКС, е обсъден
въпроса при наличие на изрична клауза в предварителен договор за покупко-
продажба, съгласно която владението върху недвижимия имот е предадено на
купувача, и е упражнявана от купувача фактическа власт върху имота,
извършеното доплащане на цената по предварителния договор изключва ли
намерението за своене по отношение на недвижимия имот. Върховния съд е
приел, че съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Съгласно така даденото от Законодателя определение, владението се
състои от два признака - обективен (упражняването на фактическа власт -
corpus) и субективен (намерението за своене - animus, animus domini). С оглед
трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние, с
4
чл. 69 ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е оборима, като
оборването й е в тежест на лицата, които поддържат, че отсъства намерение
за своене. Въпреки, че в конкретния случай, при подписването на
предварителния договор жилището е било в строеж, тоест, липсва изрична
клауза в договора, съгласно която владението върху недвижимия имот е
предадено на купувача, и същият упражнява фактическа власт върху имота
оттогава, решението на ВКС е приложимо по отношение на обсъденото
обстоятелство относно доплащането на цената, а именно: „Изхождайки от
разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗС, в правната доктрина и съдебната практика се
приема, че фактическа власт, упражнявана въз основа на сключен със
собственика предварителен договор за продажба на недвижим имот,
съставлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Определяйки купувача
по предварителния договор като владелец, Законодателят е съобразил целта, с
която се сключва такъв договор - придобиването на собствеността.
Предпоставка за реализирането на тази цел е заплащането на цената на вещта.
Постигането на съгласие относно цената е съществен елемент от фактическия
състав на предварителния договор, който се реализира със самото сключване
на договора по силата на съвпадащите волеизявления на насрещните страни.
Сочи се, че само по себе си плащането на каквато и да е част от цената
на вещта няма характер на действие, което да има за последица оборване на
презумпцията, че купувачът по предварителния договор държи вещта с
намерението да я свои. Изискването за правна симетрия по отношение на това
разрешение се явява удовлетворено поради изначалната яснота за
договарялия с купувача собственик на вещта, че притежанието му се намира
във фактическата власт на лице, което я свои и срещу което (при
неправомерно развитие на облигационното правоотношение) може да се
защити било като предяви иск за сключване на окончателен договор, било
като ревандикира собствеността си след изтичане на общия 5-годишен
давностен срок за изпълнение на задължението за сключване на окончателен
договор, но преди изтичане на 10-годишния срок на придобивната давност по
чл. 79, ал. 1 ЗС.“. В конкретния случай, е видно, че едва през 2021 г., ищеца е
предприел дейсвия за ревандикиране на собствеността, считайки, че по този
начин ще придобие собствеността на придобивно основание, тъй като в
законоустановения срок не е предявил иск за сключване на окончателен
договор, поради факта, че не е заплатил дължимата по предварителния
договор сума, в противен случай, би следвало, като изправна страна, каквато
твърди че е, именно по този начин да придобие собствеността върху имота.
Моли се да бъде взето предвид също, че данъците за имота през
годините са заплащани от ответника М. ИВ. П.. Счита предявения от ищеца
иск за неоснователен и недоказан. Счита, че дори и да се приеме, че за ищеца
е налице възможност за придобиване на имота по давностно владение, то
следва, срока за придобивната давност да се счита от датата на сключването
на споразумението между ищеца - ЗЛ. Н. Д. и другия ответник - Г. Д. АТ. на
28.08.2018 г., тъй като с него се признава и то само от страна на Г. Д. АТ., че
продавачите са получили напълно и в брой от купувача уговорената сума, по
5
начин и в сроковете, така както е било договорено. Оформен е петитум, с
който се иска от съда да отхвърли предявения срещу ответника М. ИВ. П. иск
от ищеца по делото З. Д. Д., с правно основание по чл. 124 от ГПК вр. чл. 79
от ЗС, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците
Г.А. Д. и М. ИВ. П., че е собственик по давностно владение на процесния
имот.Претендират се разноски и за адвокатско възнаграждение.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна
следното:
Претенциите на ищцовата страна са свързани с обстоятелството, че на
02.08.2006 г. между З. Д. Д., ЕГН- ********** и ответниците Г. Д. А., ЕГН-
********** и М. ИВ. П., ЕГН-********** на основание чл. 19 от ЗЗД е бил
сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот,
съгласно който е поето задължението за сключване на окончателен договор за
покупко - продажба на следния недвижим имот: Апартамент ******, находящ
се на ******, с площ от 69.97 кв. м., ведно с 12.53 кв. м. ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж, с адрес: гр. Пазарджик, *********,
към настоящия момент САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
55155.503.649.4.11.
Тъй като съгласно сключеният между страните предварителен договор,
окончателен такъв е следвало да се сключи в срок до 1 година / до
02.08.2007г./, но такъв не бил сключен, на 27.10.2010г. ищецът изпратил
нотариална покана до ответниците /приложена по делото/. Нотариалната
покана била връчена на ответника А. на 13.12.2010г. с писмо с обратна
разписка №15865 от 01.12.2010г.
По делото е приложен отговор на нотариалната покана от А., съгласно
който, единствено нежеланието на Д. да се яви пред нотариус за
окончателното оформяне на сделката е възпрепятствало сключването на
договора.
На 10.03.2011г. бил съставен констативен протокол , с който било
установено, че страните нямат възможност да и не са готови изцяло със
съответната документация за изповядване на окончателен договор.
На 28.08.2018г. било подписано Споразумение между страните по делото
/ с изключение на неявилия се П./, като със същото се споразумели
продавачите солидарно да извършат всички необходими фактически и правни
действия в срок от 30 дни с цел да се снабдят с всички необходими документи
за нотариално прехвърляне на изцяло заплатения от купувача гараж. По
сключеният между страните Предварителен договор за покупко-продажба от
02.08.2006г., е било констатирано, че върху имота са били наложени
възбрани от съдебни изпълнители. С цел нотариалното прехвърляне на имота,
за който продавачите са получили напълно и в брой от купувача уговорената
сума съгласно уговореното, продавачите са се задължили да извършат всички
необходими и правни действия в срок от 12 месеца за освобождаването на
имота от възбрани и са поели задължение да снабдят купувача с нотариален
акт.
6
По делото е приложен Договор за наем от 15.05.2022г. , от
съдържанието на който е видно, че ищецът Д. / в качеството си на наемодател/
е предоставил на наемателя Б. М. П. процесният недвижим имот за временно
и възмездно ползване. Договорът е сключен за срок от 1 година, считано от
15.05.2022г.
В хода на производството по делото са били разпитани в качеството си
на свидетели Д. Н. Д. и Н. И. С..
Съгласно показанията на св. Д. /брат на ищеца/ ,З.Д. е закупил от
ответниците процесният недвижим имот /апартамент, находящ се на
********* в гр. Пазарджик/ „на зелено“ през 2006-2007г. Съгласно
постигнатите между страните договорки, ищецът следвало да се нанесе в
имота в срок от 1 година, но продавачите се бавели с документацията, поради
което уговорката не била спазена от тяхна страна. Въпреки това, ищецът
успял да се настани в апартамента през пролетта на 2008г., но не разполагал с
Акт 16. Ключовете за апартамента му били предоставени лично от ответника
Г.Д.. Тъй като недвижимият имот бил необзаведен, ищецът започнал да го
ремонтира с помощта на брат си и да закупува мебели за обзавеждането
му.Впоследствие ищецът заминал за Англия, а недвижимият имот започнал
да отдава под наем. Считано от 2008г., никой от продавачите или други лице
не е възпрепятствал ищецът при владението на имота, никой не оспорвал
собствеността му. От показанията на св.Д. се установява, че ищецът З.Д. е
заплатил на продавачите всички дължими суми за недвижимият имот.
Гореизложеното се потвърждава и от показанията на св. Спасов,
съгласно които ищецът Д. бил закупил имота преди повече от 10 години.
Първоначално Д. живеел в апартамента, а след заминаването си за чужбина
започнал да го отдава под наем. Докато владеел имота, ищецът нямал
проблеми с когото и да е било.
От правна страна, съдът съобрази следното:
В рамките на настоящото производството ищецът въвежда като
придобивно основание- давностно владение, продължило повече от десет
години. Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. За да е налице оригинерното придобивно основание, следва да са се
осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност,
а именно да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на
предвидения в закона срок и тя да е осъществявана с намерението за
придобиване на вещни права върху имота. Съдебната практика и теория
трайно е наложила, че за да се приеме придобиване по давност на недвижим
имот, нужно е осъществяваното владение да е несъмнено, явно, непрекъснато
и спокойно.
7
Ответникът А. признава предявеният иск, като намира , че същият е
основателен и доказан.
Ответникът П. от своя страна оспорва предявеният иск.
Според настоящият съдебен състав, предявеният иск с правно основание
чл.124 ГПК във вр. с чл.79 ЗС е допустим, тъй като е налице правен интерес
за ищеца Д. от предявяването му.
По същество, предявеният иск се явява основателен и доказан по
следните съображения:
Според настоящия съдебен състав, от разпитаните по делото свидетели,
включително и от представените от страните писмени доказателства, се
установява по несъмнен начин, че фактическата власт върху този имот се е
осъществявала единствено от ищеца Д. считано от 2008г. до предявяване на
исковата молба в съда. В тази насока са и показанията на св.Димитър Д. и св.
Николай Спасов, които съдът кредитира, тъй като последните са добре
запознати с обстоятелствата, по отношение на които свидетелстват.
Събраните гласни доказателства и изложената от свидетелите
фактическа обстановка се подкрепят и от приетите писмени доказателства,
вкл. нотариалната покана от А., съгласно който, единствено нежеланието на
Д. да се яви пред нотариус за окончателното оформяне на сделката е
възпрепятствало сключването на окончателния договор. Причината за
несключването на такъв се установява и от съставения констативен протокол
, от който става ясно, че страните нямат възможност да и не са готови изцяло
със съответната документация за изповядване на окончателен договор. С цел
нотариалното прехвърляне на имота, за който продавачите са получили
напълно и в брой от купувача уговорената сума съгласно уговореното,
продавачите са се задължили да извършат всички необходими и правни
действия в срок от 12 месеца за освобождаването на имота от възбрани и са
поели задължение да снабдят купувача с нотариален акт, което така и не се е
случило.
Изложените обстоятелства изцяло опровергават твърденията на
ответника П. касателно причините за несключване на окончателен договор
между страните, като не се установява ищецът Д. да не е заплатил изцяло
уговорената сума, както се твърди от ответната страна.
От приетите по делото доказателства е видно, че ищецът е владеел
непрекъснато и необезпокоявано недвижимия имот в периода от 2008г. до
2022г. В подкрепа на това е и приложения Договор за наем от 15.05.2022г. ,
от съдържанието на който е видно, че ищецът Д. / в качеството си на
наемодател/ е предоставил на наемателя Б. М. П. процесният недвижим имот
за временно и възмездно ползване. Договорът е сключен за срок от 1 година,
8
считано от 15.05.2022г.
За да настъпи придобивния ефект на този оригинерен способ
/придобивната давност/ следва да са налице предпоставките на давностното
владение. Съгласно разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността правото
на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение.
Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента:
владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа
признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има
няколко основни признака: На първо място е обективния признак –
упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта,
служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като
изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ.
Фактическата власт може да се упражнява не само лично от владелеца, но и
„чрез другиго“, т.е. от друго лице, но владелецът трябва да има намерението
да държи вещта чрез това лице, както и другото лице да има намерение да
държи вещта не за себе си, а за владелеца. Щом като това друго лице няма
намерение да държи вещта като своя, то е просто държател. Вторият
субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи
вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните
признаци: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.
В конкретния случай от събраните по делото пред районния съд
доказателства е установено, че ищецът е установил фактическа власт върху
процесния имот през пролетта на 2008г. Безспорно се установява от
показанията на всички свидетели, че така посоченото установяване на
фактическа власт върху имота е от 2008г., когато ищецът се е нанесъл в
апартамента и е започнал да ремонтира и обзавежда същия с помощта на брат
си. Съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗС фактическата власт върху имота
може да се упражнява както лично от владелеца, така и чрез друго лице. В
случая, безспорно /между страните не се спори по този въпрос/ ищецът е
установил фактическа власт върху имота, като видно от използването му и
ограничаване на достъпа до него, има безспорно намерение да го владее.
Съдът намира за доказано твърдяното от ищеца с исковата молба давностно
владение, което се установява чрез упражняване на фактическата власт върху
процесния недвижим имот, който ищецът държи лично. Установява се също
така, че ищецът безспорно е държател, като именно ищецът, видно от всички
свидетелски показания, владее имота безспорно за себе си, упражнява
фактическата власт върху него и продължава и към настоящия момент, с
намерение да го свои, т.е. при хипотезата на чл.68, ал.1, предл.второ от ЗС.
Последиците и на личното владение, и на владението чрез другиго, са едни и
същи.
Считано от 2008г. до настоящия момент, фактическа власт върху
имота се осъществява единствено от ищеца.
Според настоящата инстанция е установено и субективното намерение
9
на ищеца да свои имота, да го държи като свой – той се смята за единствен
собственик на имота. Разпоредбата на чл.69 от ЗС въвежда и презумпцията:
„предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че
я държи за другиго“. В случая се установи, че владелецът е ищеца Д. и извън
установеното от свидетелските показания, по силата на законовата
презумпция, необорена от ответниците с пълно доказване, се установява
наличието и на субективния признак на владението.
По делото са установени и другите елементи на владението: Ищецът
владее постоянно имота от 2008г. до настоящия момент, като ищецът е
изразявал и изразява трайна воля да държи имота за себе си, като е ограничил
достъпа до него, упражнявал е фактическа власт върху имота.
Владението на ищеца е и непрекъснато, т.е. не е загубвал фактическата
власт върху имота в продължение на 6 месеца. Никой не е отнемал на ищеца
фактическата власт върху имота – нито ответниците, нито някое друго лице.
От 2008г. единствено и само ищеца, упражнява фактическата власт върху
имота, като я противопоставя на тази на ответниците.
Владението на ищеца е несъмнено – той демонстрирал, че владее имота
за себе си. Същото е и явно – установил е фактическата власт явно /получил е
ключовете за имота от ответника Д./, не по скрит начин, така, че за всеки е
ясно, че той я упражнява, с намерение да свои имота. Тъй като владението не
е установено по насилствен начин, то е и спокойно.
С оглед изложеното, по безспорен начин се установи първия елемент от
придобивния способ – владение на имота, по отношение на което са налице
всички изискуеми признаци – обективни и субективен. Втория елемент на
придобивната давност е изтичането на определен период от време, през който
се упражнява владението. В случая, владението е недобросъвестно и
необходимия период от време, в който ищецът е владял имота е 10 години.
Безспорно по делото се установи, че владението върху процесния недвижим
имот е установено от ищеца през 2008г., като продължава и до момента на
приключване на съдебното дирене, т.е. минал е период от време много по-
дълъг от изискуемия 10-годишен срок. През целия този период, както бе
отбелязано по-горе, владението на ищеца не е било прекъсвано.
Въз основа на изложеното съдът е мотивиран и приема, че е осъществен
напълно сложния фактически състав на оригинерния придобивен способ –
давностно владение по отношение на недвижим имот - Самостоятелен обект,
с идентификатор 55155.503.649.4.11, представляващ Апартамент ******,
находящ се на ******, с площ от 69.97 кв. м., ведно с 12.53 кв. м. ид. части от
общите части на сградата и от правото на строеж, с адрес: гр. Пазарджик,
*********, а предявеният иск с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл.79
ЗС се явява основателен и доказан и следва да се уважи като такъв.
По отношение на ответника Г. Д. АТ. , съдът намира, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което
следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което
предявените искове да бъдат изцяло уважени. От представените по делото
10
доказателства се установява изложената в исковата молба фактическа
обстановка, която не се оспорва от ответника А.. Валидно е направеното
признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита
за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска,
отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от
ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение
на правните твърдения на двете страни пред съда. Признанието на иска касае
право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237,ал. 3
от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения. Признато е право, с
което страната може да се разпорежда, като признанието изхожда лично от
страната, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и
предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното
признание, уважавайки на това основание предявения иск.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска по отношение на ответника
Д..
По отношение на разноските - при този изход на делото, ответникът М.
ИВ. П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца Д. сторените по делото
разноски. Видно от приложения списък на разноските, ищецът е направил
разноски по гр.дело №2575/2021г. по описа на РС-Пазарджик в общ размер на
1872.05лв., , които следва да му бъдат присъдени на основание чл.78,ал.1
ГПК.
По отношение на ответника Д. е налице предпоставката на чл.78, ал.2
ГПК. Съгласно цитираната норма, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска,какъвто е настоящият
случай, ответникът се екскулпира от отговорността за разноски, като двете
посочени предпоставки са налице в своята кумулативна даденост.
По изложените съображения Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответниците Г. Д. А.,
ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ********* и М. ИВ. П., ЕГН- **********
от гр. София, *********, че З. Д. Д., ЕГН- ********** от гр. Пазарджик,
11
********* е собственик по давностно владение на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект, с идентификатор 55155.503.649.4.11, представляващ
Апартамент ******, находящ се на ******, с площ от 69.97 кв. м., ведно с
12.53 кв. м. ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, с
адрес: гр. Пазарджик, *********, обл. Пазарджик
ОСЪЖДА М. ИВ. П., ЕГН- ********** от гр. София, ********* да
заплати на З. Д. Д., ЕГН- ********** от гр. Пазарджик, *********, сумата от
1872.05лв. /хиляда осемстотин седемдесет и два лева и пет стотинки/,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12