Определение по дело №176/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 166, ал.4 във връзка с ал. 2 от АПК.

Образувано е по жалба от М. А. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1717-000072/01.04.2025 г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР, РУ 01Добрич. Претендира се отмяна на заповедта като незаконосъобразен административен акт.

В жалбата е включено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на атакувания акт, тъй като то може да му причини значителни вреди – имуществени и неимуществени, последните свързани с притеснение, напрежение, чувство за несправедливост и безизходица. Заявява се, че периодът от 18 месеца, макар нефиксиран, и натовареността на лабораториите, извършващи изследване на проби на наркотични вещества, се доведат до лишаване на оспорващия от възможността да ползва лекия си автомобил. Настоява се, че евентуално фалшиво положителния резултат от полевия тест ще доведе до значителна и трудно поправима вреда за жалбоподателя, противопоставими на обществения интерес от предварителното изпълнение на ЗПАМ.

Искането е своевременно направено съобразно нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК, приложима съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК и от лице с правен интерес, засегнато от административния акт, което го прави допустимо.

По отношение на основателността на искането:

Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1717-000072/01.04.2025 г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР, РУ 01Добрич подлежи на предварително изпълнение по силата чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. В този случай за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията на чл. 60, ал. 1 от АПК. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В тоя смисъл е и нормата на чл. 166, ал.4 във вр. с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, така че той трудно да може да я поправи. Настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния ѝ размер трябва да бъдат представени доказателства.

Жалбоподателят обосновава искането, като твърди, че предварителното изпълнение ще доведе до значителни и трудно поправими за него вреди, изразяващи се в невъзможност да ползва собствения автомобил за дълъг период от време, като същевременно релевира неправилен резултат от полевия тест, който отчита положителна проба.

За да уважи искането, съдът следва да прецени ще причини ли предварителното изпълнение значителна или трудно поправима вреда на оспорващия, въз основа на наведените от него твърдения и възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства. В случая не са налице представени писмени доказателства.

Изложените лични причини от жалбоподателя не водят до извод за вероятност от причиняване на вреда. Дори да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да управлява автомобила си, то същата не е нито значителна, нито труднопоправима.

Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а" от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Ето защо, съдът намира, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост.

В тоя смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд в определения № № 2377 от 24.02.2017 г. по адм. д. № 14612/2016 г., VІІ отд. на ВАС и № 12312 ОТ 15.11.2016 г. по адм. д. № 12232/2016 г., VІІ отд. на ВАС.

Релевираното възражение за незаконосъобразност на заповедта е неотносимо към предварителното ѝ изпълнение, а касае спора по същество.

С оглед изложеното, съдът намира искането за спиране на атакуваната заповед за неоснователно и следва да го отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. А. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица], подадено чрез адв. М. Я. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1717-000072/01.04.2025 г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР, РУ 01Добрич.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.