№ 260215 / 24.8.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 24.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, четвърти наказателен състав, в публично съдебно заседание на 28 юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав...................................................:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия Николова АНД № 407 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното.................................................................................................................:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-0996-000530/ 16.03.2021г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Ю.В.З. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Ю.В.З. xxx, който обжалва същото с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, като излагат конкретни доводи. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и изложените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
С АУАН е констатирано, че жалбоподателя З. на 10.03.2021г. в 08.10 часа по РП I-1 Е79 в района на км.113+000 с посока на движение от град Враца към град Монтана управлявал товарен автомобил „Форд Транзит” с регистрационен номер XXXX , с концентрация на алкохол в кръвта над 0.50 на хиляда. Водачът бил е изпробван в 08.39 часа на 10.03.2021г. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен номер ARNA - 0155, който отчел 0.75 на хиляда концентрация на алкохол в издишания от водача въздух в устройството. Водачът заявява, че е изпил 3 бири предната вечер. Издаден талон за изследване N: 090202 – арг.л.11 от делото.
При предявяването на акта жалбоподателят възразил по констатациите. В талона за изследване било вписано да се яви в ЦСМП-Монтана в срок от 120 минути от момента на връчването на същия. Не е направил писмени възражения в срокът по чл.44 от ЗАНН.
АНО издал атакуваното наказателно постановление за допуснато нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и санкционирал жалбоподателя на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.
От показанията на свидетелите П.А. и П.П. се установява по несъмнен начин, че на процесната дата бил спрян жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС и е изпробван за алкохол, като техническото средство отчело наличие на такъв и е издаден талон за кръвно изследване. Съдът кредитира тези показания на свидетелите, като обективни и компетентно дадени, а още повече че по тези факти и няма спор между страните.
От показанията на свидетеля А. В. се установява, че в 10.40 часа на датата на проверката той и жалбоподателя напуснали ПТП и в 10.55 часа били в спешния център към МБАЛ-Монтана. Този свидетел в показанията си дадени в хода на съдебното производство е категоричен, че „...Като отидохме там се обадихме на охраната и казахме, че сме за кръвна проба, той каза да изчакаме, че имат спешен случай. Аз му казах, че имаме час за кръвна проба за ПТП, той каза - няма проблеми, ще я вземем. Изчакахме и в 12.30 часа влиза моят шофьор и след 2 минути излиза и казва, че не искат да му вземат кръвна проба, защото е минал часът. Аз тогава попитах докторката, която беше там може ли да вземе пробата, тя каза – не, няма смисъл. Аз попитах може ли да напишем обяснения, че не е взета пробата заради два спешни случая, тя каза – не - и затвориха вратата..”. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, тъй като макар и работодател на жалбоподателя дава показания относно факти и обстоятелства, които лично е възприел и след като е предупреден за наказателна отговорност по чл.290 от НК. Тези показания на свидетеля В. напълно се подкрепят и допълват от събраната в хода на производството медицинска документация – арг.л.40-49 от делото, както и от становището на дежурния лекар процесният ден – доктор Р.Славкова, лекар МСО, а именно, че във времевия диапазон от 10.30ч. до 12.20 часа е имало няколко спешни случая, като „...екипът на МСО е един и приоритетно извършва лечебно-диагностична дейност на спешните случай...”-арг.л.41 от делото.
Съгласно чл.15 ал.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози „...Вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането...”. Видно от показанията на свидетеля А. В. е поискано такова отразяване, но това не е сторено.
Предвид това, че е оспорен резултата от техническото средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен номер ARNA - 0155, който отчел 0.75 на хиляда концентрация на алкохол в издишания от водача въздух в устройството, а не по вина на жалбоподателя не е взета кръвна проба от медицинските специалисти, съгласно издадения талон за медицинско изследване съдът намира, че в конкретния случай атакуваното наказателно постановление е издадено при напълно неизяснена фактическа обстановка относно това дали е употребил алкохол и колко промила е, както и при съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в това, че спорните обстоятелства не са изяснени от АНО преди издаване на НП.
Мотивиран от горното съдът намира, че следва да се отмени атакуваното наказателно постановление.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 21-0996-000530/ 16.03.2021г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на Ю.В.З. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН ОД на МВР-Монтана да заплати на Ю.В.З. xxx, ж.к.С. 45, вх.Д, ет.3, ап.7, с ЕГН xxxxxxxxxx сумата в размер на 150.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен адвокат, както и по сметка на Районен съд – Монтана сумата от 5.00 лева, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: