Решение по дело №5711/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1162
Дата: 27 май 2020 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20192120105711
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1162

 

гр. Бургас, 27.05.2020 год.И.П.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪДXL гр. състав, в публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5711 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, предявени от З. А.а Д. и П.Н.Х. срещу Д.С.Х., С.Е.Т. и К.С.Е..

От Съда се иска да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 81178.501.63 по КККР на гр.Черноморец, с административен адрес: гр.Ч, ул. ““ № , с площ 629 кв. м., ведно с построените в него сгради с иденти-фикатори 81178.501.63.2 и 81178.501.63.3, на основание – давностно владение, продължило от 2000 година до настоящия момент. Претендират се разноски.

Първата ответница признава исковете, а другите две ги оспорват, като молят Съда да ги отхвърли и да им присъди направените по делото разноски.

Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се устано-вява, че ответниците са придобили право на собственост върху проценото дворно място и изградените в него две постройки – лятна кухня и стара жилищна сграда, по силата на наследствени правоприемства, а Х. и въз основа на правни сделки. Действител-но, квотите им в съсобствеността са спорни предвид възраженията на Т. и Е. по един от договорите за дарение, но това обстоятелство е ирелевантно, тъй като предмет на исковете, респективно – на делото, се явява твърдяното от ищците право на соб-ственост върху имотите, възникнало на оригинерно правно основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 2000г. до датата на предявяване на иска.

Безспорно е и обстоятелството, че Д. и Х. са собственици на жилищ-ната сграда с идентификатор 81178.501.63.1, находяща се в същия парцел, по наследство, останало от баща им, както и по силата на правна сделка – дарение от Х. – тяхна майка. Този обект не е предмет на претенцията им.

От показанията на свидетелите М. Т. и М.В, се установява, че в процесния имот първоначално е имало изградена една жилищна сграда – старата къща, към настоящия момент сграда с идентификатор 81178.501.63.3 по КККР на гр.Ч, в която са живели родителите на Д.Х. и на наследодателя на другите две ответници – Е.С. Е, баба З. и съпругът й – С. Х. е останала да живее при тях и заедно със съпруга си Н, са построили новата къща, в коя-то са се преместили – сграда с идентификатор 81178.501.63.1. Там са живели и ищците – техни деца. Впоследствие, от 1999г. до 2017г., З.Д. *** – с първия си съпруг, а след това – в ЖК ””, под наем, с второто си семейство. П.Х. ***, от 2004г. до 2006г. е пътувал с кораби, след което е пребивавал в гр.П, със семейството си до 2014г., когато са заминали в Г. Тези обстоятелства безспорно се установяват и от обяс-ненията на ищците, дадени по реда на чл.176 от ГПК. В процесния имот е останала да живее ответницата Х., която е полагала грижи за своите родители – до смъртта им, съответно – до 1994г. за баща си и до 2009г. за майка си. След като е починал и съп-ругът й – през 2000г., тя е била подпомагана от децата си – П. и З., включи-телно и за поддръжката на имота – идвали са за уикендите, направили са ремонт на ста-рата къща. Пред свидетелките тя е заявявала, че желае да остави цялото си имущество на тях. Същевременно Е. Е, заедно със съпругата и дъщеря си – ответниците К. Е. и С.Т.,***. Посещавал е редовно имота в гр. Ч, до смъртта си през 1998г. Ходел е да лови риба и е държал риболовните си принадлежности в стопанската постройка в него. Ответницата Т., заедно със съпруга си – свидетелят И. Т, е посещавала леля си Д.Х. там, за да получава рентата от съсобствените им земеделски земи – ежегодно след 2008г. През 2017г. последната, чрез децата си, ищците по делото, е предложила на съсобствениците да изкупи дяловете им от процесните имоти или да ги заменят с идеални части от дру-ги. След консултация със специалист, свидетелят Г. А, Е. и Т. са преценили, че офертата й не е изгодна, поради което са я отказали. Отношенията им с ищците и майка им са се влошили, поради което са изпратили нотариална покана за за-плащане на наем за ползването на съсобствения имот от Х..

По делото са представени декларации по чл.14 от ЗМДТ от 2001г. и 2017г., видно от които е, че Д.Х. е декларирала процесните недвижими имоти като съсобствени с другите две ответници.

Представени са и документи, от които се установява, че Е. и Т. са заплащали дължимите за придобитите от тях, по наследство, останало от Е. Е, идеални части от процесните имоти, местни данъци през исковия период – от 2000г. до подава-нето на исковата молба.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а чл.68, ал.1 от същия закон сочи, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

|T. e., за да се придобие правото на собственост по давност, следва да се установи по несъмнен начин наличието на двата елемента от уредения в закона фактически състав – обективен, изразяващ се в осъществяване на непрекъсната фактическа власт върху имо-та за период от 10 години, и субективен – владелецът да държи вещта като своя /с наме-рение да я свои/.

В съдебната практика се приема, че владението следва да бъде непрекъснато, явно и спокойно, а когато се упражнява срещу съсобственик и да бъде сведено до знанието му.

В случая, обаче, според настоящия съдебен състав ищците не доказват наличието на нито една от тези две предпоставки.

Безспорно се установява по делото, че за периода от 2000г. до подаването на искова-та молба ответницата Х. е живяла в новата жилищна сграда, находяща се в про-цесното дворно място, която обаче не е предмет на претенцията. Т. нар. стара къща не е била обитавана, с изключение на период от една, две години, когато е била предоставе-на на приятел на ищеца П.Х., така показанията на свидетелката М. Т. Ищците, съответно, не са живели през това време в град Ч, т. е. те не са упражнявали лично фактическата власт върху процесните недвижими имоти. Дори и да се приеме, че са ги владели чрез майка си, то с оглед на качеството й на съсобственик с другите две ответници, респективно – на правото й да ползва съсобствените вещи, това владение е следвало да бъде сведено до знанието на Е. и Т., но доказателства в този смисъл не са ангажирани. Напротив, видно е, че двете не са се дезинтересирали от правото си на собственост и са внасяли редовно дължимите местни данъци. От друга страна, по делото се установява и че Х. е декларирала имотите, като съсобствени с тях, съобразно чл.14 от ЗМДТ – включително и през 2017г., което обстоятелство из-ключва възможността тя да ги е владяла за децата си. През същата година, е предложи-ла на съсобствениците да изкупи дела им или да направят замяна с идеални части от други имоти в присъствието на ищците, което пък е индиция за липсата и на субектив-ния елемент на давностното владение – намерението да се държи вещта като своя, у Д. и Х..

Всичко това, както и родствената връзка на ответницата Д.Х. с ищци-те, съответно – заинтересоваността й от изхода на делото, дава основание направеното от същата признание на исковете да не бъде зачетено.

По изложените съображения, Съдът приема, че към датата на подаването на исковата молба – 17.07.2019г., ищците не са придобили правото на собственост върху процесните недвижими имоти на заявеното с исковата им молба основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС.

Предявените искове са неоснователни и като такива – следва да се отхвърлят.

Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците Е. и Т. раз-носките по делото за адвокатско възнаграждение, а именно – 350 лв.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Н.Х., ЕГН: **********,***, и З.А.Д., ЕГН: **********,***, искове за признаване за установено по отно-шение на С.Е.Т., с ЕГН: **********,***, К.С.Е., ЕГН: **********,***, и Д.С.Х., ЕГН: **********,***, че са собственици на поземлен имот с идентификатор 81178.501.63 по КККР на гр.Ч, с административен адрес: гр.Ч, ул. ““ № , с площ 629 кв. м., ведно с построените в него сгради с иденти-фикатори 81178.501.63.2 и 81178.501.63.3, съответно: постройка на допълващо застроя-ване с площ от 72 кв. м. и двуетажна, еднофамилна жилищна сграда с площ от 59 кв. м., на основание давностно владение, продължило за периода от 2000г. до 17.07.2019г., ка-то неоснователни.

ОСЪЖДА П.Н.Х. и З.А.Д. да заплатят на С.Е.Т. и К.С.Е. сумата 350 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                            Съдия:/п/ Калин Кунчев

                                                                                         Вярно с оригинала: З.М.