Р Е Ш
Е Н И Е №
1162
гр. Бургас, 27.05.2020 год.И.П.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно
заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5711 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от
ЗС,
предявени от З. А.а Д. и П.Н.Х. срещу Д.С.Х., С.Е.Т. и К.С.Е..
От Съда се иска да постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
поземлен имот с идентификатор 81178.501.63 по КККР на гр.Черноморец, с
административен адрес: гр.Ч, ул. ““ № , с площ 629 кв. м., ведно с построените
в него сгради с иденти-фикатори 81178.501.63.2 и 81178.501.63.3, на основание –
давностно владение, продължило от 2000 година до настоящия момент. Претендират
се разноски.
Първата ответница признава исковете, а другите две
ги оспорват, като молят Съда да ги отхвърли и да им присъди направените по
делото разноски.
Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените писмени
доказателства се устано-вява, че ответниците са придобили право на собственост
върху проценото дворно място и изградените в него две постройки – лятна кухня и
стара жилищна сграда, по силата на наследствени правоприемства, а Х. и въз
основа на правни сделки. Действител-но, квотите им в съсобствеността са спорни
предвид възраженията на Т. и Е. по един от договорите за дарение, но това
обстоятелство е ирелевантно, тъй като предмет на исковете, респективно – на
делото, се явява твърдяното от ищците право на соб-ственост върху имотите,
възникнало на оригинерно правно основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност
за периода от 2000г. до датата на предявяване на иска.
Безспорно е и обстоятелството, че Д. и Х. са
собственици на жилищ-ната сграда с идентификатор 81178.501.63.1, находяща се в
същия парцел, по наследство, останало от баща им, както и по силата на правна
сделка – дарение от Х. – тяхна майка. Този обект не е предмет на претенцията
им.
От показанията на свидетелите М. Т. и М.В, се установява, че в процесния
имот първоначално е имало изградена една жилищна сграда – старата къща, към
настоящия момент сграда с идентификатор 81178.501.63.3 по КККР на гр.Ч, в която са живели родителите на Д.Х. и на
наследодателя на другите две ответници – Е.С. Е, баба З. и съпругът й – С. Х. е
останала да живее при тях и заедно със съпруга си Н, са построили новата къща,
в коя-то са се преместили – сграда с идентификатор 81178.501.63.1. Там са
живели и ищците – техни деца. Впоследствие, от 1999г. до 2017г., З.Д. *** – с първия си съпруг, а
след това – в ЖК ””, под наем, с второто си семейство. П.Х. ***, от 2004г. до
2006г. е пътувал с кораби, след което е пребивавал в гр.П, със семейството си
до 2014г., когато са заминали в Г. Тези обстоятелства безспорно се установяват
и от обяс-ненията на ищците, дадени по реда на чл.176 от ГПК. В процесния имот
е останала да живее ответницата Х., която е полагала грижи за своите родители –
до смъртта им, съответно – до 1994г. за баща си и до 2009г. за майка си. След
като е починал и съп-ругът й – през 2000г., тя е била подпомагана от децата си
– П. и З., включи-телно и за поддръжката на имота – идвали са за уикендите,
направили са ремонт на ста-рата къща. Пред свидетелките тя е заявявала, че
желае да остави цялото си имущество на тях. Същевременно Е. Е, заедно със
съпругата и дъщеря си – ответниците К. Е. и С.Т.,***. Посещавал е редовно имота
в гр. Ч, до смъртта си през 1998г. Ходел е да лови риба и е държал риболовните
си принадлежности в стопанската постройка в него. Ответницата Т., заедно със съпруга
си – свидетелят И. Т, е посещавала леля си Д.Х. там, за да получава рентата от
съсобствените им земеделски земи – ежегодно след 2008г. През 2017г. последната,
чрез децата си, ищците по делото, е предложила на съсобствениците да изкупи
дяловете им от процесните имоти или да ги заменят с идеални части от дру-ги.
След консултация със специалист, свидетелят Г. А, Е. и Т. са преценили, че
офертата й не е изгодна, поради което са я отказали. Отношенията им с ищците и
майка им са се влошили, поради което са изпратили нотариална покана за за-плащане
на наем за ползването на съсобствения имот от Х..
По делото са представени декларации по чл.14 от ЗМДТ от 2001г. и 2017г., видно от които е, че Д.Х. е декларирала процесните
недвижими имоти като съсобствени с другите две ответници.
Представени са и документи, от които се установява,
че Е. и Т. са заплащали дължимите за придобитите от тях, по наследство,
останало от Е. Е, идеални части от процесните имоти, местни данъци през исковия
период – от 2000г. до подава-нето на исковата молба.
При така установеното от фактическа страна, Съдът
намира следното от правна:
Съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а чл.68, ал.1 от същия
закон сочи, че владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
|T.
e., за да се придобие правото на собственост по давност,
следва да се установи по несъмнен начин наличието на двата елемента от уредения
в закона фактически състав – обективен, изразяващ се в осъществяване на
непрекъсната фактическа власт върху имо-та за период от 10 години, и субективен –
владелецът да държи вещта като своя /с наме-рение да я свои/.
В съдебната практика се приема, че владението следва да бъде непрекъснато,
явно и спокойно, а когато се упражнява срещу съсобственик и да бъде сведено до
знанието му.
В случая, обаче, според настоящия съдебен състав ищците не доказват
наличието на нито една от тези две предпоставки.
Безспорно се установява по делото, че за периода от
2000г. до подаването на искова-та молба ответницата Х. е живяла в новата
жилищна сграда, находяща се в про-цесното дворно място, която обаче не е
предмет на претенцията. Т. нар. стара къща не е била обитавана, с изключение на
период от една, две години, когато е била предоставе-на на приятел на ищеца П.Х.,
така показанията на свидетелката М. Т. Ищците,
съответно, не са живели през това време в град Ч, т. е. те не са упражнявали
лично фактическата власт върху процесните недвижими имоти. Дори и да се приеме,
че са ги владели чрез майка си, то с оглед на качеството й на съсобственик с
другите две ответници, респективно – на правото й да ползва съсобствените вещи,
това владение е следвало да бъде сведено до знанието на Е. и Т., но
доказателства в този смисъл не са ангажирани. Напротив, видно е, че двете не са
се дезинтересирали от правото си на собственост и са внасяли редовно дължимите
местни данъци. От друга страна, по делото се установява и че Х. е декларирала
имотите, като съсобствени с тях, съобразно чл.14 от ЗМДТ – включително и през
2017г., което обстоятелство из-ключва възможността тя да ги е владяла за децата
си. През същата година, е предложи-ла на съсобствениците да изкупи дела им или
да направят замяна с идеални части от други имоти в присъствието на ищците,
което пък е индиция за липсата и на субектив-ния елемент на давностното
владение – намерението да се държи вещта като своя, у Д. и Х..
Всичко това, както и родствената връзка на
ответницата Д.Х. с ищци-те, съответно – заинтересоваността й от изхода на
делото, дава основание направеното от същата признание на исковете да не бъде
зачетено.
По изложените съображения, Съдът приема, че към датата на подаването на исковата молба –
17.07.2019г., ищците не са придобили правото на собственост върху процесните
недвижими имоти на заявеното с исковата им молба основание – изтекла в тяхна
полза придобивна давност, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС.
Предявените искове са неоснователни и като такива
– следва да се отхвърлят.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответниците Е. и Т. раз-носките по делото за адвокатско
възнаграждение, а именно – 350 лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Н.Х., ЕГН: **********,***, и З.А.Д.,
ЕГН: **********,***, искове за признаване за установено по отно-шение на С.Е.Т.,
с ЕГН: **********,***, К.С.Е., ЕГН: **********,***, и Д.С.Х., ЕГН: **********,***,
че са собственици на поземлен имот с идентификатор 81178.501.63 по КККР на гр.Ч,
с административен адрес: гр.Ч, ул. ““ № , с площ 629 кв. м., ведно с
построените в него сгради с иденти-фикатори 81178.501.63.2 и 81178.501.63.3, съответно:
постройка на допълващо застроя-ване с площ от 72 кв. м. и двуетажна,
еднофамилна жилищна сграда с площ от 59 кв. м., на основание давностно
владение, продължило за периода от 2000г. до 17.07.2019г., ка-то неоснователни.
ОСЪЖДА П.Н.Х. и З.А.Д. да заплатят на С.Е.Т. и К.С.Е. сумата 350 лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.