№ 268
гр. Плевен, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20214400500448 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1 от 04.01.2021г., постановено по гр.д. №
3775/2020г. Плевенския районен съд е осъдил, на основание чл. 45 от ЗЗД, Ц.
И. И., от гр. Плевен да заплати на И.К.И. от село ***, обезщетение за
непозволено увреждане, в размер на 3000 лева, от които 2940лв,
представляваща неимуществени вреди и 60 лв. за имуществени вреди,
причинени от престъплението по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, извършено от
ответника на 03.04.2018 г. в гр. Плевен. Присъдил е и деловодни разноски в
полза на ищеца в размер на 400лв. и ДТ по см. на Плевенски РС в размер на
120лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
Ц. И. И., чрез пълномощника му адв.В. П.. В жалбата се правят оплаквания,
че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано на
доказателствата по делото. Съображенията за това са изложени в жалбата.
1
Въззивника моли съда да отмени решението на Плевенски РС и да постанови
друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен иска за
обезщетение.
Въззиваемият И.К. И., чрез пълномощника си адв.З. Г. е взел
становище, че жалбата е неоснователна.Претендира разноски за настоящата
инстанция.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.45 от ЗЗД
- за присъждане на сумата 3000лева, представляваща обезщетение за
непозволено увреждане, от които 2940лв, представляваща неимуществени
вреди и 60 лв. имуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 325,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК, извършено от ответника на 03.04.2018 г. в гр. Плевен.
В исковата молба се твърди, че ответника Ц. И. И. от гр.Плевен, е бил
признат за виновен, за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за това,
че на 03. 04. 2018 г. в гр. Плевен, в района на кръстовището, образувано от ул.
„***“ и ул. „***“ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на
публично място, в присъствието на много хора, вследствие на самонадеяно и
провокативно управление на МПС м.“***“, рег. № ЕН *** ВР, причинил ПТП
с леки имуществени вреди и нанесъл побой, с който причинил лека телесна
повреда на И.К.И. от гр. Плевен. За причинените му леки телесни увреждания
претендира обезщетение за вреди - сумата от общо 3000 лева, за които в
първото по делото заседание е уточнил, че 60лв. представляват разликата
между дължимото му се трудово възнаграждение и заплатеното такова
поради отсъствие по болест за три дни/имуществени вреди/ и разликата от
2940лв. /до пълния размер на вредите -3000лв./, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът Ц.И., чрез
2
пълномощника си адв.В. П. взема становище, както по допустимостта и
основателността на иска, така и по обстоятелствата, на които той се
основава.Счита го за допустим, но неоснователен.
Безспорно е, че ответникът Ц. И. И. от гр. Плевен, ЕГН
**********, бил признат за виновен с присъда № 167/2018г. по НОХД №
2317/2018г. на Плевенски РС, за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от
НК, за това, че на 03.04.2018 г. в гр. Плевен, в района на кръстовището,
образувано от ул. „***“ и ул. „***“, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като на публично място, в присъствието на много хора,
вследствие на самонадеяно и провокативно управление на МПС ***, рег. №
ЕН *** ВР причинил ПТП с леки имуществени вреди и нанесъл побой, с
който причинил лека телесна повреда на И.К.И. от гр. Плевен. На 03.04.2018г.
ответникът И. управлявал лекия си автомобил марка ***, рег. № ЕН *** ВР и
когато достигал до кръстовището на ул.“***“ и ул. „***“, около
тролейбусната спирка на училище „***“, ответникът приближил спрелия на
спирката тролейбус № 5 и предприел забранена маневра, при което причинил
леко пътно - транспортно произшествие.Очевидец на инцидента ищеца
И.К.И., който отишъл до автомобила на ответника, за да го уведоми за
случилото. И. излязъл от колата си и без да е бил провокиран по никакъв
начин от И.И., започнал да му крещи и започнал да му нанася удари по
лицето, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядания и охлузвания по лицето.
Спорно е какъв е дължимия размер на неимуществените вреди и
дължи ли ответника обезщетение за имуществени вреди и ако дължи - в
какъв размер.
За да уважи предявения иск в посочения по-горе размер,
Плевенски районен съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на ответника по чл.45 ЗЗД.Този извод се споделя и от
въззивния съд - на ищеца са причинени имуществени и неимуществени вреди
от ответника, който при хулиганските действия за които е бил осъден, му е
нанесъл удари по лицето.Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда
3
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая,
съгласно диспозитива на осъдителната присъда, нанасянето на лека телесна
повреда на ищеца И.И. е било част от изпълнителното деяние, за което е бил
признат за виновен и му е било наложено наказание. Напълно неоснователно
е възражението във въззивната жалба, че не било доказано наличието на
причинно-следствена връзка между действията на ответника и причинените
на ищеца вреди.
Относно размера на вредите са събрани гласни и писмени
доказателства. Приетите и неоспорени от ответника медицински документи
установяват, че след инцидента ищеца е потърсил медицинска помощ в
Спешно отделение при УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД и там лекарят е
установил, че вследствие на удари с юмрук по лицето, на пациента е
причинено кръвонасядане под лявото око и в самото око. Направена му е била
графия на лицеви кости, при което не се е установило засягането им.Издаден
му е бил болничен лист за домашно лечение за три дни – от 03.04.2018г. до
05.04.2018г. От медицинското удостоверение, издадено от съдебния лекар д-р
П.Д., се установява, че лявата му скула е била охлузена, с червеникав цвят на
площ с размери 4/3см. В това охлузване и на гърба на носа има и рани с
неравни и охлузени ръбове с дължина съотвено 0.8 и 0.7см.На двете бузи има
охлузвания с червеникав цвят с размери в ляво 6/4см., а в дясно 4/3см.Цялото
лице е било оточно. Заключението е, че причинените увреждания: разкъсно-
контузни рани, оток и охлузвания по лицето са резултат на тъпи травми и
може да са причинени по начин и време, както се съобщава – удари с ръце на
03.04.2018г.
От показанията на свидетелката И.П.П., която е била свидетел на
побоя, се установява, че освен телесните увреждания, ищецът е получил и
емоционални смущения, изразяващи се в проявена подтиснатост.Инцидента
разстроил съня му за продължителен период, станал по-напрегнат от
преживяната стресова ситуация. Споделял е, че постоянно мисли и се връща
към за отправените му закани.
Обезщетение за вреди от непозволено увреждане се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
4
При определяне размера на вредите тези обстоятелства са прецени в
достатъчна степен от РС. Прилагайки принципа на справедливост, РС е
определил размера на обезщетението, като е присъдил сумата 2940лв. за
причинените неимуществени вреди. Съобразно данните по делото и
съдебната практика, въззивният съд счита, че на ищеца са причинени
неимуществени вреди от преживени болки, физически и психически
дискомфорт, които следва да бъдат определение в размер на 3000лв. В
съответствие с диспозитивното начало, иска следва да бъде уважен в размер
на поисканото – т.е за сумата 2940лв., върху която не са претендирани лихви.
По отношение на имуществените вреди, съдът намира също че искът е
основателен и доказан за сумата 40лв.Видно от приложената на л.14 от
делото служебна бележка за получаваното трудово възнаграждение, вредите
произтичат от разликата между заплатено от работодателя му, за три дни,
през които е бил в отпуск по болест възнаграждение от 70% вместо
договореното 100 %.
При съблюдаване на принципа за пълно обезщетяване на
понесените от пострадалия реални вреди и на основание 45 ЗЗД, ответника
следва да заплати на ищеца сумата 3000лева, тъй като иска се явява
основателен и следва да бъде уважен в размер на поисканото.
Поради гореизложеното, решението на Плевенски районен съд
следва да бъде потвърдено, на основание чл.271, ал.1 от ГПК, като бъдат
присъдени в полза на въззивника и разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 440лв. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.1 от ГПК решение
№ 1 на Плевенския районен съд, постановено на 04.01.2021г. по гр.д. №
3775/2020г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл.273 от ГПК, Ц. И. И.,
5
с ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ ***, да заплати на И.К.И. от село
***, Плевенска област, ул. ***, разноски за настоящата инстанция в размер на
440 лева
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6