ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 453
гр. Бургас, 30.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500509 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С. К. А.
от гр. С. против решение № 94 от 08.10.2021г. по гр.д. №72/2021г. на
Сливенския окръжен съд в отхвърлителната му част по предявен от нея иск
чл.74, ал.1 ЗЧСИ против ЧСИ М. С. М. от гр. С. за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено
от съдебния изпълнител при извършване на неговата дейност.
В жалбата се твърди, че по вина на ответницата, повече от пет години
А. не може да ползва жилището си. Тази тъга и мъка има цена, като
присадената сума от по 200 лв. за година /общо 1 000 лв./ е несправедлива
спрямо преживените страдания, стрес, депресия, безпомощност, заболяване
от диабет. Все още в апартамента се усеща тежка миризма на влага и мухъл,
макар течовете да са спрели след санирането на блока през 2019 г. Оценката
на щетите от страна на изслушаното по делото вещо лице в размер на 4 477
лв., въззивницата намира за неотговарящо на завишените към момента цени
на строителни материали и труд. Сочи същите като нереални и занижени.
Предлага повторно експертно заключение, като е посочила и оценка на
имуществените вреди от общо 15 650 лв., 10 000 лв. за необитаване на
жилището, а неимуществени вреди – 5 000 лв. за лишаване от възможността
да събира 7 членното си семейство, 3000 лв. – проявено неуважение към
1
чуждата собственост, многогодишни течове и влошено здраве. Липсва
формулирано искане към въззивната инстанция.
Постъпила е въззивна жалба и от М. С. М. против първоинстанционното
решение в частта, с която е осъдена да заплати наищцата сумата от 4 447 лв.,
обезщетение за имуществени и 1000 лв. за неимуществени вреди от
непозволено увреждане. Твърди, че в тази част решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Съдебният изпълнител е изпълнил
надлежно законовите си задължения за редовно назначен пазач на имота,
предмет на принудителното изпълнение, като неговите задължение са
регламентирани в чл.471, ал.1 ГПК и се изразяват в пазене на имота, а не в
грижи за него, включващи извършване на ремонт. Пазачът не носи
отговорност за вреди, причинени от вещта на трети лица. Преценката на
съдебния изпълнител за назначаване на пазач или за смяната му е по
отношение пазенето на вещта и не включва вменено императивно
задължение, целящо стопанисване с извършването на ремонти или
довършителни работи от страна на пазача. В този смисъл се оспорват
изводите на първата инстанция по отношение наличието на противоправност
на деянието и вина, като елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Възразява се и по отношение придаденото качество на ЧСИ на
„възложител“ на някаква работа на пазача по смисъла на чл.49 ЗЗД. Счита, че
назначаването на пазач не е свързано с личен интерес на ЧСИ, а последният
по-скоро е проводник на закона при назначаването на пазач, тъй като има
функция за прилагане на властнически правомощия на държавата. След
назначаване на пазач, ЧСИ няма вина и не носи отговорност, ако вещта
причини вреди на трети лица или на страните по изпълнителното дело. ЧСИ
няма задължение да извършва регулярно оглед и контрол на описаните имоти.
Всички евентуални вреди от състоянието на имота ангажират отговорността
на собственика, без оглед на отнетото му владение в принудителното
изпълнение. На следващо място се твърди неправилна преценка на гласните
доказателства, довела до приемане за доказана причинно-следствената връзка
между вредите и действията на ЧСИ при назначаване на пазач. Подробно са
анализирани свидетелските показания с извода, че вредите са настъпили
преди описа на имота от ЧСИ и че прозорците на жилището са били здрави, а
компрометирани са били капандурите на покрива, които са общи части на
сградата и отговорност на етажните собственици в нея. Направено е искане за
2
отмяна на решението в обжалваната уважителна част и отхвърляне на иска
изцяло, в едно с присъждане на съдебните разноски.
Постъпил е отговор от С.А., в който се оспорва датата на описа с
твърдението, че първият опис на имота е извършен през 2014 г., от който
момент е трябвало да бъде назначен пазач, след като собствениците не го
владеят и стопанисват. При назначаването на пазач през 2015 г. е
констатирано, че стъклата на прозорците са счупени. В резултат на
бездействието на пазача и неосъществен контрол от ЧСИ, в имота е навлизала
дъждовна вода и сняг, влошили неговото състояние. Не е запазена неговата
стойност в състоянието при предаването му на пазача, а пазенето включва и
предотвратяване на бъдещи увреждания. За да прецени дали да смени пазача,
ЧСИ трябва да упражнява надзор за изпълнение на задълженията му. Според
ищцата, задълженията на пазача са да пази вещта като добър стопанин, което
включва и грижи за запазване на стойността , което в случая не е сторено.
Изложени са съображения и по събраните по делото гласни доказателства,
според които състоянието на имота, предмет на принудително изпълнение, се
е влошило именно през периода с назначен пазач. Досежно
компрометираните капандури е заявено, че същите са прозорци на описаното
от ЧСИ жилище, находящо се над жилището на ищцата и не са общи части на
сградата. Претендира се въззивната жалба на ЧСИ М. да бъде оставена без
уважение.
Въззивните жалби са подадени в срок от надлежни страни срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивната жалба на С. А. е нередовна, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 260, т. 2, т.3 и т. 4 ГПК. Налице е неяснота по отношение
обжалваното решение, дали се обжалва изцяло отхвърлителната му част или
само тази, досежно обезщетението за неимуществени вреди. В началото на
жалбата се твърди неудовлетвореност от размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от 1 000 лв., а в следващото изложение
са изложени доводи и по отношение размера на присъденото обезщетението
за имуществине вреди. Липсва и формулиран петитум, съдържащ изявление
на страната за това в какво се състои искането ѝ към въззивната инстанция.
Горната констатация налага прекратяване на производството по
настоящото дело и връщаненето му на Окръжен съд – Сливен, който е
3
компетентният съд за проверка и предприемане на действия по отстраняване
на нередовности на въззивна жалба.
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото в. гр. д. № 509/2021 г.
на Апелативен съд - Бургас.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Сливен за отстраняване на
констатираните нередовности на въззивната жалба на С. К. А.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4